Карла Бруни-Саркози: без маникюр
Не следя особено внимателно целия цирк около браковете, разводите и любовите на френския президент, но дори да нямам интерес към личния му живот… медиите ме облъчват с каква ли не полезна информация.
Миналата седмица, например, г-н Саркози и неговата съпруга Карла Бруни-Саркози бяха на официално посещение в Обединеното Кралство. Каква точно е била целта на посещението…не знам…но знам, че Карла Бруни-Саркози използва пътуването, за да привлече внимание върху женската смъртност по време на раждане в по-бедните държави в Африка и призовава за набиране на средства в помощ на жените в Африка. На какво обаче обръщат внимание медиите?!
Снимки: Reuters
– Карла Бруни-Саркози е облечена от Джон Галиано за Диор
– Карла Бруни-Саркози носи равни обувки, които са по-ниски от тези на мъжа й
– Принцът на Уелс е много развълнуван от красотата на г-жа Саркози, целува ръката й
– Министър Председателят Гордън Браун е толкова зашеметен от външния вид на Карла Бруни-Саркози, че забравя привичната си сдържаност и обсипва Карла в целувки
– Ръцете на Карла са били без маникюр
– Косата и изглежда така, все едно тя сама си я изсушила със сешоара
Всичката тази информация ме кара да си задавам много въпроси. Като например: Защо медиите са толкова обсебени от външния вид на жените? Защо когато една жена опита да говори за сериозни проблеми като женската смъртност в Африка, например, веднага някой ще се намери да отбележи, че ноктите и са къси като на тийнейджърка?! Защо винаги коментираме една известна жена (с опит, история, талант и идеи) само като сексуален обект? Как биха звучали всички тези текстове и коментари, ако ролите бяха обърнати и президент на Франция беше жена и нейния красив съпруг я придружаваше на официално посещение?!…Да, точно.
***
Още постинги по темата:
Openly Feminist 
А колко от журналистите, писали тези статии за Карла, са жени?
А кой мъж го интересува дали е била с маникюр, с какви обувки е била или от кого е облечена?
Тези камъни са във вашата градинка, мили дами.
Набивай каските на журналистите от женско изповедание, вместо да вменяваш вина на безполовото „медии“.
Не винаги се гледа на управляващ от женски пол като на сексуален обект. Справка: Маргарет Тачъл, Ангела Меркел, Индира Ганди.
Хайде да не пускаме общи изказвания от типа на :
„Защо медиите са толкова обсебени от външния вид на жените? Защо когато една жена опита да говори за сериозни проблеми като женската смъртност в Африка, например, веднага някой ще се намери да отбележи, че ноктите и са къси като на тийнейджърка?! Защо винаги коментираме една известна жена (с опит, история, талант и идеи) само като сексуален обект?“
Сама знаеш, че използването на „винаги“, „веднага“, „всеки“ прави твърдението ти невярно.
Биха изглеждали по същия начин, по който същите тези медии описват кралицата на Англия по време на светските й прояви. Мисля, че те не третират Her Majesty като сексуален обект, макар и да коментират облеклото й. Това е, защото Her Majesty в случая играе ролята на суверен на Обединеното Кралство. Докато Карла Бруни цял живот играе ролята на тяло – красиво тяло, тип сексуален обект, който продава. А при визитата си в Англия тя е просто новата красива държанка на един успял и харизматичен държавен мъж – компаньонка, съпруга, любовница, бивша манекенка, пълна с клишета за благотворителност и с клиширано, почти протоколно отношение към проблемите на горките хорица в Африка. Може би ниските й обувки и косата й са по-интересни от баналните клишета за журналистите, пък и те са свикнали цял живот да описват външния вид на мис Саркози, може и да е навик, не знам. Знам, обаче, че манекенките са най-върлите врагове на феминизма, защото срещу това, което феминистките наричат „обективизация“, те печелят доста добре. Печелят неприлично високи хонорари, женят се за президенти и се радват се на особено уважение в обществото – хем като първи дами, хем като красиви жени. Красивите жени нямат нищо против да бъдат обект на обожание, всъщност – това е всичко, към което те се стремят.
