Кои са тези момичета? Защо изглеждат и се държат по такъв начин? Какви са техните родители? Как са възпитани? Кой/Какво ги кара да вярват, че трябва да култивират подобен външен вид и поведение? Какви са техните сексуални партньори? Какво е тяхното влияние върху възприятията, вкуса и поведението на по-малките момичета и момчета?

Връщам се към този разговор, заради статията на Явор Фингаров. Видях, че е пре-публикувана (и пре-коментирана) в Webcafe, а от там и споделена къде ли не. Колкото повече чета за чалгата, поп-фолк певиците и хората, които им се възхищават… толкова по-любопитно ми става. Колкото повече внимава човек, толкова повече нещата спират да изглеждат такива, каквито са на повърхноста. Исках да говоря с жена, която пее поп-фолк или харесва поп-фолк, защото честно казано са ми омръзнали всички тези разговори за чалгаджийките, без никой да си прави труда всъщност да попита ТЯХ какво мислят.  Докато продължавам да работя в тази насока, реших междувременно да се обърна към първоизточника. Авторът на 8-bit erotic се оказа изключително занимателен събеседник.

***

Каза ми, че статията на Явор Фингаров се обобщава в едно изречение: “Те са зле. Вижте ги колко са тъпи” и че на теб това ти се струва “повече чалга и от чалгата”. Обясни малко по-подробно.

Едва ли има нещо по-лесно от това да напишеш анти-чалга статия и да се биеш в гърдите колко революционно нещо си написал и колко одобрение/разспространение има. Кой има нужда от тоя пост. Това е все едно да ми продаваш чалга за умни. Как да ти го обясня, кво очакват тея хора, какво ново ми казват, какво ми говорят очевидни неща засилени на крайна степен с цел трафик. Къде „срамните въшки се чувстват у дома си“? Какво лошо има в това „да ходиш на мол“? Колко квадратни сантиметра от телата им били останали интересни? Знаеш ли колко, ВСИЧКИТЕ!!! Виж аз 90 процента от статията я подкрепям и одобрявам. Ама цялостно си е жив поп-фолк. Чудя се тея дето пишат такива работи с какво се различават от чалгата като идеология щом предлагат лесносмилаем продукт?

Дразни ме, дразни ме повърхностната реакция на хората. Показват ми снимка на Андреа или на Николета и веднага – аууу, това колко е грозно. Абе пич, абстрахирай се, погледни на снимката и ми кажи какво виждаш. Една красива жена, облечена предизвикателно. Ти какво очакваш от списание Плейбой или от една популярна певица. Все едно Бионсе не е гола, или Аврил Лавин не си показва гащите. Спокойно, не сме най-зле тука, няма да спасим света, в холивуд го правят, тука сме долни копиенца. Нали това работи жената. Николета да публикува стихове ли? Андреа да решава диофантови уравнения? И оня ми плаче че бил поет и че жените не се впечатлявали от стихове. Еми move the fuck on. 2011 година е. Ако искаш да си готин ще играеш не out of the box ами out of the room where the box is. Ще впечатляваш по алтернативни канали. Да не сваляш баба ми с тея стихове? Мацките не слушат Кирил Маричков нито Васил Найденов. Въобще какви си ги мислите?

Някъде беше казал, че визията на чалга-мацките много те кефи. Кажи ми какво точно ти харесва в тази визия. Например: дългите, боядисани коси ми харесват, защото…; супер разголените деколтета с повдигнати нагоре цици ми харесват, защото… Питам те най-сериозно, защото моето разбиране за женски сексапил е много по-различно и съвсем не толкова “физически”-ориентирано.

