Сексуална обективизация

Казва се отвращение. А ако ме привличат интелигентни, емоционални жени, това обективизация ли е?

Сериозно по темата, според мен нивото на интелигентност и осъзнаване на себе си определя и това доколко предразсъдъците са разпространени. Колкото и клиширано да звучи, ако обществото беше по-развито, едва ли много от примерите ти щеше да ги има. Жените-политици често стават жертва на плиткоумните водещи, които просто не се сещат какво да ги попитат, освен как си поддържат маникюра. Още повече ако говорим за някакви обозначени като „женски“ предавания, което си е предразсъдък само по себе си. А,и някак ми е трудно да ми стане жал за фолк певиците… голяма част не могат да бъдат певици изобщо, и се опитват да го компенсират с изваяна физика, или са подведени да вярват, че с физика и без нищо друго могат да са известни.

Повечето жени у нас не осъзнават, че са жертва на подобно нещо, или жертва на каквото и да е било – интересни са реакциите им при случаи на сексуален тормоз или опит за такъв над представителка на собствения им пол.
Бях шокирана от коментари по блогове и форуми след случая със студенката по журналистика от СУ, като повечето бяха от сорта на „тя си го е търсила“.
Аз се опитвах да споря и да обяснявам,че подобно мъжко отношение е дълбоко вкоренено у нас и че голяма част от жените над 30 са имали проблеми в училище, в университета или на работа (включително и аз), но някак си всички приемат за редно шефа да те задърпа или да те кани на кафенце в хотел.
Всъщност мен това ме ужасява – че жените у нас приемат подобни неща за нормални – политичките с костюмчетата (половината депутатки от парламента си умират да обясняват с какво са се облякли, явно да избият комплексите си), полуголите жени вървящи в комплект с мерцедес, сексуалния тормоз, домашното насилие.
А сексуалната обективизация според мен дойде като люшване от едната крайност в другата – от ударничка-многостаночничка и кранистка с ватенка и напукани ръце жената трябваше да стане отново жена, като набързо и криворазбрано и беше придаден някакъв пол.
Извинявай за дългия коментар и поздрави за поста.

Погледнато във времето нашето българско общество си е патриархално и ясно не-феминистки настроено. Нямам ясни спомени от комунистическо време, до колкото си спомням, тогава се пропагандираше някакво равенство между мъжете и жените, което все пак едва ли се е припокривало съвсем точно с теориите на феминизма.
Искам да споделя с вас един крайно любопитен клип, който открих случайно наскоро, по моя преценка от средата на 90те. В клипа участват мъж и жена, и на кого каква „роля“ се полага (в тоз живот) е съвсем ясно и няма място за съмнение.
Кратката форма музикален клип, съчетана с музиката на „народа“ – чалгата, разкрива една България, която аз не съм познавала и не познавам, обаче тя явно е тук и винаги е била тук.
Преди всичко да еволюира към силиконов тунинг – видът се мени, но нравът не, ако мога да перифразирам.
въпросният клип
Наблюдението за развитието на обществото ми се струва много подходящо; уви, ако обществото беше по-развито, едва ли много от примерите щеше да ги има.
Нагласите на обществото не се променят стабилно от днес за утре…

alita

Аз по образование съм лекар. Представи си сега, че утре започна работа като програмист (нещо, което хич не е невъзможно, защото се занимавам с това от доста време).
Сега се замисли – каква ще е реакцията на 90% от хората, след като бъдат запознати с тази ситуация? Естествено е всеки да коментира това, че съм бил лекар ама съм станал програмист. Причината за това е, че просто ситуацията е куриозна, а не това, че коментиращата жена е феминистка, нали?
Така, че точно този пример хич не е удачен довод в случая :)

Не виждам (честно) къде е проблемът в това жените да бъдат „обективизирани сексуално“. Мъжката психика (дори и на тези мъже които подкрепят феминистите) е такава – факт. И да се наакаме от коментиране, тя няма да се промени. Точно така, както не се е променила през последните няколко милиона години (поне в това отношение). Разликата между жените феминисти и другите жени е в това, че вторите разбират правилно мъжката психика, а другите искат да я променят (което е невъзможно).
Много ясно, че като видя жена политик първо ще видя жена и чак след това политик. Та аз съм мъж, за бога! Инстинктите ми адски много се интересуват от това, че тя е политик, нали? А каквото и да си говорим, хората все пак са животни.
Цялостният резултат от ситуацията е една безсмислена борба. Борба за една изгубена кауза.
Да аз определено съм против феминистите (забележете, не казвам „феминистки“ – така както и не казвам директорка)
От друга страна съм твърдо „за“ равните възможности. Но съм адски против „равенството“.
Та как е възможно две същества да се приемат за равни, ако те по природа не са? И едно уточнение – тук под „равни“ имам предвид „еднакви“, а не, че ако жените не са равни с мъжете то те са по-глупави, по-малко значими или нещо подобно.
Просто мъжете и жените са различни – неправилно е изкуствено да се уеднаквяват.
Ама разбира се, че ще търся в жена си сексуален обект – обратното би било обида към нейната природа. Аз нямам никакво намерение да се оженя за директор, по дяволите!
И много ясно, че ще очаквам от нея да гледа деца (с моя помощ), да ги кърми, да е близо до тях. Не да ходи по бизнес срещи – та това е противоестествено.

Конфуций е казал, че 300 жени не струват колкото един тестис.
Е аз не съм чак такъв екстремист – според мен те струват поне толкова (шегичка де ;))

Разбира се, абсолютно съм против отношение като в предния абзац. Но не искам да се стига и до другата крайност.

Всъщност, ако прочетеш отново моето мнение и мнението на Loxs (respect!), ще видиш, че тезата ни е общо взето една и съща. Просто той ви го каза културно, а аз се изкуших да бъда вулгарен… Sue me. ;)

Така или иначе мнението ми може да се обобщи със следното: феминизмът и мачовщината имат едно общо нещо: еднакво тъпи са.

@loxs
Като лекар може да ти е интересно, че и мъжете, които се грижат за деца, се настройват хормонално за тази работа. А миналата година имаше публикация в Economist за резултатите от едно изследване на бъдещи бащи, което също беше показало аналогични хормонални изменения на тези у бъдещите майки. Интересно е, че докато при жените се наблюдаваше повишаване на естрадиола и пролактина, при мъжете имаше по-висок пролактин и по-висок тестостерон. За тези, които не знаят, пролактинът е хормон, който отговаря за производството на мляко и се смята че има роля за емоционалното свързване с бебето.
Това по темата, че на жените им било хормонално заложено да се грижат за децата повече от мъжете. Този стереотип не се корени в биологията, а в ролите, които обществото е отредило на мъжете и жените.

Относно преекспонирането на женските атрибути, които се приемат за сексуални, искам само да вмъкна, че разглеждането на женските гърди като предимно сексуален атрибут, предназначен за мъжко удоволствие, само по себе си представлява сексуална обективизация. Ясно е, че биологичната функция на гърдите е изхранването на потомството. Но точно екстремната им сексуална обективизация е довела до това, че има жени, които се отказват да си кърмят децата поради страх да не им се „развалят“ гърдите или пък такива, които се притесняват да кърмят на публично място, защото трябва да покажат гърда. Да не говорим за манията за „стягане“ на бюста, за пластичната хирургия, която е опасна, болезнена и скъпа. Работата е там, че колкото по-патриархално е обществото, толкова по-сексуално обективизирани са жените и толкова повече техни атрибути се превръщат изцяло в сексуални. „Женско“ автоматично става равно на „сексуално“. Но и мен най-много ме отчайва конформизмът на самите жени и активното им съучастие в този процес.

Коментарите на Бла само потвърждават казаното от Петя за сексуалната обективизация: жената е принизена до нещо, което търсиш, когато „ти се ебе“. Машала, Бла!

А за Диабло Коуди – дамата е била стиптизьорка ЕДНА година от живота си. ЕДНА. Много повече години Диабло Коуди работи като писател и сценарист, има издадена книга, освен това е и известен блогър. Единственият начин, по който беше представена обаче беше като стриптизьорка.

А пък за мускулестите мъже. Аз, а подозирам и Петя, и доста от читателките на този блог направо си умираме от страх, че ще вземе някой мъж с главно М, мускули, татуировки, плочки и прочие да ни подмине. Въх, ма треперя от ужас като си го помисля, да ме подмине, майко мила, то цялото ми самоуважение се крепи на това да не бъда подмината от ония, на които „им се ебе“. Айде, млъквам. :)

„няма такова нещо като бащин инстинкт“ е една от най-големите глупости, която съм чувала напоследък. значи, аз съм израстнала в следната ситуация: докато майка ми е архитект, баща ми е с работно време от 9 до 6. което означава, че и двамата работят, но в повечето случаи тя се прибира по-късно от него. не помня ситуация, в която баща ми да е чакал майка ми да се върне, за да сготви тя. не помня случай, в които да са се карали кой какво ще свърщи днес- просто който се прибира по-рано, прави нещо топло за вечеря, разхожда кучето, зарежда съдомиялната и т.н. всичката домакинска работа. майка ми винаги е била тази, която е изкарвала повече пари от баща ми и се побърква от бизнес срещи, но това никога не е било проблем, защото сме едно семейство. и това не означава, че майка ми е по-малко жена или баща ми по-малко мъж, а просто, че и двамата са се постарали здравата, за да имаме сестра ми и аз нормално детство. и ДВАМАТА винаги са ми казвали, че за тях ние сме най-важни и нямам причина да не им вярвам. освен това баща ми беше този, който след едно срамно парти ме научи как да пия така, че да не се напивам като прасе, научи ме да карам кола и веднъж по време на един много сериозен разговор ми каза, че ако някой мъж ми направи нещо лошо, ще му размаже главата. убедена съм, че в състояние да го направи. дотук с инстинктите.

що се отнася до природата- природата никога по никакъв начин не е показала, че не сме равни, само и единствено, че сме различни, що се отнася до половите ни белези и някой друг хормон. в природата никой не се ражда научен как да пере и да готви. освен това аз не познавам жена, която да не обича да прави секс. отношението има значение, размерът, момчета, също, само че една жена няма абсолютно никакъв проблем да види и личността зад един пенис. ако разбирате какво искам да кажа.

между другото, познавам и достатъчно много чудесни момчета, които нямат проблем да видят личността зад една вагина.

Цитат: „Интересно е, че докато при жените се наблюдаваше повишаване на естрадиола и пролактина, при мъжете имаше по-висок пролактин и по-висок тестостерон.“

Аналогично, да. Направо ме убеди, че мъжете стават за майки. Сама доказваш моето твърдение.
Тестостеронът е анабол – той повишава либидото предизвиква хипертрофия на мускулатурата, костите и т.н. Каква е идеята? Жената ще гледа детето, мъжът ще ги пази и ще им набавя храна – нали се сещаш – майчин инстинкт ;)

Магдалина,
Аз имах подобни коментари по темата за студентката преди време. Най-малкото защото изпитах подобно нещо върху себе си от един учител в гимназията, който няколко години наред ме тормози, а в деня след бала ми направи сексуално предложение, което – разбира се – било в реда на нещата, щото е след бала. Повярвай ми, въобще не съм си го търсила :). До ден днешен, когато се сетя ми става гадно за това, че на 18 години не съм знаела нито към кого, нито как да се обърна и така и не казах на никой. Но ми горчи все още доста колко безсилен се чувства човек в таква ситуация. И въпреки че подобни случаи очевидно стават и с жени-учители (в Америка), мисля че в нашата реалност момичетата много по-често стават обект на подобни случки.

hanz:
Доста правилно си обобщил проблема:“Колкото и клиширано да звучи, ако обществото беше по-развито, едва ли много от примерите ти щеше да ги има.“
Искам да използвам това, което си казал, за да напиша нещо, което ме вълнува от доста време по тази тема. Обществото, като съвкупност от индивите си, може да се развие само ако някой активно се заеме с това. И колкото повече хора го правят, толкова по-добре.

Ще дам един пример по темата на блога. Никоя жена тук – или където и да било – не живее с илюзията, че мъжете някога ще спрат да се интересуват от сексуалното в жените. Никой феминист не се надява да постигне това. Още повече в глобален обществен план. Но за да може да говорим за развитие, за прогрес напред трябва да се прави НЕЩО. Интересно би ми било да чуя от Петя или от останалите участници в блога примери за „ежедневен феминизъм“ – малко случки, конкретни пример за това как може малко по малко да се опитваме да допринесем до повдигане на „нивото на интелигентност и осъзнаване“ на обществото ни.

