Най-често употребяваните думи в момчешките реклами са: битка, сила/мощ, герои.

Най-често използваните думи в момичешките реклами са: любов, магия, бебета, мода, коса.

Нищо, за което да не сме говорили вече, но някак фрапиращо, когато е представено толкова директно и нагледно. Както казва Джийн Килборн, която би трябвало да съм цитирала вече, рекламите продават много повече от продукти. Те продават ценности, образи, представи за това какво е любов, секс, сексуалност. Но, може би най-важно, предлагат готови конструкции за това какво е нормално: какви сме и какви трябва да бъдем.

Гореспоменатото проучване показва доста нагледно какво комуникират рекламите.

Към момчетата: бъди силен, агресивен, бърз, категоричен, докажи се, побеждавай.
Към момичетата: фокусирай се върху връзките и хората около теб, бъди мила, бъда грижовна, искай да бъдеш майка.

Елементарно, но много убедително.

Авторката разяснява положението с най-често предлаганите услуги на пазара:

[Вагинопластика] се прилага при жени с диагноза релаксация (отпускане) на влагалището, при които по медицински причини се налага намаляване размера на този орган. [...] [Други подобни процедури са] намаляване на размера на малките срамни устни, уеднаквяване на размера на двете половини, изпълване на бръчки на големите срамни устни, при което се използва собствена мастна тъкан от пациентката (от коремната област, ханша или бедрата). Дори и липосукция на мастна тъкан от венериния хълм, когато той е прекалено изпъкнал. Вие трябва само да посочите външния вид, който искате да имате (дори от страниците на някое мъжко списание например) и лекарите ще свършат всичко останало. [...]

Докато чета този списък от „процедури“ се чудя… егаси… то по тези критерии, няма жена, която да може да се похвали: моята вагина е перфектна. Ако е „симетрична“, то сигурно е „прекалено релаксирана“, ако е „нормално релаксирана“, то сигурно е „прекалено набръчкана“, ако е „нормално набръчкана“… сигурно не е симетрична. О, Боже!

Най-изумителната процедура, описана в статията обаче е т.нар. G-shot:

Процедурата представлява инжектиране на колагенова субстанция, която прави зоната около предполагаемата точка [G-spot] по-подпухнала и чувствителна при контакт.

Представям си разговора с хирурга: Не се притеснявай, моето момиче. Все още никой не е разбрал дали въобще има такова нещо като G-spot, но ние ще ти сложим една инжекцийка там, където мислим, че може би се намира… то ще подпухне… Да се смее ли човек, или да плаче?!

Какви са резултатите от процедурите, питате? Авторката отговаря:

• В резултат на намесата се намалява диаметърът на този орган и ние отново сме способни да водим нормален полов живот, да изпитваме удоволствие по време на секс, да бъдем привлекателни за любимия си.
• За онези от вас, които ще се подложат на G-shot: В резултат на това в следващите 4-6 месеца (колкото е давността на процедурата) пациентките достигат до върха в секса почти при всеки опит. Веднага след като отмине ефектът на тази операция, тя може да се направи отново.

Има още интересни неща за четенете, като адресите и телефоните на клиники, които могат да „ви помогнат“ с подобни процедури. Прочетете целия материал, извинявам се за неумелото резюме. Тексът е просто бисер до бисер. Любимият ми цитат, обаче!!!!

Да, за някои удоволствието е възможно по природа, а за други – след леко клъц, боц и щрак.

Та-Даааааа! СЕРИОЗНО!

Докато се чудех как да реагирам… попаднах на интересна дискусия по темата на страницата на списание НЕЯR във Facebook и си позволявам да копирам две мнения от там:

Аз не исках да влизам в детайли именно защото текстът е практически незащитим и вилнеенето над него е неприлично лесно. Но ето, пак не мога да се въздържа за следното: „посланието“ му, ако има такова, е не, че в ХХІ век можем да сме си спокойни в кожите каквито сме различни, а че в ХХІ спокойно можем да се уеднаквим чрез корекции на кожите. Това е по-скоро средновековен поглед към нещата, в каквато и опаковка да се продава. И не, не проповядвам да ходим мустакати и със срамни устни, увиснали до коленете. Макар че – хайде малко въображение. Защо не? На нас, жените, вечно някой ни казва какво трябва и маха с пръст. Крайно време е да се вкара в действие и малко рационално, ама наистина рационално, обосноваване.

И още: оскърбителни за ХХІ вековната ми рационалност са споменаванията за „нормалност“ и (с извинение за шушу-то) „малогабаритни достойнства“, които предполагат, че който не е по учебника на еди кой си или се оперира, или се бракува. Оперира се, който има нужда. Дълбоко вярвам, че идеята на едно интелигентно женско списание е да дефинира нуждата реалистично, не фриволно.

За мен са много смущаващи и подхвърлените имена и адреси в текста – от журналистическа гледна точка е абсолютно неиздържано цитирането на тези, а не на други. Защо точно еди кой си доктор? Защо точно еди коя си клиника? Нахвърляни са произволно…

И от още една читателка, която е разтревожена от невнимателното поднасяне на медицинска информация (с право!):

[П]ритеснява [ме] препоръката за неща, които са недостатъчно изследвани и могат да доведат до здравни усложнения и проблеми — става дума за споменатия в статията G-Shot.… „This procedure is not approved by the Food and Drug Administration or the American Medical Association, and no peer-reviewed studies have been accepted to account for either safety or effectiveness of this treatment.“ Освен това може да предизвика sexual dysfunction, infection, altered sensation, dyspareunia, adhesions and scarring.

Камарата на германските лекари го нарича „опасна мода“. Самата Г-точка, неправилно наречена в статията точка на „Графенбер“ е точка на Грефенберг (Gräfenberg). Спорна теза на добър стар доктор от 50-те. NB – 50те години на миналия век, която днес минава по-скоро за мит и анекдот.

“The evidence is far too weak to support the reality of the G-spot. Specifically, anecdotal observations and case studies made on the basis of a tiny number of subjects are not supported by subsequent anatomic and biochemical studies.” (American Journal of Obstetics and Gynaecology )
E, какво ни препоръчва статията?

Как да разберем дали сме „нормални“ (тук се въздържам от коментар), след което да отидем да дадем малко пари за клъц, бод и щрак да си впръснем колаген на несъществуваща точка? Здравето, което може да се съсипе след това? Ах, who cares!!!!!

На кой му пука, наистина?!

***

P.S. Благодаря на тайния агент, който ми изпрати линк към статията и дискусията във Фейсбук. ;)

Този тип ‘секси мацки’ не са някакъв нов феномен. Има ги от много време… в мъжки списания като Playboy, FHM и Penthouse.

Това, което на мен ми прави впечатление е, че ако до преди няколко години подобни фотографии бяха пример за конкретен тип сексуално изразяване, то напоследък те все повече и повече се превръщат в синоним на женска сексуалност. Ако до преди време така изглеждаха порно-актрисите и чалга певиците, то в момента така изглеждат МНОГО млади момичета. Ако не ми вярвате, направете си разходка в Студентски град.

Целият този феномен ми е много любопитен и страшно объркан.

Кои са тези момичета? Зашо изглеждат и се държат по такъв начин? Какви са техните родители? Как са възпитани? Кой/Какво ги кара да вярват, че трябва да култивират подобен външен вид и поведение? Какви са техните сексуални партньори? Какво е тяхното влияние върху възприятията, вкуса и поведението на по-малките момичета и момчета?

Помогнете с мнения и идеи!

Биляна е родена в България, но от години живее в Канада. В момента завършва магистърска програма по изящни изкуства в Саскатуун и нейни произведения (performance, видео, рисунки) са излагани в галерии в Канада, САЩ, България, Чехия, Германия и Франция. Страшно харесвам работата й: заради феминистките елементи в проектите й и заради готиното чувство за хумор, на което се базира.

Проектът, върху който искам да ви обърна внимание се нарича The Makeover Project и е серия от пет пърформанси, реализирани в мол във Ванкувър. В рамките на една седмица, Биляна посещава различни магазини за козметика (Yves Saint Laurent, Chanel, Sheisido, Dior) и моли консултантите да я гримират точно като моделката от рекламата на съответната марка. След като я гримират, Биляна отива във фото-студиото в мола, за да си направи снимка като във всяка една от сесиите се опитва максимално точно да имитира позата на модела от рекламната сесия.

Проектът е интересен коментар върху начинът, по който жените биват представяни в рекламите и невъзможността една нормална жена (дори, използвайки услугите на професионален гримьор), да отговори на стандартите за красота, с които бива сравнявана ежедневно.

Можете да научите още за работата на Биляна от сайта й, а във Flickr можете да разгледате пълната колекция фотографии от The Makeover Project.

Сетих се за този казус, защото днес попаднах на интересна ретроспекция от редакторите на Newsweek, посветена на най-големите АirBrushing скандали от последните десет години. Материалът е под формата на преди- и след- галерия и включва реакции, както на самите актриси/модели/спортисти, така и коментари на редакторите на списанията, поръчали визуалните редакции.

Разгледах въпросната галерия едва ден след като видях наша българска класация на Десетте най-красиви пухкави дами в БГ ефира и се хванах за главата. Първоначалната ми реакция беше… Чак пък ПУХКАВИ?! Докато един приятел не се намеси: Чак пък ДАМИ?! Point taken.

Във всички тези случаи обаче ми става супер тъпо, защото всяка една от гореспоменатите жени е изключително красива и добре изглеждаща и то не по някакви особено екцентрични стандарти. И въпреки това, модната и медийната индустрия изпитват необходимост да правят всякакви малки, големи и още по-големи манипулации, за да ги направят да изглеждат „перфектно“.

От една страна, то е ясно, че така налаганите стандарти за красота са нереални. Щом Деми Мур не е достатъчно перфектна на външен вид, не знам коя от нас е. Същественото в случая е, че по този начин (и тук перефразирам Наоми Улф), модната и медийната индустрия ни казва: да, съвременните жени могат да бъдат майки, могат да работят каквото си поискат, да бъдат каквито пожелаят… САМО ПРИ ЕДНО УСЛОВИЕ: трябва да изглеждат перфектно и то перфектно по строго определен начин.

Последиците са известни до болка.

В разговор по BBC Radio 4, aвторката разказва за източноевропейския мит за Баба Яга и разсъждава върху това какви са културните нагласи, които го правят възможен. Угрешич развива интересна теза за източноевропейския страх от остаряването и болезнената конфронтация с възрастта, особено сред жените.

***
Photo by: Zeljko Koprolcec via Wikipedia

В разговор по BBC Radio 4, aвторката разказва за източноевропейския мит за Баба Яга и разсъждава върху това какви са културните нагласи, които го правят възможен. Угрешич развива интересна теза за източноевропейския страх от остаряването и болезнената конфронтация с възрастта, особено сред жените.

***
Photo by: Zeljko Koprolcec via Wikipedia

Аз имах един случай, пълен абсурд. Значи, правя соленки. И по гмайл пиша на момчето в живота ми, че правя соленки. Момчето е в Испания в момента. И той ми пише обратно, супер, само че не бива да ги ядеш всичките. И моята първа асоциация е, ясно, момчето в живота ми казва, че трябва да отслабна, толкова е очевидно. Като го питах защо, той каза, за да ми пратиш по пощата. Питах го дали мога да ги изям всичките и да му направя нови като съм в Испания при него. Каза, че нямало проблеми, само да не забравя, че съм му обещала.

Историята ме накара да настръхна, защото познавам прекалено много момичета и жени, които всеки ден страдат заради външния си вид. Като се замисля, не познавам такава, която да няма някакви притеснения. А самите притеснения нямат нищо общо нито с възрастта нито с килограмите. Просто сме научени да сме недоволни от това как изглеждаме и повечето от нас, дори тези, които не го признават, биха искали да сме малко по-така… различно: по-слаби, по-високи, по-бели, по-черни, с по-гъсти коси, с по-прави коси, с по-малко косми, с повече цици и т.н. и т.н. Цял живот корегираме външния си вид и харчим цели състояние по случая. А ако някой ни притисне да ни пита защо го правим… ще се изненадаме от собствените си отговори.

Та, по тази причина, ние с Деси ви приканваме да се попитате… Защо полагате всички тези усилия да изглеждам другояче?!

Аз имах един случай, пълен абсурд. Значи, правя соленки. И по гмайл пиша на момчето в живота ми, че правя соленки. Момчето е в Испания в момента. И той ми пише обратно, супер, само че не бива да ги ядеш всичките. И моята първа асоциация е, ясно, момчето в живота ми казва, че трябва да отслабна, толкова е очевидно. Като го питах защо, той каза, за да ми пратиш по пощата. Питах го дали мога да ги изям всичките и да му направя нови като съм в Испания при него. Каза, че нямало проблеми, само да не забравя, че съм му обещала.

Историята ме накара да настръхна, защото познавам прекалено много момичета и жени, които всеки ден страдат заради външния си вид. Като се замисля, не познавам такава, която да няма някакви притеснения. А самите притеснения нямат нищо общо нито с възрастта нито с килограмите. Просто сме научени да сме недоволни от това как изглеждаме и повечето от нас, дори тези, които не го признават, биха искали да сме малко по-така… различно: по-слаби, по-високи, по-бели, по-черни, с по-гъсти коси, с по-прави коси, с по-малко косми, с повече цици и т.н. и т.н. Цял живот корегираме външния си вид и харчим цели състояние по случая. А ако някой ни притисне да ни пита защо го правим… ще се изненадаме от собствените си отговори.

Та, по тази причина, ние с Деси ви приканваме да се попитате… Защо полагате всички тези усилия да изглеждам другояче?!