С риск да се повторя, ще напомня за съдебния процес, който една модна агенция повдигна срещу местна феминистка организация в Детройт, задето защитвайки правата на манекенките, феминистките им отнеха възможността да дефилират по време на изложението, което са чакали цяла година и така горките манекенки останаха без пари, но със защитени права, което ги изнерви дотолкова, че чак тръгнаха да се борят срещу правата си в съда.
Анонимен:
За човек, който се противи срещу моите генерални заключения…и ти доста генерализираш.
Несериозно е да твърдиш, че коментарите относни Бруни-Саркози са такива, каквито са, защото са писани от жени. Освен това, тук не става въпрос за нас и вас, а за това как НИЕ разбираме жените в публичното пространство. Факт е, че медиите не могат да си представят Карла Бруни по никакъв друг начин, освен гола и на корицата на някакво списание.
Благодаря за референциите към Маргарет Тачър, Ангела Меркел и Индира Ганди. Имайки предвид множеството коментари относно ТЕХНИЯ външен вид…изводите, които могат да се направят за една жена са:
Или е умна.
Или е красива.
Ако е умна и красива, това е изключение.
Да, прав си, че генерализирам, но въпреки това ЗНАМ, че съм права, че ако Карла Бруни беше мъж, медиите (и мъжете, и жените журналисти) биха писали с много по-голямо уважение за нея.
Ами повечето хора все пак познават Карла Бруни като модел – тоест жена, печелеща пари отигравайки някакви мъжки фантазии. Не е лесно изведнъж да почнат да те възприемат като сериозна личност, след като години наред си насърчавал и експлоатирал собствената си сексуална обективизация. Друг е въпросът, че и ако не беше бивш модел, вероятно пак щеше да има подобни коментари, но пък и самият формат среща на държавни глави придружавани от съпруги си е неизбежно патриархален – в него съпругите са преди всичко функция на мъжете си.
А иначе е похвално че е повдигнала някакъв женски въпрос – в света, в който живеем, една млада и красива жена, съпруга на президент, все пак има доста добри шансове да бъде чута. За жалост ако липсваха тези нейни атрибути, щеше да й е още по-трудно.
asktisho:
Много интересен коментар, относно печалбата от обективизация. Ще се опитам да обясня малко по-подробно какво мисля…дано не стане прекалено дълго.
Обективизацията на жените е основен атрибут на патриархалния строй. Под патриархален строй разбирам социалната структура, според която мъжете и жените трябва да спазват джендър ролите, които обществото им налага и съответно биват наказвани, ако не го правят. В едно патриархално общество, основната фукнция на една жена е да мълчи, да си гледа децата и да изглежда сексапилно по строго определен начин. В едно патриархално общество, също така, всеки един човек (мъж или жена) има много по-голям интерес и полза от това да се съобразява и да спазва обществените норми. Това означава, че много често именно жени влизат в ролята на патриархална полиция и се грижат за това, хората около тях да живеят и да реагират точно така какво обществото очаква. С две думи, и жените могат да бъдат изключително сексистки настроени. Примери…бол.
В един обществен ред, в който се смята, че властта на една жена се изразява в това да бъде сексапилна, не е никак чудно, че много жени правят точно това: изглеждат сексапилно, продават телата си. Не само в буквалния смисъл на думата, но И в буквалния смисъл. Това поведение продължава един порочен в кръг, в който мъжете са символи на уравновесеност, разум и интелект, а жените много често са нищо повече освен едно биологично тяло. Този начин на живот и организация на социалните отношения не са причината за положението на жените, а следствие от патриархалната стурктура, която задава строгата рамка на нашите джендър роли.
Така че…да…наистина много жени избират да бъдат обективизирани и дори да печелят от това, но този техен избор съвсем не е свободен и не означава, че трябва да бъде приеман за даденост.
hommelette:
Да, права си. Но това, което много ме притеснява в случая е, че дори, когато тя отдавна не е модел (в момента е музикант, актриса, активист)…никой не може да забрави как изглежда тя ГОЛА.
до анонимен (1вия коментар)
да, жените постоянно се обективизират една друга, но ти явно не си много наясно какво е феминизъм и си мислиш че женските движения се борят само с мъжките „грехове.“ напротив, феминистите се борят с тъпчене и репресия независимо кой пол ги произвежда. факта че жени пишат малоумните статии за бруни и тн показва че жените не са а-социални и а-исторически (демек извън историяата и обществото хора), а оперират в същата глупава патриарх. хегемония както и мъжете. възпроизвеждането й от жени по никакъв начин не идва да я натурализира и нормализира. аз примерно ненавиждам женските списания които възпроизвеждат и ти продават патриахат под прикритието на еманципация и свобода. това че жени списват тия списания по никакъв начин не ме задължава да съм солидарна с тях само щото са жени.
относно „Не винаги се гледа на управляващ от женски пол като на сексуален обект. Справка: Маргарет Тачъл, Ангела Меркел, Индира Ганди.“ това го има в много общества, над определена възраст жените престават да бъдат сексуални обекти и дори е прието да пускат сексуални шеги в мъжки компании и тн именно защото те не могат да са буквални заради де-сексуализирането на възрастната жена. ако меркел беше по-млада щяха да й задават/коментират същите тъпи въпроси „как си поддържа тялото“ както на татяна дончева и тн.
благодаря ти че написа за бруни.
съгласна съм с теб за строгите роли на патриархалното общество. аз имам малко наклонност към структурализъм в антро и съм леко скептична към аргументи за „избор“ и „agency“ защото в крайна сметка мисля, че сме agents in a structure, един вид, да имаме право на избор но той е измежду социално-„подходящи“ опции. т.е. ние оперираме в хегемония (или границите на възможното както Бродел казва), но слава богу, всяка хегемония е постоянно под натиск от опозиционни идеологии (пример – феминизъм, анархизъм и тн), докато не бъде отхвърлена и някоя друга идеология не заеме нейното място (примерно преход от феодална към национална държава и тн). за съжаление опозиционните идеологии имат малък успех и затова националната държава с патриархален ред все още продължава да бъде най-легитимната форма на политическо съществуване… затова и съм скептична към реформаторско agency но борбата продължава!
мисля си че така или иначе всичко е идеология или false consciousness (Маркс), но това не значи че не трябва да се борим за по-добро false consciousness :D
а относно аргументите за „определящата роля на „биологията“ на хората (особено жените) са опасна форма на исторически-специфични философии и епистемологии, които са се превърнали в common sense (демек в хегемонни) за съжаление и тровят всякакви опити за критичен анализ. това последното е мойто обръщение към „интелектуалците“ във форума, чието разбиране за обществото и половете („жените не могат да карат!“) са на ниво поп-психология и хороскопи в масмедиите и женските списания. евтините опити за натурализация на чисто идеологическите полови роли са тотално дисредитирани в социалните науки и е време тези знания да се превърнат в нов common sense така както е станало с национализма примерно (голяма грешка е това с национализма, но не е непоправимо).
поздрави :D
Имаш ли време да напишеш текст за това защо common sense не е неутрален/обективен? За това как се произвежда common sense…? Аз също бих могла, но бих искала и други хора да пишат…:)) Пиши ми мейл, ако ти е интересно.
Въпрос към Татяна Дончева: „как си поддържа тялото“ хахаха. Не можах да се сдържа. Дори да става дума за Юлиана Дончева, тази овца просто не би могла да отговори на по-сложен въпрос.