Сексистки (български) реклами

Понеже gimli ме попита и понеже съм убедена, че и други са си го помислили, реших да дам един пример за сексистка българска реклама. Представям на вашето внимание една от рекламите на водка ФЛИРТ. Няма как да не сте я виждали, освен ако не живеете в пещера някъде из дебрите на планините. Но все пак:

Рекламата по принцип работи, защото си играе с емоциите и желанията на хората. Сексът е едно от най-първичните желания на хората, повечето от нас мислим за секс, така че всякакви неща, които ни навяват такива асоциации, привличат и задържат вниманието ни. По тази причина е възникнала и грандиозната рекламна сентенция Сексът продава. Така.

Аз самата нямам нищо против реклами, които използват секса за пазарни цели. Странно ми как някакви хора могат да решат дали да купят някакъв продукт на базата на някакъв супер-сексуализиран клип, който няма нищо общо със самия продукт, но това както и да е. Имам ОГРОМЕН проблем, обаче, с това, че жените и мъжете се показват по съвсем различен начин.

Рекламата на водка ФЛИРТ (както всички реклами на водката) е типичен пример, но ако се замислите, ще се сетите за още много подобни. Жените винаги са изпълнени с желание и готовност да задоволят сексуалните фантазии на мъжа. Пред зрителя…за да доставят сексуално удоволствие…в какви ли не житейски ситуации. С други думи: винаги готови. „Загорели жени“ продават алкохол, прахосмукачки, коли, бонбони и какво ли още не. Ако не са секс-бомби, жените в рекламите са майки и домакини, които си говорят за прах за пране и разтворими супи, нали, все женски работи.

За разликата от тях, повечето мъжки образи в рекламите са показани в много по-активни, сериозни (в сми, достойни за уважение) ситуации. Мъжете са спортисти, бизнесмени, хора с хобита и интереси. В случаите, в които са поставени в някаква сексуално-заредена ситуация, те са този, които се възползват от удоволствието, което някой друг им предоставя. Ако рекламата ги поставя в някаква традиционно „женска“ позиция (пр. Супер-Любо, който се опитва да готви в кухнята), то тази ситуация много често е представена като комично-абсурдна.

Проблемът не е в самите реклами сами по себе си, а в това, че рекламната индустрия освен да продава продукти, продава и идеи, ценности, манталитет. Рекламата не само отразява, но и създава културата на времето, в което живеем. И ако съпоставим рекламите, които гледаме в българския ефир…и начина, по който се държат хората по улиците…Миииии…не мисля, че ще има изненадани. Ако не вярвате, отидете в Ялта, огледайте се наоколо и като видите 120-те милиона клонинги на Жана и Яна в почти „рекламно“ облекло и аналогично поведение, тогава отново ще си поговорим за това дали вървят сексистки реклами по българските телевизии и дали те имат някакъв ефект върху начина ни на живот.

***
P.S. Gimli, благодаря за хубавия въпрос. :)