Майката на офиса
Ново изследване от д-р Кристен Байрон в Syracuse University показва, че от жените-шефове се очаква много повече от това да бъдат добри мениджъри.
Според Байрон, служителите очакват от жените да бъдат по-скоро нещо като „майки на офиса”. От тях се очаква да усещат какво е емоциално състояние на служители във всеки един момент и да демонстрират съчувствие, съпричастност и емоционална подкрепа към проблемите на подчинените си. Ако не го правят, служителите им смятат,че не са добри мениджъри.
В същото време, никой не очаква мъжете-шефове да бъдат съпричастни към емоциите на служителите. От тях се очаква да са аналитични, логични и убедителни. Дори когато служителите отговарят, че техния шеф-мъж не умее да забелязва такива неща като емоции и т.н., те не го оценяват като некомпетентен. Това е тъпо, защото данните от изследването показват, че мъжете-шефове също биха могли да спечелят, ако са по-съпричастни към емоциалните проблеми на служителите си. Един добър мениждър разбира фрустрациите на служителите си и увладявайки ги повишава мотивацията на служителите и спомага за успешната работа на екипа.
Според д-р Байрон, двойният стандарт в офисната динамика е директен резултат от стереотипните представи за ролите на мъжете и жените в обществото.
Сега да ви попитам…вашият опит съвпада ли с описаното?
***
via msnbc
Openly Feminist 
i’m male. съвпада. клиент бил казал за една колежка, мениджърка на отдел, че е „майчица“ на останалите…
офф – блогът е страшен. турнат е в рийдъра. hartly regards!
i’m male. съвпада. клиент бил казал за една колежка, мениджърка на отдел, че е „майчица“ на останалите…
офф – блогът е страшен. турнат е в рийдъра. hartly regards!
уф, как се изложих с „е“-то…
айде да не ти спамвам – все още се чудя доколко не трябва да бъде отношението различно. вярно е, че бизнесът си е бизнес, но мъжете очевидно са различни от жените по разни характеристики. доколкото не се нарушават правата на една жена-мениджърка, защо да не се очаква емоционална съпричастност от нея заради това, че е жена?
уф, как се изложих с „е“-то…
айде да не ти спамвам – все още се чудя доколко не трябва да бъде отношението различно. вярно е, че бизнесът си е бизнес, но мъжете очевидно са различни от жените по разни характеристики. доколкото не се нарушават правата на една жена-мениджърка, защо да не се очаква емоционална съпричастност от нея заради това, че е жена?
благодаря, че писа. и въобще не се притеснявай за правописа и граматиката. важното е, че си говорим.
абсолютно съм съгласна, че емоционалната съпричастност сама по себе си е хубаво нещо. проблемът в случаят е , че от жените мениджъри се очакват неща, които не се очакват от мъжете мениджъри. т.е. изискванията към жените са по-високи отколкото изискванията към мъжете на аналогични позиции.
ти в българия ли работиш?
благодаря, че писа. и въобще не се притеснявай за правописа и граматиката. важното е, че си говорим.
абсолютно съм съгласна, че емоционалната съпричастност сама по себе си е хубаво нещо. проблемът в случаят е , че от жените мениджъри се очакват неща, които не се очакват от мъжете мениджъри. т.е. изискванията към жените са по-високи отколкото изискванията към мъжете на аналогични позиции.
ти в българия ли работиш?
аха, и случаят е български.
напълно подкрепям изискванията да не са по-високи. ако тя е майчицата, той ще бъде възприеман пък като бащата, нали? а те бащите, повечето, са „по-така“ :)
още един офф – миналата година, на един купон в маскара си седях до диджея, че една приятелка му помага там със светлините, и гледам някакъв младеж, чужденец очевидно, много симпатичен, нещо ми прилича страшно много на някого… и си викам, баси, какво прави damien rice тука :) и се опитвам да се напъвам да се сетя откъде ми е познат толкова. съзирам дамата с него и о! – това е петя с блога! и се оказа, че с диджея сте били съученици…
more heartly regards
аха, и случаят е български.
напълно подкрепям изискванията да не са по-високи. ако тя е майчицата, той ще бъде възприеман пък като бащата, нали? а те бащите, повечето, са „по-така“ :)
още един офф – миналата година, на един купон в маскара си седях до диджея, че една приятелка му помага там със светлините, и гледам някакъв младеж, чужденец очевидно, много симпатичен, нещо ми прилича страшно много на някого… и си викам, баси, какво прави damien rice тука :) и се опитвам да се напъвам да се сетя откъде ми е познат толкова. съзирам дамата с него и о! – това е петя с блога! и се оказа, че с диджея сте били съученици…
more heartly regards
хахахах! колко е малка българия!
с илко не само, че сме от едно училище…той е нашия СВАТБЕН DJ!!!
следващия път като ни видиш някъде, да се обадиш. :)))
хахахах! колко е малка българия!
с илко не само, че сме от едно училище…той е нашия СВАТБЕН DJ!!!
следващия път като ни видиш някъде, да се обадиш. :)))
практиката показва, че към българските шефки няма такива допълнителни очаквания, а работата с тях прераства в тих ужас, когато са неразположени или оставени без редовен секс..
практиката показва, че към българските шефки няма такива допълнителни очаквания, а работата с тях прераства в тих ужас, когато са неразположени или оставени без редовен секс..
до скоро имах шеф мъж.
сега имам шеф жена.
разликата между двамата е единствено в подхода.
но и двамата се опитват (и успяват) да бъдат преди всичко хора. знаят, че хората ги боли, понякога са криви, друг път весели, всеки има всекидневните си малки драми.
твърдо знаят обаче, че сме от един и същи вид, хора.
не смятам, че това дали си мъж или жена ти дава право (или те оправдава) да се държиш като гъз.
до скоро имах шеф мъж.
сега имам шеф жена.
разликата между двамата е единствено в подхода.
но и двамата се опитват (и успяват) да бъдат преди всичко хора. знаят, че хората ги боли, понякога са криви, друг път весели, всеки има всекидневните си малки драми.
твърдо знаят обаче, че сме от един и същи вид, хора.
не смятам, че това дали си мъж или жена ти дава право (или те оправдава) да се държиш като гъз.
все още не смятам, че носенето на пола те обременява да си майка на работниците си. или го правиш по инстинкт или не го правиш, въпрос на личен избор е.
жените имат правото да имитират мъжкото поведение, докато ако мъж имитира женско ще го сметнат за обратен и ще го изритат. истински дискриминираните са хомосекуалистите :)
все още не смятам, че носенето на пола те обременява да си майка на работниците си. или го правиш по инстинкт или не го правиш, въпрос на личен избор е.
жените имат правото да имитират мъжкото поведение, докато ако мъж имитира женско ще го сметнат за обратен и ще го изритат. истински дискриминираните са хомосекуалистите :)
В Огилви имах две шефки. Едната, Антония Еврова, беше шефката на творческия отдел и управляваше много женски – рядко издаваше директни заповеди, но нещата се случваха и имаше приятно семейно чувство в отдела.
Другата, Катето – шефката на агенцията, управлява като тъп мъж – агресивно, арогантно, с много мерене на пишки и прекаляване с кокаина. Изкуствените й цици, устни и демонстрирани прашки бяха за мен на свинче звънче. Няма такава простотия като жена, която се прави на мъж. Шеф-травестит не искам, независимо от началния и крайния му/й пол.
В Огилви имах две шефки. Едната, Антония Еврова, беше шефката на творческия отдел и управляваше много женски – рядко издаваше директни заповеди, но нещата се случваха и имаше приятно семейно чувство в отдела.
Другата, Катето – шефката на агенцията, управлява като тъп мъж – агресивно, арогантно, с много мерене на пишки и прекаляване с кокаина. Изкуствените й цици, устни и демонстрирани прашки бяха за мен на свинче звънче. Няма такава простотия като жена, която се прави на мъж. Шеф-травестит не искам, независимо от началния и крайния му/й пол.