*
Не се сдържах.
хохо,
П.
8-битово интервю
Най-четеният текст в блога ми от самия му старт е един сравнително кратък текст за чалгата и поп-фолк естетиката: Порнофикация. В оригиналният постинг питам:
Кои са тези момичета? Защо изглеждат и се държат по такъв начин? Какви са техните родители? Как са възпитани? Кой/Какво ги кара да вярват, че трябва да култивират подобен външен вид и поведение? Какви са техните сексуални партньори? Какво е тяхното влияние върху възприятията, вкуса и поведението на по-малките момичета и момчета?
Връщам се към този разговор, заради статията на Явор Фингаров. Видях, че е пре-публикувана (и пре-коментирана) в Webcafe, а от там и споделена къде ли не. Колкото повече чета за чалгата, поп-фолк певиците и хората, които им се възхищават… толкова по-любопитно ми става. Колкото повече внимава човек, толкова повече нещата спират да изглеждат такива, каквито са на повърхноста. Исках да говоря с жена, която пее поп-фолк или харесва поп-фолк, защото честно казано са ми омръзнали всички тези разговори за чалгаджийките, без никой да си прави труда всъщност да попита ТЯХ какво мислят. Докато продължавам да работя в тази насока, реших междувременно да се обърна към първоизточника. Авторът на 8-bit erotic се оказа изключително занимателен събеседник.
***
Каза ми, че статията на Явор Фингаров се обобщава в едно изречение: “Те са зле. Вижте ги колко са тъпи” и че на теб това ти се струва “повече чалга и от чалгата”. Обясни малко по-подробно.
Едва ли има нещо по-лесно от това да напишеш анти-чалга статия и да се биеш в гърдите колко революционно нещо си написал и колко одобрение/разспространение има. Кой има нужда от тоя пост. Това е все едно да ми продаваш чалга за умни. Как да ти го обясня, кво очакват тея хора, какво ново ми казват, какво ми говорят очевидни неща засилени на крайна степен с цел трафик. Къде „срамните въшки се чувстват у дома си“? Какво лошо има в това „да ходиш на мол“? Колко квадратни сантиметра от телата им били останали интересни? Знаеш ли колко, ВСИЧКИТЕ!!! Виж аз 90 процента от статията я подкрепям и одобрявам. Ама цялостно си е жив поп-фолк. Чудя се тея дето пишат такива работи с какво се различават от чалгата като идеология щом предлагат лесносмилаем продукт?
Дразни ме, дразни ме повърхностната реакция на хората. Показват ми снимка на Андреа или на Николета и веднага – аууу, това колко е грозно. Абе пич, абстрахирай се, погледни на снимката и ми кажи какво виждаш. Една красива жена, облечена предизвикателно. Ти какво очакваш от списание Плейбой или от една популярна певица. Все едно Бионсе не е гола, или Аврил Лавин не си показва гащите. Спокойно, не сме най-зле тука, няма да спасим света, в холивуд го правят, тука сме долни копиенца. Нали това работи жената. Николета да публикува стихове ли? Андреа да решава диофантови уравнения? И оня ми плаче че бил поет и че жените не се впечатлявали от стихове. Еми move the fuck on. 2011 година е. Ако искаш да си готин ще играеш не out of the box ами out of the room where the box is. Ще впечатляваш по алтернативни канали. Да не сваляш баба ми с тея стихове? Мацките не слушат Кирил Маричков нито Васил Найденов. Въобще какви си ги мислите?
Някъде беше казал, че визията на чалга-мацките много те кефи. Кажи ми какво точно ти харесва в тази визия. Например: дългите, боядисани коси ми харесват, защото…; супер разголените деколтета с повдигнати нагоре цици ми харесват, защото… Питам те най-сериозно, защото моето разбиране за женски сексапил е много по-различно и съвсем не толкова “физически”-ориентирано.
Ние мъжете сме прости създания. Или поне на годините които съм аз, а аз съм малък. Някаде бях чел че на 23-25 години биологически си в разгара на размножителния си период. Та какво лошо има в дългите боядисани коси? Или може би супер разголените деколтета с изтичащи от вътре цици? Аз съм консуматор. Въобще всички сме консуматори. Как хората не разбраха, че пича дето не се поддава на изкушенията съществува само по филмите. Господ е създал вторичните полови белези, човек пък е поумнял и с цел повече привличане на внимание е измислил пластични хирургии, сексапилни дрехи и подобия. Защо да са лоши, не разбирам. Виж не говоря за Лоло Ферари, въпреки че и там си има някаква красива фетишистка красота, стига да не ти е в къщатата де. Ама дет викаше един едно време – то нащо общество не е дорасло за това още. Цялата работа е като при колите. Нормалната кола си е нормална, ако искаш обаче да върви бързо, трябва да има спойлери, анти крила, тунинги и подобия. Е сега да мразим ли бързите коли? Защо? Защото са бързи? Нали харесвахме скороста? Don’t hate the player, hate the game. Не караш формула едно по улиците нали, нито ходиш с Лоло Ферари, кво ти пречи силикона. А ти какво, не обичаш цици? Кой мъж не обича големи цици? Аз не знам такъв. Знам такива, които искат да се разграничат от определена уш по-неинтелигентна прослойка в обществото и това ги кара да говорят глупости.
Понеже много често сравняваш тези момичета с порно-актриси… (от чисто естетична гледна точка говорим), ти мислиш ли, че те осъзнават, че приличат на порно-актриси?
Ама те секси момичетата не приличат на порно актриси, просто порно актрисите приличат на секси момичета. Няма порно актрисите да изглеждат като кака ти поетесата, сещаш се нали. Виж сега. И аз не искам жена ми да изглежда като извадена от порно филм. Оф, всъщност искам, ама всичката тая тъпотия дето е насадена наоколо и всичките тея псевдо античалгари веднага ще излезнат с мнение. И кво? На Бекам жена му как изглежда, а на Хамилтан, а на Саркози? Нима те не са успели? С какво жените им се различават по визия от Андреа например? Не аз наистина не разбирам. Какво лошо има в това една жена да е секси? Ти като гледаш тази снимка какво виждаш в нея? Безмозъчен къс месо? Тогава толкова много искам да видя как изглежда мозъчния къс месо.
Мислиш ли, че в действителност те са сексуално разкрепостени? На мен ми се струва, че се преструват.
Не много ясно, супер дървета са. Пласмасови кукли гледащи в тавана. Ох, боли ме, и така натътака. Те дори не се преструват. Те не говорят. Те не могат да говорят. То няма как да почне какъвто и да бил разговор. Аз гледах онова интервю с тоя Славчо Тошев и тая Вивиан. Ми те толко прости, че как са се запознали се чудиш. И от другата страна веднага коментари, оле тая ква е гадна. Виж сега може да е проста, ама чак гадна. Ама не, аз съм сигурен, че ако хванат стотина от коментиращи там по всяквите му там сайтове отдолу и я сложат пред тях и кажат – е са ви е шанса момчета – ще ударим 99% успеваемост. Всичко е една уш морална поза, и мен ми писна от нея.
Защо според теб хората са толкова анти-чалга настроени? Защо чалгата “пречи” повече от метъл-културата, например?
Ми що, щото завиждат. И аз завиждам. Те хората не са настроени срещу чалгата само. Те са настроени и срещу Христо Сираков, и срещу Ники Михайлов и срещу всякакви паляци наоколо. Просто като го видиш що за стока е, а на фона на това как живее и съпоставиш твоя нещастен „правилен“ живот, почваш да злобееш. Ама то цялата история е такава. Примерно аз не съм щастлив. А те са щастливи. Те са най-щастливите хора на света. През вечер виждат идолите си, забавляват се с тях, живот, секс, лудница. Прага им на задоволеност обаче е толкова нисък, че още 20 години да живеят по същия начин, пак няма да им омръзне. Обречени са на щастие. С информация да ги заливаш, те пак няма да дигнат толерантноста си към нещата. Те нямат нужда. При тях няма чувство за търсене, за уникалност, за оценка и т н. Те са маса, и не ги ебе. Дето имаше една приказка едно време – вий сте прости ваща лесна. Та така и с тях.
Все тая. Нищо няма значение, нито коментарите, които ще се появят отдолу, нито мнението ми, нито нищо. Всеки да си живее както му харесва и да не пречи на другите. Това е.
***
Не съм съгласна с 8, че мацките са прости. Кажете вие. Също така прочетете и последния текст “В защита на чалгата” на Бай Далай. Не съм очаквала, че някога ще участвам в backlash срещу анти-чалга настроението, но ей ни на. Или както каза един приятел, еееех какво ли няма да направите, за да си намерите извинение да слушате поп-фолк. Туше.
Днес чета и мисля върху два текста, които принципно не са свързани нито тематично, нито хронологично, но на мен някак ми звучат “заедно”. Калина Андролова: Баничари в медийния бизнес
Вижте, човек, който е прочел две книги в живота си – и двете на Исабел Алиенде, не би могъл да схване защо е нужно да се пише за тероризма, например, а не за „долче вита”.
.
.
.Оскърбяват ме плиткоумните погледи на купища млади момичета и момчета наоколо. Ние сме създали едно чалга поколение на вещно зависими хора с много елементарен праг на удоволственост – секс и пиячка, и лесни кинти. Това са основни поколенчески цели. Намацано червило, нов телефон и неосъзнат хаотичен секс.
С уговорката, че няма нужда да намесваме Алиенде и че конкретните списания и издатели нямат значение, мисля, че Андролова общо взето говори за същите културни феномени, за които пише и Явор Фингаров в Евтините жени на София :
Жените са там. От грима физиономиите им приличат на платно на Кандински. Устиците им излъчват пренебрежение и премерена злоба. Поклащат стройните си тела, изваяни след стотици часове във фитнеса. Тези тела са еднакви, заради еднаквите упражнения, заради еднаквите диети, заради еднаквите страсти. Лицата им не са безизразни, но в изражението им зее дупка. Дупка от ужасяващата липса на човечност, ужасяващата липса на Смисъл.
Апропо, 8-bit ми изпрати следния коментар по повод текста на Фингаров:
Всеки път, когато някой започне да ми говори за висока и ниска култура… космите по гръбнака ми се изправят вертикално (перпендикулярно?!) нагоре. Но ми се струва, че Фингаров се опитва да опише, а Андролова се опитва да анализира един истински конфликт. Но понеже нито тя, нито той го правят достатъчно добре… накрая не става ясно… баси, кво толкова са им направили момичетата и какво толкова лошо има в това да носиш червило.
И сега какво?
Миналата седмица Светла Енчева ме попита дали съм имала възможност да гледам новото шоу по БНТ „Денис и приятели“. Едно от многото неща, които ме вбесяват в него, казва Светла, е начинът, по който са представени жените. Та ще ми е интересно да изразиш впечатление.
За да отговоря на въпроса на Светла, гледах два епизода “Денис и приятели”. Имах желание да гледам повече, но предаването е АМА ТОЛКОВА СКУЧНО, че дори двата часа, които му отделих са много. В епизода от 20.04 гости бяха журналистите Ива Николова, Иван Бакалов и Сашо Диков, с които бе воден разговор за свободата на словото… на ниво квартално-кафене-в-събота-следобед. [Офф-топик: забелязали ли сте, че повечето гости, които се появяват в българския медиен ефир са супер неподготвени? Баси, как може да те поканят за участие по тема "Свободата на словото" и да не можеш да дадеш една грамотна дефиниция на "свобода на словото"?!] В епизода от 27.04 гости бяха някакъв мъж-темплиер и един господин съдебен-лекар.
Водещият Денис, предполагам, не е лош човек. Няколко пъти се самоидентифицира като “един корав мачо”, но не звучеше като наистина да го мисли. По скоро ми изглеждаше на уморен и отегчен човек: скучен и ниско-енергичен събеседник. Жените в шоуто са представени като мебели. Повечето от тях буквално лежат и не помръдват. Едната мацка дори бива представяна като “Мълчаливото Момиче-Котка”. Няма име и не се обажда. Сашо Диков направи коментар, че “девойката е облечена обидно”, но нямаше предвид това, което си мислите. Според Диков, девойката не е достатъчно разголена и… “какви са тези цвички?!”. Диков споделя, че винаги е искал, но никога не е имал възможност да направи телевизионно предаване с “красиви, разголени” жени, защото “интересът е голям.” Репортерка прави интервю от серия “Нощни професии” с на пръв поглед симпатичен невро-хирург, който в две-минутно интервю намира време да разкаже следния виц:
Французинът има жена и любовница, но обича повече любовницата си.
Англичанинът има жена и любовница, но обича повече жена си.
Българинът има жена и любовница, но обича повече пиенето.
Репортерката се хили с глас. След което го пита дали работата пречи на личния му живот и той отговаря: Аз нямам семейство. Имам три деца, за които се опитвам да се грижа. Репортерката добавя: Аааа… и жена, и любовница, нали така??! Докторът казва: ДА! Голяма свалка.
Освен Мълчаливото Момиче-Готка и Репортерката, в студиото има още разни жени. Които предлагат напитки на гостите и правят някакви такива неща (такива неща=чудя се къде да си сложа ръцете, щото очевидна причина да съм тук НЯМА). Има и едно момиче със собствено бюро (май тя и репортерката са един и същи герой). Тя се включва от време навреме с въпроси към гостите, но те я игнорират. В най-добрия случай й отговарят с две-три думи и продължават нататък. Всеки път, когато тя се обади, Денис се обръща към нея и поглежда с нещо смесено между изненада, досада и объркване. Дава й секунда да се изкаже, не я прекъсва (което, факт, си е постижение за българския ефир)… но продължава разговора все едно нищо не е казала. В края на предаването ни представят “Момиче от екипа”: асистент операторка се мятка по бански върху НЕдвижещ се мотор под звуците на AC/DC. Врръъъъъъъъъъм. ОК.
Предаването (водещите, гостите, темите) се отнася с такова снизхождение към жените, че би било обидно, ако не събуждаше по-скоро съжаление у гледащия. Дори не мога да се разгневя. Четох някакви текстове, които сравняват предаването с Шоуто на Хауърд Стърн (да видим автентично-българска концепция, очевидно, нашето поколение няма да доживее), но освен формата… някаква прилика по същество… не забелязвам. А Хауърд е брутален, но пък за сметка на това мега остроумен и забавен. Да не говорим, че в голяма степен шоуто му е едно от единствените места, където преобладаващо мъжка аудутория има възможност да чуе колко елементарна и глуповата е мейнстрийм секс-културута … и то от устата на един хетеросексуален бял мъж. За което, естествено: РЕСПЕКТ.
Един съвет към Денис: ако ще се прави на Хауърд Стърн, да гледа Хауърд Стърн. Така де.
П.С. В следващите дни ще поработя върху отговори на останалите въпроси, които ми зададохте по повод 600-ният постинг: бебета, мъже и всичко. xoxo, П.
600
Следващият текст, който ще публикувам в Openly Feminist ще бъде Текст №600. Нещо като рожден ден. Идеологично, не хронологично. И понеже този блог е толкова мое дело, колкото и на читателите, реших по случай 600-ният текст да отворя широко вратите и да ви дам възможност за още по-неформален разговор. Вие питате, аз ще отговорям: за феминизма, за блога, за мен.
Ако нямате ВЪПРОСИ, кажете защо (не) четете тук (няма да се обидя). Конфликтът е полезен, в умерени количества. Ако няма въпроси, ще си поговорим за Бойко Борисов и готово.
Днес съм Свидетел на Йехова
Български хелзинкски комитет, като изразява дълбокото си възмущение от бруталното нападение, настоятелно призовава Прокуратурата да свърши своята работа и да проведе пълно и щателно разследване на този инцидент. В разследването си тя ще е улеснена от публично разпространения запис, на който много добре се виждат както лицата на основните биячи, така и на тези, които ги подкрепят с песни и викове от улицата. Нападателите и техните подбудители съвсем очевидно са осъществили деяния, наказуеми по редица членове от действащия Наказателен кодекс. Разследването трябва да се фокусира върху дискриминационния мотив, а българското правораздаване следва най-сетне да докаже, че то разследва и наказва сериозно престъпленията, мотивирани от етническа или религиозна омраза. Трудно е да си представим по-ярък пример на деяние, мотивирано от религиозна омраза от това, което се случи в Бургас на 17 април 2011 г.
Из ОТВОРЕНО ПИСМО на Български хелзинкски комитет
София, 18 април 2011 г.
Ако една група главорези могат да нахлуят в религиозен храм и да нападат богомолци
напълно произволно
посред бял ден
пред погледа на полицаи
и пред погледа на СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЦА
… честно казано…
Не знам дали би трябвало да заспиваме спокойно тази нощ.
Защото, ако ВМРО се чувстват толкова недосегаеми и неосъдими, че да си позволят наглостта собственоръчно да заснемат това нападение… представете си на какво са способни зад закрити врати;
Защото, ако полицаите не се намесват при такъв ОЧЕВИДЕН гнусен случай на нападение;
Защото, ако не можем да сме спокойни за правото си да изповядваме официално регистрирано вероизповедание
Не виждам защо да се заблуждаваме и да си мислим:
Че в България съществува ред и справедливост
Че тези, които трябва да осигурят защита на слабите имат възможност или са склонни да го направят
Че ако някои други права– на личната свобода и неприкосновеност, свободата на словото, на правото да основаваме политически формации, на правото да живеем свободни от дискриминация– бъдат потъпкани… някой ще си помръдне и малкия пръст, за да ни подкрепи.
По принцип на църква не ходя, но днес съм Свидетел на Йехова.
Това, което се случи в Бургас, можеше да се случи на много други места в България.
По много други причини.
Ако не протестираме срещу случилото се, така сякаш всеки един от нас е член на тази църква… утре няма да имаме право да се оплакваме, ако някой нахлуе в собствения ни дом с камък в ръка.
Пишете до Главния прокурор на България, Борис Велчев (mail до шефа на PR отдела му също става: n.markov@prb.bg) и до Министъра на вътрешните работи, ако някой знае мейла му… да ми каже, за да го добавя.
А колегите журналисти, все пак, да не наливат масло в огъня, а да си прочетат учебниците и да видят, че “Свидетели на Йехова” не е секта.
Точно така
Приятен уикенд!
