Феминизъм-оптимизъм

Днес една приятелка ме пита дали преди да започна да пиша този блог съм имала някакви очаквания към него. Имах, казах й. Очаквах, че ще има интерес към темите. Най-вече, защото си спомням своята лична, МНОГО силна емоциална реакция спрямо феминизма при първата си среща с него.

Това, което не очаквах е широкия спектър от атаки тук. Започва се от жените са зле, минава се през проблеми няма, всички сме равноправни, ти правиш от мухата слон ИЛИ има проблем, но той е общочовешки, не е феминистки и се стига до ти си недоклатена недооценена жена, която се чуди как да се прави на интересна. Подлага се под въпрос избора на теми в този блог и дори самото му право на същесвуване.

Това ме учудва, защото феминизма като течение, философия и социално движение е изключително миролюбив и оптимистичен. Идеята е проста: мъжете и жените трябва да се третират като равноправни и равнопоставени индивиди. Предполагам, че повечето от вас могат да се подпишат под такава кауза. Факт е, че благодарение на изключително активна дейност през 60-те, 70-те и т.н. в голяма степен мъжете и жените в западния свят са равноправни, т.е. имат абсолютно еднакви законови права. НО това не означава, че в реалния живот мъжете и жените са равнопоставени. Примери…бол…за повечето от нас е достатъчно да погледнем собствените си семейства.

Феминизмът привлича вниманието ни върху случаите на дискриминация, неравноправие, неправилно организирани социални системи и институции и ни кара да се замислим върху начина, по който живеем и общуваме всеки ден. Феминизмът не цели да посочи как всички сме оковани в някакви тежки вериги, от които няма как да се измъкнем и леле кви сме жертви и дайте тука да дадеме, да помогнем на бедните женици. Феминизмът просто ни показва, че можем и заслужаваме да живеем по-добре.

Ако такава кауза ви се струва смешна, глупава или недостойна… може би наистина няма смисъл да си губите времето наоколо. Но аз отказвам да се извинявам за това, че искам аз и другите около мен да живеят колкото се може по-добре.