Skip to content

Не се сърди, човече

10.04.2008

Изследователи от департамента по психология на Northwestern са публикували много интересно проучване за това, по какъв начин се отнасяме към мъжете и жените на работното място, когато са ядосани. Според Виктория Брeскол и Ерик Улман, няма значение дали една жена се е кандидатирала за президент или си търси административна работа в офис, тя при всички положения не може да си позволи да се ядоса на публично място. Проучването е структурирано по следния начин:

1: Мъже и жени гледат видео запис на актьори (мъже и жени), които „кандидатстват” за работа. Участниците в проучването са помолени да посочат за всеки един от кандидатите: колко отговорности трябва да му бъдат възложени; колко са компетентни; дали трябва да бъдат наети и каква заплата заслужават. И мъжете и жените участващи в проучването споделят едно и също мнение: ядосаните мъже заслужават по-висока позиция, по-висока заплата и от тях се очаква да се справят по-добре с работата от жените. Когато актьорите са тъжни, разликите между мъже/жени относно позиция и компетентност изчезват, но не и разликите в заплатите.

2: Сравняват се кандидати за работа, които са ядосани с такива, които не показват никакви емоции. Показват и актьори, които „кандидатстват” за по-ниски позиции. Резултутите са аналогични: ядосаните мъже са оценени по-високо от ядосаните жени, без значение за каква позиция кандидатстват. Не се наблюдават разлики, когато се сравняват кандидати, които не показват емоции.

3: Когато жените-актьори обясняват защо са ядосани, наблюдаващите са по-склонни да проявят разбиране. Когато мъжете-актьори обяснят защо са ядосани, те биват оценявани по-ниско. Може би, защото „обяснението” се приема като признак на слабост.

С две думи: ядосаната жена на работното място, за разлика от ядосания мъж, е винаги в губеща позиция. Хората приемат и поощряват ядосаните мъже, докато ядосаните жени са смятани за непрофесионални и некомпетенти. Когато един мъж е агресивен, това се смята за признак на сила и решителност. Когато една жена е агресивна, тя е КУЧКА.

Съветът на Брескол към жените е да се опитат да си контролират нервите и да не избухват, или поне ако все пак им се наложи да се ядосат, да обяснят защо…За мъжете съвет няма.

***
Още постинги по темата:

8 Коментари leave one →
  1. 8см permalink
    10.04.2008 08:48

    е да, ама тези стереотипи се поддържат и от двата пола. аз като почна да „се обяснявам“, жените ми правят забележка, че едва ли не ги е гнус и че няма нужда, разбираш ли, защото това е „женска“ нагласа.

  2. petya permalink
    10.04.2008 09:41

    Абсолютно си прав!!! Направо мога да си го представя…ако тръгнеш да се извиняваш, ще вземат да ти обясняват, примерно, че се „оправдаваш като ученичка“…

  3. Longanlon permalink
    10.04.2008 10:50

    Ами така е, стереотипът е точно този – и това е на чисто физическо ниво. Когато една жена е агресивна, това на физическо ниво не значи нищо, затова тя е дори смешна. Когато един мъж е агресивен заплахата от физическо насилие, а съвсем първично ниво, е реална и затова той е проеман сериозно.
    .
    Разбира се, физическото насилие вече няма чак такава роля в живота ни, както в този на пещерните хора, но гените са си гени, подсъзнанието – също. Неприятно е да си го помисли човек, но прекалено много хилядолетия разгневен мъж е значело бухалка в главата, а разгневена жена – е получавала бухалката в главата.

    Естествено, точно способността да се противопоставим на някои инстинкти и пориви от това дивашко минало ни прави цивилизовани хора, но да познаваме и осъзнаваме корените на проблема само помага в това начинание :)

  4. Делян Делчев permalink
    10.04.2008 11:17

    Феноменалното на цялата работа е потвърждение на стереотипи, които са към мъжете, но също така и към жените. Отделно този пост пък се опитва да подкрепи един друг стереотип предполагайки, че извода доказва някаква форма на злепоставяне на жените, замервайки само един показател и правейки върху него доста повърхностен извод – оценката на ядосването. Тъй като знаем, че оценката на ядосването и страха от него е пропорционална на честотата и резултата който предизвиква, то далеч по-обективен метод на оценка би бил сравнението на показателя (оценка на/впечатление от ядосването)*(честота на проявяване)*(очакване на ефект от ядосването в работата на човека). За да се твърди, че има предубеденост трябва резултата от тази оценка да бъде значително по различен при мъжете и жените. Което това изследване не показва. Защо обаче е необходимо да се проявява такава пълнота на сравнението? Защото мъжете по-често проявяват видимо ядосване, отколкото жените, което е доказано от куп друга статистика. Причината е, че за мъжете това е практически единствената разрешена публична емоция. В действителност противно на общоприетото залитане наследено от началото на 20-ти век за необходимостта от социална еманципация на жената, мъжете също имат необходимост от социална еманципация, защото масово изостават от предполаганото социално развитие на модерното общество, предполагано от налаганата законова и морална система в западния свят. Въпреки това все още има остатъци от патриархата и матриархата и наследяващият ги чрез юдаизъм и производни (християнство, мюсюлманство) религиозен морал. Тук става въпрос не само за отношението мъже към жени, или жени към мъже, но и мъже към мъже, и жени към жени. Казано с други думи ядосването и яростта е най-проявената, поради факта, че е единственото приемлива форма на мъжка емоция в съвременното общество (как бихте приели един ревящ мъж, какво значи този израз прилаган спрямо мъжете от много жени – „бъди мъж”? той не носи ли в себе си зареден заряд на сексизъм и предубеждения? Обществото очаква от мъжете да проявяват емоции, които да предполагат сила), и следователно мъжете я проявяват непрестанно, и (но) тя има много по-голям спектър, отколкото женската ярост и яд. В резултат естествено се проявяват и различни очаквания – от мъжете е естествено да се очаква така наречената „добра ярост” и „лоша ярост”, докато типично от жените се очаква само „лоша ярост”, защото добрите емоции те проявяват по различен начин, неприемлив от обществото за поведение мъж. Така оценката на яростта, само в тази плоскост се образува неестествена, и навява на плоски и грешни изводи, извадени от контекста. За да бъде оценката сравнително по адекватна, за да сравнява позицията на половете за оценка на поведението им в работна обстановка, то тя би изисквала по комплексна комбинация от статистическа информация. Например да се описва яростта в спектри – дали половете проявяват в работната си обстановка различни типове ярост – опасна, лоша, добра, силно положителна. Нормално е мъжете да попадат във всички спектри, заради тестостерона и в опасната ярост, в която аз бих се усъмнил, че ще попадат жените. Също така трябва да се оцени и количеството проява на ярост от човек и в зависимост от половете. Нормално съгласно други статистики мъжете биха проявявали около два пъти повече ярост от жените, но поне половината от нея ще бъде „добра” ярост, докато жените ще проявяват по-малко ярост, но тя ще бъде почти изцяло „лоша” ярост. Общата оценка на лошата ярост при мъжете и жените би трябвало да бъде пропорционална (ако имаме равно отношение). Но на въпрос как оценявате просто проява на ярост от мъжете и жените на работно място, ще излезе, че мъжете се оценяват по-положително, защото се очаква (и те така го проявяват) като чисто полово/обществен ефект (връзката е двупосочна, а не еднопосочна както се предполага от така представените изводи от статистиката), че половината от тяхната ярост носи положителен заряд. А най-грубия поглед би казал, че мъжете се оценяват по добре, отколкото жените. Което може би не е вярно. Но пропагандирането на този грешен извод въз основата на плоско направена статистика (базирана на същото правило, че краставицата трябва да е отровна, щом всички яли краставици преди 100 години вече са умрели) всъщност навява полова вражда, и е форма на сексизъм.

  5. razvalien permalink
    11.04.2008 07:18

    Деляне, не те ли е срам да нападаш горките женици с цял master thesis.

    За да можеш да се бориш с мъжете, първо трябва да започнеш да мислиш като мъж. Какво чудно тогава, че феминистките ги избива на сексизъм…

  6. petya permalink
    11.04.2008 07:41

    Longanlon и Делян:
    Благодаря за добре обмислените коментари. Моето личното виждане по темата напълно се припокрива с мнението на Петър. Очевидно има някакви природно-заложени генетично-обосновани биологични различия между мъжете и жените. Но в ежедневните отношения между хората те вече съвсем не са толкова определящи, колкото са били преди стотици хиляди години, когато сме се катерили по дърветата. Преди време Ена беше писала по темата: съвсем естествено е да си серем в гащите и да не влизаме в банята, но съвременния начин на живот изисква от нас различно поведение. В този смисъл, всякакви коментари от рода „да, ама така ни е заложено“ ми се струват най-малкото прибързани и необмислени.

    Коментарът на Делян ми беше изключително интересен именно, защото фокусира вниманието върху полова дискриминация насочена към мъжете. Коментара „Бъди мъж“, използван както от жени така и от мъже, просто ме изкарва от равновесие.

    Преди време тук имахме дискусия точно за това, че обществото ни очаква някакво поведение от мъжете, което не само е рестриктиращо, но много често и опасно за физическото и психическото здраве на мъжете.

    Не искам да коментирам в детайли методологията на изследването, защото новината в Science Daily не е особено изчерпателна в това отношение, но съм склонна да вярвам, че учените в Northwestern все пак си разбират от работата и проучването им е напълно издържано от методологична гледна точка.

    razvalien:
    Не мисля, че Делян е нападал когото и да е. Най-малкото „горките женици“.

    Феминизмът не се бори с мъжете. Феминизмът се бори срещу сексизма и дискриминацията на полова основа. Но за теб явно е по-важно да поддържаш някаква никому ненужна вражда…

  7. razvalien permalink
    12.04.2008 07:23

    Този път зле си си написала домашното, приеми и се постарай да съчиниш нещо смислено. Има поле за развитие недей сега така да ни разочароваш. Феминизмът се бори срещу сексизма чрез сексизъм, това вече многократно сме го разбрали. Но, трябва да четеш внимателно какво пишат другите и да извличаш есенцията, не стилистиката. Доказа един афоризъм на Ларошфуко с одобрителния ти коментар към нарязаната ти на салата тема от Делян. Афоризмът гласеше – „Не е важно какво казваш, а как го казваш.“ Сега да не кажеш, че се заяждам – давам ти безплатен съвет. Ако блогът се казваше Openly Blabist нямаше да има проблем да приемаме безкритично всичко написано и да демонстрираме добро възпитание. Но, в претендиращ за сериозност блог, след като ни пробутваш шеговити изследвания под формата на абсолютна истина, защо и ние да не можем да се пошегуваме?

  8. Yana permalink
    12.04.2008 11:38

    Някой пак не си е пил хапченцето. Шегичка. :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: