Skip to content

Докато ме няма

05.02.2008

Знам, че накои от хората, които четат този блог ама супер-много се страхуват, че може би са започнали да попиват малко феминизъм. Няма лошо, приятели. Както казва Еленор Рузвелт, добре е човек всеки ден да прави по едно нещо от което се страхува.

***

Изчезвам за няколко дни. Докато ме няма…пишете дали има някакви теми, които бихте искали да пообсъдим тук. И очаквайте първия текст на гост-блогър в Openly Feminist. Пак тия дни.

До скоро!

7 Коментари leave one →
  1. gimli permalink
    07.02.2008 13:10

    Ето това би ми било интересно да се обсъди тук- http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1158006
    Дали подобна мярка увеличава или ограничава правата на жените. Не само в конкретния момент, а по-бъдещ аспект.

  2. gimli permalink
    07.02.2008 13:10

    Ето това би ми било интересно да се обсъди тук- http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1158006
    Дали подобна мярка увеличава или ограничава правата на жените. Не само в конкретния момент, а по-бъдещ аспект.

  3. Alice permalink
    09.02.2008 17:05

    Привет, поздравления за блога! Супер е и имаме нужда от такъв блог. Намирам тук каквото очаквам от гледна точка подбор на теми. За мен лично са интересни материалите, които се занимават с темата за жената в офиса и жената на ръководна позиция. Също, специфичната тема за отношението към младата жена. Според мен, специално в България, има особен предразсъдък към младата жена. Струва ми се, че след 40-годишна възраст този предразсъдък отпада, но за младата жена традиционно се говори като за “момиче” и тя традиционно не се възприема насериозно. Ето няколко примера за неща, които са ме дразнили през годините, когато съм била на ръководна длъжност (4 години): 1) Шеф съм на по-възрастен от мен мъж, чужденец. Когато отивахме на среща, хората винаги подаваха ръка първо на него, а през мен погледът им минаваше като на обслужващ персонал. Случвало се е секретарката на хората, с които се срещаме, да дойде при мен и да ме попита шепнешком дали господинът иска чай или кафе, въпреки че той говори добър български. В един момент и той се притесни от това отношение и когато отивахме заедно на срещи с нови хора, още при запознанството казваше, че аз съм му шеф, за да не се получават такива ситуации. 2) Имах ръководна роля също по отношение на няколко жени, приблизително 20-години по-възрастни от мен. В началото на съвместната ни работа, те си умираха да подчертават пред разни хора какво “хубаво момиче” си имат за началник и да коментират колко ми отива тая или оная дрешка. Едва ли ако имаха мъж за началник щяха да се впуснат в подобни покровителствени коментари за външния му вид.
    Между другото, мисля, че някъде съм чела анализ за образа на младата и съответно старата жена в българската литература. Авторът на анализа застъпваше интересното схващане, че в българската литература статусът на жената расте с възрастта и ако младата жена е несамостоятелна, закриляна, слаба, повечето образи на стари жени са изключително силни и авторитетни (напр. Железния светилник, Гераците, баба Илийца). Статусът на мъжа пък според автора се понижава с времето и докато основна характеристика на младия мъж е силата, старият често е безпомощен (отново Гераците). Незнам доколко това е така, но тезата е интересна.

  4. Alice permalink
    09.02.2008 17:05

    Привет, поздравления за блога! Супер е и имаме нужда от такъв блог. Намирам тук каквото очаквам от гледна точка подбор на теми. За мен лично са интересни материалите, които се занимават с темата за жената в офиса и жената на ръководна позиция. Също, специфичната тема за отношението към младата жена. Според мен, специално в България, има особен предразсъдък към младата жена. Струва ми се, че след 40-годишна възраст този предразсъдък отпада, но за младата жена традиционно се говори като за “момиче” и тя традиционно не се възприема насериозно. Ето няколко примера за неща, които са ме дразнили през годините, когато съм била на ръководна длъжност (4 години): 1) Шеф съм на по-възрастен от мен мъж, чужденец. Когато отивахме на среща, хората винаги подаваха ръка първо на него, а през мен погледът им минаваше като на обслужващ персонал. Случвало се е секретарката на хората, с които се срещаме, да дойде при мен и да ме попита шепнешком дали господинът иска чай или кафе, въпреки че той говори добър български. В един момент и той се притесни от това отношение и когато отивахме заедно на срещи с нови хора, още при запознанството казваше, че аз съм му шеф, за да не се получават такива ситуации. 2) Имах ръководна роля също по отношение на няколко жени, приблизително 20-години по-възрастни от мен. В началото на съвместната ни работа, те си умираха да подчертават пред разни хора какво “хубаво момиче” си имат за началник и да коментират колко ми отива тая или оная дрешка. Едва ли ако имаха мъж за началник щяха да се впуснат в подобни покровителствени коментари за външния му вид.
    Между другото, мисля, че някъде съм чела анализ за образа на младата и съответно старата жена в българската литература. Авторът на анализа застъпваше интересното схващане, че в българската литература статусът на жената расте с възрастта и ако младата жена е несамостоятелна, закриляна, слаба, повечето образи на стари жени са изключително силни и авторитетни (напр. Железния светилник, Гераците, баба Илийца). Статусът на мъжа пък според автора се понижава с времето и докато основна характеристика на младия мъж е силата, старият често е безпомощен (отново Гераците). Незнам доколко това е така, но тезата е интересна.

  5. openly feminist permalink
    10.02.2008 06:49

    gimli и alice:

    страхотни теми! задължително ще пиша още. особено са ми интересни, защото нямам някакво изградено становище за нещата, които сте споменали…ще ги мислим заедно!

    много ви благодаря, че четете :)

  6. openly feminist permalink
    10.02.2008 06:49

    gimli и alice:

    страхотни теми! задължително ще пиша още. особено са ми интересни, защото нямам някакво изградено становище за нещата, които сте споменали…ще ги мислим заедно!

    много ви благодаря, че четете :)

  7. anchett permalink
    03.03.2008 14:23

    Здравей, Петя :)

    отскоро следя блога ти и много ми харесва начина, по който представяш и развиваш темите. Хубаво е, че си освен наистина компетентна и запозната с марерията и проблематиката, също така емоционална и много искрена.

    До тук с похвалите :)

    Тъй като в моето следване често се занимавам с джендър (предимно в киното и телевизията), наскоро попаднах на една много интересна тема и ми се иска да ти я подхвърля.

    Става въпрос за половите стереотипи, които раждат социалната неравнопоставеност. Би било полезно да сменим перспективата, и отново с погледа на феминиста (умишлено не казвам феминистКа), да помислим за образа на „истинския мъж“ и как това често се оказва непосилна стратегия за някои мъже, които биват потискани в социалната среда, защото не удовлетворяват условията на даден тип мъжественост. Това е един частен случай, който обаче отново опира до половите роли в обществото. Може би първата асоциация би била хомосексуалността, но това е пак една крайност. Нека помислим, че не всеки мъж е силен, непобедим и тн- как се артикулират слабостите на мъжа в един подреден по мъжки свят?

    Дано ти хрумне нещичко, много ще се радвам да чуя позицията и мислите ти по въпроса!

    Поздрави от Германия,

    Ани

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: