Феминизъм-оптимизъм
Днес една приятелка ме пита дали преди да започна да пиша този блог съм имала някакви очаквания към него. Имах, казах й. Очаквах, че ще има интерес към темите. Най-вече, защото си спомням своята лична, МНОГО силна емоциална реакция спрямо феминизма при първата си среща с него.
Това, което не очаквах е широкия спектър от атаки тук. Започва се от жените са зле, минава се през проблеми няма, всички сме равноправни, ти правиш от мухата слон ИЛИ има проблем, но той е общочовешки, не е феминистки и се стига до ти си недоклатена недооценена жена, която се чуди как да се прави на интересна. Подлага се под въпрос избора на теми в този блог и дори самото му право на същесвуване.
Това ме учудва, защото феминизма като течение, философия и социално движение е изключително миролюбив и оптимистичен. Идеята е проста: мъжете и жените трябва да се третират като равноправни и равнопоставени индивиди. Предполагам, че повечето от вас могат да се подпишат под такава кауза. Факт е, че благодарение на изключително активна дейност през 60-те, 70-те и т.н. в голяма степен мъжете и жените в западния свят са равноправни, т.е. имат абсолютно еднакви законови права. НО това не означава, че в реалния живот мъжете и жените са равнопоставени. Примери…бол…за повечето от нас е достатъчно да погледнем собствените си семейства.
Феминизмът привлича вниманието ни върху случаите на дискриминация, неравноправие, неправилно организирани социални системи и институции и ни кара да се замислим върху начина, по който живеем и общуваме всеки ден. Феминизмът не цели да посочи как всички сме оковани в някакви тежки вериги, от които няма как да се измъкнем и леле кви сме жертви и дайте тука да дадеме, да помогнем на бедните женици. Феминизмът просто ни показва, че можем и заслужаваме да живеем по-добре.
Ако такава кауза ви се струва смешна, глупава или недостойна… може би наистина няма смисъл да си губите времето наоколо. Но аз отказвам да се извинявам за това, че искам аз и другите около мен да живеят колкото се може по-добре.
Openly Feminist 
Аз пък харесвам блога ти и се радвам, че не ти пука да захванеш толкова чувствителна тема. Феминизмът, както всеки друг „-изъм“ стряска хората, защото най-видими са крайните „-исти“: тези които най-общо казано си избират идеология и я използват за отдушник на собствените си проблеми.
Първите ми по-сериозни контакти с феминисти бяха когато заживях в един американски кампус. Преобладаващите лозунги бяха от типа: „Мъжете са гнусни говеда, ето например приятелят ми спи със съквартирантката“. Най-активните феминистки там не бяха способни на никакъв диалог. По-късно обаче стана ясно, че съществуват и умерени феминисти и че въпросното движение не е създадено с цел да се унищожи мъжкия пол, както първоначално ми се струваше.Като се заслуша човек, открива, че всъщност става дума за прости естествени неща, в които повечето хора твърдо вярват.
Текстовете ти със сигурност карат хората да се замислят- дори и атакуващите, така че давай напред :)
Хубаво го е казал Никодил, прав е. На хората им е интересно тук, по различни причини.
Мисля, че агресивните реакции се дължат на нежеланието на много хора да признаят „да, чувствам се дискриминиран/неуважаван“. Страх ги е да не изглеждат „слаби“ или въобще да допуснат, че нещо в техния свят може да не е съвсем тип-топ, все едно вината е тяхна. Страх ги е да излязат от очертаната им роля.
Както каза една позната веднъж, много жени поддържат феминистки идеи, но бързат да заявят „не съм феминистка“ или „долу феминизма“, защото ги е страх да не загубят одобрението на мъжете.
Аналогично обяснявам и реакциите от типа „Стига сте мрънкали, измисляте си“. Страшничко е някой да поиска повече, отколкото даваш, или пък да намекне, че нещо не е наред. Очевидно е, че чувството за сигурност в живота ни е изградено от ролите (свои и чужди), с които сме свикнали. И изведнъж идват феминистките и казват „Не ме кефи това“. Ау, как смеят! :)
Тези разсъждения развивам заради собствената си първа реакция към феминизма. Не съм попадала на мъжемразки, а на учителката си по литература от гимназията. Аз бях завършила вече и двете отидохме да пием кафе. И тя ми каза, че иска да се занимава с феминизъм. Аз направих физиономия все едно съм сдъвкала развален домат. Не че тогава пъпчивата ми тиква знаеше нещо за феминизма, но нали, имах мнение! Г-ца Русева ми обясни усещането си, че в тази държава няма някой, който да не й казва, че е номер 2. Аз си помислих, че това е хленч. Боже, колко съм била тъпа! На 19 години, едва проходила в тоя свят, и правя кисела физиономия на умна, начетена жена с 20 години по-голяма от мен, която цял живот се справя сама.
Та ако г-ца Русева чете, няка да приеме извиненията ми!
От толкова много замислили се хора, дано някой някога свърши нещо :)
Феминизмът е имал смисъл преди 1 век примерно, когато поддръжниците му са били активни по някакъв начин. Както е представен тук изглежда по-скоро като упражнение по водене на спор без конкретна тема, цел или резултат.
Поне хората, които скучаят на работното си място, има с какво да се забавляват предполагам, така че някаква полза има.
Крайно време беше да се появи такъв блог и именно негативните реакции го показват.
И не само от блог има нужда, но като за първи стъпки е добре. Феминизмът и всякаквите джендър науки трябва да излязат от университетските кабинети (даже на аудитории), защото в момента у нас за повечето хора у нас те са абстрактно понятие с негативни конотации.
Вкратце, обичам да чета тук.
мене пък ме кефиш
ама ме учудва недоумението ти в тоя постинг – ако всички приемат темите, които поставяш с отворени обятия и са съгласни с тебе, от блога не би имало смисъл, нали?
Класическите мъже се плашат не само от краен феминизъм а и от равноправието. Това би означавало да делят силата си с друг. А защо да го правят? Да се предадат без бой? Много социално се разсъждава тук. Предполагам повечето пишещи се занимават с хуманитарни дисциплини. Имат нужда да се изразяват, да вярват в нещо. Но трябва ли всичко написано да стане автоматично истина? Съмнявам се. Проблемът на този блог е, че почти всички пишещи тук жени са машини. Бълват перфолента. Тракат с челюсти. Чеда на механиката. Думите излизащи от тях не идват от сърцата им, а от мозъците им. А както казваше Уди Алън, мозъкът е най-надценявания орган :)
Процесът на равенство не може да бъде ускорен от празнословия. Не мисля, че местните феминистки са в хармония със себе си. Този джихад, който те водят, трябва да започне в главите им, какъвто всъщност е и истинският смисъл на понятието свещена война. Сега ще почнат да опяват, че видиш ли водят борбата с мирни средства, което лично на мен ми звучи леко парадоксално. Борба с мирни средства. Спортът за един мирен свят. Да. А неизбежните контузии? Всяка намеса в нещо на този свят се нарича насилие. Жените са не само жертви на насилието, те са и палачи. Виждал съм доста изтормозени мъже, както и много семейства, в които мъжът е всъщност Жената, но хайде да не издребняваме. Проблемите на хората зависят от това какви са другите. Адът, това са другите, както е казал човекът. Умните обвиняват за всичко глупостта, душевните имат проблем с бездушието. Какво количество думи според вас е необходимо за да настъпи хармония сред населението на Земята? Наистина ли смятате, че това е постижимо, поне в близко бъдеще? И когато жените станат „равни“ нам, ще настъпи ли голяма радост в душите на феминистите въпреки цялата останала мизерия около нас? Имам и още въпроси. На каква цена феминистките са готови да извоюват равенството си? Ако жената не е носител на доброто, жена ли е всъщност? В американската армия вече има жени, благодарение на равенството, чудесно, нямам желание да се запозная с тях. Както и с Хилъри Клинтън. Такава жена би могла да изяде собствените си деца. Как да ви го кажа по-мило… Спрете да се слагате вие жените под общ знаменател, защото сред вас има и истински жени. Тези от които струи красота.
