Подкрепям Български Хелзински Комитет и Български Активистки Алианс в молбата за цялостно разследване на инцидента пред софийската джамия Баня Башъ.
Дълбоко осъждам този ПОРЕДЕН акт на подтикване към насилие и религиозна омраза и призовавам за окончателната политическа делегитимация на АТАКА.
Очаквам Главния Прокурор и Министъра на Вътрешните работи да действат съобразно дадените им правомощия и да направят всичко възможно този казус да бъде разрешен във възможно най-кратък срок.
***
По-нещастни ли са еманципираните жени
Може да се каже, че не гледам никаква телевизия, но напоследък доста хора ми препоръчват Малки истории по БНТ и аз започнах да следя. Последното предаване беше посветено на „новите лица на българското семейство“ и се обсъждаха теми като повишения брой на разводите, отговорното родителство, възможността на гей семействата да отглеждат деца и т.н.
Гостите, сред които беше и моя любимец Денис, обсъждаха защо толкова много бракове в наши дни приключват с разводи и как така повечето от разводите всъщност са по инициатива на жени. Яна Бюрер Тавание много точно обясни, че една от най-основните причини за това е женската еманципация и пробива на жените на работното място. Грубо казано, не че преди време жените не са имали желание да се развеждат. Просто сега много повече жени могат да си го позволят.
Докато слушах разговора се сетих за въпроса на Тишо от преди около седмица… хубаво, феминизъм-феминизъм. Еманципацията не прави ли жените по-нещастни?
И един въпрос относно визията за модерната, еманципирана жена: гласно или негласно тя среща широка подкрепа в българските блогове за феминизъм, които чета. Успордно с това, обществото също се променя – все повече майки предпочитат да отглеждат децата си сами, да посветят живота си на кариерата и материалния статус, вместо на т.нар „семейно щастие“, да дадат приоритет на личните си (според правилата на обществото, в което живеем – винаги задължително егоистични) цели, пред това на техните деца, на бъдещите поколения и на грижата за слабите и болните, каквато винаги досега е била традиционната женска роля в обществото. Та, въпросът ми е: не прави ли визията за модерната, еманципирана жена по-нещастни самите жени? По-самотни? Не слага ли повече тежест върху плещите им? Не прави ли и мъжете по-нещастни от преди?
Отговорът на този въпрос е същия и като при разводите. Наивно е да си мислим, че хората „преди феминизма“ са били по-щастливи. Просто „преди феминизма“ са им липсвали думи да обяснят какво им пречи.
Една от най-важните книги за женското движение в Щатите, например, е „Тайната на женствеността“ на Бети Фридан, в която авторката говори точно за „проблемът без име“. Книгата излиза през 1963 и в нея Фридан обяснява как млади, образовани жени споделят с нея, че чувстват абсолютно нещастно и неадекватно в ролите си на майки, съпруги, грижовници. Пазаруват, готвят, грижат се за домовете и семействата си и се питат: Това ли е всичко?! Почти веднага книгата става мега-популярна и се превръща в нещо като манифест на женското движение от 60-те и 70-те. Много жени решават да се върнат на пазара на труда или отказват да станат съпруги и майки. Периодът е старт на огромни промени в социалните разбирания за ролята на мъжете и жените в семейството и обществото. Viva la Revolucion.
Това, което виждаме в България в момента е нещо аналогично. Хората най-накрая печелят достатъчно, че да могат да си позволят да разделят покъщнината. Не че сме взели да се мразим повече, просто можем да си представим, да си позволим и да потърсим по-добър живот. И ако феминизмът и социалната еманципация като цяло са причина някой да изпадне във временна депресия, защото се е замислил „Това ли е всичко?!„, аз като привърженик на тези идеи нямам нищо против да поема част от вината. В крайна сметка, дългосрочния резултат е повече щастие, повече свобода.
Прегърни ме
Възглавница „Прегърни ме“. Не мога да преценя дали е по-скоро смешно, отколкото тъжно или обратното.
Снимката: via Teya Diya
Малко за абортите
С Роси Тодорова от LadyZone.bg говорихме за жените и абортите и понеже темата е много важна за мен, копирам част от интервюто и тук:
Много жени живеят в постоянен вътрешен конфликт със себе си, след като направят аборт. Някои биха казали това е така, защото жените са с по-слаба психика. Но според теб е, защото…
Не разполагам с данни за изследвания, провеждани в България, но съм запозната с доста проучвания, проведени в САЩ, които разглеждат психологическото състояние на жените, направили аборт. Данните сочат, че близо 80% от жените, направили аборт след нежелана бременност се чувстват спокойни, облекчени и щастливи от решението си. 17% от жените, направили аборт, изпитват чувство на вина и слаба депресия, но учените са установили, че в повечето случаи след третата седмица от аборта дори и те преминават. Преди време попаднах на едно интересно проучване, което съпоставя тези данни при жените, направили аборт и жените, току-що родили дете. Цифрите са шокиращо аналогични: и позитивните, и негативните чувства.Друго проучване пък сравнява нагласите на млади момичета, забременели по едно и също време. Психолозите проследяват две групи тийнейджъри и говорят с тях две години след аборта/раждането им. Оказва се, че момичета, направили аборт, имат много по-високо самочувствие и усещане за вътрешен самоконтрол от тези, които са родили. Данните сочат, че една жена изпитва вина, конфликт или негативни чувства, ако всъщност не е била сигурна дали иска да направи аборт, или е била принудена да прекрати желана бременност по медицински причини.
Вярно е, че в България от законодателна гледна точка сме благословени и не се налага да участваме в безмислени разговори за правото на аборт, на каквито съм свидетел тук в Щатите. Но за разлика от Щатите, младите хора в България са далеч по-неграмотни и сексуалната ни култура е супер ниска. С други теми, трябва да се говори.
*
Не се сдържах.
хохо,
П.
