Кампании и медии

Умишлено се въздържам от коментиране на кандидат-президентската надпревара в САЩ, защото там въпросите са много и сложни и бих могла да посветя цял отделен блог на тях. Но все пак…

Вече е почти сигурно, че демократическия кандидат на изборите през есента ще бъде Барак Обама. Мен това много ме радва, защото Обама е политик, който се отнася с изключително уважение към политическия процес и има разумна визия за бъдещето на Щатите. Кампанията на Хилъри пък беше изключително тесногръда и честно казано не мисля, че нейното евентуално управление би било радикално по-различно от това на настоящата администрация. Макар че едва ли някой някога би могъл да бъде толкова зле колкото Буш.

НЕ мисля, че Клинтън е на път да загуби от Обама, защото е жена и американците са сексисти. Тя допусна толкова много грешки, от които не можа да се възстанови. Докато Обама успешно използва всяка една атака, за да доразвие предизборното си послание. И въпреки това си мисля, че начина, по който медиите в Щатите (а и не само) отразяваха кампанията на Клинтън беше меко-казано тъп.

• Писаха за Хилъри, че тя често носи тъмни костюми с панталон, за да прикрие факта, че е доста тежка от кръста надолу.

• От медиите разбираме, че Донатела Версаче била препоръчала на Клинтън да носи повече поли и рокли, отколкото панталони.

• Някой се намери да припомни как в началото на 90-те Хилъри била носила грозни диадеми, които не й отивали. Направен бе ретроспективен фото-албум от периода.

• Припомниха ни, че не можела да пече курабийки.

• Повториха многократно колко бих креслив гласа й.

• Колко отвратителен бил смеха й.

• Как била жадна за власт.

• Но всъщност се притеснява да говори за политическите си амбиции и се държи като стриптизьорка, поласкана от мъжкото внимание.

• Как, ако не бил съпруга й, тя едва ли щяла да има същите професионални успехи.

• Или, по-точно, че хората я подкрепят, защото я съжалявали понеже мъжът й бил изневерявал.

Предизборните кампании доста често са си гадна работа. И е нормално противници в надпреварата да имат изблици на слабоумие и жестокост, да атакуват опонентите си на личностна основа и да използват медиите, за да пропагандират всякакви верни, неверни и подли твърдения относно Другия. Хилъри Клинтън, например, се опита много сериозно да използва расовите предразсъдъци в Щатите точно по този начин. Медиите, в стремежа си да отразяват кампанията възможно най-подробно подхващат тези идеи и отразявайки ги, волю-неволю стават съучастници в една доста грозна машина за пошлост и предразсъдъци… И аз се чудя дали това трябва да е така.

Може би медиите просто трябва да отразяват събитията. Или може би, трябва да използват огромната власт, която имат за изобличаване на тъпи, глупави, сексистки, расистки атаки и аргументи, от които не печелят нито кандидатите, нито политическия диалог, нито редовия гражданин.

Не защитавам кампанията на Клинтън и ако имах малко по-задълбочени познания, бих написала подобен текст също и за ролята на расовите предразсъдъци в демократическата надпревара. Въпросът, който в случая ме вълнува е по-скоро за ролята на медиите в предизборните кампании и за етиката на журналистите, които ги отразяват.

Вие какво мислите?