Пред микрофона

Как точно стигна до своя извод?

Според мен има много други обяснения:
– Жените са по-разумни и ако нямат нещо съществено да кажат, си мълчат.
– Знаеш ли колко често ми се случва сладурана като тази да ме заговори? Не че искам да я обективизирам… Как няма да искам да говоря с нея и да не направя всичко възможно да я впечатля с познанията си?
– Единствените мъже, които се намесиха не бяха типичните англоезични северноамериканци. Единия беше пембян, а другия говореше със славянски акцент.
– Но и във двата случая, това което направиха беше да се притекат на помощ. Давам бас, че и двете жени виждайки камерата и микрофона са казали на мъжа нещо от рода, че не искат да говорят пред камерата – по каквато и да е причина. Да речем имат акцент и не могат да се изразят достатъчно добре на английски. Особено лелката.
– Дали Хилъри била чудовище. Това е въпрос, който може да доведе до конфронтация. Тук, ще ме извиняваш, не става дума че момичето го е страх да си каже мнението, а че не иска. Иска да избегне възможната конфронтация, защото винаги й е било по-лесно да накара някой мъж да поеме риска свързан с такива работи.
– Избягването на този риск понякога, но не винаги е нещо тривиално като утрепването на някой паяк, или да речем както ми се случи наскоро да ме накарат да взема едни снимки от Уолгрийнс, щото имаше възможност повечето от тях да не са станали, и една special someone искаше аз ба бъда този, който да вдигне скандала (ако се наложи).
– Избягването на този тип рискове прави възможно да си мислите, че сте някак по-извисени и да се наричате нежния пол. Става дума за делегиране на нелицеприятните/опасните неща.

Глей колко работи се намират под вола.

–––
Хилъри не бива да става президент. Не защото е жена, а защото е социалистка и ще е.е ма’та на нея хубава държава. Същото важи за Обама. Той дори е по-голям комуняга.

Винаги си казвам каквото мисля, когато сметна за нужно, и досега не съм имала възражения по повод това, че съм жена. Най-много да чуя, че имам лош характер. Или „караш ме да се чувствам като на изпит“ (-найсет пъти от -найсет различни човека). Мисля, че в огромната част от страните в Европа (за другите не знам, не съм била там) изразяването или неизразяването на мнение се води основно от наличието или неналичието на такова или наличието или неналичието на желание за разговор.

На първа точка на Мартиновия пост („…ако нямат нещо съществено да кажат, си мълчат“) мога само да изръкопляскам (за останалото ще си замълча :). На страховете му от социализма искам да кажа: не бой се, Мартине! Злокачествената му форма вече ни се случи и ни вкара в гроба. Доброкачествената се случи на други места и доста хубаво се отрази на хората (срв. Швеция).

А в Испания (социалистическо правителство, втори мандат) ето какво се случва:
http://www.elle.es/elle/star-style/gente-elle/carme-chacon-la-primera-ministra-embarazada-de-la-democracia-espanola
Тази добре изглеждаща, не особено формално облечена и доста бременна млада жена е новият министър на отбраната на Кралството. Мълча и се кискам доволно. :)

martin:
Изводите на Кемпбъл са в абсолютна хармония с други далеч по-научни проучвания, които съм чела и напълно се припокриват с личния ми опит и наблюдения.

Не мисля, че всеки трябва да се изказва за щяло и нещяло, подготвен или не и в този смисъл съм съгласна с теб, че може би наистина някои от жените от този репортаж са по-скоро разумни, защото не искат да говорят глупости по теми, по които не са компетентни.

НО според мен жените масово страдат от това, че са възпитавани да бъдат мили, любезни, да се съгласяват, да избягват конфронтации и да оставят на мъжете да вършат всичкото говорене. Ето тук няколко жени споделиха своя опит…АНОНИМЕН каза, че си казва мнението, но често след това обявяват, че характера й бил лош.

Освен в семейството, стереотипите за женски поведение непрекъснато се затърждават и от медиите. От 1995-та насам, на всеки пет години, се провежда едно огромно световно проучване за gender representation в новините, The Global Media Monitoring Project. Проучването многократно показва, че:

– Жените са постоянно маргинализирани в новините. Жените са 52% от световното население, но едва 21% от хората, включени в новините по телевизията са жени.
– Мъжете доминират в hard новини. Когато става въпрос за политика(86%), икономика(80%), бизнес…хората в репортажите са мъже. Изключение правят soft новините, посветени на celebrities, култура и т.н. Там жените са малко повече отколкото в hard новините.
– Когато в някой репортаж или предаване е поканен ЕКСПЕРТ, в 83% от случаите експертът е мъж. Почти никога жените не са поканени да изразяват експертно мнение, канят ги, за да споделят своя личен опит. Тук малко бележка под черта, но това нещо го забелязвам и в този блог…
– Два пъти по-често жените са показани в новините като жертви.
– Репортажите се правят и презентират от мъже (изключение правят само хората, които четат новините по телевизията, там цифрите са балансирани).
– Жените репортери обикновено отразяват soft новини. Мъжете отразяват сериозните, hard новини. Само 32% от политическите материали са представени от жени. Материалите , посветени на социални въпроси, образование и т.н. са представени от жени.
– Жените много рядко са основния фокус в един материал.
– Новините обикновено затвърждават, а не оспорват джендър стереотипи
– Дискриминацията на полова основа и неравнопоставеноста между половете не се смята за тема, достойна за репортаж.

