Skip to content

Феминизъм и майчинство – 2

10.02.2008

Отношението към партньора.

Досега сме били равни във всичко – заедно тръгваме на работа, заедно се връщаме, заедно ходим на кръчма, заедно чистим и подреждаме (или заедно отсвирваме домакинската работа заради някой хубав филм). Какво ще се случи сега, когато аз остана по цял ден вкъщи с бебето, а ти си по цял ден навън?

Феминисткият подход изисква, за оцеляване в тая ситуация, да се направи ясно разграничение на принципите, според които ще поделяме работата си.

Първо: кой какво може да върши, което другият не може.
Второ: с оглед натовареността на всеки от двамата с неща, които другият не може да върши, се разпределят останалите задължения, така че общата натовареност на всеки да е горе-долу равна.

Под „първо“ разбирам, че жената може да кърми, а мъжът не, от което следва, че тя ще е човекът, който стои при бебето. Мъжът ще ходи на работа. Това разпределение е валидно до края на кърменето; след това може да се предефинира, защото спре ли кърменето, партньорите отново са равни във всичко. Мъжът може да се грижи за бебе не по-зле от жената, стига да има желание за това. За сменянето на памперс, приготвянето на мляко, измиването на биберон и дундуркането за приспиване не се изисква да притежаваш определени полови белези. Всеки може да го направи.

Обратният поглед: някои жени толкова обсебват грижите за бебето, че изземат пълния контрол върху всичко, което го засяга по някакъв начин. Мъжът се подчинява (разбира се, то е и удобно да не се налага да се грижиш за всичко), с което той става наистина по-некадърен в извършването на бебеобгрижващите дейности. Т.е. мъжкото „аз това не го мога“ понякога е следствие от женската свръх-активност да контролира всичко. Дори ако се опита да свърши нещо, винаги е в грешка – не е сгънал дрешката както трябва, не подава шишето по правилния начин… Жената не си дава сметка в каква ситуация се поставя, и конфликтът е неизбежен, когато тя накрая грохне от умора и изведнъж се сети да овика мъжа си, задето нищо не пипва.

Разпространено е схващането, че на жената са й „вродени“ цял комплект умения около гледането на бебе. Аз категорично смятам, че това не е така. Няма жена, която се е родила научена как се сменя памперс. Майка ми не можеше, преди да й покажа как се прави. Всичко с изключение на кърменето подлежи на научаване и е необходимо бащата единствено да има желанието да се научи, старанието да го направи както трябва, и грижовност и любов към детето. Бащите могат да са точно толкова добри родители, колкото и майките.

В този ред на мисли, в нашата култура има силна дискриминация към бащите – нещо, на което досега не съм обръщала внимание толкова, но напоследък ми се набива в очите. Няколко примера: Отиваме с Веселин в магазина, където завързваме разговор с продавачката на тема антиалергични храни (детето ни е силно алергично и не може да яде почти нищо, изборът на пюрета и каши за него е невероятно ограничен). Продавачката през цялото време се обръща само към мен и задава въпроси само на мен, въпреки че и Веселин подава отговори и съвсем очевидно е напълно в час с проблема ни. Накрая завършва с думите: „Лелее, колко ти е трудно!“ На мен. На мен ми е трудно, понеже съм майка. На бащата, видиш ли, не му е трудно никак – сякаш той лекарства не купува и не се боричка да капне капки в носа на съпротивляващо се бебе, не го води на лекар, не му маже обривите с хиляда и едно мазила, и изобщо живее си живота без да се притеснява особено много. Не просто съм единствената, на която се полага съчувствие – на него дори не му признават, че проблемът със здравето на детето е и негов проблем. Т.е., не го признават за родител в чак такава степен, колкото съм аз.

Друг пример: отиваме при педиатърката за редовен преглед. Винаги, когато ходим при нея, сме заедно – аз, бащата, бебето. Педиатърката, точно по същия начин, говори винаги на мен. Пита ме: „Ти с какво го храниш? Ти температурата мерила ли си му?“ и завършва с похвала – „Ти много хубаво си го гледаш!“ Една съседка ни среща пред входа, прекарва известно време да се радва на Деян колко е сладък и колко е пораснал, и споделя с другата съседка: „Тя Силвия много добре си се грижи за него!“
Направо бях на ръба да основа комитет за закрила правата на бащите ;)
Дори законовите норми са такива, че при развод присъждат детето приоритетно на майката.

Това в момента отразява реалните дадености: че наистина майките повече се грижат за децата, а бащите по-често хабер си нямат и не ги интересува; но не би трябвало да бъде така и няма никаква причина да бъде така… Ролята на майката като детегледачка и на бащата като осигурител и защитник на семейството не се коренят в природата на жената и мъжа – в днешно време вече не, защото природата на жената и мъжа не им пречат да разменят тези роли или да си ги поделят поравно. Пречи им сексистката култура на обществото, в което живеем.

No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: