Речник на женските движения и феминизми
Както обещах, малко разказ за лекцията на д-р Красимира Даскалова: Към история на социалните движения в Централна и Източна Европа: женски движения и феминизми, XIX-XX в.
Д-р Красимира Даскалова; photo: Кайл Грейди Всъщност лекцията не беше за конкретните хора, случки и събития от споменатия период, а представяне на Биографичен речник на женските движения и феминизми: Централна, източна и югоизточна Европа, XIX-XX в. Д-р Даскалова представи речника в качеството си на негов редактор и координатор за България. Книгата е издадена от Central European University Press и може да бъде поръчана от сайта на издателството.
С няколко думи: речникът представя биографични данни за мъже и жени от 22 държави в нашия регион, участвали активно в женските и феминистки движения в края на XIX и началото на XX век. Редактори са Красимира Даскалова (СУ, България), Франсиска де Хаан (ЦЕУ, Унгария) и Анна Лютфи (ЦЕУ, Унгария). Всяка една от включените държави е представена от координатор, който е отговарял за съставянето на биографиите на личностите от съответните държави. По-големите държави са представени с 10 биографии, по-малките с 5.
Защо авторите решават да издадат този биографичен речник:
1. Защото господстващите исторически неративи (по принцип в цял свят, но в нашата част на света още повече) все още не третират мъжете и жените като равнопоставени агенти на историята. Както каза hommelette в един коментар, историята все още е his-tory. Има много публикации по темата, кажете ако искате да изровя. Само едно примерно заглавие, което спомена д-р Даскалова: More Horses Than Women: On the Difficulties of Founding Women’s History in Yugoslavia (публ. 1989)…в нашите истории се говорите много повече за конете, отколкото за жените.
2. Защото доминиращите исторически подходи отделят предимно внимание на структурни промени в политическия и социалния живот на обществата, изследват се политически събития и дипломация и т.н. Но в същото време се пропуска факта, че човешката история се гради от ХОРА и техните лични истории.
3. Защото в региона все още липсва mainstream знание за организираните дейности на жените в исторически и съвременен план и това незнание води до:
a. Изкривени разбирания за това какво е феминизъм и/или женско движение
b. Погрешните схващания за мястото на жените в историята: преобладават вижданията, че жените не са активни актьори в развитието на човечеството; жените се смятат за биологични единици, сведени до репродуктивните им функции
c. Ре-патриархализация, анти-феминизъм, сексизъм
Докато събират текстовете, редакторите забелязват следните сходства в положението на жените от изследваните държави:
– йерархична власт на мъжете: мъжете са с по-големи права, отговорности и привилегии както в личното, така и в публичното пространство
– жените имат морални, но не и юридически отговорности: например, жените са отговорни за отглеждането на децата и организацията на дома и домашната работа, но в същото време нямат правата, които биха им дали възможност да участват в политическия живот на своите държави, които евентуално биха им дали възможност да участват в съставянето на закони, които реглментирането на личното простостранство. Дълго изречение, последния да затвори вратата.
– жените масово за жертви на домашно насилие
– жените масово са неграмотни: за разлика от мъжете, до много късен период (конкретните дати са различни за различните държави) жените нямат право да учат в университета
– голяма смъртност при раждане
– обезценяване на майчинството: жените са основните отговорници за отглеждането на децата, но този труд не се цени от обществото
– като цяло, жените живеят като «втория пол»: по начина, по който го описва Симон дьо Бовоар
Именно поради тези причини, в почти всички от изследваните държави има изключително активни движения и организации, които се борят за равни права и социална справедливост. Женските и феминистките движения имат много интересни взаимоотношения помежду си, както и много известни взаимоотношения с други социални движения от периода. Д-р Даскалова спомена за особените връзки между феминизма и национализма, и феминизма и социализма. Особено интересно е влиянието на социализма, който демонизира и стигматизира феминисткото движение като инструмент на западните буржоазни общества. Което всъщност доста добре обяснява настоящето силно негативно отношение към феминизма в Източна Европа като цяло, но и в България по-конкретно. Анти-феминизма в България не е реакция срещу конкретните феминистки цели, идеи и стратегии, а е реакция срещу демоничен образ на феминизма насаден в обществото ни от социалистите на Втория Интернационал. Понеже проектът се отнася за периода от края на XIX и началото на XX век, не говорихме много за женските движения и феминизми през XX век и по време на социализма, но стана ясно, че в България много се работи по тези теми, така че аз ще направя всичко възможно да поиздиря още инфо и да покажа тук.
На отговор на въпрос от публиката, д-р Даскалова каза, че феминизма за нея е образование. Феминизмът освен всичко останало е и познание за историята и живота на жените. Какво са правили, при какви условия за живяли, пред какви трудности са били изправяни, какви са били политическите и социалните каузи, които са ги занимавали. Ако познаваме тези истории, бихме се отнасяли с разбиране и съпричастност към битките, които сме водили и с гордост бихме се идентифицирали като феминисти.
***
Още постинги по темата:
Openly Feminist 