Не ме радва особено да събирам чорапи, изгубили своя спътник в живота, из целия апартамент, но го преживявам. Не съм и във възторг, когато въпросният мой спътник винаги забравя по нещо от нещата, които съм му поръчала да купи (или ги замени със разни свои интерпретации), но се свиква. Леко е напрегнато и когато в редките случаи, в които се навива да сготви нещо, готви 3 пъти по-дълго от мен и цапа 3 пъти повече.

Важното е обаче, че с нежелание или не, е положил усилия. Той толкова си може. Автогол е да се опитвам да го променям или да не отчитам факта, че се старае. Домакинските задължения са ПРЕДИМНО женска работа и в това няма нищо обидно, нищо дискриминиращо и нищо унизително. Вярно е, че заедно с ходенето на работа, тези задължения идват малко в повече, но на всичко му се намира цаката… особено ако я търсиш с желание.

Мария Цветкова
Скъпи, толкова си можеш

Когато започнах сама да развивам свой бизнес – тогава започнах сама да вземам решения, да се справям с различни ситуации и престанах да градя самочувствието си на мъжкото одобрение. Животът е най-добрият учител. А финансовата независимост – най-чистият феминизъм.

Усетих че се съм феминистка, когато започнах да се дразня, когато чета интервюта с уж успели жени, което казват как мъжът ги разбирал, колко били щастливи с него, как били домакини, мръсници и майки, как не знам какво си и си дадох сметка, че мъжете никога не говорят така. Имам прдвид успелите мъже де. Мисля, че чувствителността и жаждата да бъдеш одобрена (харесана) прави зависими жените и апририори ги поставя в по-нисша позиция.

Колко просто и ясно го е казала. Валентина.

Припомням, че преди време, бившата съпруга и дъщерята на Иванов съвсем публично го обвиняваха в домашно насилие. И друг път съм споменавала, но ще повторя, че домашните насилници обикновено са хора, които се опитват да установят контрол върху партньорите си и физическото насилие е един от начините, по които го правят. Конкретното изказване на Иванов е в пълна хармония с такъв тип манталитет.

Под изложените псевдо-научни аргументи, всъщност се крие варварската идея, че женското тяло и репродуктивност подлежат на външен контрол. Идеята за поставяне на горна възраст за майчинство не е много по-различна от идеята да се стерилизират ромските жени (въведена на практика през 60-те и 70-те от комунистите в България). Идеята не е много по-различна и от практиката в някои държави да се ограничава броя деца, които може да има едно семейство. Или пък идеята, че жените не трябва да имат право на аборт. Общото между всичките тези случаи е идеята, че не конкретната жена (и нейното семейство/ партньор/ лекар), а НЯКОЙ ДРУГ най-добре знае какво е най-добро за нея. Пълна липса на уважение!!!

За финал, малко притеснено ви обръщам внимание и на дискусията под статията в Дневник, която линк-нах. Споделям гнева на много от читателите и ми харесва иронията в голяма част от коментарите, но това, което ме ужаси е фрапиращия расизъм в много от изказванията. Ако човек не живее в България, ще си каже, че 12-годишните бременни циганки са най-големия проблем на държавата. И някак…. меко казано странно… да обвиняваш Иванов в социален дарвинизъм и в следващото изречение да го подканяш да наложи долна граница на раждаемост, за да не ни превземат ромите. Момчета и момичета, не така, моля ви. И… някой в Дневник следи ли коментарите за расистки изстъпления?

Men are taught to apologize for their weaknesses, women for their strengths.
~Lois Wyse

“Бих се обърнал към тези хора от БСП и НДСВ - на жените не се правят такива работи”. Борисов се обърна и към главния по думите му генератор на сценария срещу Желева – БСП:”Искам да им кажа, че не са ме ядосали дори, гледам ги със съжаление, с низхождение, радвам им се, че се мъчат по този начин, но повторям – на жени такива работи не се правят”.

Бойко Борисов

Снимка: 1 Creative Soul

Some men see things and say why. I dream things that never were and say: why not.

На снимката: Robert F. Kennedy и Dr. Martin Luther King Jr.

Хората по-лесно дават милостиня на просеща жена или дете, отколкото на мъж, който би могъл да има също толкова сериозни проблеми като и жената, както и също толкова или по-голяма невъзможност да си намери работа. И като говорим за възможност за работа, помислете си за професиите, в които мъжете са дискриминирани и разубеждавани да упражняват. Едно момче никога не би могло да си намери лятна работа да се грижи за малки деца, а уменията на едно момиче в това отношение не биха поставяни под съмнение.

Майките учат децата си да не се доверяват на мъже, ако се загубят, а да искат помощ от някоя майка с дете.

Един приятел ми каза, че забелязва как жените на улицата го гледат подозрително като потенциален сериен изнасилвач, когато се прибира късно вкъщи. Но ми каза с неутрален тон, че смята това 3a нормално.

Горещо препоръчвам целият текст! Също така се чудя дали Велян, който преди няколко дни призоваваше жените да бъдат жени и мъжете да бъдат мъже, би се съгласил да участва в кратък обмен на мейли с Ели, който аз искам да модерирам. Струва ми се, че би се получил интересен разговор.

Помогнете с малко peer pressure, да ги убедя да се навият.

Salon: Жените пишат ли по различен начин от мъжете?

Grace Paley: [В женските текстове] има много повече домашни разговори, ако може да ги наречем по такъв начин–лични разговори. За жените– за повечето жени– е по-лесно да говорят за лични неща една с друга, отколкото за повечето мъже. Споделят повече и имат много общи проблеми. Едно от нещата — никога не съм го казвала преди– едно от нещата, които намирам за интересни е, че жените винаги са купували книги от мъжки автори и в някакъв момент започват да осъзнават, че те не са писани за тях, нали така? Но с голям интерес те продължават да ги купуват, защото е същото като да четеш за някоя чужда държава. Мъжете, обаче, никога не връщат услугата.

Как бихте коментирали този цитат в контекста на българската блогосфера? Какви блогове четете? Мъжки, женски? Виждате ли разлика в тях? Каква?

За себе си: чета и мъжки и женски блогове. Има и женски и мъжки блогове, които ме карат да мисля, че аз и авторите им живеем не в различни държави, ами направо на различни планети. Прави ми впечатление, че много малко жени имат смелоста да пишат “експертни” блогове и прекалено много мъже пишат “експертни” блогове, въпреки че очевидно им липсва експертиза.

Salon: Жените пишат ли по различен начин от мъжете?

Grace Paley: [В женските текстове] има много повече домашни разговори, ако може да ги наречем по такъв начин–лични разговори. За жените– за повечето жени– е по-лесно да говорят за лични неща една с друга, отколкото за повечето мъже. Споделят повече и имат много общи проблеми. Едно от нещата — никога не съм го казвала преди– едно от нещата, които намирам за интересни е, че жените винаги са купували книги от мъжки автори и в някакъв момент започват да осъзнават, че те не са писани за тях, нали така? Но с голям интерес те продължават да ги купуват, защото е същото като да четеш за някоя чужда държава. Мъжете, обаче, никога не връщат услугата.

Как бихте коментирали този цитат в контекста на българската блогосфера? Какви блогове четете? Мъжки, женски? Виждате ли разлика в тях? Каква?

За себе си: чета и мъжки и женски блогове. Има и женски и мъжки блогове, които ме карат да мисля, че аз и авторите им живеем не в различни държави, ами направо на различни планети. Прави ми впечатление, че много малко жени имат смелоста да пишат “експертни” блогове и прекалено много мъже пишат “експертни” блогове, въпреки че очевидно им липсва експертиза.