Skip to content

Феминизъм и майчинство – 2

10.02.2008

Отношението към партньора.

Досега сме били равни във всичко – заедно тръгваме на работа, заедно се връщаме, заедно ходим на кръчма, заедно чистим и подреждаме (или заедно отсвирваме домакинската работа заради някой хубав филм). Какво ще се случи сега, когато аз остана по цял ден вкъщи с бебето, а ти си по цял ден навън?

Феминисткият подход изисква, за оцеляване в тая ситуация, да се направи ясно разграничение на принципите, според които ще поделяме работата си.

Първо: кой какво може да върши, което другият не може.
Второ: с оглед натовареността на всеки от двамата с неща, които другият не може да върши, се разпределят останалите задължения, така че общата натовареност на всеки да е горе-долу равна.

Под „първо“ разбирам, че жената може да кърми, а мъжът не, от което следва, че тя ще е човекът, който стои при бебето. Мъжът ще ходи на работа. Това разпределение е валидно до края на кърменето; след това може да се предефинира, защото спре ли кърменето, партньорите отново са равни във всичко. Мъжът може да се грижи за бебе не по-зле от жената, стига да има желание за това. За сменянето на памперс, приготвянето на мляко, измиването на биберон и дундуркането за приспиване не се изисква да притежаваш определени полови белези. Всеки може да го направи.

Обратният поглед: някои жени толкова обсебват грижите за бебето, че изземат пълния контрол върху всичко, което го засяга по някакъв начин. Мъжът се подчинява (разбира се, то е и удобно да не се налага да се грижиш за всичко), с което той става наистина по-некадърен в извършването на бебеобгрижващите дейности. Т.е. мъжкото „аз това не го мога“ понякога е следствие от женската свръх-активност да контролира всичко. Дори ако се опита да свърши нещо, винаги е в грешка – не е сгънал дрешката както трябва, не подава шишето по правилния начин… Жената не си дава сметка в каква ситуация се поставя, и конфликтът е неизбежен, когато тя накрая грохне от умора и изведнъж се сети да овика мъжа си, задето нищо не пипва.

Разпространено е схващането, че на жената са й „вродени“ цял комплект умения около гледането на бебе. Аз категорично смятам, че това не е така. Няма жена, която се е родила научена как се сменя памперс. Майка ми не можеше, преди да й покажа как се прави. Всичко с изключение на кърменето подлежи на научаване и е необходимо бащата единствено да има желанието да се научи, старанието да го направи както трябва, и грижовност и любов към детето. Бащите могат да са точно толкова добри родители, колкото и майките.

В този ред на мисли, в нашата култура има силна дискриминация към бащите – нещо, на което досега не съм обръщала внимание толкова, но напоследък ми се набива в очите. Няколко примера: Отиваме с Веселин в магазина, където завързваме разговор с продавачката на тема антиалергични храни (детето ни е силно алергично и не може да яде почти нищо, изборът на пюрета и каши за него е невероятно ограничен). Продавачката през цялото време се обръща само към мен и задава въпроси само на мен, въпреки че и Веселин подава отговори и съвсем очевидно е напълно в час с проблема ни. Накрая завършва с думите: „Лелее, колко ти е трудно!“ На мен. На мен ми е трудно, понеже съм майка. На бащата, видиш ли, не му е трудно никак – сякаш той лекарства не купува и не се боричка да капне капки в носа на съпротивляващо се бебе, не го води на лекар, не му маже обривите с хиляда и едно мазила, и изобщо живее си живота без да се притеснява особено много. Не просто съм единствената, на която се полага съчувствие – на него дори не му признават, че проблемът със здравето на детето е и негов проблем. Т.е., не го признават за родител в чак такава степен, колкото съм аз.

Друг пример: отиваме при педиатърката за редовен преглед. Винаги, когато ходим при нея, сме заедно – аз, бащата, бебето. Педиатърката, точно по същия начин, говори винаги на мен. Пита ме: „Ти с какво го храниш? Ти температурата мерила ли си му?“ и завършва с похвала – „Ти много хубаво си го гледаш!“ Една съседка ни среща пред входа, прекарва известно време да се радва на Деян колко е сладък и колко е пораснал, и споделя с другата съседка: „Тя Силвия много добре си се грижи за него!“
Направо бях на ръба да основа комитет за закрила правата на бащите ;)
Дори законовите норми са такива, че при развод присъждат детето приоритетно на майката.

Това в момента отразява реалните дадености: че наистина майките повече се грижат за децата, а бащите по-често хабер си нямат и не ги интересува; но не би трябвало да бъде така и няма никаква причина да бъде така… Ролята на майката като детегледачка и на бащата като осигурител и защитник на семейството не се коренят в природата на жената и мъжа – в днешно време вече не, защото природата на жената и мъжа не им пречат да разменят тези роли или да си ги поделят поравно. Пречи им сексистката култура на обществото, в което живеем.

16 Коментари leave one →
  1. Yana permalink
    10.02.2008 14:12

    Prekrasen post! Seshtam se za razprostranenoto shvashtane, che bashtata ne se useshta bashta s razhdaneto na deteto, a chak kato porasne malko, ta mozhe da go uchi na neshto.

    Pozdravi ot slyncheva Florida!

  2. Yana permalink
    10.02.2008 14:12

    Prekrasen post! Seshtam se za razprostranenoto shvashtane, che bashtata ne se useshta bashta s razhdaneto na deteto, a chak kato porasne malko, ta mozhe da go uchi na neshto.

    Pozdravi ot slyncheva Florida!

  3. в-ка permalink
    11.02.2008 06:51

    Абсолютно съм съгласна с тази серия от постинги. Най-вече с „Т.е. мъжкото „аз това не го мога“ понякога е следствие от женската свръх-активност да контролира всичко. „

    Познавам (за съжаление) толкова страхоти двойки, които си развалиха чудесните отношения, само заради перфекционизма на жените в тях.

    И последно – на Петята и на помощниците – успех с блога:)

  4. в-ка permalink
    11.02.2008 06:51

    Абсолютно съм съгласна с тази серия от постинги. Най-вече с „Т.е. мъжкото „аз това не го мога“ понякога е следствие от женската свръх-активност да контролира всичко. „

    Познавам (за съжаление) толкова страхоти двойки, които си развалиха чудесните отношения, само заради перфекционизма на жените в тях.

    И последно – на Петята и на помощниците – успех с блога:)

  5. petya permalink
    11.02.2008 17:48

    Wyn:

    Много благодаря, още веднъж, че се съгласи да пишеш по темата. Надявам се и на другите да им е толкова интересно колкото и на мен.

    Разпределянето на домашната работа е много интересна тема по принцип, не само в контекста на появата на малкия човек у дома, и бих искала да те помоля да разкажеш още. Вие как делите задачите и той (бащата) как възприема промените?

    Има много мъже, които вършат домашна работа: готвят, мият чиниите, етц. Но като цяло, поне в България, нагласата е, че жените на тези мъже трябва да бъдат мега-благодарни, че Бог им е изпратил манна небесна, т.е. мъж, който ПОМАГА вкъщи. Мен това отношение много ме дразни, защото се превежда в нещо като „Тя работата си е женска, жената по принцип би трябвало да си я върши, нейно задължение си е…ама виж го него колко е добър и милостив, ПОМАГА“.

    Този тип мислене се среща много и когато стане въпрос за младите татковци. Еееей, той колко много помага на жена си, храни бебето…

    Някакви наблюдения?…

  6. petya permalink
    11.02.2008 17:48

    Wyn:

    Много благодаря, още веднъж, че се съгласи да пишеш по темата. Надявам се и на другите да им е толкова интересно колкото и на мен.

    Разпределянето на домашната работа е много интересна тема по принцип, не само в контекста на появата на малкия човек у дома, и бих искала да те помоля да разкажеш още. Вие как делите задачите и той (бащата) как възприема промените?

    Има много мъже, които вършат домашна работа: готвят, мият чиниите, етц. Но като цяло, поне в България, нагласата е, че жените на тези мъже трябва да бъдат мега-благодарни, че Бог им е изпратил манна небесна, т.е. мъж, който ПОМАГА вкъщи. Мен това отношение много ме дразни, защото се превежда в нещо като „Тя работата си е женска, жената по принцип би трябвало да си я върши, нейно задължение си е…ама виж го него колко е добър и милостив, ПОМАГА“.

    Този тип мислене се среща много и когато стане въпрос за младите татковци. Еееей, той колко много помага на жена си, храни бебето…

    Някакви наблюдения?…

  7. 12.02.2008 12:49

    мен по принцип ме дразни подхода
    „моето“, „твоето“, „моите задължения“, „твоите задължения“ … wtf?

    супер противно е.

    освен това, в по-късен етап едно такова поведение директно се отразява (на) и буквално се „инжектира“ в децата (ако двойката има такива).

  8. 12.02.2008 12:49

    мен по принцип ме дразни подхода
    „моето“, „твоето“, „моите задължения“, „твоите задължения“ … wtf?

    супер противно е.

    освен това, в по-късен етап едно такова поведение директно се отразява (на) и буквално се „инжектира“ в децата (ако двойката има такива).

  9. petya permalink
    12.02.2008 14:14

    j.:
    „моето“, „твоето“ и т.н. те дразни, защото участваш в една нормална grown-up връзка, където задълженията не се делят на мъжки и женски, мои и твои, тъпи и остри, а на такива, които са изпълнени и такива, за които някой трябва да се погрижи.

    ужасно много български жени обаче си мечтаят за „моето“ и „твоето“, защото повечето домашни задължения са си техни и никой не ги пита.

  10. petya permalink
    12.02.2008 14:14

    j.:
    „моето“, „твоето“ и т.н. те дразни, защото участваш в една нормална grown-up връзка, където задълженията не се делят на мъжки и женски, мои и твои, тъпи и остри, а на такива, които са изпълнени и такива, за които някой трябва да се погрижи.

    ужасно много български жени обаче си мечтаят за „моето“ и „твоето“, защото повечето домашни задължения са си техни и никой не ги пита.

  11. Yana permalink
    12.02.2008 23:26

    Честно казано, аз съм от тия дето супер се радват на мъж, който чисти, готви и въобще участва активно в поддържането на къщата. Радвам му се и се хваля с него, защото е рядкост сред сънародниците си (руснаци). И сред българите е рядкост, МЛМ.

  12. Yana permalink
    12.02.2008 23:26

    Честно казано, аз съм от тия дето супер се радват на мъж, който чисти, готви и въобще участва активно в поддържането на къщата. Радвам му се и се хваля с него, защото е рядкост сред сънародниците си (руснаци). И сред българите е рядкост, МЛМ.

  13. hommelette permalink
    18.02.2008 16:30

    wynche,
    Много се радвам, че си споменала за дискриминацията срещу бащите, наистина и моите наблюдения са такива. Току-що писах под другия ти постинг за майчинството, че то дава власт на жените. Но може би това недопускане на бащите до грижите за децата е нещо като другото лице на тази власт. Май понякога се получава нещо като компенсация за това, че сме подтиснати в други области на живота. Мисля, че голям автогол си вкарваме по този начин, да не говорим, че е в ущърб на децата. А и в крайна сметка така просто участваме в затвърждаването на най-досадните патриархални стереотипи.
    Е, не това разбирам под empowerment.

  14. hommelette permalink
    18.02.2008 16:30

    wynche,
    Много се радвам, че си споменала за дискриминацията срещу бащите, наистина и моите наблюдения са такива. Току-що писах под другия ти постинг за майчинството, че то дава власт на жените. Но може би това недопускане на бащите до грижите за децата е нещо като другото лице на тази власт. Май понякога се получава нещо като компенсация за това, че сме подтиснати в други области на живота. Мисля, че голям автогол си вкарваме по този начин, да не говорим, че е в ущърб на децата. А и в крайна сметка така просто участваме в затвърждаването на най-досадните патриархални стереотипи.
    Е, не това разбирам под empowerment.

  15. Anonymous permalink
    23.05.2008 17:46

    Благодарности за показаната емпатия към ангажираните в отглеждането на детето мъже. И аз съм от тях и докато беше малко детето по-добрите ми умения в някои действия се приемаха като критика към майката, но рядко като положителна оценка за бащата. Попаднах в обратната ситуация от „женска свръх-активност“ и с времето ми писна и се разведох. Благодаря за публикацията – интересна и полезна.

  16. Anonymous permalink
    07.06.2008 07:50

    Не само,че не прави нищо в къщи,но вчера напусна и работа. Сега лежи на дивана и спи, а не беше такъв. Предпочитам поне да работи, нека всичко останало да остава за мен!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: