Пол vs. джендър

На мен винаги ми е бил интересен коментарът, че социализмът в България еманципира жените (защото ги праща на работа, даже във фабриките, където бачкат традиционно мъже) и затова нямаме нужда от движения за права на жените.

Според мен социализмът само е позволил на жената да работи „наравно“ с мъжа. Но мъжът все още би по-скоро изял парче асфалт, отколкото да се занимава с „женски работи“ – целодневна грижа за децата, чистене и готвене.

Социализмът е отворил работните места за жените, но не ги е освободил от удоволствието като се върнат от фабриката, да карат втора смяна вкъщи. Мъжете също имат домашни задължения, но те са с по-малка регулярност от задълженията на жените.

Мъжките роли не са по-малко притеснителни обаче. В момента в България, ако един мъж не изкарва мега-много пари и не купува някакви неща на приятелката си не е никакъв мъж.

Наистина не мога да си разбера това пък от къде ни дойде така изведнъж. Не мисля, че поколението на нашите родители е такова. Мен никой никога не ме е възпитавал да очаквам платени сметки и скъпи подаръци от мъжете, а мацките в момента го приемат за даденост. Буах.

Бих казала, че винаги е било прието мъжът да е по-силният, а силата днешно време се измерва изцяло в пари. Хората в България в момента мерят благополучието си с това, което могат да си купят.

ако това са целите на феминизма, излиза, че болшинството български мъже сме освен мързели, пияници, простаци, женкари и …феминисти :)

щъ извиняваш, ама доматите не ги ядем с колците. не сме чак такива аборигени от тази страна на океана ;)

Ха! Изобличи ме!

Според мен в България хората масово вярват в идеите на феминизма, но се плашат от самия термин „феминизъм“. Не знам защо, предполагам от липса на информация, но това е поправимо.

И понеже знам, че не си нито мързел, нито пияница, за женкар вече…не знам…: това, че вярваме в някакви принципи и ценности, не значи, че ние самите ги спазваме. И себе си слагам в това число.

Надявам се разговорите в този блог да накарат всички ни да се замислим за това в какво вярваме, с какво се примиряваме и какво правим, защото наистина искаме и ни харесва, и какво правим, защото Big Brother го очаква от нас.

– създаде робовладелски строй, в който мъжете са подчинени на мъжете.
????
Това не го разбрах. А иначе, като се замисля, че преди повече от пет години с едни познати водихме същия разговор (с изключения на изводите за феминизма) и наблюдението, че нещата до голяма степен са си същите на територията на милата ни татковина. Ми става едно, такова… криво.
Хм.

Между другото, в бр. 1 на сп. алтера от февруари 2005 г. имаше отделено специално място за джендър проблематиката и за превода ма термина на български и на други езици. Освен варианта „джендър“ имаше и „род“, „полород“…
На мен ми се струва, че „социален пол“ се използва с доста сходно, ако не и идентично, значение с „джендър“, но може и да греша.

eneya:
в бързината бях допуснала грешка. поправих второто „мъжете“ на „жените“. иначе…традиционните джендър разбирания, които споменавам в текста не са описание на това какво мислят хората в българия…въпреки че смятам, че част от тези нагласи съвсем не са ни чужди. и ти това имаше предвид, нали?

дорче:
статията, за която говориш от какъв автор е писана? от каква дисциплинарна гледна точка? другият вариант, който съм виждала е „родов пол“, в „тревогите около родовия пол“ (оригиналното заглавие е Gender Trouble) на джудит бътлър. което според мен е доста тромаво като превод, но не мога да дам по-добре предложение и затова ще си мълча.

на всички, които посещават този блог препоръчвам да прочетете „Краят на феминизма“ от Александър Никонов. ще се радвам, ако някой отдели малко от времето ис и сподели какво мисли за нея.
peace.