Съвсем нормално е, според мен, че жените не се чувстват удобно да говорят пред камерата при положение, че не са свикнали да виждат жени в аналогични позиции. Те няма от къде да са прихванали message-а, че една жена може да изразява компетентно мнение.

Бтв, нееднократно в този блог се правят коментари за това едва ли не търся под вола теле. Някаква женица се опитва да говори някакви неща, но първо самите теми са несъществени и второ, тя не може да ги обоснове. Ако има как да замълчи, най-добре…Жените са некомпетентни и трябва да си знаят мястото. Докато говорим за мода, деца и манджи никой не подлага авторитета ни под въпрос.

hommelette:
Нали знаеш: жена с лично мнение = кучка. В някои кръгове това се смята за голям комплимент.

Анонимен:
Правиш много добре, че си казваш мнението. Не би трябвало да бъде другояче. Просто съжалявам, че след това коментират характера ти.

Относно социализма…аз (за разлика от martin) не смятам, че социалната демокрация е очевидно зло.

Испанското правителство в момента е с женско мнозинство, нали така? Четох някъде, че от 17 министри, 9 са жени…Според мен предстоят интересни неща…

Властта на жените над мъжете си е съвсем реална. Това е властта на слабият над силния. Единствената власт, която е вечна.

Салатено чудовище, приятелят ти е казал да се срещаш с някой, не да правиш секс, но ти веднага това си си помислила – ами наистина имаш нужда от секс.

„Феминизъм, социализъм и равноправие в Централна Африка: Как да стане.“
Домашното ви за другия път.

А на приятелките ти случвало ли им се е да уморят някой мъж с тричасови брътвежи за мола? Вицовете поне са забавни.

zazie:

Вече се отказвам да те убеждавам, че си феминистка. ;) Много пъти си споменавала за… хммм… нередности… или странни неща, които ти правят лошо впечатление…които са класически феминистки казуси (за плиткоумните женски списания и сега за това как много често женското мнение се игнорира или не му се обръща достатъчно внимание). Щом не искаш да се наричаш феминистка, ок, важното е, че намираш тези неща за неправилни.

Има много неща, които могат да се кажат в отговор на ситуацията, която описваш. Най-малкото: да, абсолютно НЕ е изолиран случай. Аз съм се сблъсквала с много аналогична ситуация докато преподавах в университета. По време на час, в който се води дискусия, момчетата (студентите) винаги говореха повече, дори когато нямаха особено интересни неща за казване, дори когато си личеше, че не са прочели материалите необходими за дискусията. Момичета си вършеха работата много по-стрателно и въпреки това участваха много по-малко в разговорите. В момента, в който някое момиче се опиташе да вземе думата, винаги се намираше някой „колега“, който да я прекъсне и да „разясни“ нейната позиция. Мен това супер много ме дразнеше и винаги съм се опитвала да въвеждам ред и да помагам на момичетата да се доизкажат на спокойствие. Обикновено, когато те виждат, че някой ги слуша, те стават доста по-смели и започват да участват повече.

Днес видях, че във Feministe.us също има дискусия по същотот това филмче на Moblogic, което обсъждаме тук. И там първия коментар гласи следното:

I see this constantly. I work at a think tank that studies security issues and we have all sorts of panels and such where questions are taken from the audience. Security being a male-dominated field, most of the speakers are male. Men categorically ask longer more detailed and often, in my opinion, self-aggrandizing questions, and receive more nuanced answers from the panelists. Women are often interrupted by panelists as they ask their questions, and then the responses they are given sound to me didactic in nature. The attitude is that men are engaging in the conversation, whereas women are merely asking a question for their own education. It’s really infuriating and I puzzle constantly over what can be done to address it. How do you fight back against something like that?

Като прочетох този коментар, веднага се сетих за теб и понеже знам, че в работата ти се налага да ходиш по прес конференции, исках да те попитам дали забелязваш аналогично отношение към журналистите, които задават въпроси… Разкажи като ти остане време.

Това, което е наблюдавала Зази, е изследвано много пъти от разни социолингвисти. Статистически мъжете променят темата на разговора много по-често и прекъсват събеседника си много по-често. Жените пък използват много повече от така наречените minimal responses като „мхм“, „да“, „и какво?/и квоо?“, с които окуражават събеседника да продължи да говори и потвърждават че го слушат внимателно и емпатизират евентуално. Това ще рече, че от жените в разговор се очаква преди всичко да сътрудничат. Ако не го правят, може да прозвучат неженствено, хладно и дори неучтиво според някой.

ами скромният ми журналистически опит други неща сочи. жените журналисти може би са едни от най-наглите женоря и много не им дреме кой какво ще им каже или как ще реагира на въпроса им. общо взето питат каквото ги инетересува и настояват за отговор. виж, на пресконференции в МВР не съм била – там петков вярвам ги е ял с парцалите, ама той май не подбираше жени, мъже:)

От Ена:

Аз самата съм правила експеримента да пиша и с мъжки, и женски ник във форума на mediapool например. Към постингите, подписани с мъжко име другите пишещи се отнасят с повече внимание, отколкото към подписаните с мъжко име. Поне според мoите наблюдения.

ххаха, да ти кажа, мистър айс, промених си подхода вече съвсем сериозно:) ми то ми писна:) почвам да викам наравно с тях и продължавам да говоря, дори като ме прексънат. затва като се прибера от кръчма и гласът ми хич го няма:)

някой тук случайно да е казал нещо за борба срещу мъжете?! mr. ice, ако обичаш не ни приписвай думи, които не сме изричали.

Правилно, mr. ice. Мъжете и жените са два враждуващи отбора и каквото имат едните е откраднато от другите.