Skip to content

Начало на женското движение в България

28.03.2008

Намерих много добър уводен текст към историята на женското движение в България в края на XIX век. Авторът е Светослав Живков, който по време на публикуването на въпросния текст е докторант в Историческия факултет, катедра „История на България“ и след няколко минути ще получи фенски мейл от мен. Няколко откъси:

Във връзка с избирателните права на българките, Търновската конституция и нейното прилагане:

Преди да се занимаем с началото и първите стъпки на движението за избирателни права на българската жена, трябва да обърнем поглед и към формално-юридическата страна на въпроса. Член 86 на Търновската конституция дава избирателни права на „всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 години и се ползват с граждански и политически правдини“2 в смисъл, че не са лишени от тях. Чл. 60 гарантира политически права за всички граждани, а чл. 54 дефинира гражданите като „всички родени в България, които не са приели друго поданство“3. Избирателните закони лишават от избирателни права определени социални групи – циганите-номади, циганите-нехристияни, както и просяците, държателите на публични домове, лицата под съдебно запрещение или настойничество, осъдените и постъпилите на работа в чужбина без разрешение, но за жените отново не става дума. Така, може да се каже, че българското законодателство не лишава изрично жените от избирателни права, но и не гарантира такива. Проблемът явно опира до тълкуването на законите. В крайна сметка българската жена не е допусната до избирателните процедури, не поради някакво формално-правно ограничение, а по силата на традицията. Това се дължи на факта, че към времето на гласуване на конституцията и избирателните закони (последният е от 1897 г.), женският въпрос на практика не съществува.

За Ана Карима и Софийското Образователно Дружество:

С далеч по-голямо значение е дейността на основаното в 1897 г. от поетесата Ана Карима Софийско образователно дружество. На страниците на неговия вестник „Женски глас“ за пръв път е поставен на дискусия въпросът за „извоюване на граждански и политически права на жените“7, макар дружеството да си е поставило по-общо формулирана цел – „умственото и нравствено повдигане на жената и подобрение на положението й“8. Под негова егида през юли 1900 г. се провежда среща на женски дружества от цялата страна. Избран е инициативен комитет, начело с Вела Благоева. На него е възложено да организира обединението на дружествата в женски съюз. Инициативният комитет надхвърля задачата си и през ноември с. г. изпраща петиция до Х ОНС. В нея, наред с традиционните искания за равен достъп до образование и квалификация и ограничаване дискриминацията по отношение условията на труд, е поставено и ново – за активно и пасивно избирателно право за училищните настоятелства.9

За разногласията между ръководството на Българският Женски Съюз и социалистическите фракции в движението:

Дейността на БЖС през първите три години се препятства от противопоставянето между ръководството и лявата фракция в лицето на Вела Благоева и Кина Конова. В основата на противоречията стои опитът на социалдемократическата партия на Димитър Благоев да подчини чрез свои симпатизантки съюза на политическите си цели. Още на учредителния конгрес Благоева и Конова поставят въпроса за пролетаризирането на организацията. След като не успяват да се наложат и на конгреса през 1903 г., проведен непосредствено след и под силното влияние на разцеплението на БРСДП на тесни и широки социалисти, левичарките напускат съюза. Техният стремеж е да поставят женското движение на класова основа. Всъщност може да се спори доколко тази фракция, групирала се в 1914 г. в Социалистически женски съюз, представлява част от женското движение. Нейната активност показва, че тя е по-скоро женска секция на тесносоциалистическата партия. Ръководителките на това ултраляво течение отричат съществуването на общи интереси при жените, а от там – и възможността за обща борба.

И още, и още…Прочетете! Много е интересно! Ако и вие сте учили история в училище така както са я преподавали на мен, тези хора и събития са ви силно неизвестни…

14 коментара leave one →
  1. Longanlon permalink
    28.03.2008 06:09

    Може би е добре да се знае също, че женските дружества са били така многобройни и така активни, понеже в края на по-миналия и началото на миналия век много малко от градските жени в България са ходели на работа – особено от по-образованите (богатите) се е очаквало да си сидят в къщи по цял ден. И понеже не е имало с какво друго да се занимават… :)

  2. petya permalink
    28.03.2008 06:13

    Еее, с това последно изречение ме уби просто. Образованите богати жени, от които се е очаквало да си седят вкъщи, са чувствали, че си губят времето и образованието и не са се чувствали пълноценни. За това са организирали женски организации…Не защото не са имали какво друго да правят!

  3. alien permalink
    28.03.2008 07:12

    Разбира се, че са имали с какво друго да се занимават. Например благотворителност. Можеха да помагат всякакви хора в беда (като например нашата любима Анджелина). Но те, като едни будни и образовани млади дами естествено са избрали далеч по-помпозният вариант.

  4. petya permalink
    28.03.2008 07:14

    а:

    1. ти защо реши, че не са се занимавали с благотворителност?!

    и

    2. правото на жените да гласуват е изключително декадентско желание, да, прав си.

  5. Anonymous permalink
    28.03.2008 07:19

    От Ена,

    Петя, благодаря за препратката към този текст. В края на текта авторът пише, че през двайсетте години на ХХ век движението придобива по-широка публичност. Намирала си си нещо за този период?

  6. Martin permalink
    28.03.2008 07:54

    Като става дума за историята, сетих се за идиотския термин „herstory“.

    Та се замислих. В предишната тема стана дума как феминистките били и аболиционистки и се борили за правата на черните да гласуват, ама как така забравяте за стотиците хиляди бели мъже загинали в американската гражданска война поставила край на негърското робство?

    Като мъж се чувствам пренебрегнат и обиден и много много тъжен. Затова отсега нататък, аз ще казвам не история, а мустория.

    Ама ха!

  7. Anonymous permalink
    28.03.2008 08:09

    От Ена,

    Стотиците хиляди бели мъже, загинали в гражданската война, приживе са имали право на глас, Мартине. Някои от тях са загинали, опитвайки се да защитят правото си (отпреди войната) да заробват хора от други раси.

  8. hommelette permalink
    28.03.2008 10:14

    Плюс това въпросните бели мъже всяко дете по света ги знае, че са се били и са загинали за въпросната кауза. Колко филми има, възстановки на битки се правят.
    Не толкова добре популярна е историята на женското движение, точно за това иде реч. Особено в България. Аз мисля, че трябва да направим поне статии в българската уикипедия с тази информация. Засега само за Вела Благоева има 3-4 изречения.

  9. Longanlon permalink
    28.03.2008 11:16

    Имах пред вид, че са нямали какво друго да направят за да защитят правото си на избор, освен, както започва всяка революция, да се събират на групички, клубове и т.н.

  10. lydblog permalink
    28.03.2008 16:17

    препоръчвам ти книгата „Три гвинеи“ на Вирджиния Улф. Има я из нета безплатно на английски. Преведена е и на бг.

  11. Sel permalink
    31.03.2008 03:27

    Както май коментирах и в предиштния Ви пост, този блог е изключително полезен и го посещавам с удоволствие. Материалите, които пускате са много полезни, защото за тези неща наистина НЕ се говори не само в у-ще, но и извън него…
    Ще направя лек оффтопик, но мисля, че бихте се заинтересували. Периодично посещавам сайта http://saverila.ludost.net/, защото се интересувам от положението на природата в БГ или по-конкретно с унищожаването й, но в последният пост чета за правата на жените в България ? Това е чудесно !

  12. openly feminist permalink
    31.03.2008 17:17

    Longanlon:
    О! ОК. Пограшно съм те разбрала значи. Извинявай, че така бързо-бързо те нахоках. ;)

    Lyd:
    Не знам дали препоръката беше за мен или за Longanlon, но аз благодаря, че спомена „Три гвинеи“…не съм я чела, но „Собствена стая“ е една от книгите, които най-силно са ми повлияли…

    Sel:
    Имаш предвид доклада на БХК ли? И, плс, не на Вие ;)

  13. Anonymous permalink
    10.10.2009 08:08

    Феминизъм ли? Смех, смех, смех! Не се и учудвам, че авторката на блога е такава "красавица". :)

  14. Anonymous permalink
    10.10.2009 10:41

    @Последния анонимен: Понеже ти си пример за красота, пред която се прекланя цял свят, нали :) Чак нямаш търпение анонимно да понаакаш чужд блог с безсмислени приказки, поне едно петънце да има по иначе перфектната ти персона :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: