Тати е готин, мама е строга

Откъс от книгата на Кортни Мартин Перфектни момичета, гладуващи дъщери:

…бащите много често влизат в ролята на този, който поема риск и огъва правилата. „Не казвай на майка ти” е израз, който се използва игриво от бащи-работохолици, които искат да се разбират с децата си без дефакто да полагат особени усилия за това. Всеки път, когато майката на една приятелка заминеше в командировка, баща й пълнеше къщата с junk food и позволяваше на децата да правят каквото си поискат. Когато майката се върнеше, кефа приключваше.

Може би това е начинът на бащите да разведрят малко обстановката, когато правилата и отговорностите започнат да натежават, но цялата тежест от това как да се интерпретира това поведение пада най-вече върху децата. Майките отделят време и наистина се грижат за децата, но те също са тези които забраняват и ограничават. Бащите много често не участват активно във възпитанието на децата, но когато са наоколо идва време за забави, истински купон. В резултат, в съзнанието на много момиченца «да бъдеш жена» се асоциира с ограничения. «Да бъдеш мъж» се свързва с изобилие, сладост и забавление.

По принцип много психологични анализи привличат внимание върху отношенията между децата и майките им и ги сочат като първопричини за всякакви «отклонения» от нормалното поведение. Анорексията, например, много често се смята за тих протест на момичетата срещу строгите им майки. Гладувайки те показват, че контролират себе си. Искам да обсъдим парадигмата «Тати е готин, мама е строга», защото според мен тя е доста често срещан модел на поведение в българските семейства. И както се сочи в цитирания параграф по-горе, такъв тип разделение на ролите в семейството оказва огромно влияние върху детското съзнание и може да доведе до не особено благоприятни последствия за децата. На мен ми се струва логично, че майките не могат да бъдат единствените „виновни“ за възпитанието на децата.

***
via Hugo Schwyzer