Ние мъжете сме прости създания. Или поне на годините които съм аз, а аз съм малък. Някаде бях чел че на 23-25 години биологически си в разгара на размножителния си период. Та какво лошо има в дългите боядисани коси? Или може би супер разголените деколтета с изтичащи от вътре цици? Аз съм консуматор. Въобще всички сме консуматори. Как хората не разбраха, че пича дето не се поддава на изкушенията съществува само по филмите. Господ е създал вторичните полови белези, човек пък е поумнял и с цел повече привличане на внимание е измислил пластични хирургии, сексапилни дрехи и подобия. Защо да са лоши, не разбирам. Виж не говоря за Лоло Ферари, въпреки че и там си има някаква красива фетишистка красота, стига да не ти е в къщатата де. Ама дет викаше един едно време – то нащо общество не е дорасло за това още. Цялата работа е като при колите. Нормалната кола си е нормална, ако искаш обаче да върви бързо, трябва да има спойлери, анти крила, тунинги и подобия. Е сега да мразим ли бързите коли? Защо? Защото са бързи? Нали харесвахме скороста? Don’t hate the player, hate the game. Не караш формула едно по улиците нали, нито ходиш с Лоло Ферари, кво ти пречи силикона. А ти какво, не обичаш цици? Кой мъж не обича големи цици? Аз не знам такъв. Знам такива, които искат да се разграничат от определена уш по-неинтелигентна прослойка в обществото и това ги кара да говорят глупости.

Понеже много често сравняваш тези момичета с порно-актриси… (от чисто естетична гледна точка говорим), ти мислиш ли, че те осъзнават, че приличат на порно-актриси?

Ама те секси момичетата не приличат на порно актриси, просто порно актрисите приличат на секси момичета. Няма порно актрисите да изглеждат като кака ти поетесата, сещаш се нали. Виж сега. И аз не искам жена ми да изглежда като извадена от порно филм. Оф, всъщност искам, ама всичката тая тъпотия дето е насадена наоколо и всичките тея псевдо античалгари веднага ще излезнат с мнение. И кво? На Бекам жена му как изглежда, а на Хамилтан, а на Саркози? Нима те не са успели? С какво жените им се различават по визия от Андреа например? Не аз наистина не разбирам. Какво лошо има в това една жена да е секси? Ти като гледаш тази снимка какво виждаш в нея? Безмозъчен къс месо? Тогава толкова много искам да видя как изглежда мозъчния къс месо.

Мислиш ли, че в действителност те са сексуално разкрепостени? На мен ми се струва, че се преструват.

Не много ясно, супер дървета са. Пласмасови кукли гледащи в тавана. Ох, боли ме, и така натътака. Те дори не се преструват. Те не говорят. Те не могат да говорят. То няма как да почне какъвто и да бил разговор. Аз гледах онова интервю с тоя Славчо Тошев и тая Вивиан. Ми те толко прости, че как са се запознали се чудиш. И от другата страна веднага коментари, оле тая ква е гадна. Виж сега може да е проста, ама чак гадна. Ама не, аз съм сигурен, че ако хванат стотина от коментиращи там по всяквите му там сайтове отдолу и я сложат пред тях и кажат – е са ви е шанса момчета – ще ударим 99% успеваемост. Всичко е една уш морална поза, и мен ми писна от нея.

Защо според теб хората са толкова анти-чалга настроени? Защо чалгата “пречи” повече от метъл-културата, например?

Ми що, щото завиждат. И аз завиждам. Те хората не са настроени срещу чалгата само. Те са настроени и срещу Христо Сираков, и срещу Ники Михайлов и срещу всякакви паляци наоколо. Просто като го видиш що за стока е, а на фона на това как живее и съпоставиш твоя нещастен „правилен“ живот, почваш да злобееш. Ама то цялата история е такава. Примерно аз не съм щастлив. А те са щастливи. Те са най-щастливите хора на света. През вечер виждат идолите си, забавляват се с тях, живот, секс, лудница. Прага им на задоволеност обаче е толкова нисък, че още 20 години да живеят по същия начин, пак няма да им омръзне. Обречени са на щастие. С информация да ги заливаш, те пак няма да дигнат толерантноста си към нещата. Те нямат нужда. При тях няма чувство за търсене, за уникалност, за оценка и т н. Те са маса, и не ги ебе. Дето имаше една приказка едно време – вий сте прости ваща лесна. Та така и с тях.

Все тая. Нищо няма значение, нито коментарите, които ще се появят отдолу, нито мнението ми, нито нищо. Всеки да си живее както му харесва и да не пречи на другите. Това е.

***

Не съм съгласна с 8, че мацките са прости. Кажете вие. Също така прочетете и последния текст „В защита на чалгата“ на Бай Далай. Не съм очаквала, че някога ще участвам в backlash срещу анти-чалга настроението, но ей ни на. Или както каза един приятел, еееех какво ли няма да направите, за да си намерите извинение да слушате поп-фолк. Туше.

Това е така, защото настоящият формат на предаването не само отговаря на някакъв вид пазарно „търсене“: народът иска зрелище, сензация, простотия, съмнителен морал. Освен да задоволява някакви елементарни зрителски интереси, предаването също така работи и в обратната посока, влияейки върху културните нагласи на хората, формирайки вкусове и мнения. Щем, нещем, Big Brother е поп-културен феномен и като такъв, няма как да бъде игнориран. Да кажеш „не ми пука и не ме засяга“ е като да се преструваш, че живееш в свят без чалга. Не е възможно, просто.

Така или иначе ще се шуми около ББ, моето предложение към вас е да насочим разговорите в някаква продуктивна посока. Продуцентите казват за този сезон: Искаме да покажем какво се губи и какво се печели от едно такова съжителство. Ок, хубаво. Покажете. И нека говорим за комуникацията между партньорите, обществения морал, за комерсиализацията на успеха, за нуждата от образование за родители, за властовият баланс и динамика в една сериозна връзка, за моногамията, за сексуалното възпитание и култура в България. Мисля, че този сезон на Биг Брадър ще даде достатъчно материал за такъв тип разговори.

Продуцентът, г-н Нико Тупарев, очевидно разбира от шоу бизнес и не се чувства неудобно от факта, че прави пари експлоатирайки (в много от случаите) крайно бедни и необразовани хора. Това е негово право. Докато гледате предаването му обаче, имайте едно наум. Не забравяйте, че участниците не са репрезентативна извадка от насалението и не забравяйте, че кадрите, които достигат до вас са минали през сериозна редакция. Казвам всичко това, колкото и очевидно да звучи, заради следното изказване на г-н Тупарев пред в-к Труд:

Знам, че има много варианти на семейства – има такива, които са заедно само заради децата. Или жената е по-голяма с 10-15 години от съпруга си и въпреки това се разбират перфектно. Или пък съпругата е по-богатата, по-успешната… Аз смятам, че обществото напоследък е тръгнало в лоша посока заради еманципацията. Жената започна да изземва функциите на мъжа, получава повече пари от него, а прехвърля гледането на децата на съпруга си.

БУУУУУУУУУУУУ! Страх, ужас и кошмариииии!

И така както се бях развеселила стигнах до момента в интервюто, в който се обсъжда съпругата на г-н Тупарев, която (по негови думи) не би участвала в Биг Брадър, защото „има много работа“. И сега се чудя дали Тупарев А) мисли едно, а говори друго; не е сексист, но просто прави сексистки изказвания, за да разбунва духовете или Б) скоро ще има нужда от семеен терапевт. Just sayin’.

Не че новината е добра (и, ако трябва да бъдем честни, не че новината е НОВина). Но добре изготвеният доклад, в комбинация с умело подбрания момент за представянето му и засиления информационен поток от международните агенции по случай 8-ми март, предизвика доста внимание поне сред медиите. Появиха се материали в Капитал (Кариери), Mediapool, Dnes, Новинар… и др. Капитал и Дневник добавиха и още два материала, които разглеждат въпроса за неравностойното заплащане на жените и в по-глобален мащаб.

Казвам, че докладът на КНСБ е подарък, защото по мои наблюдения жените в България масово не знаят за тези статистики, което от своя страна е една от причините за въпросните различия в заплащането. Радвам се, че тази година, освен обичайните пожелания да „обичаме и да бъдем обичани„, освен с букет цветя са придружени и от малко полезна информация, която наистина ни кара да се замислим за това какво означава да си жена в България през 2010 и какво е отношението към труда и опита ни. Колкото повече хора са запознати със статистиката за неравностойното заплащане, толкова по-големи са шансовете за системни действия към промяна.

В този блог многократно сме обсъждали темите за заплащането, омаловажаването на женските постижения, „по-особените“ отношения към жените на работното място и в обществения живот. Тези теми често се посрещат с недоверие и агресия, но са важни и трябва да има обществен дебат по тях. Много се радвам, че все по-често и по-често вече виждаме такива разговори и извън блогосферата. Така трябва да бъде.

Докато аз прекарвах последните часове от 28-та си година в блажено пиянство, в кутията ми бе получен следния мейл:

Не мога да не те поздравя с поредния забелязан в движение социален анекдот:

Вървя в Борисовата градина. Две момченца и едно момиченце, съвсем ясно различими по пол, се суетят преди майките им да ги снимат.
И едната майка вика: „Косьо, Косьо, не стой по средата, че ще те помислят за момиче, махай се оттам.“

Честит рожден ден от модерна България!

Рубриката „Това не е виц“ бързо започва да ми става любима. Можете да ми изпращате социални анекдоти на openlyfeminist@gmail.com

***
Фотография: Anyjazz65

Преди няколко дни Зорница покани бащите, които четат блога й да споделят своята роля в отглеждането и възпитанието на децата си, защото

[В]секи, който говори (или мълчи!) публично за своя частен опит в това отношение, се превръща в ролеви модел за тези след него. А в сегашната среда започва да се прокрадва нагласата, че гледането на децата е женска работа, мъжът просто осигурява прехраната. Това е стереотип, който може да нанесе трайни щети.

Погледнете разговора там, за да прочетете интереси коментари от Георги Господинов и Марин Бодаков и други полу-анонимни бащи.

Представете си какво се случва на жените сред техните редици, ако С.П. е най-добрата жена, която успяха да намерят. Коментаторите обясняват, че явно са били търсили ЖЕНА, за да привлекат разочарованите поддръжници на Хилари. Пък, понеже, нали знаете, всяка една жена може да подмени и заличи спомена, за която и да било друга… та тази логика работи добре.

В тази връзка, ще споделя една смешка от по-рано днес. Журналисти питали съпругата на МакКейн как би коментирала липсата на опит във външно-политическите работи при Пейлин и милата Синди казала, че все пак Аляска била близо до Русия, така че не е баш като да нямала опит.

Истинска история.

Представете си какво се случва на жените сред техните редици, ако С.П. е най-добрата жена, която успяха да намерят. Коментаторите обясняват, че явно са били търсили ЖЕНА, за да привлекат разочарованите поддръжници на Хилари. Пък, понеже, нали знаете, всяка една жена може да подмени и заличи спомена, за която и да било друга… та тази логика работи добре.

В тази връзка, ще споделя една смешка от по-рано днес. Журналисти питали съпругата на МакКейн как би коментирала липсата на опит във външно-политическите работи при Пейлин и милата Синди казала, че все пак Аляска била близо до Русия, така че не е баш като да нямала опит.

Истинска история.

From: Petya Kirilova-Grady
Date: 26.02.2008
Subject: „Стандарт“ публикува наша снимка в нарушение на авторските ни права
To: office@standardnews.bg

Уважаема г-жо Бозукова,

На 38-а страница в днешния брой (26 Февруари, 2008) на в-к Стандарт откривам тест на тема „Пижо и Пенда ли сте?“. Странен въпрос, казвам си. След което забелязвам, че за илюстрация на теста е използвана фотография на моя милост и съпруга ми. Фотография, чийто източник не е посочен.

