Някак си обаче е норма да се превъзнася колко е прекрасен един мъж с аргументи като „не пие, не те бие, не ти изневерята“, което ме кара да се чудя какво точно не е наред с главите на хората, които мислят така.

Едно, че е ужасно обидно за мъжете, две, че е ужасно безумно да се смята, че някак матката ми е вързана към щепсела за контакта на печката, три, абе докога разни патки (и патковци) ще генерализират и ще се изказват кое било мъжка и кое било женска работа, сериозно вече ми втръсна!

Направиха ми впечатление някои наблюдения на Красимира Джисова. Тя казва: „Сексистката риторика все пак не е само риторика на сексистите, а и на онези жени, които приемат пола си за социална услуга“ и още „Е, как мъжете да забележат и оценят това, което жените отказват да забележат и оценят, докато удовлетворяват ролята, избрана им от доминиращия пол“. Като изключим нейните интерпретации на въпросните явления – социална услуга и доминиращ пол – поведението на голяма част от жените е очевидно за всеки.

Но как да си обясним това, чрез, да речем Жижек? Контурите на възможното отдавна са начертани от движенията на феминистите и вярващите в божествената сила на дискурса, но продължават да бъдат слабо запълнени от материята. Статистически погледнато възможното се оказа малко вероятно. Жените масово предпочитат отредената им „социална“ роля, дори оставени на свобода се събират в огромни купове и се израждат в колективен разум (от сорта на бг мама), който обаче не само че не събира сила да се пребори със стереотипите, но и ги затвърждава усилено. Някой веднага ще отвърне че жените се намират под непрекъснат, невидим натиск от обществените нагласи, един вид женски паноптикон, в чийто център се намират пещерните първоапостоли (по презумпция мъже) и който държи поведението на нещастните създания в желаните рамки, като тези рамки всъщност са нищо повече от още едни контури в пространството с идейната тежест на поп парче, но по някаква странна прищявка на съдбата физически изразени… Така, част от жените успяват с лекота да избегнат тази тегоба и да живеят различно. Но в същото време успяват и да са все така безсилни пред действията на останалите жени.