Skip to content

Майката на офиса

21.01.2008

Ново изследване от д-р Кристен Байрон в Syracuse University показва, че от жените-шефове се очаква много повече от това да бъдат добри мениджъри.

Според Байрон, служителите очакват от жените да бъдат по-скоро нещо като „майки на офиса”. От тях се очаква да усещат какво е емоциално състояние на служители във всеки един момент и да демонстрират съчувствие, съпричастност и емоционална подкрепа към проблемите на подчинените си. Ако не го правят, служителите им смятат,че не са добри мениджъри.

В същото време, никой не очаква мъжете-шефове да бъдат съпричастни към емоциите на служителите. От тях се очаква да са аналитични, логични и убедителни. Дори когато служителите отговарят, че техния шеф-мъж не умее да забелязва такива неща като емоции и т.н., те не го оценяват като некомпетентен. Това е тъпо, защото данните от изследването показват, че мъжете-шефове също биха могли да спечелят, ако са по-съпричастни към емоциалните проблеми на служителите си. Един добър мениждър разбира фрустрациите на служителите си и увладявайки ги повишава мотивацията на служителите и спомага за успешната работа на екипа.

Според д-р Байрон, двойният стандарт в офисната динамика е директен резултат от стереотипните представи за ролите на мъжете и жените в обществото.

Сега да ви попитам…вашият опит съвпада ли с описаното?

***
via msnbc

19 Коментари leave one →
  1. cut: permalink
    21.01.2008 09:41

    i’m male. съвпада. клиент бил казал за една колежка, мениджърка на отдел, че е „майчица“ на останалите…

    офф – блогът е страшен. турнат е в рийдъра. hartly regards!

  2. cut: permalink
    21.01.2008 09:41

    i’m male. съвпада. клиент бил казал за една колежка, мениджърка на отдел, че е „майчица“ на останалите…

    офф – блогът е страшен. турнат е в рийдъра. hartly regards!

  3. cut: permalink
    21.01.2008 09:49

    уф, как се изложих с „е“-то…

    айде да не ти спамвам – все още се чудя доколко не трябва да бъде отношението различно. вярно е, че бизнесът си е бизнес, но мъжете очевидно са различни от жените по разни характеристики. доколкото не се нарушават правата на една жена-мениджърка, защо да не се очаква емоционална съпричастност от нея заради това, че е жена?

  4. cut: permalink
    21.01.2008 09:49

    уф, как се изложих с „е“-то…

    айде да не ти спамвам – все още се чудя доколко не трябва да бъде отношението различно. вярно е, че бизнесът си е бизнес, но мъжете очевидно са различни от жените по разни характеристики. доколкото не се нарушават правата на една жена-мениджърка, защо да не се очаква емоционална съпричастност от нея заради това, че е жена?

  5. petya permalink
    21.01.2008 10:01

    благодаря, че писа. и въобще не се притеснявай за правописа и граматиката. важното е, че си говорим.

    абсолютно съм съгласна, че емоционалната съпричастност сама по себе си е хубаво нещо. проблемът в случаят е , че от жените мениджъри се очакват неща, които не се очакват от мъжете мениджъри. т.е. изискванията към жените са по-високи отколкото изискванията към мъжете на аналогични позиции.

    ти в българия ли работиш?

  6. petya permalink
    21.01.2008 10:01

    благодаря, че писа. и въобще не се притеснявай за правописа и граматиката. важното е, че си говорим.

    абсолютно съм съгласна, че емоционалната съпричастност сама по себе си е хубаво нещо. проблемът в случаят е , че от жените мениджъри се очакват неща, които не се очакват от мъжете мениджъри. т.е. изискванията към жените са по-високи отколкото изискванията към мъжете на аналогични позиции.

    ти в българия ли работиш?

  7. cut: permalink
    21.01.2008 10:30

    аха, и случаят е български.

    напълно подкрепям изискванията да не са по-високи. ако тя е майчицата, той ще бъде възприеман пък като бащата, нали? а те бащите, повечето, са „по-така“ :)

    още един офф – миналата година, на един купон в маскара си седях до диджея, че една приятелка му помага там със светлините, и гледам някакъв младеж, чужденец очевидно, много симпатичен, нещо ми прилича страшно много на някого… и си викам, баси, какво прави damien rice тука :) и се опитвам да се напъвам да се сетя откъде ми е познат толкова. съзирам дамата с него и о! – това е петя с блога! и се оказа, че с диджея сте били съученици…

    more heartly regards

  8. cut: permalink
    21.01.2008 10:30

    аха, и случаят е български.

    напълно подкрепям изискванията да не са по-високи. ако тя е майчицата, той ще бъде възприеман пък като бащата, нали? а те бащите, повечето, са „по-така“ :)

    още един офф – миналата година, на един купон в маскара си седях до диджея, че една приятелка му помага там със светлините, и гледам някакъв младеж, чужденец очевидно, много симпатичен, нещо ми прилича страшно много на някого… и си викам, баси, какво прави damien rice тука :) и се опитвам да се напъвам да се сетя откъде ми е познат толкова. съзирам дамата с него и о! – това е петя с блога! и се оказа, че с диджея сте били съученици…

    more heartly regards

  9. petya permalink
    21.01.2008 10:34

    хахахах! колко е малка българия!
    с илко не само, че сме от едно училище…той е нашия СВАТБЕН DJ!!!

    следващия път като ни видиш някъде, да се обадиш. :)))

  10. petya permalink
    21.01.2008 10:34

    хахахах! колко е малка българия!
    с илко не само, че сме от едно училище…той е нашия СВАТБЕН DJ!!!

    следващия път като ни видиш някъде, да се обадиш. :)))

  11. Bruce Wayne permalink
    21.01.2008 10:52

    практиката показва, че към българските шефки няма такива допълнителни очаквания, а работата с тях прераства в тих ужас, когато са неразположени или оставени без редовен секс..

  12. Bruce Wayne permalink
    21.01.2008 10:52

    практиката показва, че към българските шефки няма такива допълнителни очаквания, а работата с тях прераства в тих ужас, когато са неразположени или оставени без редовен секс..

  13. 21.01.2008 13:26

    до скоро имах шеф мъж.
    сега имам шеф жена.

    разликата между двамата е единствено в подхода.
    но и двамата се опитват (и успяват) да бъдат преди всичко хора. знаят, че хората ги боли, понякога са криви, друг път весели, всеки има всекидневните си малки драми.

    твърдо знаят обаче, че сме от един и същи вид, хора.

    не смятам, че това дали си мъж или жена ти дава право (или те оправдава) да се държиш като гъз.

  14. 21.01.2008 13:26

    до скоро имах шеф мъж.
    сега имам шеф жена.

    разликата между двамата е единствено в подхода.
    но и двамата се опитват (и успяват) да бъдат преди всичко хора. знаят, че хората ги боли, понякога са криви, друг път весели, всеки има всекидневните си малки драми.

    твърдо знаят обаче, че сме от един и същи вид, хора.

    не смятам, че това дали си мъж или жена ти дава право (или те оправдава) да се държиш като гъз.

  15. Bruce Wayne permalink
    22.01.2008 04:29

    все още не смятам, че носенето на пола те обременява да си майка на работниците си. или го правиш по инстинкт или не го правиш, въпрос на личен избор е.

    жените имат правото да имитират мъжкото поведение, докато ако мъж имитира женско ще го сметнат за обратен и ще го изритат. истински дискриминираните са хомосекуалистите :)

  16. Bruce Wayne permalink
    22.01.2008 04:29

    все още не смятам, че носенето на пола те обременява да си майка на работниците си. или го правиш по инстинкт или не го правиш, въпрос на личен избор е.

    жените имат правото да имитират мъжкото поведение, докато ако мъж имитира женско ще го сметнат за обратен и ще го изритат. истински дискриминираните са хомосекуалистите :)

  17. Anonymous permalink
    22.01.2008 04:56

    В Огилви имах две шефки. Едната, Антония Еврова, беше шефката на творческия отдел и управляваше много женски – рядко издаваше директни заповеди, но нещата се случваха и имаше приятно семейно чувство в отдела.

    Другата, Катето – шефката на агенцията, управлява като тъп мъж – агресивно, арогантно, с много мерене на пишки и прекаляване с кокаина. Изкуствените й цици, устни и демонстрирани прашки бяха за мен на свинче звънче. Няма такава простотия като жена, която се прави на мъж. Шеф-травестит не искам, независимо от началния и крайния му/й пол.

  18. Anonymous permalink
    22.01.2008 04:56

    В Огилви имах две шефки. Едната, Антония Еврова, беше шефката на творческия отдел и управляваше много женски – рядко издаваше директни заповеди, но нещата се случваха и имаше приятно семейно чувство в отдела.

    Другата, Катето – шефката на агенцията, управлява като тъп мъж – агресивно, арогантно, с много мерене на пишки и прекаляване с кокаина. Изкуствените й цици, устни и демонстрирани прашки бяха за мен на свинче звънче. Няма такава простотия като жена, която се прави на мъж. Шеф-травестит не искам, независимо от началния и крайния му/й пол.

Trackbacks

  1. Освен всичко останало… и секретарка « Openly Feminist

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: