Вицове

How many honest, intelligent, caring men in the world does it take to do the dishes?
Both of them.

Стереотипът? Мъжете са мързеливи животни, които само гледат да ти се качат.

Ти като чуеш такива вицове, смееш ли се? Ама честно.

Не, а съм party pooper.

Помня веднъж се изказах относно виц за евреи, в който евреин е толкова алчен, че вади един долар от тоалетна или септична яма. Те били само вицове и евреите не се засягали, казаха ми.

евреин си изпуска 20 цента в тоалетната и си казва „е да не съм луд да бръкна там за 20 цента“
хвърля вътре един долар и казва „за 1.20 може“

тва е вица

който се засяга – нека се кастрира с нокторезачка

Благодарение на този постинг разбрах, че жените не измислят вицове. Ако жените измисляха вицове, щеше да има горе-долу толкова вицове за мъже, колкото вицове за блондинки. Само дето не е така. Във вицовете с герои мъже мъжете са просто действащи лица, членове на някаква друга характеризираща ги група, не на хората от мъжки пол.
Въпреки че поне за мен не е ясно кой всъщност измисля вицовете, много ми харесва хипотезата на Айзък Азимов от разказа му Jokester – на български „Разказвачът на вицове“, преводът е по-лош от онзи в сборника „Складът на световете“, даже подозирам, че е от руски, но не можах да намеря текста на английски.

Иначе мисля, че бъркаш, като отдаваш такова голямо внимание на вицовете. Но сега ме мързи да пиша още думи по въпроса.

Боян

Чудя се дали е защото жените не измислят вицове. Да разкажеш един виц в приятелска компания е един вид да затвърдиш позицията си на доминант в тази компания, което по съвпадение или не е позиция заета от някой мъж. Ако се направи статистика предполагам ще се види ясно, че тези които най-много разказват вицове, най-много държат вниманието и разговорът/забавлението отиват натам, накъдето те поведат, са мъже. Затова и вицовете от тяхната гледна точка доминират.

Може да е вярно, че във вицовете мъжете са стереотипизирани не като мъже, а като представители на някакъв вид подгрупа, но това говори още по-зле за вицовете за жените, в които са стереотипизирани преди всичко като жени, а не като милиционерка, еврейка, и така нататък. Тоест, мъжът е универсалната категория, а жената е частния случай, втория пол.

Yana и Fuck the Norm:
Те били само вицове и евреите не се засягали показва колко е лесно да интернализираш (това правилно ли е?) стереотипите. Това, че съм жена, не означава, че не мога да бъда сексистка или женомразка. Това че съм представител на расово малцинство, не означава, че не мога да бъда расист.

Боян и razmisli:
Супер, супер добри попадения. Мъжете могат да са милиционери, рибари и т.н. Докато жените всичките в кюпа: кажи им жени й не ги обиждай повече ;)

Боян като го отмързи, все пак да си каже какво мисли… :P

ХИ-ПЕР-БО-ЛА. 99.99% от майтапите с нещо се базират на нея. това че има хиляди вицове за тъпия шеф не значи, че точно твоя шеф е тъп. нали? или че Мечо Пух, е гадняр. гадняр ли е според теб? Сигурно не си се смяла на „Улицата“ и скеча – „гъз голям си шефе“ и на „Къде отиваме Пух? Да ядем Прасе…“. etc…

Едно от нещата които категорично не харесвам в позицията на повечето феминиски които познавам е лицемерната избирателност. Способността да се майтапиш с определени стереотипни качества е това което те поставя извън стереотипа. Способността да ги признаеш – също.

без лоши чуства и мъжка агресия. просто мнение. на отговор – не държа. така или иначе не вярвам да вляза тук втори път.

успех с безмисления ретро поход.

Петя, абсолютно си права. Като се опитвах в един блог да обясня колко е снизходително да преставяш една жена като „момичето“, се появи някой да ми обясни, че познавал жени на 40 години, които наричали себе си „момиче“, затова аргументът ми не важал. :)

Та може и да има евреи, на които им е много смешно, но това не значи, че други евреи няма да се обидят. Пък и щегата една брилянтна…

Пък на раздразнения анонимен, който никога нямало да се върне (ех, да живее пасивната агресия!), искам да задам въпрос. Значи ако има хиляди вицове за тъпи блондинки, нито една блондинка не е тъпа? Или само блондинките, които познавам, не са тъпи? Излиза, че вицът е много як, ако е на чужд гръб. Що не пробваш да обясниш как сръбските вицове за българи са само хипербола и не бива да се засягаме?!

Чети Яна. Яна не чете :)

Сега прочети внимателно пак:

„Способността да се майтапиш с определени стереотипни качества е това което те поставя извън стереотипа. Способността да ги признаеш – също.“

Вицът е най-„як“ когато е на твой гръб и успееш да му се усмихнеш. Не само защото знаеш, че има реципрочен и за отсрешния. Това казвам. А пък /недай си боже/ решиш ли че си извън вицовете – свършен си. Мъж, жена, еврейн, травестит, магаре – пиши са бегал.

Ае сега се замисли какво общо има това със Сърбите, тихата злоба и раздразнението и може да се сетиш в кой филм си.

Честито :)

Тоест блондинките трябва да си признаят, че са тъпи и да се смеят на себе си?

Ето ти следния виц:
По какво си приличат жената и тайфунът?
И двете започват с духане, а накрая ти отнасят и къщата.

Искам да чуя на кое свое стереотипно качество би трябвало да се засмея, като чуя този шедьовър?

Анонимен, ти би ли се смял на виц за българи, разказан в сръбска компания, в която ти си единствения българин? Аз не съм чувала сръбски вицове за българи и би ми било любопитно да науча някой и какви български качества осмиват те.

„повечето феминиски които познавам…“

Анонимен, кажи откъде ги познаваш тези мнoгoто феминистки, много те моля. Искам и аз да се запозная с тях, защото освен Петя и Яна не знам нито една българка, която да каже за себе си, че е феминистка. Впрочем тези твоите знаят ли, че са феминистки?

Фундаменталният въпрос е – какво толкова лошо виждате в стереотипите? Ако блогЪТ* отговори с отделен пост по въпроса ще е мега-ултра.

* блогЪТ – с пълен член, защото с празен за нищо не става… :)

Тук се омешаха много нишки, ще се опитам поне малко да ги разплета.

Първо, за стереотипите. Виц без стереотип не може. Вицът е кратък – няма време да се изграждат характери. Като ни се каже „две блондинки си говорят“ или „срещнали се двама милиционери“, веднага си изграждаме необходимата основа за разбирането на вица.

Второ, не бивало да се толерират вицове за стереотипни герои. Ами тогава почти няма да останат герои за вицове. Вече бяха засегнати групите на блондинките, педерастите, циганите, милиционерите, евреите. Да добавим към тях Бай Ганьо, американеца и англичанина (или Бай Ганьо, американеца и африканеца в някои варианти); англичанина, французина и българина; поляците и ирландците (любими тъпи герои в американските вицове); адвокатите; лекарите; програмистите; пияниците; изневеряващите жени; тъщите; завряните зетове; негрите; Чапаев и Петка; Мечо Пух и Прасчо; Киркор и Гарабед; грузинците; зайчето, Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Баба Меца и други горските животни (включително и лъва, макар и да не се среща вече по нашите ширини).

Трето, тези вицове поставяли слушателя пред безизходица – или да се смее и да затвърждава стереотипа, или да не се смее и да рискува да изглежда тъп. Тук има едно неявно предположение, което обаче е грешно – че всички вицове са смешни. Повечето вицове са тъпи. Вицовете от серии като сериите за блондинките – още повече. Твърдя го съвсем отговорно, тъй като съм прочел огромно количество вицове, особено за блондинки – ами огромното количество от това огромно количество са тъпи, примерно поне 80%. Тъй че може да не се смеем на един виц просто защото не е смешен, а не защото уж затвърждавал някакъв стереотип.
Между другото, склонен съм да мисля, че сред „серийните“ вицове има толкова много тъпи, защото са измислени малко насила. Някой видял успешна формула и решил да допринесе с шегичка в същия дух – е да, ама тя не се получава достатъчно смешна.

Четвърто, което не беше засегнато досега. Един и същи виц и въобще шега като цяло е различно смешен в зависимост от контекста. Сигурно много хора са гледали забавни предавания, където се чудят какво толкова смешно намира публиката в изпълнението на сцената, че се залива от смях. Ами просто контекстът е такъв – хората са много и се смеят. Оставям настрана майсторството при разказване на вицове – някои хора могат да разкажат и най-брадатия виц така, че да не можеш да не се разсмееш. Така че това обяснява защо четем доста тъпи вицове, които все пак не са умрели от естествена смърт – когато се разкажат в подходящата среда, те са по-смешни, отколкото когато се прочетат в интернет или в писмо. Между другото, разказаните досега два вица са точно от този тип. Не са особено смешни, даже като ги четем тук, са си тъпи, но в подходящия момент могат да предизвикат бурен смях.

Пето, вицовете пропагандирали стереотипите. В известна степен е така. Колкото разчитат на налична предварителна информация, толкова и я затвърждават. Но горко на този човек, който живее само с предварително зададена информация и не я обновява при сблъсъка с реалността. Блондинките са доста подходящ пример – у нас са малко на брой, аз поне се опитах да се сетя с колко блондинки съм си общувал поне малко на живо. Докарах ги до три. И сега какво, като нямам личен опит с блондинките, да подхождам към тях с информацията от вицовете? Да говоря бавно, с прости думи и кратки изречения, да произнасям думите ясно? Струва ми се, че една от отличителните черти на възрастните хора е, че могат да правят разлика между реалността и „художествената“ измислица. Ако някой не прави такава разлика, това е много лошо и даже може да е здравословен проблем.

Вече без номера – някои вицове може да се приложат към различни групи. Например общото между блондинките, милиционерите, борците и поляците във вицовете е, че са тъпи. Сигурно знаете вица за бореца, на когото му изгоряла къщата. Той седи до нея и плаче. Неговите приятели го утешават – не плачи, ще си купиш нова къща. Той – е да, ама ми изгоря и библиотеката! – Нищо де, какво толкова, ще ти подарим нова. Колко книги имаше? Той – Две, ама едната още не си я бях оцветил!
Същият този виц го има и във вариант с герой футболиста Франческо Тоти – част от един май нелош маркетингов ход преди време, когато в Италия била издадена книга с вицове за него.
Нищо не пречи вицът да се разкаже и за блондинка, даже най-вероятно да го има и така. И какво, когато е за борци, е допустим, а когато е за блондинки, е Нещо Много Лошо?

По повод репликата на Размислите, че във вицовете мъжете рядко са мъже, докато жените почти винаги са жени. Честно казано, и аз се сетих за нещо такова, след като пуснах мнението си. Но това не е само във вицовете. Това е просто наследство от начина на мислене. Не казвам, че трябва да е така, просто констатирам факта.

И на края на това не особено свързано излияние да отговоря на въпроса „защо е така, дали е редно и какво да правим с него, да се смеем или да бърчим вежди“. Нямам представа защо е така. Дали е редно – зависи от отсрещната страна. Ако слушателят не се обижда, не виждам нищо нередно. Разбира се, трудно е да се прецени предварително дали някой ще се обиди от даден виц, но след като го опознаеш, поне донякъде знаеш възгледите му и какво го обижда. Дали да се смеем – ако ми е смешно, ще се смея, независимо кой какво мисли за стереотипи или обиден характер. Дори и с риск да ме помислят за безчувствен, предубеден тип. Това няма да ме трогне особено, тъй като не желая да общувам сериозно с човек, който не възприема (не казвам „споделя“) моето чувство за хумор.

Боян

Всеки човек би трябвало да може да разграничи собствените си възгледи и убеждения от нормите на поведение, които му налага социалната му страна. Не мисля, че трябва да спрем да си разказваме вицове. Но също така не мисля, че само защото е прието да се разказват майтапи за блондинки, педераси и всякакви животински видове аз всеки път, когато чуя такъв виц трябва да се смея.

Наистина много нишки се оплетоха. Предлагам да не се опитваме да стигаме до някакво консенсусно становище тук и сега. Както каза Боян, проблемът не е само във вицовете. Те по-скоро са следствие от начина, по който мислим.

Боян, надявам се да продължиш да четеш/коментираш тук, защото правиш разговорите много по-интересни.

Peter Rabbitson:
Благодаря за идеята. Мисля, че ще е интересно. Stay tuned.

Боян е прав, че шегата се мени и според компанията. Явно в работата на мъжа ми се разказват определени вицове не защото са смешни, а защото са просто ужасяващо обидни и стойността им е в шока, който предизвикват.

Пример: Why couldn’t Heller Keller drive?
Because she was a woman.

Хелън Келър е известна американка, сляпа и глуха в следствие на детска болест.

Аз не бих повторила такъв виц ей така, с цел да забавлявам някоя компания. И не защото съм фригидна отвсякъде феминистка, а защото не обичам да обиждам хората.

Седят си две блондинки и си говорят за ядрена физика. По едно време едната казва:
– Идва мъж! Бързо бързо, кажи нещо за козметика!

There were 3 good arguments that Jesus was a woman:

1. He fed a crowd at a moment’s notice when there was no food.
2. He kept trying to get a message across to a bunch of men, who just didn’t get it.
3. And even when He was dead, He had to get up because there was work to do.

„Искам и аз да се запозная с тях, защото освен Петя и Яна не знам нито една българка, която да каже за себе си, че е феминистка. Впрочем тези твоите знаят ли, че са феминистки?“

И аз, и аз си казвам! :) Само че обисновено ми се налага адски мноо да се обяснявам след това.
А относно това кой знае и кой не знае, че е феминистка, мойто впечатление е, че има адски много феминистки, които не предполагат, че са такива. Пък това не би трябвало да омаловажава начина, по който преживяват женската си позиция.
Това го казвам само тъй между другото, но иначе и аз съм задръстенячка, която не се кефи на смешки за блондинки. Не мога да харесам истински и хората, които ги разказват. Мисля, че представят и мъжете, а не само жените, в лоша светлина.
Между другото представяте ли си сега една блондинка да стане президент на САЩ? Има вероятност май.

Тоя за евреина на ->fuck the norm
е сполучлив :)