Жените в българската икономика
Попаднах на един анализ, изготвен от КНСБ в началото на 2006-та за мястото на жените в българската икономика. Това, което най-много ме ужаси е, че данните свидетелстват за откровена дискриминация на жените по отношение заплащането на техния труд.
Средната заплата на жените съставлява 86% от тази на мъжете. В някои отрасли на промишлеността средната работна заплата на жените е с над 30% по-ниска. Така например, средната работна заплата на жените в”Производство на текстил и облекло” е 180 лв., и представлява 67,2% от тази на мъжете. В образованието СРЗ на жените е 367 лв., и представлява 80,6% от тази на мъжете. Аналогично е положението в отрасъл “Здравеопазване и социални дейности”, в който жените получават 364 лв., което представлява 80,6% от заплатата на мъжете.
Данните ОЧЕВИДНО са стари, но са достатъчно фрапиращи, за да ни дадат повод за размисъл (и не само). Ако някой може да помогне с по-актуални данни, моля да се обади. Прочетете целят доклад, ще ви бъде интересно.
Openly Feminist 
Понеже ме мързи да чета доклада, сигурна ли си, че данните са поднесени коректно?
Кои са жените и кои са мъжете в „Производство на текстил и облекло“? Ако жените са шивачките, а мъжете са електротехниците, шлосерите и директорите на цеховете – защото не се сещам за други типично мъжки професии в тази област, – няма нищо учудващо, че заплатите на жените са по-малки. А понеже не се сещам и за мъж – професионален шивач в цех, най-вероятно точно за такова осредняване става дума.
Същото важи и за „здравеопазване и социални дейности“. Има много медицински сестри и санитарки, санитарите са доста по-малко. Дори и лекарките да са повече от лекарите, което съвсем не е ясно, останалият персонал компенсира. За учителките в средното, основното и предучилищното образование да не говорим – процентът на мъжете там намалява с намаляването на годините на децата. А преподавателите мъже са концентрирани в по-високоплатените щатове и длъжности – я във ВУЗ, я някакви административни.
Казано накратко, нищо чудно този доклад да прави сравнение между хора на различни длъжности. Как можем да очакваме еднаква средна заплата в две групи, в които нископлатените работници са различен процент – например 50% за жените (лекарки, заплата от медицински сестри, санитарки, лаборантки) и примерно 20% за мъжете (лекари, санитари, лаборанти – „медицински братя“ у нас не знам да има). Числата са условни, нямат реална основа.
А че разлика в заплащането има за една и съща вършена работа, това надали някой би се наел да отрече.
Боян
Не пише как са сравнявали, но ето и това е оттам:
„Статистиката показва, че домакинствата с глава на домакинството жена са по-бедни от тези с глава на домакинството мъж с около 25-30%. По-ниският социално-икономически статус на жените и свързаните с него по-ниски доходи, както и липсата на диференцирани защитни мрежи отпраща по-голямата част от женското население под границата на бедността и дава основание да се говори за феминизация на бедността. „
Май няма значение какво работи жената.
Може да се запитаме как така жените обикновено са абонирани за нископлатените професии. Или обратното, защо „женските“ професии са по-малко платени.
Съвсем нормално е да има разлика в заплащането, след като плащането на сметки, подаръци и тн. е изцяло мъжка „привилегия“.
get a life
Public Service Announcement:
The American expression „get a life“ was popularized in the mid-1980s by a bunch of whiny, disaffected, middle class, suburban adolescents (full disclosure: I would know, I was one of them) who mistakenly thought it was a clever way to dismiss as worthless ideas and interests that were incongruous with their own.
No self-respecting adult has ever told anyone to „get a life,“ and even whiny, disaffected adolescents know better these days.
Using the expression „get a life“ will compromise your credibility, and undermine any point that you might otherwise have to make.
This has been a Public Service Announcement.
Боян:
Цифрите показват средните заплати във всеки един от тези отрасли, и разликата в цифрите може да означава само едно от две неща:
1. Или жените масово заемат по-нископлатените позиции в тези отрасли (т.е. шефовете, началниците, мениджърите и т.н. масово са мъже)
или че
2. Дори жените, които заемат по-високи позиции в тези отрасли, вземат по-ниски заплати от заплатите, които вземат мъжете на аналогични позиции в същия отрасъл.
И в двата случая е логично да се питаме защо.
Съгласна съм с Yana и razmisli: тези статистики показват какво е отношението на обществото ни към женския труд. Масово „женските“ професии се „възнаграждават“ с много по-ниски заплати, което в никакъв случай не е сиъзмеримо с усилията и уменията на жените, които ги упражняват.
Калин:
Българската патриархална традиция, чийто виден представител си ти самия, очаква мъжът да изкарва повечето пари в семейството и да се грижи за изхранването на домочадието. Това е изключително несправедливо.
В едно съвременно семейство, сметките са перо от семейния бюджет. В този бюджет има някакви пари, които се разпределят в замисимост от навиците и нуждите на семейството.
Всъщност обаче, аз малко си смуча от пръстите докато отговарям на коментара ти, защото връзката между заплатите и сметките не е точно така както ти я обясняваш. Ако беше прав, интервютата за работа щяха да протичат по следния начин:
Работодател: В твоето семейство кой плаща сметките?
Кандидатстващ: Ми аз.
Работодател: Еми добре тогава. Ще ти дадем по-висока заплата, защото трябва да си плащат сметките…
Относно get a life…вече ти обясниха.
за да е такова положението си има обективни фактори: жените поемат по-лека работа с по-малко отговорности, работят по-малко часове заради домашните си задължения (защото ДЪРЖАТ да си възпитат децата, вместо голямата заплата), в пъти по-често ползват болнични и т.н.
не е заради „лошите“ работодатели и „патриархалната традиция“. нищо не ви спира и много български жени са успели финансово, та дори се оплакват, че мъжете им не могат да се адаптират.
една фолк певица с работа изкарва 10 пъти повече от средно крадлив депутат :)
@ Боян
Струва ми се, че вариант 2 не е разпространен и неравенството в заплащането се дължи на вариант 1.
Пример с лекарската професия – независимо дали джипито е мъж или жена, възнаграждението ще е еднакво, в зависимост от записалите се при него/нея пациенти.
Но може да се разглежда примерно в една болница колко шефове на отделения са мъже и колко – жени.
Макар че е ясно какъв ще е резултатът…
Вече тема на съвсем отделен разговор е доколко се влияем от пола като си избираме джипи.:)
Петя, на базата на тези числа би могъл да се направи извод за твоя вариант 2 само при едно условие – ако в съответните отрасли мъжете и жените са приблизително равни на брой. Тъй като това очевидно не е така, на основата на тези данни не можем да направим този извод. Аз не се съмнявам, че дискриминация в заплащането има – макар и не на държавни длъжности, – но не този доклад е доказателството (още не съм го чел, тъй че нямам нищо против да ме опровергаете).
Така че според мен е вариант 1, както тръгнах и в началото. Но защо наистина е така?
В крайна сметка заплатите се определят от търсенето и предлагането.
С един колега пак обсъждахме дали да правим магазин и как да го организираме. Думите му бяха, че предпочита да наеме жена за продавачка, понеже жена му му обяснила, че жените са съгласни да работят за по-малко пари. И си е така.
Защо?
Боян
Съгласни са да бачкат за по-малко пари, защото вярват в собствената си второкачественост. Когато се ширят мнения като на Брус Уейн, естествено, че жените нямат да имат вяра в себе си и ще подценяват собствените си умения.
Интересна статия по темата
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1170861