Гостите, сред които беше и моя любимец Денис, обсъждаха защо толкова много бракове в наши дни приключват с разводи и как така повечето от разводите всъщност са по инициатива на жени. Яна Бюрер Тавание много точно обясни, че една от най-основните причини за това е женската еманципация и пробива на жените на работното място. Грубо казано, не че преди време жените не са имали желание да се развеждат. Просто сега много повече жени могат да си го позволят.

Докато слушах разговора се сетих за въпроса на Тишо от преди около седмица… хубаво, феминизъм-феминизъм. Еманципацията не прави ли жените по-нещастни?

И един въпрос относно визията за модерната, еманципирана жена: гласно или негласно тя среща широка подкрепа в българските блогове за феминизъм, които чета. Успордно с това, обществото също се променя – все повече майки предпочитат да отглеждат децата си сами, да посветят живота си на кариерата и материалния статус, вместо на т.нар „семейно щастие“, да дадат приоритет на личните си (според правилата на обществото, в което живеем – винаги задължително егоистични) цели, пред това на техните деца, на бъдещите поколения и на грижата за слабите и болните, каквато винаги досега е била традиционната женска роля в обществото. Та, въпросът ми е: не прави ли визията за модерната, еманципирана жена по-нещастни самите жени? По-самотни? Не слага ли повече тежест върху плещите им? Не прави ли и мъжете по-нещастни от преди?

Отговорът на този въпрос е същия и като при разводите. Наивно е да си мислим, че хората “преди феминизма” са били по-щастливи. Просто “преди феминизма” са им липсвали думи да обяснят какво им пречи.

Една от най-важните книги за женското движение в Щатите, например, е “Тайната на женствеността” на Бети Фридан, в която авторката говори точно за “проблемът без име”. Книгата излиза през 1963 и в нея Фридан обяснява как млади, образовани жени споделят с нея, че чувстват абсолютно нещастно и неадекватно в ролите си на майки, съпруги, грижовници. Пазаруват, готвят, грижат се за домовете и семействата си и се питат: Това ли е всичко?! Почти веднага книгата става мега-популярна и се превръща в нещо като манифест на женското движение от 60-те и 70-те. Много жени решават да се върнат на пазара на труда или отказват да станат съпруги и майки. Периодът е старт на огромни промени в социалните разбирания за ролята на мъжете и жените в семейството и обществото. Viva la Revolucion.

Това, което виждаме в България в момента е нещо аналогично. Хората най-накрая печелят достатъчно, че да могат да си позволят да разделят покъщнината. Не че сме взели да се мразим повече, просто можем да си представим, да си позволим и да потърсим по-добър живот.  И ако феминизмът и социалната еманципация като цяло са причина някой да изпадне във временна депресия, защото се е замислил “Това ли е всичко?!“, аз като привърженик на тези идеи нямам нищо против да поема част от вината. В крайна сметка, дългосрочния резултат е повече щастие, повече свобода.

За да отговоря на въпроса на Светла, гледах два епизода “Денис и приятели”. Имах желание да гледам повече, но предаването е АМА ТОЛКОВА СКУЧНО, че дори двата часа, които му отделих са много. В епизода от 20.04 гости бяха журналистите Ива Николова, Иван Бакалов и Сашо Диков, с които бе воден разговор за свободата на словото… на ниво квартално-кафене-в-събота-следобед. [Офф-топик: забелязали ли сте, че повечето гости, които се появяват в българския медиен ефир са супер неподготвени? Баси, как може да те поканят за участие по тема "Свободата на словото" и да не можеш да дадеш една грамотна дефиниция на "свобода на словото"?!]  В епизода от 27.04 гости бяха някакъв мъж-темплиер и един господин съдебен-лекар.

Водещият Денис, предполагам, не е лош човек. Няколко пъти се самоидентифицира като “един корав мачо”, но не звучеше като наистина да го мисли. По скоро ми изглеждаше на уморен и отегчен човек: скучен и ниско-енергичен събеседник. Жените в шоуто са представени като мебели. Повечето от тях буквално лежат и не помръдват. Едната мацка дори бива представяна като “Мълчаливото Момиче-Котка”. Няма име и не се обажда. Сашо Диков направи коментар, че “девойката е облечена обидно”, но нямаше предвид това, което си мислите. Според Диков, девойката не е достатъчно разголена и… “какви са тези цвички?!”. Диков споделя, че винаги е искал, но никога не е имал възможност да направи телевизионно предаване с “красиви, разголени” жени, защото “интересът е голям.” Репортерка прави интервю от серия “Нощни професии” с на пръв поглед симпатичен невро-хирург, който в две-минутно интервю намира време да разкаже следния виц:

Французинът има жена и любовница, но обича повече любовницата си.
Англичанинът има жена и любовница, но обича повече жена си.
Българинът има жена и любовница, но обича повече пиенето.

Репортерката се хили с глас. След което го пита дали работата пречи на личния му живот и той отговаря:  Аз нямам семейство. Имам три деца, за които се опитвам да се грижа. Репортерката добавя: Аааа… и жена, и любовница, нали така??! Докторът казва: ДА! Голяма свалка.

Освен Мълчаливото Момиче-Готка и Репортерката, в студиото има още разни жени. Които предлагат напитки на гостите и правят някакви такива неща (такива неща=чудя се къде да си сложа ръцете, щото очевидна причина да съм тук НЯМА). Има и едно момиче със собствено бюро (май тя и репортерката са един и същи герой). Тя се включва от време навреме с въпроси към гостите, но те я игнорират. В най-добрия случай й отговарят с две-три думи и продължават нататък. Всеки път, когато тя се обади, Денис се обръща към нея и поглежда с нещо смесено между изненада, досада и объркване. Дава й секунда да се изкаже, не я прекъсва (което, факт, си е постижение за българския ефир)… но продължава разговора все едно нищо не е казала. В края на предаването ни представят “Момиче от екипа”: асистент операторка се мятка по бански върху НЕдвижещ се мотор под звуците на AC/DC. Врръъъъъъъъъъм. ОК.

Предаването (водещите, гостите, темите) се отнася с такова снизхождение към жените, че би било обидно, ако не събуждаше по-скоро съжаление у гледащия. Дори не мога да се разгневя. Четох някакви текстове, които сравняват предаването с Шоуто на Хауърд Стърн (да видим автентично-българска концепция, очевидно, нашето поколение няма да доживее), но освен формата… някаква прилика по същество… не забелязвам. А Хауърд е брутален, но пък за сметка на това мега остроумен и забавен. Да не говорим, че в голяма степен шоуто му е едно от единствените места, където преобладаващо мъжка аудутория има възможност да чуе колко елементарна и глуповата е мейнстрийм секс-културута … и то от устата на един хетеросексуален бял мъж. За което, естествено: РЕСПЕКТ.

Един съвет към Денис: ако ще се прави на Хауърд Стърн, да гледа Хауърд Стърн. Така де.

П.С. В следващите дни ще поработя върху отговори на останалите въпроси, които ми зададохте по повод 600-ният постинг: бебета, мъже и всичко. xoxo, П.

Докато четях “обяснението” на Камен Воденичаров за това как клипа бил “провокация”… ей, гледайте ме как си въртя очите… ЕЙ ТАКА. Този клип е толкова провокативен, колкото парчетата на средно-статистическата провинциална чалга-изпълнителка. Въпреки нескопосаното обяснение, склонна съм да повярвам, че някой във фирмата на Камен Воденичаров все пак е направил някакви минимални проучвания и е установил(а), че тийнейджърите се кефят на задници. Спомням тийнейджърските си години доста добре и, няма да си кривя душата, всички само са секс мислехме (въпреки че бяхме повече мисъл отколкото екшън, но това е друга тема). Ако бяха подменили анимационния герой (по-подхящ за 4-годишна аудитория) и снимките на гащи (по-подходящи за реклама на Марица Текстил, no offense) с нещо по-интересно… както и да е, въпрос на вкус. Това, че учениците били “избрали” този “провокативен” клип пред някакъв друг “нормален”… не ме учудва. Радва ме дори, защото фантазията ми е слаба и не мога да си представя колко тъпо е бил ОТХВЪРЛЕНОТО видео.

Сега сериозно обаче. Това което наистина ме дразни в тази глупост е, че точно на 1-ви декември, представя един огромен ГЛОБАЛЕН проблем по един супер елементарен, индивидуалистичен начин. Международният Ден за Борба против СПИН не е повод да се научим как да си избираме презервативи. Международният Ден отбелязва мащаба и ефекта на СПИН върху милиони хора и призовава за съпричастност към онези, които не могат да си позволят да се справят сами със заразата. Броят на починалите хора,  броят на живеещите със заразата и скороста на нейното разспространение са шокиращи, особено когато бъдат съпоставени с пълното безсилие на лекарите да намерят какъвто и да е било лек за нея. През 80-те всички говореха за СПИН, имаше (т.е. по света е имало) супер много образователни кампании и скоростта на разспространение е била забавена доста сериозно. В момента, обаче, тенденцията на разспространение на заразата отново е възходяща (особено в по-бедните страни, където липсват средства за секс-обучение и пр.). За това е важно да се говори по тази тема и то не ей така безметежно да се усвояват едни пари, а да се говори по начин, който не умаловажава проблема. За ХИВ става дума. Не за гъбички.

Не съм рекламист или видео-продуцент. Не искам да давам акъл на хората как да си вършат работата. Но в конкретния случай ми е струва, че Господин Воденичаров и Ко. не само не са си написали домашното. Те дори не са си прочели заданието.

1. Интервюираните програмисти са мои бивши колеги: Диана и Иво от Netage Solutions. Netage е супер работодател по много причини, но една от тях е добронамерената атмосфера спрямо жените-служители. Самият факт, че интервюто се е случило в този офис, мисля, би трябвало да говори достатъчно красноречиво. Аз не работя там от вече повече от две години и все още съм голям фен на компанията. Ако си търсите работа, изпратете CV. Ако ви предложат работа: чувствайте се поласкани.

2. Репортерът очевидно е правил research по темата, звучи информирано и непредубедено. Това само по себе си е голямо постижение за представител на българските медии. Човекът не докладва сухи данни, а се опитва да разбера защо се получава така. Разговорът със служителката от социалното министерство за учителките и директорите; коментарът за касиерките и зареждащите рафтовете в хранителните магазини са супер попадения!!!

Репортажът ме кара да се замисля дали ставаме свидетели на някаква качествена промяна в мисленето по темата за половата равнопоставеност в България, особено в медиите… и ако да, каква точно е причината тя да се случва.

После гледам видео за Джони Деп от Бургас и си мисля…, може би…  не баш.

P.S. Ако темата ви е интерсна, погледнете материалът ми за жените в ИТ бранша в България, който писах по поръчка на списание .Net.

Книгата в детайли описва колко дълбоко е проникнал сексизма в спортната индустрия и документира начините, по които разни хора се опитват да контролират, игнорират, унижават или насилват жените в индустрията.

Основният аргумент на Бъртън Нелсън е, че в момента спортната индустрия печели от промотирането на култура, която е изключително враждебна спрямо жените. Индустрията не се интересува от жените, а по-скоро ги толерира. Толерира ги особено, ако са по бански на кориците на Sports Illustrated или облечени в супер-къси полички на тенис кортовете. Забележете, например, ОГРОМНАТА разлика в екипите на жените и мъжете бегачи.

Докато дочитам си мисля за  студията на БНТ по време на Световното, в които Петя Дикова седеше в студиото заедно с Методи Манченко и  разни други тежки футболни мъжаги и коментираше мачовете. Тя говореше предимно някакви повърхностни и лековати неща (Октоподът Пол, коментарите от форума), а мъжете около нея или не й обръщаха внимание или тихо се подсмихваха под мустак, или ей така покровителствено-снизходително и обясняваха каква грешка е допуснала. Абе, с две думи, който е гледал сеира, няма как да не се е зачудил… бе хубаво е момичето, ама какво прави там?

И аз се чудех, обаче, колкото повече напредвам с книгата на Марая Бъртън Нелсън, толкова по-яростно ми става. Искам да интерпретирам избора на БНТ по възможно най-позитивен начин: искали са да разнообразят формата, искали са да разширят темите за разговор по време на мачовете (това е световната тенденция; не само следим конкретната игра, а се интересуваме от индустрията, личните животи на спортистите и т.н), може би дори са искали да привлекат вниманието на повече жени пред телевизорите… Хубаво. Но защо толкова грубо?! Толкова ли е трудно да се намери една жена в тая държава, която да разбира от футбол? Толкова ли е трудно по-опитните водещи да помагат на новобранците?

Не знам колко е трудно, но очевидно е по-лесно да организираме предаването си по начин, който да “потвърди”, че тази работа с коженото кълбо е МЪЖКА  и че на жените по природа им е заложено да не могат да разбират какво, аджеба, е засада.  Даже имам чувството, че продуцентите на предаването са поканили Петя Дикова в студиото, за да успокоят гузната съвест на всички онези мъже, които отказват да гледат мачове в женско присъствие, защото жените им едва ли не имат основна житейска мисия да им пречат да го правят.  Въпросните пичове гледат нашата кака, сбутват авера по маса и си казват… виж кво щеше да бъде, ако и моята беше тук. *Barf*

***

Бъртън Нелсън е права. Ако искаме да разбираме съвременната спортна индустрия, явно трябва да започнем да вкарваме и категорията “джендър” в разговорите. Може би тогава би ни станало малко по-ясно, защо навлизането на жените в спортната индустрия се приема с толкова много агресия от мъжка страна.

“Разбира се, един медал при мъжете е много по-ценен от един медал при жените.

(пауза)

Сигурно трябва да се извиня на нежния пол за тези думи, но все пак…”

Правилно, Спиридонов, трябва да се извиниш.

Мис България 2009, Антония Петрова, обаче, е най-яката Мис-ка, която България някога е имала. Момичето е красиво, но освен това има достатъчно силно развито чувство на самоуважение.

Антония упорито отказва да се остави в ръцете на Милен Цветков, който пък от своя страна прави всичко възможно да докаже, че участничките в конкурсите за красота са глупачки. Щото няма по-готино изживяване за един водещ, както и за българския зрител, от това да види нещо, което си знае по принцип: красивите жени са мега тъпи.

Това, което особено много ми харесва в клипа е, че Антония до последно не се поддава на снизходителния тон на Милен, а категоричната й позиция дава кураж и на другото момиче да осъзнае, че не е длъжна да търпи натиска на някакъв телевизионен клоун. Милен Цветков пък е толкова разгневен и разочарован, че не успява да постави мис-ката на мястото й, че единственото, което му остава да направи е да я изгони от студиото. О, кошмар!

Мис Антония, моите поздравления!

Мис България 2009, Антония Петрова, обаче, е най-яката Мис-ка, която България някога е имала. Момичето е красиво, но освен това има достатъчно силно развито чувство на самоуважение.

Антония упорито отказва да се остави в ръцете на Милен Цветков, който пък от своя страна прави всичко възможно да докаже, че участничките в конкурсите за красота са глупачки. Щото няма по-готино изживяване за един водещ, както и за българския зрител, от това да види нещо, което си знае по принцип: красивите жени са мега тъпи.

Това, което особено много ми харесва в клипа е, че Антония до последно не се поддава на снизходителния тон на Милен, а категоричната й позиция дава кураж и на другото момиче да осъзнае, че не е длъжна да търпи натиска на някакъв телевизионен клоун. Милен Цветков пък е толкова разгневен и разочарован, че не успява да постави мис-ката на мястото й, че единственото, което му остава да направи е да я изгони от студиото. О, кошмар!

Мис Антония, моите поздравления!

