Секс след 50?

За повишаването на процента на сексуално активните жени над 50 в последните години има принос и излизането на пазара на виаграта :)

abe longanlon, da te pitam, ti chukal li si jena nad 50-te dosega? Ako, da: kak beshe, ako ne: kakvo znesh za sexa sled 50-te? i ot kude?

Социалното влияние на виаграта е много интересно. Може да напиша специално по темата. За пример, в момента във Флорида има HIV експлозия сред хора на доста напреднала пенсионна възраст. Защо? Защото много американци след като се пенсионират, отиват да живеят там. Благодарение на виагра, мъжете продължават да водят активен сексуален живот. Мъжете се радват на тази неподозирана втора младост, спят с много жени, често без да използват предпазни средства. Жените не използват предпазни средства, защото са в мено-пауза. Един от тях спи с HIV-позитивен…и предствете си какво се получава…

Но това във Флорида.

В България никой не е изненадан, когато мъже над 50 са с по-млади мацки и са сексуално активни. А в същото време, хората масово си мислят, че жените над 50 са майки, баби, шефки, но и в никакъв случай не и сексуално привлекателни. Поне моето наблюдение е такова. Вие какво забелязвате?

Ами моето наблюдение е, че ако една жена реши да се направи на баба никой не може да я спре…

Ето, жените над 50 – баби.

Няма като че ли друг прочит на жената над 50 освен майка и баба. Пък ако не е майка, въх леле. Пък и ако никога не се е омъжвала, съвсем въх леле, сигурно нещо й е много сбъркано.

Яна, категоризирането на хората и клюкарстването е имало много сериозна роля в миналото заради начина, по който е функционирало обществото. В днешно време нещата стоят съвсем различно. Човек има възможност да избира средата си, има възможност да избира с кого да комуникира и с кого – не. Ако преди сто години мнението на съседката Станка е било решаващо за някоя важна стъпка в живота на младото тогава поколение, то сега повечето млади въобще не познават съседите си и много по-вероятно е същата решаваща роля за важните стъпки ви живота да се падне на някой човек, с когото въпросният млад комуникира по интернет и например никога не е виждал наживо.
Понятията близко и далечно са все по-диференцирани по отношение на прякото и преносното си значение.
Това дава възможност на хората да избират от чие мнение да се интересуват и от чие – не.
И така, въпросната дама на 50 години, която не само не е баба, но не е и майка, би трябвало да е намерила хора, които имат сходен до нейния мироглед и понеже я познават добре, разбират мотивите и за решението да няма деца. Ако случайно мнението на съседката Станка я разстройва, това ще е единствено защото въпросната жена не е уверена в избора си и самата тя не се чувства комфортно от него.
В днешно време социалните кръгове са много по-широки, отколкто са били в миналото и човек не може да си позволи да се тревожи за мнението на всички. Един ще те смята за глупав, друг за грозен, трети за нахален, четвърти за странен. И какво от това, всеки има право на мнение.
Още повече, че подобни предразсъдъци като споменатия от теб, са типични предимно за по-старото поколение и е много по-трудно подобно мислене да бъде променено. Причината за това обаче не е в тесногръдието, а по-скоро във възрастта на хората. Много трудно е да промениш коренно представите за редно и нередно на някой възстен човек, независимо дали засяга отношенията между половете, здравословното хранене или политиката.
Работата е там, че това не е и нужно да се прави, защото с това поколение ще си отиде и този мироглед. Важното е, че младите имат нужната широчина на погледа.
Така че няма нужда излишно да се драматизира.

По темата, много се възхищавам на французите за реалистичното отношение към остаряването :) И съответно не одобрявам манията да се смята, че човек ако не е достоен за победител в конкурс за красота, няма смисъл да живее. За съжаление това последното много усилено се набива в главите на тийнейджърите от всички медии и се стига до мании за пластични операции и анорексия. Хората започват да оценяват себе си (и другите) само с външния вид, което е тъжно.

Gimli, аз въобще не говоря за някакви тесни социални кръгове и изолирани случаи. Просто в България, колкото и да има изключения, повечето хора не могат лесно да смелят неомъжена жена без деца на 50. А дали коментират по рустикален маниер, или не е друг въпрос.

Може би в София е по-лесно да избегнеш подпитванията и чуденето, но в малкия град…

Явно ще трябва да го обясня пак с пример.
Имам две лели, съответно по на 58 и 57 години. Не са се омъжвали никога и нямат деца. Това не им пречи да си живеят живота както им харесва. Едната е много запалена планинарка и с приятели и приятелки всяко лято кръстосват планините със седмици на палатки. (Не знам дали и до ден днешен го прави). Другата е тип купонджийка и е по „живота“ – веселби, купони, мъже. Впечатлението ми винаги е било, че и двете са доволни от начина, по който са избрали да живеят и дори някой да би ги одумвал и да ги нарича „стари моми“, те не биха се впечатлили, защото им харесва как живеят.
Ако една жена за 50 години не е намерила близки хора, които да я оценяват заради самата нея, а не заради етикета, който група клюкарки биха и поставили, то тя наистина има проблем, но той е на друго място.
Колкото до повечето хора, които не могат да смелят неомъжена жена на 50 – това е нормално за по-възрастните хора. Те са изживяли по-важната част от живота си, (тази, която формира мирогледа) в среда, където това не е било обществено приемливо и е нормално да го смятат за такова. Вече формирани позиции по толкова основни въпроси не се променят току-така със щракане на пръсти и аз не само, че не бих обвинявала такива хора в тесногръдие, а по-скоро намирам за странно някой да го очаква от тях. А мислиш ли, че е възможно някой 67 годишен пенсионер да промени коренно политическите си пристрастия ей така от раз?
За такива промени в обществените нагласи е нужно време, за да се сменят поколенията. А дали тенденцията е към промяна, се вижда съвсем ясно от позицията на младите хора.

Но аз никъде не твърдя, че жените над 50 без деца и мъже не могат да си живеят живота и да се забавляват, да купонясват и да игнорират хорското мнение. И аз познавам такива.

Аз говоря за начина, по който хората говорят за тях и за начина, по който се говори за ролята на жените. Никой не приема сериозно жена, която казва „децата не са най-важното, бракът също“.

За възрастните хора съм напълно съгласна, че не можем да очакваме от тях да разберат как една жена си е съвсем наред и все пак не е омъжена.

Но какво да кажем за жените между 20 и 40? Такъв е контингента на един форум, бг-мамма, където чета. Ако там някоя жена каже „не искам да имам деца“, обикновено 90% от отговорите са „нещо не ти е наред“ и „много пропускаш“.

Радвам се, че се доближаваме до разбирането.
Аз не твърдя, че _всички_ или дори _повечето_ млади хора са склонни на толерантност към всякакви по-нетрадиционни житейски избори, а че процентът на толерантните е по-висок сред младите, отколкото сред по-старите. Което говори, че тенденция се увеличава със смяната на поколенията.
А самият процент на толерантност е пряко зависим от честотата на срещане на подобни случаи. Като между тези неща има двойна връзка – колкото са повече неомъжените жени над 50, толкова по-нормално ще се възприема това. И съответно колкото по-нормално се възприема, толкова повече жени ще се решават на подобен избор, ако ги влече.

Виждам, че вие добре си говорите и се включвам в разговора само, за да вметна, че проблемът със предразсъдъците спрямо „старите моми“ е въпрос на двойни стандарти спрямо мъжете и жените.

Дори сред по-младите, жена, която не е омъжена и няма деца е принудена да защитава позицията си. Т.е., да, ок е да нямаш семейство или да нямаш деца, но кажи все пак дали имаш основателни причини. Защото както каза Яна и както неведнъж е ставало въпрос в този блог, все още в България е широко разспространено мнението, че една жена, която не е родила деца не е баш съвсем жена. От друга страна, ако един мъж няма деца, никой не поставя под въпрос неговата мъжественост, нали така?

Предполагам и Петя може да каже, но омъжиш ли се, веднага се започва подпитването за деца. И в корема ме оглеждат.

И като кажа, че за всичко си има подходящ момент, много често отговорът е „А, ама ако чакате, никога няма да дойде времето“.

@Yana: Ааа, аз с bg-mamma имах подобни преживявания. По-скоро недей да четеш там, ако се влияеш лесно, защото има много неща, които биха те накарали да се почувстваш „сбъркана“ или поне виновна. Аз се влияя доста лесно от чуждо мнение и точно този форум ми наби страхотни угризения за това, че не успях (а според мненията във форума – не положих нужните усилия) да си кърмя детето, спрях си кърмата рано, върнах се на работа доста бързо…
Ще пиша за тези неща по-подробно в поста, който ми остава (феминизъм и майчинство – 3).

По повод че всеки те гледа в корема след като се омъжиш – има го тоя момент… Ние не сме се женили и при нас го имаше обратното – като обявихме, че ще имаме дете, въпросите бяха „и какво сега, няма ли да се ожените?“. Но в днешно време неженени хора с дете се възприема много лесно. Не сме срещнали никакви проблеми да обясним позицията си. Т.е. наблюдавам, че действително нагласите се променят към повече толерантност, повече възможности за различни житейски избори – както казва gimli.

Двойния стандарт относно старите „моми“ и „ергени“ предполагам се дължи на биологични причини, произтичащи от факта, че една жена доста по-рано приключва с възможността да има деца.
Има и друг момент (относно женитбата). С напредване на възрастта, при жените коефициентът на привлекателност спада, докато при мъжете се увеличава. Неприятно, но е факт.
Разбира се, като всяко вмешателство в личния живот, и това е нередно, но хубавото е, че и то е на път да отпадне.

С напредване на възрастта, при жените коефициентът на привлекателност спада, докато при мъжете се увеличава.

На мен това схващане ми звучи ужасяващо погрешно. Не мисля, че „красотата“ и „привлекателноста“ са някакви лесно измерими понятия и определено не смятам, че твърдението, че жените стават по-грозни с възраста, а мъжете по-красиви е базирано на някакви обективни факти.

Външния вид и привлекателността са социално обосновани! Как иначе би си обяснила промените в разбиранията за това какво означава една жена да е красива през вековете и в различните световни култури.

Аз не съм мъж и може би до голяма степен не разбирам женската привлекателност от мъжка гледна точка, но наблюденията ми показват, че с напредване на възрастта, мъжете изглеждат по-сериозни, по-улегнали, по-надеждни ако щеш. При жените също ги има сигурно тези качества, но те не са от такава важност за мъжете, при избора на партньорка.
Самият факт, че е едва ли не норма жената да е по-млада от мъжа си е донякъде доказателство за това. Но както казах, дори този стереотип вече се разпада и все по-често мъжете са по-младите в една връзка и на това се гледа все по-нормално.
Мисля, че причината е в развитието на междуличностните отношения. Докато в миналото двойките са сключвали брак малко след „пламването на чувствата“, в днешно време тази стъпка отнема години. Докато преди скоро след сватбата е идвало бебето, то сега и тази стъпка често отнема години и двойката може да се опознае много добре, в страни от чисто битовите взаимоотношения. Докато преди хората са се събирали в семейство, за да „създадат поколение“ и критериите са били жената да е красива и да готви добре, а мъжът да има доходна професия, то сега акцентът при избора е върху самата личност на партньора. Докато преди двойката е оставала заедно заради „децата“ или заради „какво ще кажат хората“, то сега никой не е обвързан до такава степен с това и е много по-свободен да напусне връзка, от която не получава това, което иска.
Тези факти много променят критериите при избор на партньор и към сключване на брак се прибягва много по-осъзнато.
Има един много сладурски филм – Седем невести за седем братя, който е пълно олицетворение на стереотипите за ролята на мъжа и жената в брака.

Wynche – Мерси за съветите за Бг-мамма! Засега съм там само за забваление.

С мъжа ми трябваше да се оженим доста бързо, защото имахем визови проблеми, той беше студент, абе дълга и широка. Та решихме и след две седмици – хоп, готово! И тогава и мен за ме питали, и майка ми са я питали дали не съм бременна. :)

Гимли – защо коефициентът на привлекателност на мъжете се увеличава с възрастта?!

На мен ми стана интересна темата за старите моми, може би защото имам много да пиша по нея от личен опит, тъй като на 27 съм си съвсем стара мома :) Ха-ха.

За щастие, моето семейство е много либерално, а дори и баба ми е силна поддръжница (абе тая дума с едно или две „д“ се пише?) на моето решение да не се обвързвам. Но на такива коментари съм се наслушала, че просто не е за вярване. И парадоксално, почти всички са били от жени и то около моята възраст. И повечето са били с доста назидателен тон и с неприкрито съжаление. Ходи обяснявай, че всъщност напоследък се чувствам по-прекрасно от всякога и даже много се радвам, че не съм обвързана. Което не значи, че някой ден няма да го поискам или пък, че досега не съм имала шансове. Но тъй като не обичам да се обяснявам, най-често просто се усмихвам и казвам „Е, нали и стари моми трябва да има“.

Ти ме разби с това изказване, честно!
Аз се подписах точно на 27 и сред познатите ми, сключилите брак се броят на половината пръсти на едната ми ръка. И при това до един са по-големи от мен.
На практика сред приятелите си бяхме „пионери“ в бракуването.
Сега като се замисля, на сватбата ни имаше само една двойка със сключен брак и това бяха кумовете ни (изключвам роднините, понеже те не са на нашата възраст).

На 27 си прекалено млада за назидателен тон и неприкрито съжаление дори от прабабите си.

Смятам, че любопитстването по повод най-интимните решения в живота на една двойка е липса на добър вкус и може би и добро възпитание. Скоро не са ми досаждали с бебешкия въпрос, но смятам поставям хората на място, докато не се научат на деликатност и красота в общуването.