Mr. Ice,
И аз съм от тези, от които струи красотата, бе човече. Питай когото искаш :-)
Кой си ти да ми кажеш, че собствените ми думи за собствения ми живот не ми излизали от сърцето?
На 5 години се възмущавах, когато баба ми ми казваше да си подреждам стаята, защото съм момиченце. На 15 се чудех как е възможно мъжете толкова да желаят да правят секс с мен, а в същото време да мразят с дива злоба жените, които обичат да правят секс. На 20 плаках на „Историята на О“ и „Страх от летене“. На 30 не можех да повярвам как е възможно да има толкова ужасно отношение към раждането и участието ми в него, към кърменето и способността ми да го правя и въобще как може възможностите ми като майка да са толкова подценени. Питай ме пак на 40, сигурно ще има още какво да кажа. А красотата струи ли, струи :-)
Благодаря на Петя за страхотния блог и че дава възможност на мен и на други жени да си говорим за това, което преживяваме. Радвам се че го четат хората, защото има нужда да ни чуят.
nicodile:
Хората стигат до феминизма по различни пътеки и въпреки че не съм съгласна, че „мъжете са гнусни говеда“ мога да си представя, че житейския опит на някои жени съвсем логично ги е довел точно до такъв извод.
Според мен ценното на феминизма е точно това, което казваш и ти…кара хората да се замислят. Много често живеем по начин, който не сме избрали съзнателно и който не винаги е добър за нас самите. Приемаме схеми и ситуации за естествени, а те не е задължително да са такива.
Много благодаря за хубавите думи. Вярвам, че разговорите са полезни за всички ни.
Yana:
Хората казват много неща, които не мислят и не биха казали, ако имат повече информация. Да не говорим, че дори когато си мислим, че сме информирани говорим много глупости… За себе си знам, че въпреки феминистките си убеждения, много често се държа сексистки. Но това е живота.
Анонимен:
Съжалявам, че скучаеш на работното си място и се радвам, че те забавляваме.
Това, което не мога да разбера от коментара ти е дали смяташ, че обществото ни е постигнало реална равнопоставеност… или по-скоро вярваш, че сформиралата се дискусия тук не е достатъчна за решаването на някакви проблеми. Ако е първото…не мога да се съглася. Както казах в самия постинг, на хартия да, може би всички сме с равни права, но огромния брой изследвания, проучвания, академични и прочие разработки сочат, че на практика хората ежедневно са поставени в тъпи ситуации, само защото принадлежат към даден пол. Това не бива да бъда така и обуславя нуждата от феминистки диалог и действия. Ако имаш предвид второто, абсолютно съм съгласна с теб. Това, че тук някакви хора си говорят е полезно, но очевидно не е достатъчно. НО това не означава, че разговорите не трябва да се случват. Първата стъпка към адресирането на някакъв проблем е да осъзнаеш, че има проблем и мисля, че този блог е полезен именно по този начин.
nervousshark:
Благодаря. Като човек който е бил в академията, знам точно какво имаш предвид. Според мен блоговете са изключително полезни в изграждането на връзки между академичните трудове и не-академичния опит.
Longanlon:
Абсолютно съм съгласна с теб! Много от нещата, които повдигам като теми са базирани на моя личен опит или са вдъхновени от неща, които съм прочела някъде. Това не означава, че ги смятам за някаква върховна истина, която аз държа да подаря на невежата публика. Но смятам ще се съгласиш с мен, че много от контра-аргументите тук не коментират конкретните теми, а нападат или мен самата, или други коментиращи тук, или са базирани на някакви абсолютно неадекватни тълкования на това за какво се борят някакви си феминистки… като в същото време напълно игнорират обясненията на феминистите ТУК.
И поне аз самата много често просто оставам без думи, не знам какво да им кажа.
Чета редовно Feministe.us и ми е много чудно как е възможно там просто да си водят интелигентни дискусии без на всеки пет минути някой да се намесва, за да се дърви на дискутиращите и да ги пита за какви се мислят и каква е ползата от тяхното съществуване.
Мечтая си за този ден, когато ще можеш да кажеш в България „аз съм феминист“ без някой да изпищи да на умряло и да се юрне да ти доказва колко си зле.
Според мен час от проблема е в това, че въпросните мъже, за които стана дума тук, действително смятат, че жените са „зле“.
Дълбоко в себе си те са убедени, че жените по принцип не заслужават кой знае какво уважение и затова им изглежда смешно някой да се опитва да се бори за това. Убедени са, че жените като цяло са по-глупави от мъжете и че най-големия компромис, който те биха могли да направят е, да си затворят снизходително очите в името на политическата коректност и да се съгласят, че все пак жените, макар и не особено умни, имат някои други качества, които ги правят горе-долу ценни за човечеството. Затова гледат да не ги дразнят, като им казват истината в очите непрекъснато (че са по-глупави).
Но когато жените започнат да си вярват прекалено много и да изискват още по-уважително отношение, тези мъже се чувстват длъжни да им покажат къде все пак им е мястото и ако обичат да не се самозабравят. Това, че в името на висшите духовни ценности на 21-ви век и политическата коректност са им дадени разни права като да работят, да гласуват и да се броят за хора, не значи, че наистина са такива.
hommelette, и аз имам подобни спомени от баба си. Понеже съм момиче, трябваше от най-ранна възраст да сервирам и отсервирам масата, докато момчетата си играеха на каквото искат. Въобще, по цял ден имаше купища „женска“ работа, с която аз и сестра ми бяхме ангажирани, а братовчедите от мъжки пол бяха волни птички. Всеки вопъл на недоволство беше посрещнат с изявлението, че ние сме момичета и имаме задължения.
hommelette,
Мога само да кажа, че си била обградена от неподходящи за теб мъже. Може и да преобладават, не знам. Лично твой проблем е, ако не си ги заобиколила отдалеч. Все пак се учим от опита си.
Това, което каза Никодил важи и за вас в общи линии. Използвате някаква идеология за отдушник на проблемите си. А Петя тренира академични спортове разбрахме. Тя вечно ще се състезава на тази писта. Вие пък ще я подкрепяте от трибуните.
И, бай дъ уей, Петя, вие също игнорирате голяма част от аргументите. Непрекъснато. Затова и всички спорове се повтарят през определен период. Ако не сте забелязали този блог е един голям цикъл. Може да се направи някакъв вид календар, за да определяме в кои дни за кои аргументи да се държим…
Дискусиите тук се повтарят, защото има хора, които не могат да видят обоснован аргумент, ако ще да им бръкне в окото и не различават факти от фикция. Например, ако ти разполагаше с някакви факти, нямаше да се хващаш за евентуалните лични цели на Петя.
Хрумвало ли ти е някога, че целта на хората, пишещи тук не е да се харесат лично на теб?
„hommelette,
Мога само да кажа, че си била обградена от неподходящи за теб мъже. Лично твой проблем е, ако не си ги заобиколила отдалеч.“
Тоест проблемът на всяка феминистка са неколцина кофти пичове, на които тя сама си е виновна че се е натресла, така ли? Не можах да разбера как го изведе от предишния ми пост, а и покровителственият тон го намирам за леко смешен в случая, честно казано.
denia, ами аз ви давам нова цел. Да ми се харесате. Това ще означава че сте станали истински жени. И тогава ще видите колко е приятен животът и че в него всъщност не са толкова страшни проблемите. Стига да ги нямате. Като гледам обаче от снимката колко лошо гледаш едва ли ще стане :)
hommelette, тонът е излязъл от главата ти. Явно някой го е фиксирал там…
@nervousshark: Права си и още как! Не е полезно важните идеи да се задържат прекалено дълго в академията- в един момент се превръщат в теория и хората спират да им обръщат внимание.