Това, което явно малко променя динамиката на съдийския екип този път е присъствието на певицата Мария, която освен да оценява певческите способности на кандидатите, обича да се отклонява и в социални коментари. От нея, например, разбираме че за да може едно 18-годишно момиче да стигне до голямата сцена, трябва да е по-така и да е “по-секси за мъжете“. В петъчния епизод пък, според разказите на Йоана, Мария е споделила истинско учудване от факта, че 4 хубави жени не само са се сработили, но и са свършили работата, за която са се събрали както трябва. Ако не се лъжа, Мария е описала това странно и невиждано явление като “чудо на чудесата.” Като се добавят и хомофобските и расистките изблици на някои от неуспелите състезатели… чудесно шоу се заформя. Да цитирам Мара… чудо на чудесата!

При положение, че Music Idol е едно от най-гледаните предавания в момента, а възрастовия диапазон на зрителите и потенциалните участници е някъде между 18 и 30 годишна възраст… Нека продуцентите на предаването знаят, че освен да печелят бързи пари, те възпитават и бъдещите строители на нова България. За тях (строителите), една жена ще бъде оценявана подобаващо единствено, когато 25% от телесната й маса е изпълнена със силикон, а на българските мъже няма да им се налага да се състезават с такива дребни мръсни видове като някакви си цигани, турци и педали , които освен всичко останало са по-лоши даже и от жените.

Music Idol в България освен машина за пари е и машина за ретроградни, сексистки, хомофобски, расистки възгледи. Съжалявам, че толкова много момичета и момчета, които са отхвърлени от участие заради това, че не се вписват в патриархалните идеи за женственост и мъжественост на журито, ще си помислят, че грешката е в тях.

За вас… въпрос. Освен индивидуални зрителски реакции… има ли някакъв друг механизъм, по който да oбърнем внимани на продуцентите на предаването, че продукцията им е лайт вариант на интернет форума на БНС и на една ръка растояние от дълбоко-балканска трагедия?!

СЕМ, БКЗД…?!

Това, което явно малко променя динамиката на съдийския екип този път е присъствието на певицата Мария, която освен да оценява певческите способности на кандидатите, обича да се отклонява и в социални коментари. От нея, например, разбираме че за да може едно 18-годишно момиче да стигне до голямата сцена, трябва да е по-така и да е “по-секси за мъжете“. В петъчния епизод пък, според разказите на Йоана, Мария е споделила истинско учудване от факта, че 4 хубави жени не само са се сработили, но и са свършили работата, за която са се събрали както трябва. Ако не се лъжа, Мария е описала това странно и невиждано явление като “чудо на чудесата.” Като се добавят и хомофобските и расистките изблици на някои от неуспелите състезатели… чудесно шоу се заформя. Да цитирам Мара… чудо на чудесата!

При положение, че Music Idol е едно от най-гледаните предавания в момента, а възрастовия диапазон на зрителите и потенциалните участници е някъде между 18 и 30 годишна възраст… Нека продуцентите на предаването знаят, че освен да печелят бързи пари, те възпитават и бъдещите строители на нова България. За тях (строителите), една жена ще бъде оценявана подобаващо единствено, когато 25% от телесната й маса е изпълнена със силикон, а на българските мъже няма да им се налага да се състезават с такива дребни мръсни видове като някакви си цигани, турци и педали , които освен всичко останало са по-лоши даже и от жените.

Music Idol в България освен машина за пари е и машина за ретроградни, сексистки, хомофобски, расистки възгледи. Съжалявам, че толкова много момичета и момчета, които са отхвърлени от участие заради това, че не се вписват в патриархалните идеи за женственост и мъжественост на журито, ще си помислят, че грешката е в тях.

За вас… въпрос. Освен индивидуални зрителски реакции… има ли някакъв друг механизъм, по който да oбърнем внимани на продуцентите на предаването, че продукцията им е лайт вариант на интернет форума на БНС и на една ръка растояние от дълбоко-балканска трагедия?!

СЕМ, БКЗД…?!