@Yana: Четеш, но не вдяваш. Това, което написах и това, което имах предвид е, че ако ти се прави секс не интелекта, а външността играе роля. Никой не би си легнал с крокодил, който цитира Шекспир и Толстой. И това не е сексистко, а вродено. Няма нищо лошо да се възбуждаме от цици, задници или бицепси, стига това да не е единственият начин за междуполова комуникация. Tоест, обичам да си говоря с интелигентни жени. Обичам да чукам красиви жени. А в красиви жени с интелект бих се влюбил.

Жената ме интересува, само когато ми се ебе? Това са пълни глупости и никъде не твърдя подобно нещо. Казах, че ако ти се ебе, е нормално да търсиш оптимално най-привлекателния обект. Това важи и за мъже, и за жени. Когато обаче става дума за нещо по-„сериозно“, факторите са далеч повече и далеч по-сложни.

Относно родителите – бащата може да бъде добър родител, но никой баща не може да бъде толкова пълноценен за едно новородено, колкото е майката.

майката също не може да замени бащата. в смисъл, че на една личност се гледа като новородено ужасно малка част от живота й.

Не отричам.

loxs,
Никога не съм твърдяла, че мъжете стават за майки, а само, че хормонално и двата пола очевидно могат да се настройват на родителска вълна. По-интересно беше покачването на кърмаческия хормон и у двамата родители, но както и да е.
Познавам доста мъже (и дори съм омъжена за един от тях), които биха се засегнали от твърдението ти, че жените по дефолт са по-грижовни от мъжете. Родителството не е привилегия на определен пол. Затова пък омаловажаването на родителската работа е пряко следствие от това, че тази работа се смята за женска. Нито мъжете, нито жените печелят от това, за децата да не говорим. Сори че се отклоних от темата.

bla:
„Никой не би си легнал с крокодил, който цитира Шекспир и Толстой.“
Но и никой феминист няма да накара някой да си ляга с някой друг ако не иска :)
Проблемът, който обсъждаме тук е друг. Ще ти го илюстрирам. Учителят ми по биология може да си с който си иска; да харесва големи цици, да си пада по ученички и да му харесват чалга певици. Но когато той пренася това поведение в класната стая и третира така ученичките си, тогава говорим за това, което Петя нарича „сексуална обективизация.“

Никой нормален човек тук няма да се изкаже против секса. Повечето феминистки много обичат секса. Това, което мен лично ме дразни и намирам за проблемно са ситуациите, в които само заради това, че си жена те привеждат до „секс“ – незавсимо дали защото искат да го правят с теб или не искат.

Говорим за това, че изборените примери демонстрират общественото отнощение към жените, не личното (ти) такова. Остави за един момент настрана това с кой искаш да си легнеш и ми кажи: На теб би ли ти харесало ако отивайки на изпит професора ти каже „Пич понеже много ме кефят мускули, искаш ли вместо да ми показваш кво знаеш, да се разходим за уикенда до Горна Баня?“

Hommelette,
Никога не съм казвал, че мъжете не стават за родители, нали? Просто казах, че не стават за майки – за тази цел има жени ;)

loxs,
Но каза, че жените са по-грижовни от мъжете и че причината за това е в хормоните им. А аз се опитах да илюстрирам как не само не е задължително хормоните изцяло да диткуват поведението на родителите, но дори това което правим като родители може да се влияе на хормоните ни. Мисля, че е много вълнуващо. Още за пролактина при мъжете тук http://www.newscientist.com/article/mg16021645.300-natural-born-fathers.html
Май ще трябва да пиша по темата в моя блог, щото тука прекалихме с отклоненията.

Бла, съвсем ясно съм те разбрала! Ти все още говориш за „когато ми се ебе“. Идеята е жената да съществува и извън „когато ти се ебе“. Ето, дори и самият ти не наричаш жените, които не искаш да чукаш, „жени“. Наричаш ги „крокодил“.

Освен това хубаво прочети какво е казала Елена: никой не ще да забранява секса или сексуалното желание на мъжа или пък хубостта на жените.

Идеята е просто жените да не са на първо място предмет за секс.

Яна, за Бога, момиче – започвам да се притеснявам за теб, чесну! :D Не говорех само за жените, „когато ми се ебе“ и упоменавайки „крокодил“, а затова, че човек ако има само и единствено сексуално отношение и претенции към друг индивид (важи и за двата пола, да ти го нарисувам ли?), то той гледа на него просто като на обект и е за предпочитане този обект да е привлекателен (нормално). Да си сексуален обект (и нищо повече) понякога е адски разпускащо и дори ласкателно, както за жените, така и за мъжете, не виждам какъв е проблема в бързия флирт или секса за една нощ, ако точно от това имаш нужда в момента – повдига самочувствието, оправя настроението и разрошва косата. А ако искаш нещо по-сериозно – връзка, опознаване, разговори, бъдеще, то не само външността и сексът са важни фактори, но все пак са важни или най-малкото – неизменни. Тоест, ако просто ти се чука – чукай и не се съобразявай дали обектът е чалгар или доцент, а ако търсиш друго, търси го според съответните си критерии. Но преди всичко бъди човек, ебати.

Елена, даскалът има проблеми с морала и акъла, а не с отношението си към жените. Познавам и жени-учителки, които са прости и третират „сексистки“ (по вашата логика) учениците си.

Аман от популизъм.

Бла, не говорим нито за външността, нито за свалките, нито за секса за една нощ. Говорим за възприемането на една жена ИЗЦЯЛО и ЕДИНСТВЕНО като обект на сексуалното ти желание, в несексуални ситуации.

Говорим за мислене като „с тая няма да работя, щото не бих я чукал“ или „секретарката ми трябва да е секси“ или „на секси ученичките ще пиша шестици“.

sabina,
ах как точно уцели позицията ми по въпроса. Точно това ме дразни във феминистките. Те вярно май искат да са равни, ама не баш равни. Те малко искат да са по-равни… така да го кажем.
Ако искате да сте равни с мъжете, просто трябва да бъдете равни – не да очаквате да ви се отварят врати и да ви се подаряват цветя. Мъжете не си подаряват цветя един на друг, нали (поне повечето мъже)? Ето – това е равенството – просто, тъпо и скучно равенство. За какво толкова много сте се размрънкали по въпроса? Явно bla не можа да ви го обясни достатъчно добре :)
Аз не искам мъжете и жените да са равни… и искам да се отнасяме с тях като със специални. Какво лошо в това?
Може би аз не искам жена ми да прави по-яка кариера от мен, защото искам да и спестя стреса? Много ли е зле това? Може би точно затова искам (дори се чувствам длъжен) да изкарвам повече пари от нея = толкова, че да не и се налага да се трепе и тя. Консервативен ли съм? Сигурно! Но пък мисля, че така е правилно

bla:
А ще те изненада ли ако ти кажа, че ако една учителка третира така учениците си от мъжки пол, то това би бил също толкова голям проблем за един феминист, колкото и ако говорехме за мъж/ученички.

sabina, loxs:
Мисля, че проблемът идва оттам, че много жени злоуботрябяват с титлата „феминист“, която самите те или някой друг им приписва въз основа на действия, които нямат нищо общо нито с феминизма, нито със здравия разум. Феминизмът, както всеки друг -изм обединява и умерени и крайни привърженици, има и много имитатори, които чули-недочули се слагат в това число. Но целта на този блог е именно да разбули подобни митове за това какво е феминизъм и какво не е.

Аз лично много обичам някой да ми отваря вратата, да ми подава палтото и да ми показва уважение. При подходящи случаи го правя и аз с околните. Наистина не мога да разбера защо доброто отношение към околните жени или мъже и тяхното равнопостовено положение на работното място (например) са взаимно-изключващи се категории.

loxs:

Това, което описваш ти сериозно ме провокира да напиша няколко неша, които се надявам да прочетеш.

Няма нищо лошо и нередно в това да подаряваш цветя на жените, мъжете, децата и който още си поискаш. Но ти би ли направил следната логична връзка: „Понеже подаряваме на жените цветя, затова е нормално на една жена да се плаща с 300 лева по-малко за същата работа с еднакво образование.“ Или „Понеже отваряме вратите на жените, затова няма нищо лошо в това да разказваме вицове за жената и човека.“ Защото някой от твърденията ти биха могли да се интерпретират точно така.

