Днес най-случайно обаче научих за новия й, семеен, блог. Нямах време да го изчета от край до край, както бих искала, но съм във възторг от видяното. Не съм родител, но съм любопитна как се променя живота на една жена и на една двойка, когато се появи бебето: от емоционална, материална, логистична гледна точка. Кой с кого за какво и кога говори? Как намираме време да се обичаме? Да се обличаме? Да се събличаме?

Ето малък пример от Ади:

Има моменти, в които се чувствам задушена от дома си
От хората в него
От суетенето и многословието покрай бебето
И този тежък мирис на непрестанно готвеща се храна
Заключен и оталожен между плътно затворените прозорци
Изолирали мрачната зима и вечно сивия град навън

Блъскаме се
Дават се съвети
Някой мърмори обидено
Друг иска да му се сложи обяд
Подът е мръсен
А бебето постоянно се влачи по него
И отбира нещо за лапане
Всичко, но не и кашата, която съм подготвила

Открадвам момент
Затварям вратата
Оставам сама
Тайно въздишам
И си казвам, че всички са тук заради нея
Защото много я обичат
Ще издържа
Ще се съобразя
А след чаша кафе, почти всичко минава

Явно пием различно кафе, защото моето не ми действа толкова облагородително, но ще се четем.

Нашето семейство подкрепя София Прайд. Човек не избира в кого да се влюби.

Много жени живеят в постоянен вътрешен конфликт със себе си, след като направят аборт. Някои биха казали това е така, защото жените са с по-слаба психика. Но според теб е, защото…

Не разполагам с данни за изследвания, провеждани в България, но съм запозната с доста проучвания, проведени в САЩ, които разглеждат психологическото състояние на жените, направили аборт. Данните сочат, че близо 80% от жените, направили аборт след нежелана бременност се чувстват спокойни, облекчени и щастливи от решението си. 17% от жените, направили аборт, изпитват чувство на вина и слаба депресия, но учените са установили, че в повечето случаи след третата седмица от аборта дори и те преминават. Преди време попаднах на едно интересно проучване, което съпоставя тези данни при жените, направили аборт и жените, току-що родили дете. Цифрите са шокиращо аналогични: и позитивните, и негативните чувства.

Друго проучване пък сравнява нагласите на млади момичета, забременели по едно и също време. Психолозите проследяват две групи тийнейджъри и говорят с тях две години след аборта/раждането им. Оказва се, че момичета, направили аборт, имат много по-високо самочувствие и усещане за вътрешен самоконтрол от тези, които са родили. Данните сочат, че една жена изпитва вина, конфликт или негативни чувства, ако всъщност не е била сигурна дали иска да направи аборт, или е била принудена да прекрати желана бременност по медицински причини.

Вярно е, че в България от законодателна гледна точка сме благословени и не се налага да участваме в безмислени разговори за правото на аборт, на каквито съм свидетел тук в Щатите. Но за разлика от Щатите, младите хора в България са далеч по-неграмотни и сексуалната ни култура е супер ниска. С други теми, трябва да се говори.

В момента наваксвам да дочета всички текстове от серия разговори между Том Матлак и Лора Мансън, посветени на модерната любов:

• Мъжете, които стоят вкъщи да гледат децата си мачо ли са?
• Защо младите жени се разбират толкова добре с по-възрастни мъже?
• До каква степен външният вид определя дали хората в една двойка ще си останат верни в дългосрочен план?
• Кое е по-важно за един добър брак: страхотния секс или справедливите караници?

Вижте ги, разговорите са супер интересни. Също така препоръчвам и текста на Лора Мансън в New York Times, в който тя разказва как със съпруга й почти стигат до развод. Разговорите са супер откровени и сигурно някои от вас ще ги намерят трудни за четене. Споделете впечатления.

Знам, че темите са малко необичайни за блога ми, но мисля, че имат място в него, защото романтичните връзки, които създаваме са супер повлияни от половите роли, в които сме възпитани. И за да бъдем добри, щастливи партньори на тези до нас би трябвало да можем да сме наясно относно багажа и предразсъдъците, които носим със себе си.

Моят телефон се казва Princess Grady, питайте мъжа ми дали му е лесно.

хохо,
П.

Освен това не съм разведена, защото никога не съм се омъжвала. Вярно, че жени като мен понякога ги обозначават с леко натоварващия термин самотни майки, но не ми пука – така или иначе това е оксиморон. Не може да си майка и да си самотна. Вкъщи е пълно с деца, баби и дядовци, роднини, приятели, живи, виртуални и анимационни герои, така че единственото място, където се усамотявам, е тоалетната.

Милена Николова-Миленита

За сблъсъка между патриархалните и прогресивните семейни аранжименти:

Мисля, че не само мъжете държат в представите си тези две версии за взаимоотношение и семейство. Патриархалната и модерната версия за партньорство е нещо, което съществува като полемика и в главите на жените. Има парадоксални явления, в които уж има равенство между половете, в смисъл че и двамата работят, имат свои лични проекти, но същевременно и съвсем необезпокоявано жената е отговорна и за домакинство, емоицонален климат и отглеждане на децата. И съответно обратният сценарий, в който, независимо че жената работи, основната тежест за финансова стабилност пада върху мъжа. Тези две версии комуникират по различен начин във всяка двойка. Различни семейни иделологии могат да изграждат и съвместяват по различен начин разпределението на йерархия, власт и ролеви модели.

Румяна Радулова

Как решаваш как да се държиш:

Случи ни се в един увеселителен парк да не искат да ни дадат намаление за семейство. Говорихме си с управителката на тема какво е семейство и тя заяви, че две жени не могат да имат дете. Аз й показах Ина с въпроса: „А това на какво ви прилича?“ и в крайна сметка тя ни продаде семейния пакет. В този случай беше важно да обясним и да се преборим за едно право на семейство. Не заради намалението, а за това, че живеем своя живот и ако ние не влизаме в рамката, може би трябва да се разшири малко, а не да ни изключва.
„Венета“

Страшно силен брой на Капитал Лайт. Особени адмирации за Босилена Мелтева и Лилия Попганчева за великолепните интервюта.

Авторът на материала, Брус Файлър, разсъждава върху сравнително нови данни, които сочат, че да, броят на браковете (в Америка) намалява, но паралелно с това, намалява и броят на разводите. Файлър няма сериозно обяснение защо се случва така, но обръща внимание върху феномен, който той нарича „разводно порно“.

С две думи, напоследък навсякъде около нас е пълно с истории за развеждащи се хора: Eat, Pray, Love; Mad Men; онлайн форуми, чатове и пр. По този начин, спекулира Файлър, хората нямат нужда да се развеждат… , защото засищат нуждата си от извънбрачни афери индиректно, посредством разните типове „разводно“ порно.

Аз не съм сигурна, че съм съгласна с Файлър. На мен по-скоро ми се струва, че всичките тези изброени примери (особено книгите и филмите) всъщност помагат на хората да разберат колко е лесно да се загуби една връзка и колко е важно човек да се научи да комуникира чувствата и нуждите  с партньора си. Това не е нещо особено ново или революционно. Психолози, психотерапевти и всякакви разцветки феминисти ги говорят тези неща от години… може би най-накрая са започнали да навлизат в мейнстрийм културата.

Вие какво мислите? В България така ли е? По-малко хора ли се женят/развеждат или повече? Можете ли да ми помогнете със статистики? А за „разводното порно“ какво ще кажете? Има ли такова нещо? И, последно, мислите ли, че съвременните партньори комуникират по-внимателно от родителите ни, например?

1) Подкрепям жените, които избират да нямат деца, защото:

• Това, че имам матка не означава, че непременно трябва да я употребявам. Много жени споделят, че не изпитват майчински инстинкт. За много от нас, желанието ни да имаме деца не е биологично обосновано, а е по-скоро резултат от социален натиск и традиции.
• (За съжаление) Бременността и родителството създават много повече ограничения за жените, отколкото за мъжете: а) защото жените не само раждат, но и все още са основните отговорници по възпитанието и отглеждането на децата И б) на работното място, отношението към жените-майки е по-различно от отношението към мъжете-бащи (т.е. шансовете родителството да се отрази отрицателното на кариерата на една жена са много по-високи от тези при мъжете)
• Бременността и последвалото майчинство (особено в общия случай, когато жената  е основния отговорник за отглеждането на детето) поставя жената в позиция на (финансова) зависимост от партньора й.

2) Разбирам защо много жени имат деца, въпреки че не ИСКАТ деца:

• Много от нас никога не осъзнават, че е възможно и да нямат деца: традицията е такава, повечето хора правят така; това, разбира се, не означава, че това е най-подходящият избор за мен.
• Много жени раждат деца, защото в нашето общество се смята, че ИСТИНСКАТА жена ражда „поне едно дете“ или, поне…
• … така прави ПОЧТЕНАТА жена. Ако една жена може да забременее, но избере да не ражда деца, то със сигурност тя не е точно наред. Тя е: фанатична кариеристка, кучка, егоистка…
• Майчинството е легитимен избор за една жена, защото все пак това е една от малкото социални сфери от живота, в които жените се ползват с доверие и респект. Знам, че някои от вас ще изразят несъгласие, но фактите говорят сами: жените все още работят в по-слабо престижни професии; получават по-ниско заплащане за една и съща свършена работа;  много често продуктът на тяхната работа не се забелязва или отчита като постижение; постигнатото от тях се умаловажава: „спала е с шефа“, „може да има успешна кариера, но виж, че един мъж не може да задържи до себе си“, „тя е шефка, но всички я мразят, защото е кучка“ и т.н и т.н. В този смисъл, е съвсем разбираемо, че някои жени с голяма радост напускат работното си място, за да се занимават изцяло с отглеждането на децата си.

3. Изборът да станем майки, би бил много по-привлекателен и спокоен за много повече жени, ако:

• Повече мъже споделяха отговорностите (и позитивите) от отглеждането и възпитанието на децата. Ако „товарът“ по отглеждането на децата е разпределен равномерно, то тогава родителствуването не би било чак такава жертва или бреме
• Ако на работното място жените-майки биват приемани по същия начин както мъжете-бащи: проучвания сред CEO-та на Fortune 500 компании показват, че болшинството от мъжете в най-високите позиции в корпоративната йерархия имат деца; процентът на жените-CEO-та С ДЕЦА е нищожно нисък; т.е, очевидно родителството не пречи на кариерата; родителството пречи на женската кариера. Не е честно едно и също поведение да се награждава при мъжете и да се санкционира жестоко при жените.

Мисля, че е ясно, но за всеки случай ще кажа директно, че не съм ПРОТИВ децата, майките и пр. Кой би могъл да бъде?! Също така съм наясно, че родителството не е ТОВАР и БРЕМЕ за всички майки. Много жени, всъщност споделят, че майчинството е изключително еманципиращо преживяване. И всичко това по никакъв начин не противоречи на изложените от мен тревоги и надежди.

Кажете сега, какви са вашите позиции? Говорете конкретно, дайте ми примери от личния ви живот: ваши истории или истории на приятели! Всички сме много добри на теория, но като стане дума за НАС става по-сложно. Хайде смело!

Струва ми се, че и двата текста леко изопачават казаното от другата авторка. Може би, защото самата аз участвах в Женския Карнавал, знам, че когато Бу писа за огромното удоволствие от това да е майка, тя говореше за себе си, а не за жените по принцип. Идеята на карнавала беше да се изложи силно лична гледна точка: защо ТИ си доволна, че си жена.

В същото време, абсолютно разбирам (и подкрепям) гнева на Аксиния от това жените да се отъждествяват с детеродните им способности (въпреки че, не мисля, че Бу казва това; може би го казва и аз не го виждам в текста й, не знам). Liska писа в коментар при Аксиния, че жените са „като мобилния телефон. [И] той е създаден, за да може да телефонираш, ама междувременно е и будилник, и фотоапарат, и компютър, и диджей, и радио, и телевизор, и доносник, и обект на чувства дори. ама не се сърди, че го принизяват до телефон, тоест, до устройство за телефониране.“ Егаси. Какви тогава са жените, които не могат или не искат да имат деца?! Дефектни мобилни телефони?! Какво да правим с тях?! Да ги бракуваме?! Да се опитаме да ги ремонтираме?! И ако жените са мобилни телефони, каква джаджа тогава са мъжете?! Ксерокс…, може би, защото тяхната цел пък е да възпроизведат генетичен материал в колкото се може по-голям тираж?!

Всякакви природно-биологични теории на женското величие, цел или функции са проблематични, защото поставят знак за равенство между матката и личността на една жена и по този начин силно ограничават свободата й. Ако наистина сме просто биологични единици с основна цел „репродукция“… какво ни раздалечава от животните?! Или микробите?! Или дърветата и цветята?! Хората имат съзнание, за да могат да самоопределят какво е най-важно за тях и как да бъде постигнато. Ако най-голямото ми постижение е да износя и родя дете, всичко останало което ме прави МЕН е абсолютно без значение. Този тип аргументи са дълбоко-патриархални и унизителни за жените. Защо да се учим да четем? Защо да ходим на училище? Защо въобще да престъпваме прага на къщата си, като можем да правим, износнваме и гледаме деца вкъщи?!

За да се избегне такъв тип говорене обаче, не е необходимо да пренебрегваме и унижаваме жените, които имат, искат и/или отглеждат деца. Както споменава самата Мис Бу и една от нейните читателки, Keti, майчинството е доста еманципиращо преживяване и за много жени, то наистина е катализатор да поемат по-активна роля в собствения си живот. Да си родител и да си пряко отговорен за възпитанието на децата си 1] е сложно, 2] е отговорно и 3], е супер зареждащо занимание. Кара те да си по-любопитен и ангажиран със света, в който растат децата ти, защото искаш те да живеят добре.

Спирам тук и с нетърпение очаквам и вашите коментари. Поне за мен, това е един от по-интересните блогови дебати, които са се случвали в Блогосфера напоследък и съм силно любопитна да разбера каква е вашата гледна точка по казаното.

Благодарности на Ники за линка.

Тази книга всъщност поставя непренебрежим културен проблем в българската обществена среда: защо ценностите на половата равнопоставеност, утвърждавани на хребета на 1989 г., днес отстъпват пред ново втърдяване на мъжките и женските самоличности и разрастването на пропастта между тях; защо у нас все по-често сред образованите млади хора се появяват фигури на stay-at-homedad и househusband (как да преведем двата термина на български?); дали алчните “мъжки” ценности на „справедливостта“ не провокираха световната криза и не се ли завръщаме всички, поне по-чувствителните от нас мъже и жени, към “женските” ценности на грижата за детето и дома?.. При това, пришпорени от мутризацията на обществото вече и на правителствено равнище.

„Какво значи да си татко“ е абсолютно освобождаваща книга за всички български мъже, които изпитват неясна тревога, задето не се държат по социално предписания начин, особено насред водевилната полицейщина в България.

Книгата е на ИК „Кибеа“, преводът на Ирина Манушева.