Дефиниции на феминизъм
Няколко пъти хората питат и казват, че не им е ясно…та просто и кратко искам да обясня какви са основните идеи на феминизма в момента.
Феминизмът е философско течение, политическо движение, светоглед, начин на мислене. Той (То?!) е директен резултат от световното ЖЕНСКО движение от средата на XIX век, чиято основна цел е борбата за равни (най-вече политически) права между мъжете и жените. Женското движение придобива огромна популярност през 60-те години на XX-ти век. Към основните искания за политически права се добавят и искания за: репродуктивни права, правото на жените сами да избират работното си място и сами да определят професионалното си призвание и др. Въпросите, които задават привържениците на феминистката идея по това време са:
– Защо не може една жена да има право да решава какво да прави с тялото си?
– Защо мъжете и жените нямат достъп до едни и същи учебни заведения?
– Защо от образованите мъже се очаква да градят кариера, а от образованите жени се очаква да са майки и домакини?
– И т.н.
С времето и с постигането на някои големи (най-вече законодателни) победи свързани с репродуктивните права и работното място, целите на движението лека полека започват да се променят. Оперативната дума, от която се ръководи движението/ течението в момента е равнопоставеност (а не само за равноправие). Т.е. не е достатъчно това, че законите позволяват или не забраняват някакви неща. Въпреки законовите разпоредби, нагласите на хората все още са проблематични. Ролите на мъжете и жените строго регламентирани. Хората са равни пред закона, но на практика, пълната равнопоставеност е мираж. Важни въпроси на феминистката agenda в момента са:
– Защо мъжете все още получават повече пари от жени със същата квалификация, на същите позиции?
– Защо все още жените са основните отговорници за възпитанието на децата?
– Защо, когато един мъж вкъщи готви или пуска пералнята, жената трябва да му «благодари за помощта»? Нима тези задължения са само нейни и той просто е така добър, че да се включи в тяхното изпълнение от време навреме?
– Защо, когато един мъж спи с много жени или много гаджета едновременно, той се смята за ебати-и-вървежния тип, а когато една жена спи с много мъже и има повече от едно гадже, се смята за долна-тъпа-курва?
– Защо една жена може да е умна или да хубава, но никога не може да бъде и двете или ако е, то това е повод за изненада и изумление?
– Защо когато видим жена на висока професионална позиция, особено в някои сфери, все още се изненадваме и мислим, че е стигнала до там, защото е хубава или защото е любовница на някой?
– И т.н.
Спирам дотук по две причини. Първо, няма как да ви дам изчерпателна дефиниция на феминизъм. Колкото човека попитате, толкова различни отговори ще получите. И второ, виното ми е малко в повече точно в този момент.
За сметка на това, ще ви попитам две неща:
1. Как вие дефинирате феминизма?
2. Според вас в България имаме ли нужда от такъв разговор и защо?
Наздраве и лека нощ от мен.
Openly Feminist 
1. Борба за ресурси.
2. Имаме нужда от този и от много други все още несъстояли се разговори в различните социални формати.
1. Борба за ресурси.
2. Имаме нужда от този и от много други все още несъстояли се разговори в различните социални формати.
За мен феминизмът защитава правото на жената да избира сама, вместо да бъде поставяна пред готови пътищата. Някои ще кажат „Ама тя жената може да избира“. Но как се коментира жена, която отказва да има деца, просто не желае? „Нещо й е сбъркано“ е много чест чувано.
Как се коментира жена, която два месеца след раждането се връща на работа, а за бебето се грижи съпругът? Нищо хубаво няма да се изрече за тази жена. Да не говорим, че никой мъж не би се навил да гледа бебето си. Дори чувам, че имало мъже, които се срамували да бутат количката. Социалният натиск не бива да бъде подценяван.
Наскоро попаднах на тема във форум, в която се обсъждаше колко било грозно жена да ходи с цигара по улиците. За мой най-жесток шок според много хора вярваха, че жената не трябва да пуши по улиците, но за мъжа това е ОК.
За мен феминизмът защитава правото на жената да избира сама, вместо да бъде поставяна пред готови пътищата. Някои ще кажат „Ама тя жената може да избира“. Но как се коментира жена, която отказва да има деца, просто не желае? „Нещо й е сбъркано“ е много чест чувано.