В допълнение, мисля че е важно да се разграничи нещо, което май не си обмислил. Никой тук не твърди, че всички жени искат да правят стресова кариера. Много жени искат да са основно вкъщи, никой нито обижда това, нито го нарича старомодно, нито се подиграва. Това, за което феминизма се бори е да създаде и други алтернативи за жената извън кухнята и дома за тези, които искат. А повярвай ми, такива има много. Никой няма насила да те кара да се ожениш за такава жена; най-малкото пък тя самата :) Но има и много мъже, които искат жени с динамична и натоварена работа – директори. А пък тези сфери за били и до голяма степен в много части на света продължават да бъдат „мъжка работа.“

Ще ми е интересно да разбера какво мислиш по въпроса. И най-вече: какво общо имат цветята?

Сабина,
Съгласен съм с теб, какво да мисля? И по-горе го казах – аз съм за равнопоставеност и равноправие – и с двете ръце. Против съм това жените да се превърнат в мъже. И определено ми харесва да са специални. Дори и да са ми колежки – естествено е към тях да съм по внимателен.
Но вероятно същото важи и за жените де – едва ли искате да се отнасяте към мъжете както към жените, нали?
Е, при делова ситуация, жената не е жена – тогава тя е човек. И мъжа не е мъж. И е редно да е така.
И определено смятам, че хора, които вършат еднаква работа (еднакво добре), трябва да взимат еднакви пари – без значение на никакви други фактори (дори и образование). Та това си е една и съща работа, вършена еднакво добре – трябва и да струва еднакво.

И последно, досега не съм чула една нормална и добре възпитана жена да ИСКА и да се БОРИ за цветя, врати, палта и подаване на ръка. Доста лигли познавам, които се държат така и непрекъснато мрънкат за внимание и глезене. Аз без да го изисквам от никого, много често получавам такова отношение, става ми много приятно и си правя умствена бележка за домашното възпитание на този човек.

Но честно казано, за първи път чувам, че феминистките го искали всичкото това нещо и отделно имали наглостта да претендират за равенство.

А доколкото това да се преврыщат жените в мъже, никоя феминистка няма да ти каже подобно нещо. Лично аз със сигурност не искам да се превръщам в мъж.

Sabina:

Линкове и организации има много, самата аз съм имала удоволствието да работя за няколко такива. Но аз не говорех за даряване на пари, а за това да свършиш нещо сам, с твоето време и акъл, както прави Петя.

Всеки има право на своята гледна точка. Лично мен обаче сериозно ме притеснява фактът, че манталитета с чалгата, колите и семките не е само по улиците, а и на много други места. И проявите му не само естетически дразнещи, а и сериозно обществено-опасни.

Ако говорим за мъже, и аз не мога да се оплача от липса на внимание и уважение. Но пък мен наистина ме интересува той да гледа не само на мен така, а и на всичко жени в обществото. Дори и на тези от рекламите или пък чалга певиците.

А между другото той тук седи и само наднича, но за разлика от Кайл Грейди нищо не разбира, а аз понеже съм една лоша феминистка и му казах, че не ми е моя работа да му превеждам и да е учил български като съм му казала. Мисля, че той сам ще се включи по някое време тук :). За което бих се радвала, понеже той има много интересно и обективно мнение за положението на жените в България, което си заслужава да се чуе.

Обещавам пиша за последен път. Авторката на блога може да ми изтие коментарите, ако ги сметне за спам. Благодаря.

Пък и имам чувството, че в дискусията тука, все по-често се сещам за фразата „talk to the hand“…

yana мисля, че има такива „свръх драматични“ проблеми по света само защото си делим проблемите на наши и чужди. И пък и ставаше въпрос за Камбоджа където деца и момичета са gang raped всеки ден без да имат реклами за водка флирт там.

Всъщност повечето жени тук, които пишете и се наричате феминистки, вярвам, че сте отгледани в едно хубаво патриархално семейство. Където са ви гледали като писани яйца. Искам да ви видя – да бяхте отраснали в свят в който всеки си гледа кефа…

Пък да казвате на хората как трябва да мислят (в случая чалгаджията, че не трябвало да обективизира жените) е смешно и шокиращо. Всеки има право да си възприема света както си иска

Sabina, Loxs и Bla:

Благодаря, че коментирате толкова усилено. Убедена съм, че много от не-коментиращите читатели на този блог си мислят същите неща, но по една или друга причина не ги споделят.

