Skip to content

Начало на женското движение в България

28.03.2008

Намерих много добър уводен текст към историята на женското движение в България в края на XIX век. Авторът е Светослав Живков, който по време на публикуването на въпросния текст е докторант в Историческия факултет, катедра „История на България“ и след няколко минути ще получи фенски мейл от мен. Няколко откъси:

Във връзка с избирателните права на българките, Търновската конституция и нейното прилагане:

Преди да се занимаем с началото и първите стъпки на движението за избирателни права на българската жена, трябва да обърнем поглед и към формално-юридическата страна на въпроса. Член 86 на Търновската конституция дава избирателни права на „всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 години и се ползват с граждански и политически правдини“2 в смисъл, че не са лишени от тях. Чл. 60 гарантира политически права за всички граждани, а чл. 54 дефинира гражданите като „всички родени в България, които не са приели друго поданство“3. Избирателните закони лишават от избирателни права определени социални групи – циганите-номади, циганите-нехристияни, както и просяците, държателите на публични домове, лицата под съдебно запрещение или настойничество, осъдените и постъпилите на работа в чужбина без разрешение, но за жените отново не става дума. Така, може да се каже, че българското законодателство не лишава изрично жените от избирателни права, но и не гарантира такива. Проблемът явно опира до тълкуването на законите. В крайна сметка българската жена не е допусната до избирателните процедури, не поради някакво формално-правно ограничение, а по силата на традицията. Това се дължи на факта, че към времето на гласуване на конституцията и избирателните закони (последният е от 1897 г.), женският въпрос на практика не съществува.

За Ана Карима и Софийското Образователно Дружество:

С далеч по-голямо значение е дейността на основаното в 1897 г. от поетесата Ана Карима Софийско образователно дружество. На страниците на неговия вестник „Женски глас“ за пръв път е поставен на дискусия въпросът за „извоюване на граждански и политически права на жените“7, макар дружеството да си е поставило по-общо формулирана цел – „умственото и нравствено повдигане на жената и подобрение на положението й“8. Под негова егида през юли 1900 г. се провежда среща на женски дружества от цялата страна. Избран е инициативен комитет, начело с Вела Благоева. На него е възложено да организира обединението на дружествата в женски съюз. Инициативният комитет надхвърля задачата си и през ноември с. г. изпраща петиция до Х ОНС. В нея, наред с традиционните искания за равен достъп до образование и квалификация и ограничаване дискриминацията по отношение условията на труд, е поставено и ново – за активно и пасивно избирателно право за училищните настоятелства.9

За разногласията между ръководството на Българският Женски Съюз и социалистическите фракции в движението:

Дейността на БЖС през първите три години се препятства от противопоставянето между ръководството и лявата фракция в лицето на Вела Благоева и Кина Конова. В основата на противоречията стои опитът на социалдемократическата партия на Димитър Благоев да подчини чрез свои симпатизантки съюза на политическите си цели. Още на учредителния конгрес Благоева и Конова поставят въпроса за пролетаризирането на организацията. След като не успяват да се наложат и на конгреса през 1903 г., проведен непосредствено след и под силното влияние на разцеплението на БРСДП на тесни и широки социалисти, левичарките напускат съюза. Техният стремеж е да поставят женското движение на класова основа. Всъщност може да се спори доколко тази фракция, групирала се в 1914 г. в Социалистически женски съюз, представлява част от женското движение. Нейната активност показва, че тя е по-скоро женска секция на тесносоциалистическата партия. Ръководителките на това ултраляво течение отричат съществуването на общи интереси при жените, а от там – и възможността за обща борба.

И още, и още…Прочетете! Много е интересно! Ако и вие сте учили история в училище така както са я преподавали на мен, тези хора и събития са ви силно неизвестни…

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: