Политически сутиени

Много хора, като чуят „феминистка”, си представят нещо много живописно— жена с горящ сутиен в ръка. Тази картинка общо взето е градска легенда, защото наистина няма данни за политически протести, в които феминистки да са си сваляли сутиените на публично място, за да ги изгорят след това. Съществува обаче конкретно историческо събитие, което дава повод да се митологизира ролята на сутиена в контекста на женското движение.

През 60-те, групи в САЩ и Западна Европа организират множество протестни акции в подкрепа на женската еманципация. Издигат се лозунги за правото на жената да разполага с ума и тялото си, да избира начина си на живот, външния си вид и т.н. Някои от тях са умишлено провокативни и организирани по такъв начин, че да привлечат максимално публично внимание върху женските проблеми. Един от тези протести е през лятото на 1968-а, по времето на конкурса Мис Америка. Участничките в протеста организират акция пред залата, в която се провежда конкурса. Поставят кошче, в което изхвърлят всякакви атрибути, ограничаващи женската свобода: козметични продукти, обувки на висок ток, броеве на Cosmopolitan, сутиени. Протестират, защото конкурсът наподобява състезанията за най-добър кон/овца/крава на селските панаири, потъпкват достойнството на жените и ги превръщат в обект на мъжкия поглед. Нито една от жените, участващи в събитието не си е измъкнала гневно сутиена. „Кошчето на свободата” не е било запалено. Но протестът е бил достатъчен, за да вдъхнови въображението на поколения след това.

Въпреки че горенето на сутиени като основна форма на протест е градска легенда/ мит/ художествена измислица…не бива да забравяме, че конкретното събитие дало неговото начало е излючително важен момент в историята на феминисткото движение. Протестът срещу конкурса Мис Америка през 1968 поставя под въпрос глупавите разбирания за това как трябва да изглежда една жена, как трябва да се държи в обществото, какви дрехи трябва да носи и т.н. и т.н.

От чисто лична гледна точка, аз супер много се кефя точно на този тип простести, защото разчитат на въображението и силата на символите в прокарването на политически идеи.