Skip to content

Феминизъм и майчинство

10.02.2008

Здравейте, аз съм Wynche и имам честта да гост-блогна тук докато Петя я няма (а тя междувременно се е върнала, аз просто доста се забавих…)Темата ми я предложи Yana и въпреки че отначало се чудех дали имам какво да пиша по нея, след известно обмисляне реших, че все пак бих могла да споделя личния си опит.

Майка съм от 7 месеца и всички преживявания, свързани с прехода от състоянието-преди към състоянието-след са ми съвсем пресни. Знам, че имах страхове, че на моменти изпадах в паника дали и как ще успявам да се грижа за едно ново малко същество, зависещо от мен, и как ще се отрази неговата поява на живота ми, който дотогава се състоеше от 3 неща: работа, разпивки-раздумки с приятели, и мъж, добре интегриран в тая картинка – в работно отношение сме почти колеги, а приятелите ни, повечето, са общи.

Майчинството, още от момента, в който стане реална перспектива (2-те чертички на теста), поражда няколко зони на напрежение в живота на жената, които са предизвикателство за преодоляване:

1. отношението към себе си – собственото тяло, собствените чувства;
2. отношението към партньора – дали и как ще се предефинират нашите роли в семейството ни;
3. отношението към работата – какво ще се случи, след като прекъсна активен трудов живот за един доста дълъг период от време; колко време след раждането да се върна на работа; как ще се справям след това.

Ще напиша отделна тема за всяка от тези точки, защото иначе ще стане твърде дълго :)

Отношението към себе си

Живеейки досега сама в тялото си, съм свикнала да съм едноличен негов господар. Предстои не просто да го споделя с един растящ в него зародиш, но и изцяло да му предам юздите. Той ще командва моите сутрешни неразположения, гадене, постоянна сънливост, непоносимост към миризми, ранна умора. Чрез разнебитените хормони ще командва и емоциите ми – сантименталност, сълзливост, които никога не са били характерни за мен. По отношение на диетата си ще трябва да се съобразявам не с това какво ми е вкусно, а с неговите нужди – някои храни стават забранени, алкохолът, кафето, колата също. Но да кажем, че дотук е горе-долу ОК. Това са временни несгоди, които няма проблем да изтърпя.

Мисълта за раждането и кърменето обаче ме потриса. Тези части от тялото ми, които са свързани с детеродната ми функция, възприемам като абсолютно неприкосновени, защото досега са били използвани само и единствено в контекста на интимните, еротични преживявания. Бъдещото бебе не само че иска да се вмести в картинката, където изобщо не му е мястото, но иска и изцяло да префасонира всичко. Дава заявка за изцяло нова дефиниция на цялата ми полова система.

Знам, че за много жени всички тези неща си идват естествено и те с готовност приемат новата си роля, посвещавайки се изцяло на едно чакано и много желано бебе. Аз обаче прекарвах дълги часове в размисли и страхове, опасявайки се, че кърменето например ще ми бъде невероятно противно, а за страха от самото раждане и възстановяването след него направо няма какво да говорим (за щастие той ми беше спестен, когато стана ясно, че ще раждам със секцио).

От феминистка гледна точка може да изглежда, че е несправедливо само жените да минават през такова изпитание, докато мъжете цял живот, от началото до края, са еднолични господари на телата си и имат лукса да си знаят ясно и точно, че половата им система служи за секс и това е. Обаче думата несправедливо е много подвеждаща.
Предполага, че някой, който ни е създал, е направил така, че ние жените да сме прецакани. Понятието за справедливост е човешко и може да се прилага само към неща, създадени от човека или, по човешки образ и подобие, от бог. Ако се приемем за природни, естествени, еволюционни творения, не можем изобщо да отваряме дума за справедливост или не. Каквото е, това е; съществува по точно този начин, защото се е оказало, че така работи. Затова ние, жените, трябва да се справим с този аспект на майчинството сами и с малко проява на разбиране от страна на мъжете си, но в никакъв случай не можем да извеждаме физиологичните дадености като аргументи в спор, целящ да противопостави двата пола един на друг. Фактът, че само жените могат да раждат деца, не е нито справедлив, нито несправедлив, той просто Е. Пиша това, защото познавам жени, които се ядосват на мъжете, задето мъжете не претърпяват мъките на едно раждане, например. Това не е феминизъм.

Чисто теоретично, мъжете биха могли да спорят в обратната посока. Ако бременността и раждането се възприемат като благословена способност, мъжете биха могли да се ядосват на нас, че само ние можем да изпитаме чувството да носим бебе в корема си, да му дадем живот от себе си, да го храним от гърдите си. В човешката култура връзката между майката и бебето, основаваща се на общото им тяло в началото, е много романтизирана и мъжете биха могли – с право, ако изобщо си позволим да подходим към въпроса с тези понятия – да го обявят за несправедливо спрямо тях. Техен аргумент би могъл да бъде, че жените поне имат право на избор – могат да изберат да не раждат – докато мъжете нямат никакъв избор: дори и да искат, те просто нямат шанс да преживеят създаването на новия живот.

3 Коментари leave one →
  1. hommelette permalink
    18.02.2008 16:05

    Много ми беше интересно да прочета за преживяванията ти.
    Аз имам две деца и в началото на първата бременност също имах едно подобно усещане, че ми се отнема донякъде правото да се разполагам със собственото си тяло, както намеря за добре.
    Нещо, за което не споменаваш обаче, а при мен е супер силно, е усещането за власт. По-точно даже не знам как да го кажа на български. Често може да се чуе, че раждането и кърменето са „empowering“, но ние май нямаме дума изобщо за това нещо – ако някой се сеща за добър български превод, моля да се включи.
    Тази власт е толкова голяма, че патриархалното общество е разработило цяла система от механизми, за да я ограничи. Например това, че на родилките и на бебетата им се гледа като на болни и целият репродуктивен живот на жените се медикализира до крайност, че ни се внушава че телата ни просто не могат от само себе си да износят, да родят и да откърмят здрави бебета, че майчинството се професионализира и се превръща в нещо, което „специалистите“ трябва да ни кажат как да правим, че на кърменето на обществено място и най вече на дете над определена възраст се гледа зле и още куп други подобни. Пък дори ако щете и това, че тоталитарната държава толкова силно е насърчавала жените да ходят на работа, което пък означава децата им да бъдат „институционализирани“ от малки.
    При мен това е основното преживяване от майчинство – много е empowering.
    Не искам да звуча страховито, но властта на мъжа е дадена от определен модел общество, докато моята власт като майка ми е заложена от самата биология, така че единственото, което трябва да направя, е да не бъда достатъчно глупава, за да позволя да ми попречат да я забележа :-)

  2. hommelette permalink
    18.02.2008 16:05

    Много ми беше интересно да прочета за преживяванията ти.
    Аз имам две деца и в началото на първата бременност също имах едно подобно усещане, че ми се отнема донякъде правото да се разполагам със собственото си тяло, както намеря за добре.
    Нещо, за което не споменаваш обаче, а при мен е супер силно, е усещането за власт. По-точно даже не знам как да го кажа на български. Често може да се чуе, че раждането и кърменето са „empowering“, но ние май нямаме дума изобщо за това нещо – ако някой се сеща за добър български превод, моля да се включи.
    Тази власт е толкова голяма, че патриархалното общество е разработило цяла система от механизми, за да я ограничи. Например това, че на родилките и на бебетата им се гледа като на болни и целият репродуктивен живот на жените се медикализира до крайност, че ни се внушава че телата ни просто не могат от само себе си да износят, да родят и да откърмят здрави бебета, че майчинството се професионализира и се превръща в нещо, което „специалистите“ трябва да ни кажат как да правим, че на кърменето на обществено място и най вече на дете над определена възраст се гледа зле и още куп други подобни. Пък дори ако щете и това, че тоталитарната държава толкова силно е насърчавала жените да ходят на работа, което пък означава децата им да бъдат „институционализирани“ от малки.
    При мен това е основното преживяване от майчинство – много е empowering.
    Не искам да звуча страховито, но властта на мъжа е дадена от определен модел общество, докато моята власт като майка ми е заложена от самата биология, така че единственото, което трябва да направя, е да не бъда достатъчно глупава, за да позволя да ми попречат да я забележа :-)

  3. kim glowfish permalink
    04.03.2009 07:04

    благодаря ти за текста! преди да го прочета, мислех, че само аз мисля така. сега знам, че и за мен има надежда, когато реща да ставам майка;-)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: