Много жени живеят в постоянен вътрешен конфликт със себе си, след като направят аборт. Някои биха казали това е така, защото жените са с по-слаба психика. Но според теб е, защото…

Не разполагам с данни за изследвания, провеждани в България, но съм запозната с доста проучвания, проведени в САЩ, които разглеждат психологическото състояние на жените, направили аборт. Данните сочат, че близо 80% от жените, направили аборт след нежелана бременност се чувстват спокойни, облекчени и щастливи от решението си. 17% от жените, направили аборт, изпитват чувство на вина и слаба депресия, но учените са установили, че в повечето случаи след третата седмица от аборта дори и те преминават. Преди време попаднах на едно интересно проучване, което съпоставя тези данни при жените, направили аборт и жените, току-що родили дете. Цифрите са шокиращо аналогични: и позитивните, и негативните чувства.

Друго проучване пък сравнява нагласите на млади момичета, забременели по едно и също време. Психолозите проследяват две групи тийнейджъри и говорят с тях две години след аборта/раждането им. Оказва се, че момичета, направили аборт, имат много по-високо самочувствие и усещане за вътрешен самоконтрол от тези, които са родили. Данните сочат, че една жена изпитва вина, конфликт или негативни чувства, ако всъщност не е била сигурна дали иска да направи аборт, или е била принудена да прекрати желана бременност по медицински причини.

Вярно е, че в България от законодателна гледна точка сме благословени и не се налага да участваме в безмислени разговори за правото на аборт, на каквито съм свидетел тук в Щатите. Но за разлика от Щатите, младите хора в България са далеч по-неграмотни и сексуалната ни култура е супер ниска. С други теми, трябва да се говори.

В момента наваксвам да дочета всички текстове от серия разговори между Том Матлак и Лора Мансън, посветени на модерната любов:

• Мъжете, които стоят вкъщи да гледат децата си мачо ли са?
• Защо младите жени се разбират толкова добре с по-възрастни мъже?
• До каква степен външният вид определя дали хората в една двойка ще си останат верни в дългосрочен план?
• Кое е по-важно за един добър брак: страхотния секс или справедливите караници?

Вижте ги, разговорите са супер интересни. Също така препоръчвам и текста на Лора Мансън в New York Times, в който тя разказва как със съпруга й почти стигат до развод. Разговорите са супер откровени и сигурно някои от вас ще ги намерят трудни за четене. Споделете впечатления.

Знам, че темите са малко необичайни за блога ми, но мисля, че имат място в него, защото романтичните връзки, които създаваме са супер повлияни от половите роли, в които сме възпитани. И за да бъдем добри, щастливи партньори на тези до нас би трябвало да можем да сме наясно относно багажа и предразсъдъците, които носим със себе си.

Моят телефон се казва Princess Grady, питайте мъжа ми дали му е лесно.

хохо,
П.

Този тип ‘секси мацки’ не са някакъв нов феномен. Има ги от много време… в мъжки списания като Playboy, FHM и Penthouse.

Това, което на мен ми прави впечатление е, че ако до преди няколко години подобни фотографии бяха пример за конкретен тип сексуално изразяване, то напоследък те все повече и повече се превръщат в синоним на женска сексуалност. Ако до преди време така изглеждаха порно-актрисите и чалга певиците, то в момента така изглеждат МНОГО млади момичета. Ако не ми вярвате, направете си разходка в Студентски град.

Целият този феномен ми е много любопитен и страшно объркан.

Кои са тези момичета? Зашо изглеждат и се държат по такъв начин? Какви са техните родители? Как са възпитани? Кой/Какво ги кара да вярват, че трябва да култивират подобен външен вид и поведение? Какви са техните сексуални партньори? Какво е тяхното влияние върху възприятията, вкуса и поведението на по-малките момичета и момчета?

Помогнете с мнения и идеи!

Не съм фен на Космополитън и стотиците женски списания, които се опитват да печелят, експлоатирайки същата формула. Може би комбинацията козметика + парцалки + диети + въртене-на-опашка наистина гарантира успешното привличане и задържане на мъжкото внимание. Възможно е. За мен това не е основна цел на женското съществуване и по тази причина чета такива публикации само с изследователски цели. Въпреки това…

Не мога да не отбележа приноса на Браун към сексуалното възпитание и свобода на съвременната жена. Преди Космо, малко жени подозират, че сексът би могъл да им достави удоволствие и нямат нищо против да правят секс само, за да задоволят сексуалните желания и фантазии на мъжа си. Харесва ми определението на Браун като “пионер на либидното равноправие”… за нея е важно да се знае, чe жените МОГАТ и ИМАТ ПРАВО да изпитват точно толкова удоволствие от секса, колкото и мъжете. Благодарение на нейните статии в Космо, много жени ще потърсят и ще намерят клитора си. Което пък, от своя страна, ще им помогне да изпитат първия си истински оргазъм. Защото… да си го кажем право… повечето жени много рядко (ако въобще някога) изпитват вагинален оргазъм.

Браун е критикувана за смесените си послания… от една страна тя стимулира жените да са амбициозни, независими и да се забавляват без да се тревожат много много за общественото мнение. От друга страна, тя проповядва всичко това, защото смята, че именно по този начин една жена ще успее да си намери добър съпруг. Но както казах в началото, това не е причина да не отбележим най-ценния съвет, който някога е давала: Sex is great and one should gt as much as possible.

Не съм фен на Космополитън и стотиците женски списания, които се опитват да печелят, експлоатирайки същата формула. Може би комбинацията козметика + парцалки + диети + въртене-на-опашка наистина гарантира успешното привличане и задържане на мъжкото внимание. Възможно е. За мен това не е основна цел на женското съществуване и по тази причина чета такива публикации само с изследователски цели. Въпреки това…

Не мога да не отбележа приноса на Браун към сексуалното възпитание и свобода на съвременната жена. Преди Космо, малко жени подозират, че сексът би могъл да им достави удоволствие и нямат нищо против да правят секс само, за да задоволят сексуалните желания и фантазии на мъжа си. Харесва ми определението на Браун като “пионер на либидното равноправие”… за нея е важно да се знае, чe жените МОГАТ и ИМАТ ПРАВО да изпитват точно толкова удоволствие от секса, колкото и мъжете. Благодарение на нейните статии в Космо, много жени ще потърсят и ще намерят клитора си. Което пък, от своя страна, ще им помогне да изпитат първия си истински оргазъм. Защото… да си го кажем право… повечето жени много рядко (ако въобще някога) изпитват вагинален оргазъм.

Браун е критикувана за смесените си послания… от една страна тя стимулира жените да са амбициозни, независими и да се забавляват без да се тревожат много много за общественото мнение. От друга страна, тя проповядва всичко това, защото смята, че именно по този начин една жена ще успее да си намери добър съпруг. Но както казах в началото, това не е причина да не отбележим най-ценния съвет, който някога е давала: Sex is great and one should gt as much as possible.

Изследвани са представите на 104 канадски студенти относно 33 сексуални практики: мастурбация, хомосексуални фантазии, воайорство, покорен секс и т.н. Основният извод на учените е, че въпреки че от мъжете се изисква и очаква да имат силно изразен сексуален нагон, те имат много малко свобода в леглото. Обратното е валидно за жените.

Според проучването, обществените нагласи към:

• мъжете, които не се интересуват толкова много от секс
• мъжките хомосексуални фантазии
• мъжете, които обичат да бъдат доминирани от жените в леглото

са по-скоро негативни, докато същите тези практики се смятат за напълно нормални сред жените.

Не мога да намеря пълния текст на статията, така както е публикувана в академичния журнал и не знам дали очевидните проблеми, които виждам в нея са изследователски или по-скоро журналистически грешки. Притесняват ме най-вече три неща:

1. Струва ми се малко смело да се говори за промени в обществените нагласи след проучване, проведено сред 104 човека.
2. Всички участници в проучването са студенти, което повдига доста въпросителни относно сексуалния им опит и общовалидноста на техните представи.
3. [*** Статията поставя знак за равенство между сексуална практика и сексуалност, което е изключително неправилно. Сексът е акт, практика. Сексуалноста е много по-широко понятие, което включва такива неща като идентичност, ориентация, себеусещане... Сексуалноста е свързана с физиологията, но не се изчерпва от нея. Проявява се по милиони различни начини, които в повечето случаи всъщност нямат нищо общо с правенето на секс. ***]

Така. Въпреки тези пропуски, на мен ми се струва, че темата е интересна за дискутиране. Моите лични наблюдения горе-долу съвпадат със заключенията на социолозите. Традиционните социални роли, които се отделят на мъжете оказват сериозен натиск върху това, какво се очаква от тях в леглото (или там където се случва магията). От друга страна, обаче, това, че за жените е прието да имат повече свобода да бъдат себе си по време на секс, съвсем не означава, че върху жените не се оказва сериозен натиск относно начините, по които демонстрират своята сексуалност навън в обществото. Изследването е интересно, защото показва как традиционните джендър роли водят до ограничения в най-различни аспекти на живота, както на мъжете, така и на жените.

Това обаче е голяма тема…, която ще подхвана в отделен постинг (специално за моя приятел Бойчев).

Айде, слушам ви.

P.S. *** Изследването НЕ поставя знак между секс и сексуалност. Статията разглежда обществените нагласи към това какво хората смятат за нормална и ненормална сексуалните практики за мъжете и съответно за жените. Третата ми критика по-скоро не важи, но я оставям, защото разграничението е важно.

Извинявам се, ако този постинг е малко объркан… не мога да намеря оригиналния текст на това изследване и различните “преразкази”, на които попадам не са напълно ясни.

Изследвани са представите на 104 канадски студенти относно 33 сексуални практики: мастурбация, хомосексуални фантазии, воайорство, покорен секс и т.н. Основният извод на учените е, че въпреки че от мъжете се изисква и очаква да имат силно изразен сексуален нагон, те имат много малко свобода в леглото. Обратното е валидно за жените.

Според проучването, обществените нагласи към:

• мъжете, които не се интересуват толкова много от секс
• мъжките хомосексуални фантазии
• мъжете, които обичат да бъдат доминирани от жените в леглото

са по-скоро негативни, докато същите тези практики се смятат за напълно нормални сред жените.

Не мога да намеря пълния текст на статията, така както е публикувана в академичния журнал и не знам дали очевидните проблеми, които виждам в нея са изследователски или по-скоро журналистически грешки. Притесняват ме най-вече три неща:

1. Струва ми се малко смело да се говори за промени в обществените нагласи след проучване, проведено сред 104 човека.
2. Всички участници в проучването са студенти, което повдига доста въпросителни относно сексуалния им опит и общовалидноста на техните представи.
3. [*** Статията поставя знак за равенство между сексуална практика и сексуалност, което е изключително неправилно. Сексът е акт, практика. Сексуалноста е много по-широко понятие, което включва такива неща като идентичност, ориентация, себеусещане... Сексуалноста е свързана с физиологията, но не се изчерпва от нея. Проявява се по милиони различни начини, които в повечето случаи всъщност нямат нищо общо с правенето на секс. ***]

Така. Въпреки тези пропуски, на мен ми се струва, че темата е интересна за дискутиране. Моите лични наблюдения горе-долу съвпадат със заключенията на социолозите. Традиционните социални роли, които се отделят на мъжете оказват сериозен натиск върху това, какво се очаква от тях в леглото (или там където се случва магията). От друга страна, обаче, това, че за жените е прието да имат повече свобода да бъдат себе си по време на секс, съвсем не означава, че върху жените не се оказва сериозен натиск относно начините, по които демонстрират своята сексуалност навън в обществото. Изследването е интересно, защото показва как традиционните джендър роли водят до ограничения в най-различни аспекти на живота, както на мъжете, така и на жените.

Това обаче е голяма тема…, която ще подхвана в отделен постинг (специално за моя приятел Бойчев).

Айде, слушам ви.

P.S. *** Изследването НЕ поставя знак между секс и сексуалност. Статията разглежда обществените нагласи към това какво хората смятат за нормална и ненормална сексуалните практики за мъжете и съответно за жените. Третата ми критика по-скоро не важи, но я оставям, защото разграничението е важно.

Извинявам се, ако този постинг е малко объркан… не мога да намеря оригиналния текст на това изследване и различните “преразкази”, на които попадам не са напълно ясни.

Кой купува презервативите?
Кой купува всекидневните противозачатъчни хапчета?
В критични ситуации, в които е било необходимо да се вземат спешни мерки и да бъдат закупени emergency контрацептиви… кой ги купи?
Ако е трябвало да се прави аборт, кой покри разходите по процедурата?

Моите наблюдения са, че в болшинството от случаите (в хетеро-връзките):

Момченцата купуват презервативите.
Момиченцата отговарят за всичко останало.
Момченцата много се радват, ако партньорката им е на хапчета и приемат това като повод да “забравят” да купуват презервативи.

Хайде моля ви споделете и ме убедете, че греша.

Кой купува презервативите?
Кой купува всекидневните противозачатъчни хапчета?
В критични ситуации, в които е било необходимо да се вземат спешни мерки и да бъдат закупени emergency контрацептиви… кой ги купи?
Ако е трябвало да се прави аборт, кой покри разходите по процедурата?

Моите наблюдения са, че в болшинството от случаите (в хетеро-връзките):

Момченцата купуват презервативите.
Момиченцата отговарят за всичко останало.
Момченцата много се радват, ако партньорката им е на хапчета и приемат това като повод да “забравят” да купуват презервативи.

Хайде моля ви споделете и ме убедете, че греша.

Someone had suggested she should be aware of “asexuality”, and gave the address of a website: asexuality.org. When I went to the site and read the material, I was quite dismissive at first, because you just don’t hear about other asexuals. Since Freud and Kinsey, and even to an extent the sexual revolution of the 60s, we tend to believe anyone without a sexual orientation must be repressed or delusional. Asexuality is therefore an impossibility. Kinsey labelled us “X”, a statistical throwaway category for anyone damaged to the point where they can’t express any sexuality.

Gradually, though, through visiting the site, I came to realise that these were just ordinary people; people who were writing things I’d thought myself, but had never heard anyone else express. It was such a relief. Finally I had a label – a way to explain myself that could settle all the awkwardness and questioning.

Супер интересен пример за това колко е неадекватно бинарното разделение между хомо- и хетеросексуалната ориентация. Но и за това как дори когато самите ние сме жертви на разни класификации, имаме нужда да сложим етикет върху себе си.