Авторът на въпросната снимка, всъщност НЕ е неизвестен. Автори на фотографията сме ние със съпругът ми, което можем лесно да докажем. Направихме я сами (познайте по какъв повод) и я публикувахме едновременно на 1 март 2007 в личните си блогове: http://bighead.waferbaby.com/2007/03/blog-post.html и http://whatgoesdown.blogspot.com/2007/03/blog-post.html .

В нито един момент представител на Вашия вестник не се е свързвал нито с мен, нито със съпруга ми, за да обсъжда възможността да публикувате наши снимки на страниците на вестника и в нито един момент не сме давали своето съгласие за публикуването на въпросната снимка. Фотографията, публикувана на 38-а страница в днешния брой (26 Февруари, 2008) на в-к Стандарт е използвана в нарушение на авторските ни права, предоставени по силата на ЗАПСП.

По тази причина, ние, Петя Кирилова-Грейди и Кайл Грейди, като автори на снимката, бихме искали:

1. Да публикувате видимо и ясно извинение и поправка съгласно етичния кодекс на медиите, който вие сте подписали.
2. Да ни изплатите в срок от една седмица обезщетение под формата на хонорар в размер на обичайния.

В противен случай ще потърсим съдебна защита на правата си и ще използвам всички достъпни ни средства да разгласим гореизложените факти.

С уважение,
Петя Кирилова-Грейди

- Още по темата: при Еленко , Нож и Виличка и Георги Иванов

- Специални благодарности: на Еленко за предоставените помощни материали, на Пейо за редакцията на писмото и експресната юридическа консултация и на Мадлен, която не само ме събуди рано сутринта, за да ми каже за случилото се, но дори ми изпрати и снимка от местопрестъплението.

From: Petya Kirilova-Grady
Date: 26.02.2008
Subject: „Стандарт“ публикува наша снимка в нарушение на авторските ни права
To: office@standardnews.bg

Уважаема г-жо Бозукова,

На 38-а страница в днешния брой (26 Февруари, 2008) на в-к Стандарт откривам тест на тема „Пижо и Пенда ли сте?“. Странен въпрос, казвам си. След което забелязвам, че за илюстрация на теста е използвана фотография на моя милост и съпруга ми. Фотография, чийто източник не е посочен.

Авторът на въпросната снимка, всъщност НЕ е неизвестен. Автори на фотографията сме ние със съпругът ми, което можем лесно да докажем. Направихме я сами (познайте по какъв повод) и я публикувахме едновременно на 1 март 2007 в личните си блогове: http://bighead.waferbaby.com/2007/03/blog-post.html и http://whatgoesdown.blogspot.com/2007/03/blog-post.html .

В нито един момент представител на Вашия вестник не се е свързвал нито с мен, нито със съпруга ми, за да обсъжда възможността да публикувате наши снимки на страниците на вестника и в нито един момент не сме давали своето съгласие за публикуването на въпросната снимка. Фотографията, публикувана на 38-а страница в днешния брой (26 Февруари, 2008) на в-к Стандарт е използвана в нарушение на авторските ни права, предоставени по силата на ЗАПСП.

По тази причина, ние, Петя Кирилова-Грейди и Кайл Грейди, като автори на снимката, бихме искали:

1. Да публикувате видимо и ясно извинение и поправка съгласно етичния кодекс на медиите, който вие сте подписали.
2. Да ни изплатите в срок от една седмица обезщетение под формата на хонорар в размер на обичайния.

В противен случай ще потърсим съдебна защита на правата си и ще използвам всички достъпни ни средства да разгласим гореизложените факти.

С уважение,
Петя Кирилова-Грейди

- Още по темата: при Еленко , Нож и Виличка и Георги Иванов

- Специални благодарности: на Еленко за предоставените помощни материали, на Пейо за редакцията на писмото и експресната юридическа консултация и на Мадлен, която не само ме събуди рано сутринта, за да ми каже за случилото се, но дори ми изпрати и снимка от местопрестъплението.