Длъжна съм обаче да ви обърна внимание върху няколко неща:

1. Коментарите ви са базирани на някакви ваши си разбирания за това какво е феминизъм и какво мислят феминистките…които може би са определени от вашия личен опит, НО нямат много общо с вижданията и идеите на авторката на този блог. Многократно съм повтаряла, че не апелирам за поставяне на равен знак между жените и мъжете. Възмущавам се от случаите, в които жените стават жертви на дискриминация, обективизация, неуважение САМО ЗАЩОТО са жени. Както каза Яна, вече има конкретни постинги по темата (вижте този от 4 февруари), но се надявам, че с течение на времето позицията ми ще продължава да се изяснява.

2. Нито за миг не съм си и помисляла, че сексизма в рекламите е ПО-ВАЖНА тема от насилието срещу жените в Камбоджа, Иран и останалия свят. Просто разговорите в този блог следват някаква собствена логика, която до голяма степен се задава и от коментарите под моите текстове. Темите, които подбирам не са уникално български. Те са валидни за много места по света. Аз просто се опитвам да ги пречупя през българската призма. Твърдението, че говоря само за секс е несериозно (сещам се и за други начини, по които да го квалифицирам, но няма да го направя, за да запазя добрия тон).

3. Искам да ви помоля да не правите прибързани заключения за моя характер/ дом/ мъж/ семейство, както и за характерите/ домовете/ мъжете/ жените/ семействата на останалите коментиращи. Този тип коментари нямат пряко отношение към разискваните теми и като цяло разпиляват разговорите в ненужни посоки.

Пиша всичи тези неща с една цел: да ви благодаря за ангажираността по разискваните теми и да използвам възможноста да вдигнем качеството на диалога тук. Щото, ако продължим с личните нападки…на всички много бързо ще ни писне от цялото упражнение, а целта не е такава.

Hanz, longanlon и alita:

Съгласна съм с диагнозите, които поставяте. На 100%. Това не означава, че ние трябва да вдигаме рамене и да си казваме ами това е положението.

На мен пък ми стана интересно защо Сабина мисли, че феминистите не гледат децата си с любов и внимание (ако това има предвид под „като писано яйце“) и защо любовта и вниманието към децата да са запазена марка за патриархалните семейства? Защото по мои наблюдения тъкмо семействата на феминистите обгрижват децата си повече от патриархалните, където кефа на определени хора е над всичко. И какво общо има патриархалността, феминизма и любовта към децата?

Сабина, чудесно е ако мъжът до мен не ме обективизира, а гледа на мен като на личност. Но това съвсем не е единствено достатъчно. Все пак мъжа съм го избрала самата аз и има много повече вероятност да ме уважава. Също толкова важно е обаче да не ме обективизира и шефа на фирмата, където кандидатствам за работа или работя, или учителят ми, хората, които по някакъв начин ме оценяват и се сблъсквам с тях всеки ден. Затова рекламите имат значение, дори и ние да не им обръщаме внимание. Те не са скандални заради показаната голота, а заради показаното принципно отношение към жените изобщо. И към мен инцидентно. Те не са само за определена прослойка, ако са публични.

Много хора са убедени, че мъжете следва да се възбуждат от тялото, докато жените следва да се възбуждат и от игриви ситуации, омайни глупости, авторитет, реч, погледи, специфичен контакт и т.н. Също така са убедени, че това произтича от биологията.

Макар че наистина има неща, които произтичат от биологията, които опредметяват жените (жените могат да забременеят, имат мензис, с тях може да бъде осъществен сексуален акт дори и да не са възбудени, дизайнът на секса често ги поставя в пасивна и неизгодна позиция и т.н.; мъжете пък имат натрапчиво изпъкнал орган, който напомня чисто механично за себе си и за това какво трябва да се прави с него и т.н.), бих искал да обърна внимание на няколко факта:

– Това, от което се възбуждат мъжете в различните общества е различно. Нямал съм си и на идея, че пъповете могат да бъдат неприлични и възбуждащи, или че женските стъпала могат да бъдат секси (и нарисувани като главен сексуален обект). Или пък че счупените и изкривени ходила могат да са такъв. Или пък че може женските гърди да нямат никакво сексуално значение. В някои общества секси са пък дебелите и угоени жени.
Аз пък като мъж не мога да разбера (подминала ме е) съвременната мания по задниците (защо да ме интересува нещо, което си го имам? мен ме интересува това, което го нямам).
Т.е. самата представа за секси тяло е КОРЕННО РАЗЛИЧНА и това, което в една култура е божествено красиво и възбуждащо за повечето хора, в друга е грозно и отблъскващо (пак за повечето хора, тези, на които са им промити мозъците с това какво е секси). Ring a bell? Да продължим нататък.

– Сексуалната възбуда и при двата пола е готова да се закачи към всяка (всяка!) по-силна емоция, за да се прояви. Дали ще е садизъм или любов, насилие или грижа, дали ще е нечие тяло или ситуация на човешка близост, няма значение. Отделните личности имат предпочитания, разбира се, но голяма част от предпочитанията им са настъпили чрез културата им.

– Аз лично бях изненадан, когато за първи път открих да ме възбужда не друго, а гласът на едно момиче. Не я гледах и не изглеждаше секси в момента, не мислех за секс. Гласът й просто носеше топлота и близост. Възбуждаше ме също така това, че се влюбвах в нея. Възбуждаше ме емоцията от общуването.
По същия начин, в ресторанта, в който ходим, всичките ми колеги – мъже от фирмата са единодушни, че най-секси е една сервитьорка, която не е толкова красива, колкото останалите сервитьорки – нищо особено не е като тяло. С какво тогава печели всички? С невероятен чар, с лично отношение към всеки клиент, с думите си, с шегите си, с цялото си излъчване и поведение. Който не е преживявал такъв адски сексуален и нямащ общо с зяпане на тялото контакт, не може да разбере.

– Най-накрая, „неудържимата“ мъжка сексуалност всъщност е подклаждана от обществото. Захапал съм и малко от комунизма (където такива стимули в медиите бяха блокирани) и мога да кажа следното. Макар че сексуалността напира в телата ни и търси повод от външния свят да се прояви… този повод може и да не се появи навреме… При някои деца стимулите от живота им могат да ги накарат да открият сексуалността си доста години преди реалното настъпване на пубертета и физическото им съзряване, и обратното – познавам и жени, и НЯКОЛКО МЪЖЕ, които до 17-тата или 19-тата си година са имали по-обсебващи и интересни занимания от сексуалността си и са я открили чак на тази възраст, когато най-накрая силен повод е стигнал до тях отвън. И не, причината не е в тялото им, защото то е давало своите сигнали, те просто са били пренебрегвани. Аз самият съм имал моменти, в които, обсебен от работата върху някаква идея, за периоди от месец и половина забравям напълно за каквито и да е сексуални желания и такива се появяват само в изключително редки мокри сънища (докато в други ситуации сексуални желания имам през няколко часа). Познавам тялото си и знам, че реалните му нужди следват едни интервали, а душевните ми желания (които са сравними с желанието да се разсееш с цигара, шоколад, кафе, телевизия, музика) може да ги надвишават многократно. И не съм само аз този, който си е правил такива експерименти.

– Отношението към секса – мъжко и женско. Това пак са глупости. Жената може да бъде свръхсексуална (въпреки това, че двойния аршин на обществото би я заклеймило като курва), а мъжът може да бъде „романтичен“ до идиотизъм. Един от близките ми приятели има следното отношение към секса: не иска да прави първата крачка, избягва го, не мастурбира (поради липса на интерес, а не поради въздържание!), не се притеснява, че може да умре девствен, обича романтичните глупости. Някой ще каже, че е асексуален или обратен. Това също не е вярно – постоянно флиртува с жени и се храни с вниманието им (а жените много го харесват, отрязвал е доста от тях – но има фикс идея да си намира все някоя недостъпна, в която да се влюби и само с нея е допустимо да прави секс). Той изпитва и сексуална възбуда от общуването с жените, но по дяволите, я… пренебрегва!! (което е тъпо според мен, но не това е важното в случая).

В личния си живот съм срещнал толкова НЕВЕРОЯТНО СТРАННИ мъже и жени, които са ми доверили съкровени тайни, виждал съм и създаденото от невероятно странни общества, много от които вече мъртви…
Всички тия неща, които съм видял, ме карат да ви кажа, че макар че биологията провокира опредметяване на жената с правилата, които са заложени в секса, идеята, че мъжете задължително го вдигат само и единствено ако видят свежо женско месо (покриващо определени стандарти), или сексуални сцени (пак покриващи определени стандарти) и изобщо, че мъжете могат да еректират само по 1 начин – масовия, и че той е вроден, и че без него целият секс рухва… е много, ама много погрешна.