@Mr Ice: Не беше ли идеята класическите мъже да не се плашат от нищо? Честно казано, ако Хикс е толкова пич, защо му пука дали има 100 или 200 други на пистата по която се движи?
Колкото до Хилъри: интересен е въпросът защо повечето жени, които успяват в политиката се държат „като мъже“. Да вземем Хилъри, Меркел, Тачър. Може би това е точка за Петя? А на Челси Клинтън не й липсват никакви крайници поне долкото знам. Мисля че майка й не е правила опит да я изяде.
@hommelette: Хайде, хайде :) На мен баба ми нямаше как да ми каже: „Оправи си стаята, защото си момиченце“, но ми казваше „Оправи си стаята, бе магаре!“. Крайният резултат е един и същ. Колкото женски стереотипи има, толкова и мъжки има- в някакъв смисъл всички губят от сексизма, въпреки че безспорно жените са по-ощетени когато опре до „Ти си жена, жените не стават за неврохирурзи“.
@gimli: Като споменаваш политическата коректност, да си кажа мнението: някои хора толкова се вторачват в нея, че забравят каква изобщо е целта й. А други хора, които по принцип са добре настроени към движенията за равенство се дразнят, понеже, не обичат да им казват как да говорят.
Другото е за феминизма и неподходящите мъже. То и неподходящи жени има, дал, дето се вика, Господ достатъчно, обаче масклюлинизма още не е набрал такава скорост…
Никодил, какво е макслюлинизъм?
Yana: Вярваш или не, съществуват хора, които смятат, че поради феминистичните движения, мъжете са дискриминирани.. маскюлинизъм, разбира се, е дума, която закачих за тая идея преди да съм си изпил кафето :)
Никодил,
Класическите мъже си имат неписан кодекс за правилата на живота в това число и за двубоите помежду си, които определено не важат за жените. Всички знаем от малки как например се бият жените. Използват доста мръсни номера, за да компенсират липсата на физическа сила. Мъжете не забравят тези неща и се страхуват подсъзнателно. Този атавистичен страх остава в тях доживот. Борбата може да се пренесе на корпоративно ниво, но мъжете си имат едно наум за методите на жените. Говорим за класическите мъже, но те май са на изчезване. Колкото до жените в политиката – ами като плуваш в море от акули, някак си не върви да се държиш женствено. С грим или не лихвените проценти си следват собствен курс. Трябва да понесеш голям товар на раменете си, а от това те заякват и се разширяват (образно казано). Какво чудно, че виждаме чисто мъжки признаци на поведение (Надежда Михайлова не я броим – Костов я сложи начело за временно утешение на изпостелелите от глад сърца). Аз лично нямам нищо против жените да правят каквото им кефне, просто продължавам да смятам, че някои неща им отиват повече от други. Въпрос на вкус в общи линии. Някой слънчев ден всички ние можем да се събудим абсолютно равни помежду си и да се окаже, че изкуството е изчезнало. Честно казано не знам дали искам да се събудя в такъв ден…
PS. Масклюлинизъм явно е подтечение на люлинизма.
Хахахаха. Маскулинизма? Боже, аз седя и се мисля какво намесиха Люлин тия хора… Маскюлинистите са добре дошли. Не би ми хрумнало да им ходя по блоговете и да им обяснявам, че са им малки пишките примерно.
Oт Ена
На мен блогът ми харесва много. Безкрайното преповтаряне на аргументите „против“, за които Петя пише, ме убеждава, че преди да отделям време на поддръжниците им, по–добре да си свърша работата. И феминистката.
@nikodile:
„На мен баба ми нямаше как да ми каже: „Оправи си стаята, защото си момиченце“, но ми казваше „Оправи си стаята, бе магаре!“
Е, точно това трябваше да ми казва и на мен моята баба, какъв е проблемът?
Дъщеря ми още е малка, но след време задължително ще казвам и на нея, и на брат й да си оправят стаята. Без споменаване на момиченца, а пък магаретата са опшънъл.
Аз съм също и маскюлинистка :-), освен че съм феминистка. Те тези двете струва ми се супер естествено вървят заедно.
Днес няма ли да има някоя основна честота на която да дрънчат ламарините?
Според мен блогът е интересен, а дискусиите в него – още повече. Понякога се стига до по-грубички изцепки и псевдо-интелектуални нападки (не крия, участвал съм в такива именно тук), но това може да се преглътне. Мен феминизмът не ме дразни, дразнят ме противоречията в него, а противоречието и непостоянството, както знаем, са типично женски черти. Ето, например в този си пост авторката заявява: „феминизма като течение, философия и социално движение е изключително миролюбив и оптимистичен“, а малко по-долу: „Феминизмът привлича вниманието ни върху случаите на дискриминация, неравноправие, неправилно организирани социални системи…“
Кое от всичките тези неща е изключително миролюбиво и оптимистично не разбрах? А и проблем се оказва, че да, по закон сме равноправни, а в действителсност не било така. Нещата от живота са такива. На хартия едни, в действителност – ВИНАГИ други. То на хартия и един Маджо трябва да е равен с един като мен, но не знам защо мене не ме охраняваше полицията и не пребиваха репортери, когато ходих да свидетелствам по едно дело. Ако човек чувства, че правата му са ограничени, той търябва да се пребори за тях и много умни жени действително се пребориха. Направиха го, като показаха на мъжете, че могат повече от тях, без да се интересуват от „подаръците“ на хартия. Петя е интелигентен и жизнен човек, привлекателна жена, дори мисля, че няма хомосексуални наклонности (което не е някакъв порок, естествено, просто повечето „феминистки“ са лесбийки или грозотии, които по-скоро мразят мъжете, отколкото да защитават жените). Нейният блог е интересен и привлича доста читатели. Аз самият научих много от него. Тъжната истина е, че ако всички феминистки бяха като Петя, феминизмът щеше да е доста влиятелна и авторитетна наука дори в селска, патриархална държавичка като нашата. Но не са. Ходил съм по какви ли не международни младежки семинари и съм ги виждал с очите си – феминистките, по-скоро 90% от тях, са отвратителни женища – както физически, така и душевно. Това е нещото, което ме отблъсква от феминизма. И ме кара да не им вярвам. Другото, което плаши е, че феминизмът в днешния му вид хич, ама хич не е миролюбив и позитивен. Дори напротив – той се превръща в нещо като борба за женско надмощие и за доказване на всяка цена, че бъдещето е женско, а не мъжко. Повечето статии във феминистки издания се перчат със статистики как в различни сфери на живота жените се справят по-добре, а не как са равни по възможности на мъжете. Никой не може да отрече този факт. Да, ако така продължават нещата, бъдещето наистина е женско. Ако има вечен икономически растеж, гражданско общество, свобода на словто и мир, жените окончателно ще се качат на галвите на мъжете си, защото в стабилна и комфортна атмосфера, те дейстелно могат повече. В епоха на сигурност и гарантирани граждански права, те са по-социално адаптивни. А мъжете винаги са били и ще продължават да бъдат кучета с изплезени езици, на които можеш да им влияеш повече с външния си вид, отколкото с интелект. Природа. Някога може би ще промените обществото, но природата никога няма да