Кауза vs. стратегия

В много американски списания вмъкват едни „пощенски картички”, които те подканят да се абонираш за конкретното списание. Идеята е следната: щом държиш това списание в ръцете си, явно изпитваш някакъв интерес към него. Яяяя ето ти тук една картичка, адресът на издателите вече е попълнен върху нея. Ти само си напиши адреса и номера на кредитната карта и хоп! ще бъдеш абонат. Ако не искаш веднага да си платиш, можеш да се възползваш от офертата за 3 безплатни броя, примерно. Така.

Държа аз едно брой на Marie Claire и си мисля на акъла…добре де, как може да сложат такава кльощава жена на корицата?! Очевидно е хубава моделката, но е МНОГО слаба и изглежда леееко болнава въпреки масивното количество photoshop, което се е изляло върху нея. Това е супер-опасно според мен, защото айде остави ти какво ще си помислят по-зрелите жени, но разните малки тийнейджърки ще погледнат и ще си кажат искам и аз да съм като нея и после ще клекнат да повръщат в кенефа. И ей ти на, анорексия.

Вземам една от картичките за абонамент (с офертата за безплатните броеве) и в полето, където трябва да попълня собствения си адрес пиша ДАЙТЕ НЕЩО ЗА ЯДЕНЕ НА МОДЕЛКИТЕ ВИ. Отивам в пощата, купувам марка и лелката ми казва Ааааа, без обратен адрес не може. И аз там някъде, между току-що облизаната марка и политическата ми позиция, набързо дописвам адреса си.

След няколко седмици получавам първия си безплатен брой на Marie Claire. Списанието е адресирано до:

Петя Кирилова-Грейди
ДАЙТЕ НЕЩО ЗА ЯДЕНЕ НА МОДЕЛКИТЕ ВИ
Улица #2345
Град 4567

Налага се да вися два часа на телефона, за да изчакам да ме свържат с оператор, на който да обясня, че НЕ, всъщност аз не искам да получавам Marie Claire. Аз просто протестирам срещу нездравословния начин на живот, който проповядвате чрез кориците си. И не, няма да ви дам номера на кредитната си карта

Изводът от историята е простичък:

Понякога виждаме някаква несправедливост и от ентусиазъм и желание да направим НЕЩО, с което да й се противопоставим правим глупости, които…айде…може би не вредят…но определено не помагат. НО, струва ми се, много често циниците сред нас подхващат точно тези пристъпи на наивен активизъм и усмиват не само него, а и каузите, на които той е подчинен. И това НЕ е правилно. Не подстрекавам прибързаните и необмислени акции, напротив. Мисля, че човек трябва да бъде максимално информиран и внимателно да избира начините, по които изявява социалните/политическите си виждания. Но въпреки това, една грешка в стратегията, не обезсмисля каузата. И това, че Петя си няма друга работа и експериментира с протестни средства, съвсем не означава, че Marie Claire са достатъчно внимателни в дизайна на кориците си.