Понеже имам малко по-различно мнение, ще се опитам да се обоснова.
Аз съм против пропагандата, не само тази, която налага споменатите роли и стереотипи на поведение за представителите на различните полове, но и обратната.
За мен е абсолютно еднакво, дали общественото мнение ще те натиска да гледаш деца, докато ти искаш да правиш кариера или ще те обяви за мекотело, което няма амбиции и способности за професионално развитие и се опитва да обоснове съществуването си на този свят, като народи на мъжа си няколко деца, че да му продължи гените.
Разбрахте ме. Обществото не трябва да оказва натиск върху избора на един човек, как да си живее живота.
И докато тук се представя главно натиска само върху жените и то само в едната от двете посоки, ще трябва да спомена, че има такъв и към мъжете.
Не всички жени по подразбиране искат да имат деца. И не всички мъже по подразбиране искат да имат кариера.
Решението не е да променяме обществото, а първо като представители на това общество, да се научим да взимаме решения за себе си и за живота си, без да се влияем от мнението му. Така промяната ще настъпи от самосебе си.

И друго по същата тема. В многото тук дефиниции на феминизъм ми се изплъзва нишката на самата … феминистичност. Имам чувството, че в стремежа да се осигури свободен избор на жените, те биват тласкани в една конкретна посока и тя е „Да бъдем по-мъже от мъжете!“, вместо да се научим да ценим чисто женските си качества. Като че ли това, което ни прави жени е някаква срамна слабост, която непремено трябва да подчертаем, че не притежаваме, а това, което ни доближава до мъжете, се смята за качество, на което да се стремим да наблягаме.
Нямаме обратната „политическа коректност“ към жените, които са избрали да са домакини. Защо те се смятат или за непълноценни и неспособни на друго, или за онеправдани, понеже са стигнали до тази съдба не по собствено желание, а злите мъже така са ги принудили?
И въобще като цяло тук се толерира „самостоятелен избор“, който да ни доближава до мъжете. Едва ли не се приема по подразбиране, че на една жена ако и се даде право на избор, тя ще избере да бъде по-скоро мъж, отколкото жена.
Хайде, докажете ми, че не съм ви разбрала правилно.

Определено не си.
Ако прочетеш отново какво феминизмът НЯМА за цел, ще видиш там следното:
– да създаде йерархия на професионалните успехи, в чието дъно да постави жените, които са избрали да се отдадат на семейството и децата си.

Ключова дума: ИЗБРАЛИ. Точно това, за което говориш.

И ако прочетеш отново какво феминизмът ИМА за цел, ще видиш, че липсва каквато и да е дискриминация спрямо единия от двата пола: никой не е по-добър, никой не е по-лош, никой не се стреми да бъде другия. Феминизмът отчита точно това, което ти формулираш като „Не всички жени по подразбиране искат да имат деца. И не всички мъже по подразбиране искат да имат кариера.“

А думите „всеки един индивид да може сам да дефинира успехите си“ са 1:1 с твоите „да се научим да взимаме решения за себе си и за живота си, без да се влияем от мнението [на обществото]“.

Аз не виждам никакво противоречие между изразеното от теб мнение и позицията на този блог.

zazie:
кажи малко повече за книгата, която препоръчваш. кога е писана? какъв е основния аргумент? защо да я прочетем? питам, защото, ако съдим само по заглавието, господин Никонов скоро не е чел вестници и определено не е съвсем наясно със състоянието на феминистката идея по света.

gimli:
съгласна ли си с разяснението на wyncheto? мога да се опитам да перефразирам, но сме на едно мнение и мисля, че няма смисъл.

wyncheto:
благодаря за намесата. бтв, искаш ли да guest-blog-неш докато ме няма, защото ще пътувам в следващите няколко дни. ;)

И аз ще се радвам Wyncheto да напише нещо. Би ми било интересно да чуя за майчинството.

И аз ще пътувам в четвъртък, но при първа възможност ще прочета!

Аз прочетох много внимателно написаното в този пост и главно заради това тръгнах да пиша, защото изброените цели и не-цели :) се различават от много изказани мнения на феминистки в коментарите по предишни теми.
Даже тръгнах да вадя цитати, но ми се струва дребнаво и се отказах.
Като цяло съм си на същото мнение. Феминизмът се опитва да разчупи едни стереотипи и да ги замени с други. Единственият изход от това е човек да не се влияе от мнението на обществото, иначе попада все в един и същи капан. Това не е толкова лесно, защото хората все пак имат стаден инстинкт и стремежът да сме „нормални“ и „като другите“ е силно изразен, но хубавото е, че в днешно време човек все повече избира сам средата си и хората, с чието мнение трябва да се съобразява често са такива, които имат сходни с неговите концепции за живота.
Така че, бъдещето е светло :)

Мисля, че мъжете печелят също толкова от феминизма, колкото и жените.
В леглото, както вече се писа.
Мъжете могат също да си избират артистични и не-стъпили-здраво-на-земята професии, без да се страхуват, че няма да могат да издържат семейство, ако това им е на сърцето.
Мъжете може да прекарват повече време с децата си, без да се притесняват какво ще кажат другите.
Свободни са да показват чувствата си и да плачат, дори когато гледат филм.
Могат да носят розови фанелки, ако им отива и харесва.
Да не се чувстват задължени да се сбиват, ако стане свада по въпрос на мъжка чест.
Да не се чувстват задължени да плащат винаги те сметката ако излязат с жена.
Да им се обаждат на тях след първа среща и да им се обясняват в любов първи.

От два дена изчетох с голям интерес всичко на този блог и мога само да похваля Петя с едно много голямо „браво“ за всичко, което се пише и обсъжда тук. СУПЕР! Дано подобен диалог да продължи, мисля че има огромна нужда от него.

Извинявам се, че в момента ще се хвана за нещо малко маргинално и не съвсем по темата на поста, но тъй като ми е попадала книгата „Краят на Феминизма“ не можах да се стърпя. Зази, понеже поиска мнението ни, аз ще споделя моето: Книгата е огромна, социално вредна и интелектуално ограничена недосмислица. Според мен. Ето какви са моите доводи:
– Цинизмът и уличният език в литературата могат да бъдат изключително силен творчески подход (справка: Буковски, когото обожавам). В този случай обаче подозирам, че елементарния и просташки език е използвам само и единствено защото авторът просто не умее повече.
– Изложена е само една гледна точка по всички мнения и то по нескопосан и само-противоречащ си начин.
– В стремежа си да разобличи феминизма като един от бичовете на модерното западно общество, авторът изпада в много по-страшно проявление на модерността: интелектуалния фанатизъм.

Ядосвам се, че книгата не е до мен, за да се аргументирам и с примери. Имам още много да кажа по тази тема, но засега ще изчакам да чуя и други мнения.

Всъщност, полезно е да се прочете тази книга. Напоследък се хващам, че повече чета книги и идеи произлизащи от „противниковия лагер“ на идеите, в които аз вярвам. Най-малкото защото все по-силно затвърдавам мнението си, че опасността от промиване на мозъци е реална и опасна.

Но аз имам и няколко въпроса към Зази, а и към останалите, които са я чело: С какво според вас подобно излагане на проблемите допринася за решаването им?

Ето и още едно мнение по темата, не много по-различно от моето:
http://www.sivosten.com/content.php?review.721

Пълното заглавие на книгата е „Краят на феминизма или по какво жената се различава от човека“ а краткото и описание може да се намери тук: Пълното заглавие на книгата е „Краят на феминизма
или по какво жената се различава от човека“ а краткото и описание може да се намери тук: http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=277

Никонов очевидно задоволява анти-западните страсти на руснаците. Такива книги не се пишат, за да убеждават, а за да чешат крастата на определен тип читатели.

Супер, блогътти е готин и като има човек предвид, че маркетинговият ти подход е доста добър и балансиран, да се начудиш откъде толкова реакции.

Това за социализма е наистина така и се показва в много изследвания за периода: жената се еманципира в професионално отношение, но истинската жена трябва да бъде не само професионалист, но и майка и домакиня според идеологията. Така се получава още по-голяма доминация.

Колкото до „полови роли“, на мен ми звучи доста соц и честно казано така не се получава разганичениет между пол и социално конструиран пол (джендър). Т.е. според мен става дума за това, че с това определение се обхвашат социалните роли на биологичния пол, т.е. хомосексуания джендър изпада от картинката например.

Елена и Яна:
Благодаря за включването. Ако ви остане време, разкажете повече за книгата на Никонов, защото не съм я чела и не знам дали да я търся. От това, което чувам и чета онлайн…май не е особено убедителна.

taralejkite:
И аз мисля, че ще продължа да използвам gender.

По повод понятията: в брой 1 на „алтера“, който споменах по-горе, се прави опит да се сложи ред в академичната суматоха, царяща около термина gender. Въвеждащата статия е на Людмила Стоева, която казва, че „полът си е пол, а „родът“ е културен конструкт“ и оттам хвърля поглед върху трудностите при превода на gender на унгарски, финландски, немски, както и върху употребата на термина в Ирландия. Следват мнения на изследователи от българските академични среди.
Според Вероника Азарова (НБУ) на български трябва да остане чуждата дума „джендър“; полът се отнася до биологични и традиционните психологически характеристики, приписвани на мъжете и жените, докато джендърът е психологическа, социална и културна принадлежност към мъжкия или женския пол.
Миглена Николчина (СУ) предпочита gender да се превежда като „род“, за да се запази първоначалната неволна или съзнателна грешка при употребата на gender като „пол“, за която свидетелстват речниците; също и за да се избегнат „свенливо-евфемистичните“ аспекти на gender (джендър като „пол“ или като „женски изследвания“, терминът като етикет за научност), на които би се наблегнало при транслитерацията.
Корнелия Славова (СУ) също застъпва становището за превода на gender като „род“, като изтъква, че родът е „вид разказ“ за онези норми в културата и обществото, които ни дефинират; родът не може да се мисли отделно от полово маркираното тяло, което носи разказа, нито от езика, който го изговаря, нито от по-общите параметри на другостта.
Димитър Камбуров (СУ) обръща внимание на родството между род и жанр, допълващо се и с общата етимология на gender и genre; ала на български думата е „дотам бременна с фолклорно-възрожденски внушения, сдвояващи я с родина, че преозначаването й в посока на пол е трудна работа“. Ето защо той предлага понятието да се означи с „полород“ – дума, която набляга на близостта между пол и род и в същото време – чрез омонимията с „полурод“ – на половинчатостта, неокончателността на нашата полова конституция.
Милена Кирова (СУ) застъпва мнението за превода на gender като род, като смята, че на българския разум трябва да му се даде възможността да преработва нови понятия на базата на съществуващия езиков ресурс.
Накратко, въпросът е интересен и многоаспектен и аз се радвам, че „алтера“ успява да го представи ясно и увлекателно. В следващи броеве на същото списание отново има статии на феминистки теми – нали е „списание за пол, език и култура“, – струва си да им се хвърли по едно око. :)

Пете, извинявам се за късния отговор, разхвърляни дни бяха.

Ама и аз, не изразих собественото си мнение.
Та след нещата, които прочетох, си мисля, че „род“ е уместна дума на български именно заради изтъкнатите по-горе основания – запазването на грешката, приликата род-жанр, дори историята на думата на български (не ме смущават възрожденските нюанси). Сега звучи малко странно „родови въпроси/изследвания“, „родова проблематика“, но с времето вярвам, че думата би могла да си легне на мястото. Още повече, че джендър трудно придобива окончания за прилагателно на български.

Жените НИКОГА няма да се равнопоставени с мъжете в професионален план. Съжалявам, това е положението! Жените раждат деца, мъжете не.

от Ена:

Аз също се застъпвам за превода на gender като род: употреба, наложила се най-вече сред филолозите (Николчина, Кирова, Славова), както се вижда от обясненията на Дора. Социолозите и историците предпочитат социопол. Една от любимите ми книги за пола и рода е „Феминисткото знание.“ Мисля, че беше на издателство „Полис,“ но не съм сигурна. Книгата е сборник от статии, които прилагат феминистки перспективи към философията, биологията, психологията и др. дисциплини.