Истински момчета

През 1999, Уилям Полак публикува книгата си Истински момчета, в която защитава тезата, че съвременните западни общества възпитават момчетата в четири неща:

1. Никога да не показват слабост. Мъжете трябва да бъдат стоици, трябва да бъдат стабилни.
2. Никакви глезотии. Не бива да показват чувства, привързаност, топлота или съчувствие. Ако ще показваш някаква емоция, показвай гняв.
3. Мъжете трябва да бъдат твърди, мачо, да поемат рискове.
4. Мъжете трябва да са ВАЖНИ. Да имат висок статус. Да доминират. Да имат власт. В света има печеливши и губещи. Мъжете не трябва да губят.

Сами по себе си тези неща са интересни, защото са повлияли възпитанието на всеки един от нас. И въпреки че самите правила имат разни регионални и т.н. видоизменения, всички „знаем“, че един „истински“ мъж трябва да отговаря на всяко едно от горните „изисквания“.

По-интересното е това, че в едно патриархално общество (като, ахъъмм, българското), гореспоменатите изисквания залягат в основата на разбиранията и нагласите ни за това какво означава справедливост, щастие, успех, любов, семейство, приятелство, закон.

Каква е дефиницията на успеха в България?
Как изглежда едно щастливо българско семейство?
Какво е лицето на закона?