Как се коментира жена, която два месеца след раждането се връща на работа, а за бебето се грижи съпругът? Нищо хубаво няма да се изрече за тази жена. Да не говорим, че никой мъж не би се навил да гледа бебето си. Дори чувам, че имало мъже, които се срамували да бутат количката. Социалният натиск не бива да бъде подценяван.
Наскоро попаднах на тема във форум, в която се обсъждаше колко било грозно жена да ходи с цигара по улиците. За мой най-жесток шок според много хора вярваха, че жената не трябва да пуши по улиците, но за мъжа това е ОК.
1. (ама си модифицирам малко въпроса) – самоопределям се като феминистка, доколкото смятам, че двата пола са равнопоставени и че различната полова принадлежност не трябва да означава различна по подразбиране социална и битова роля.
В този смисъл думата „феминист“ спокойно може да има мъжки род, защото мъжете също имат за какво да се борят по отношение на равнопоставеността си с жените. Любимият ми пример е мъжът – „домашен майстор“. Независимо от образованието и професията на един мъж, от него все още се очаква да може да скове секция или да отремонтира нагревателя на развален котлон. Ако бях мъж, това очакване би ме дразнило.
Също нагласата, че мъжът като „глава на семейството“ е длъжен да осигурява прехраната, според мен е натоварваща за мъжете и е несправедлива в днешните условия на труд (когато жените имат също толкова добри шансове да си намерят работа).
И накрая, това, че жените са основните отговорници за отглеждането на децата, е несправедливо и спрямо бащите, които може би искат да имат по-активна роля в детегледането, но ако тръгнат да си взимат отпуски по бащинство, болнични за гледане на дете, да отсъстват понеже трябва да отидат на родителска среща и прочие, работодателите им не биха проявили същото разбиране, както към работещите майки.
В тоя смисъл феминизмът върви и в двете посоки и за мен се изразява в отърсване от налаганите с хилядолетия скрупули по отношение на половете и това какво те могат и трябва и е добре да вършат.
Ултимативно всичко се свежда до елементарната човешка свобода. Принадлежността към даден пол не би трябвало да те прави несвободен да живееш живота си по начина, по който ти намираш за добре, СТИГА биологията (физиологията) да го позволява.
2. Да, имаме нужда, защото все още дори не знаем, че имаме проблем :) Толкова ни е навътре в природата, че не осъзнаваме заобикалящите ни прояви на сексизъм, които определят голяма част от живота ни. В България мислим феминизма за нещо, на което да се подиграем. Някакви бойни женки протестирали по някакви си причини, които вече не са актуални. Широко разпространена е заблудата, че феминизмът се изчерпва с правото да се гласува и да не се носи сутиен.
Това е разбираемо, защото самият феминизъм, както и ти описваш, се е променял с годините. Но тук не сме го изживели, а сме получили информацията накуп едва напоследък, и всичко ни се е омешало в съзнанието. Чакай сега, те за еднакви с мъжете ли се мислят? Като миньори ли искат да работят? Ама те мразят ли мъжете, или се чувстват нещо повече от тях, или им завиждат задето мъжете са нещо повече и искат да докажат, че и те са като тях? Ама какво изобщо им пречат сутиените, ебаси? Ама като им пречат, да не ги носят, какво има да вдигат шум по въпроса? Аз съм напълно съгласен да тръгнат всички жени без сутиени, и даже без блузи да тръгнат, ако искат.
Ей такива ми ти работи… :)
1. (ама си модифицирам малко въпроса) – самоопределям се като феминистка, доколкото смятам, че двата пола са равнопоставени и че различната полова принадлежност не трябва да означава различна по подразбиране социална и битова роля.
В този смисъл думата „феминист“ спокойно може да има мъжки род, защото мъжете също имат за какво да се борят по отношение на равнопоставеността си с жените. Любимият ми пример е мъжът – „домашен майстор“. Независимо от образованието и професията на един мъж, от него все още се очаква да може да скове секция или да отремонтира нагревателя на развален котлон. Ако бях мъж, това очакване би ме дразнило.
Също нагласата, че мъжът като „глава на семейството“ е длъжен да осигурява прехраната, според мен е натоварваща за мъжете и е несправедлива в днешните условия на труд (когато жените имат също толкова добри шансове да си намерят работа).
И накрая, това, че жените са основните отговорници за отглеждането на децата, е несправедливо и спрямо бащите, които може би искат да имат по-активна роля в детегледането, но ако тръгнат да си взимат отпуски по бащинство, болнични за гледане на дете, да отсъстват понеже трябва да отидат на родителска среща и прочие, работодателите им не биха проявили същото разбиране, както към работещите майки.
В тоя смисъл феминизмът върви и в двете посоки и за мен се изразява в отърсване от налаганите с хилядолетия скрупули по отношение на половете и това какво те могат и трябва и е добре да вършат.
Ултимативно всичко се свежда до елементарната човешка свобода. Принадлежността към даден пол не би трябвало да те прави несвободен да живееш живота си по начина, по който ти намираш за добре, СТИГА биологията (физиологията) да го позволява.
2. Да, имаме нужда, защото все още дори не знаем, че имаме проблем :) Толкова ни е навътре в природата, че не осъзнаваме заобикалящите ни прояви на сексизъм, които определят голяма част от живота ни. В България мислим феминизма за нещо, на което да се подиграем. Някакви бойни женки протестирали по някакви си причини, които вече не са актуални. Широко разпространена е заблудата, че феминизмът се изчерпва с правото да се гласува и да не се носи сутиен.
Това е разбираемо, защото самият феминизъм, както и ти описваш, се е променял с годините. Но тук не сме го изживели, а сме получили информацията накуп едва напоследък, и всичко ни се е омешало в съзнанието. Чакай сега, те за еднакви с мъжете ли се мислят? Като миньори ли искат да работят? Ама те мразят ли мъжете, или се чувстват нещо повече от тях, или им завиждат задето мъжете са нещо повече и искат да докажат, че и те са като тях? Ама какво изобщо им пречат сутиените, ебаси? Ама като им пречат, да не ги носят, какво има да вдигат шум по въпроса? Аз съм напълно съгласен да тръгнат всички жени без сутиени, и даже без блузи да тръгнат, ако искат.
Ей такива ми ти работи… :)
Да, имаме нужда от феминизъм.
Не съм съгласен с идеята за равнопоставеност. Намирисва на квоти. Какво са квотите? Пример: слагаме квота от 30% жени в парламента. Това не означава никакъв феминизъм, нито равни права. Това означава 30% от хората в парламента да са с поли. Нищо повече.
Предпочитам равноправието. Нарушаващите правата трябва да бъдат наказвани.
Равнопоставността няма да дойде чрез приемането на квоти и закончета (това ти не си го споменала, но много феминистки го искат). Равнопоставеността ще дойде, когато се промени съзнанието на хората. А това е дълъг процес и трябва да се работи упорито за него. Щото предразсъдъците са бая силно нещо по територията на Балканите.
@ Яна. Проблемите за липсата на каквото и да е приемане на другия като различен не е само проблем на жените. Това е толкова проблем на жените, колкото и на мъжете. Премахването на предсрзсъдъците ще ни доведе до истинска свобода. Ще бъдем свободни и щастливи когато признаем правото на другите да бъдат такива. Както викаше един много готин познат- Юри Илков- „Всеки да си живее живота и да не учи другите как да живеят“.
Да, имаме нужда от феминизъм.
Не съм съгласен с идеята за равнопоставеност. Намирисва на квоти. Какво са квотите? Пример: слагаме квота от 30% жени в парламента. Това не означава никакъв феминизъм, нито равни права. Това означава 30% от хората в парламента да са с поли. Нищо повече.
Предпочитам равноправието. Нарушаващите правата трябва да бъдат наказвани.
Равнопоставността няма да дойде чрез приемането на квоти и закончета (това ти не си го споменала, но много феминистки го искат). Равнопоставеността ще дойде, когато се промени съзнанието на хората. А това е дълъг процес и трябва да се работи упорито за него. Щото предразсъдъците са бая силно нещо по територията на Балканите.
@ Яна. Проблемите за липсата на каквото и да е приемане на другия като различен не е само проблем на жените. Това е толкова проблем на жените, колкото и на мъжете. Премахването на предсрзсъдъците ще ни доведе до истинска свобода. Ще бъдем свободни и щастливи когато признаем правото на другите да бъдат такива. Както викаше един много готин познат- Юри Илков- „Всеки да си живее живота и да не учи другите как да живеят“.