я промените. Защото мъжете са по-силни. Физически и психически. И когато трябва да се построи космически кораб, който да отведе хора на друга планета, когат тярбва да се създаде по-мощен компютър, когато трябва да се отиде на фронта и да се воюва, когато тярбва да се евакуира населението на един град или да се спасяват жертви от наводнения и вулкани, тогава се сещаме колко полезни и незаменими са мъжете всъщност. Да, те са предназначени да дават сигурност и закрила, да пазят от лошото, което идва със сила и да водят техническия прогрес на света. Да, те нямат нищо против жените да участват наравно в тези лесни за умиране, скъсяващи нервите и живота, опасни занимания. Обаче жените не участват – жените са силни, както казах, само при мир, равновесие и благоденствие за всички. Ако обаче от канала в банята излезе огромен плъх, познайте кой ще трябва да отиде и да се справи с него. Или ако нощем в къщата проникнат крадци. Така че, мили жени, феминистки или не, не подценявайте мъжкото начало, вие имате нужда от него. Не, вие без него сте заникъде. Времената на вашие баби, които са ви карали да прибирате масата, отминаха безвъзвратно. Сега вече вие не можете да готвите и отказвате да се занимавате с домакински задължения. Дори да си гледате децата започва да ви тежи. Наемате си гледачки, чиастачки и предпочитате да се храните навън, за да не миете чинии. Ами наемайте си, хранете се, в нашия мъжки свят има достатъчно пари, за да си позволи човек гледачка, чистачка и всекидневна вечеря в ресторант, ако му се бакча наравно с мъжете. И ако не очаква друг да му плаща сметката. Правете се на по-големи мъже от мъжете, пуснете си мустаци дори, ако трябва, но не очаквайте към жената с автомат през рамо и пагони да се отнасям едновременно и като към дама. Защото дразнещото е, че вие, типично по женски, винаги избирате да играете ролята, която най-много ви изнася – ако трябва да минете метър, сте по-слабия пол и се нуждаете от мъжете, дори сте готови да им увиснете на врата доживот, ако пък някой ви пречи да се реализирате в обществото, тогава мъжете са виновни, че ви търетират като по-слабия пол. Изберете си една роля и я играйте докрай, моля. В нашия, мъжкия свят, правилата са такива – печелят само онези, които преследват целите си и не се колебаят. Не си променят мнението. Не си сменят настроението на всеки два часа. А тези, които го правят, ги наричаме „путьовци“ или просто: „жени“. Грозно е, че искате да заприличате на мъжете в толкова много отношения. А още по-грозно е, че наистина никой не ви спира.
Постингите на Тишо ми напомнят култов момент от Family Guy. Питър нещо дрънкоти, Брайън го пита „Do you ever listen to yourself?“, а Питър отговаря „I drift in and out“.
Изчетох коментарите с едно усещане за безнадеждност – mr. ice и asktisho са се включили с разумни, прости, рационални… да не кажа чудесни коментари, а техните коментари са посрещнати с нескрита враждебност и изобщо – неприятелско отношение.
Hommelette – дори не знам, защо се обръщам към теб, но на теб кой ти дава право да се обръщаш към някой с „кой си ти, че… едикаквоси?“, ти коя си, че едикаквоси? Забелязваш ли как се получава тук една тотално ненужна, глупава, безкрайна, зациклена поредица?
Не мисля, че проблема е в непривлекателните или хомосексуални последователи на феминизма. За мен проблема е в твърдоглавите, фанатични грубианки, на които първата им дума вече е изваден кинжал.
Момчето се опита да предположи, че умението ти да преценяваш хората от обкръжението ти, не е най-силното ти качество, а ти или не го разбра или не умееш и да признаеш, че е възможно да притежаваш несъвършенства, като всяко друго човешко същество.
Ot Ena:
Mr. Kobayashi, ne obvinyavai Mr. Ice v racionalnost, zashtoto za nego racionalnostta e golyam feministki gryah. Citiram :Проблемът на този блог е, че почти всички пишещи тук жени са машини. Бълват перфолента. Тракат с челюсти. Чеда на механиката. Думите излизащи от тях не идват от сърцата им, а от мозъците им.“ Mr Ice, po sobstwenite si dumi, postavya emociata pred razuma, koeto go pravi romantik. Losho niama. I da ne zabraviame, che ne ryadko komentarite, koito ni se struvat racionalni i obektivni, sa porsto komentari, koito syvpadat sys sobstvenite ni mnenia.
Izvinenia za latinicata.
а какво е феминизъм? нещо свързано със женственост?
опит за равноправие, за равнопоставеност, или за еднаквост? (две от трите са си жива простотия но да не влизаме в пререкания)
или прост начин да правиш нещо, което за човек другият пол се квалифицира като ‘мъжеене’, ‘показване на мускули’ и ‘мачовщина’.
с този последният постинг срещу кобаяши, само си доказахме едно: и жените са хора, и със сигурност са точно като мъжете – и между тях е пълно с темерутщина. само дето е модерно, тъй де, да си жена-темерут. при това не само по секси.. опс, феми.. да де, женствените въпроси :)
така си мисля.
Ot Ena:
Do anonimniya: Postingyt go pisah DO Kobayashi, a ne sreshtu nego, no razbira se imate pravo na interpretaciya. V kraina smetka, namerenieto na pisheshtiya ne opredelya napylno smisyla na napisanoto. Otnosno komentaryt vi za jenite-temeruti, vijte citatyt or Rebecca West, koito Petya e izbrala za moto na bloga si.
То се видяло, че тук аз ще съм романтик, а Ена прагматик, да вземем да се оженим направо, явно се допълваме. Ена, ти си далеч по-разумна от Петя, излъчваш много по-изчистен рационализъм, хладнокръвно изрязваш всяко емоционално недомислие, като мозъчен тумор… Ето, направих и обяснение в любов.
Аз залагам, че наистина си недоклатена и/или грозна, но пък приветствам идеята, че ще продължаваш да запълваш свободното си време с писане на глупости – ето това е истинско отстояване на правата!
да, и аз харесвам блога ти. тук „феминистка“ е със статут на обидна дума. пълно е с жени, които се изприщват, като я чуят. пълно е с барбита, които ги е срам да мислят. ти си сигурно единствената жена, която познавам, която открито се нарича феминистка. получаваш моите поздравления. не за всичко мога да се съглася с теб, но и аз се дразня на предразсъдъците към жените,каквито и да са. притеснявам се, че ако някой ден имам дете, ще трябва да се боря със стереотипите на обществото и колкото и аз да си го възпитам според разбиранията си, тя/той ще трябва да се сблъсква разни неприятни неща. и знаеш ли, повече се притеснявам за момчетата и за тяхното развитие. докато момичетата могат да избегнат половото обуславяне във възпитанието (могат да играят с колички, нали, дори да им направят комплимент -„браво, мъжко момиче!“, друг е въпросът дали това наистина е комплимен, защото звучи, бляяяяяяк), ако синът ми обича розово, какво го правим? изобщо това с емоционалността и моделите на поведение, налагани на мъжете, мисля, че е не по-интересен проблем. все по-малко се очаква от жените да не могат да владеят емоциите си. и това е добре. а мъжете, те ще се научат ли да боравят с чувствата си по-естествено. или дори не с чувствата, виж дреите – ние можем да носим всичко тяхно. те дори полата не искат да подносят пак! ох много мога да ти пиша, но това стига за сега.
Не познавам – ! – хора, които да имат добро отношение към феминизма. Феминистките са смятани за истеричеви лесбийки, стари моми, девственици на преклонна възраст, жени с мания за величие и амбиции за власт, жени с твърде много свободно време, или пък просто с огромни комплекси, които трябва да избиват. Учудена съм, че изобщо в българското интернет пространство има такъв блог и че има различни от обиди коментари в него. Искам да поздравя авторката и читателите й за адекватното отношение и излизането от стереотипите.