Припомням, че преди време, бившата съпруга и дъщерята на Иванов съвсем публично го обвиняваха в домашно насилие. И друг път съм споменавала, но ще повторя, че домашните насилници обикновено са хора, които се опитват да установят контрол върху партньорите си и физическото насилие е един от начините, по които го правят. Конкретното изказване на Иванов е в пълна хармония с такъв тип манталитет.

Под изложените псевдо-научни аргументи, всъщност се крие варварската идея, че женското тяло и репродуктивност подлежат на външен контрол. Идеята за поставяне на горна възраст за майчинство не е много по-различна от идеята да се стерилизират ромските жени (въведена на практика през 60-те и 70-те от комунистите в България). Идеята не е много по-различна и от практиката в някои държави да се ограничава броя деца, които може да има едно семейство. Или пък идеята, че жените не трябва да имат право на аборт. Общото между всичките тези случаи е идеята, че не конкретната жена (и нейното семейство/ партньор/ лекар), а НЯКОЙ ДРУГ най-добре знае какво е най-добро за нея. Пълна липса на уважение!!!

За финал, малко притеснено ви обръщам внимание и на дискусията под статията в Дневник, която линк-нах. Споделям гнева на много от читателите и ми харесва иронията в голяма част от коментарите, но това, което ме ужаси е фрапиращия расизъм в много от изказванията. Ако човек не живее в България, ще си каже, че 12-годишните бременни циганки са най-големия проблем на държавата. И някак…. меко казано странно… да обвиняваш Иванов в социален дарвинизъм и в следващото изречение да го подканяш да наложи долна граница на раждаемост, за да не ни превземат ромите. Момчета и момичета, не така, моля ви. И… някой в Дневник следи ли коментарите за расистки изстъпления?

Поводът за протеста е раждането на една жена в същата тази болница. При законния й отказ да подпише документа „Информирано съгласие” отношението към родилката е станало грубо, придружено със заплахи и шантаж, а по-късно е обърната и държана с физическа сила в легнала позиция за раждане и шита без упойка „за наказание“. Всяко едно от тези действия е в противоречие на нейните права като пациент и като човек.

Разказът на жената можете да прочетете тук. Много жени във форума разказват, че насилието над родилки е много често срещано явление.

Протестът умишлено се организира на 25-ти ноември, международния ден за защита на жените от насилие. Всякакво насилие е недопустимо, приканват организаторите на протеста. Но когато в голяма столична болница, в процеса на раждане, когато жената е най-уязвима, срещу нея е упражнявано психологическо и физическо насилие, и се проявява неуважение, принуда и незачитане на нуждите й, говорим за стъпкване на права на официално ниво. Това би трябвало да е напълно недопустимо.

Ако сте пострадали от подобно отношение или просто се чувствате съпричастни, заповядайте на 25-ти ноември, от 10:00ч, пред главния вход на 1АГ „Св. София“.

Научих за случилото се от Василена Доткова.

Една от първите големи реформи на социалистите в края на 40-те, е да обявят “Женския въпрос” за решен. Жените са принудени активно да се включат в работната сила, да участват в строенето на новия обществен ред и да допринасят за изпълнението на производствените цели на републиката. В момента, в който демографския прираст намалява, държавниците обвиняват жените в егоизъм и държаво-изменничество и категорично им напомнят, че най-важната им функция в обществото е да бъдат майки.

В пост-социалистическа България, правителството и държавните институции продължават да се държат абсолютно патернистично и да ни третират като малки безпомощни деца, които хал хабер си нямат от какво имат нужда и какво е най-добре за нас. Имаме право на фактическо съжителство, но само с партньор, който отговаря на държавните изисквания. Продължаваме да бъдем обвинявани за отрицателния прираст, но когато се опитваме да лобираме за програми, които да подкрепят онези от нас, които искат, но не могат да имат деца… ставаме жертва на абсолютно неуместни, унизителни подмятания от страна на депутати.

Абсолютен репродуктивен контрол. Точно като едно време. А някой си мисли, че нещата се променят. Наивно.

Една от първите големи реформи на социалистите в края на 40-те, е да обявят “Женския въпрос” за решен. Жените са принудени активно да се включат в работната сила, да участват в строенето на новия обществен ред и да допринасят за изпълнението на производствените цели на републиката. В момента, в който демографския прираст намалява, държавниците обвиняват жените в егоизъм и държаво-изменничество и категорично им напомнят, че най-важната им функция в обществото е да бъдат майки.

В пост-социалистическа България, правителството и държавните институции продължават да се държат абсолютно патернистично и да ни третират като малки безпомощни деца, които хал хабер си нямат от какво имат нужда и какво е най-добре за нас. Имаме право на фактическо съжителство, но само с партньор, който отговаря на държавните изисквания. Продължаваме да бъдем обвинявани за отрицателния прираст, но когато се опитваме да лобираме за програми, които да подкрепят онези от нас, които искат, но не могат да имат деца… ставаме жертва на абсолютно неуместни, унизителни подмятания от страна на депутати.

Абсолютен репродуктивен контрол. Точно като едно време. А някой си мисли, че нещата се променят. Наивно.

Кой купува презервативите?
Кой купува всекидневните противозачатъчни хапчета?
В критични ситуации, в които е било необходимо да се вземат спешни мерки и да бъдат закупени emergency контрацептиви… кой ги купи?
Ако е трябвало да се прави аборт, кой покри разходите по процедурата?

Моите наблюдения са, че в болшинството от случаите (в хетеро-връзките):

Момченцата купуват презервативите.
Момиченцата отговарят за всичко останало.
Момченцата много се радват, ако партньорката им е на хапчета и приемат това като повод да “забравят” да купуват презервативи.

Хайде моля ви споделете и ме убедете, че греша.

Кой купува презервативите?
Кой купува всекидневните противозачатъчни хапчета?
В критични ситуации, в които е било необходимо да се вземат спешни мерки и да бъдат закупени emergency контрацептиви… кой ги купи?
Ако е трябвало да се прави аборт, кой покри разходите по процедурата?

Моите наблюдения са, че в болшинството от случаите (в хетеро-връзките):

Момченцата купуват презервативите.
Момиченцата отговарят за всичко останало.
Момченцата много се радват, ако партньорката им е на хапчета и приемат това като повод да “забравят” да купуват презервативи.

Хайде моля ви споделете и ме убедете, че греша.

Василена:

[П]о време на социализма ако не се лъжа не е било съвсем свободно с абортите. Разрешено е било само ако вече имаш 2 деца, иначе е трябвало някакви специални причини и разрешения там. Ако си под 18 пък трябваше съгласието на родител, това може би и сега е така, не знам? Друг момент, за който са ми споменавали лекари, е че абортите до доста късно са се правили без упойки, едва ли не като наказание и за отказване на жени, които с лека ръка биха се навили на аборт. Въпреки че е имало добри упойки. Големи хоръри се разказваха за аборта като бях дете, не знам колко са верни, но имаше такъв фолклор, това е факт.

Denia:

Да, това за абортите без упойка и аз съм го чувала. Една колежка в България ми разправяше, че майка и правила аборт и че тогава само легенди са се разказвали, че на “софиянки” им слагали упойка…

Започнах да търся повече информация по темата, защото тези два коментара тотално противоречаха на информацията, с която аз разполагах. За съжаление, обаче, не ми се отваря парашута и откривам само откъслечни парчета. В книгата на Гал и Клигман The Politics of Gender after Socialism прочетох кратка бележка, че по време на социализма в България, абортите са били абсолютно позволени за жените от турски и ромски произход, но не и за жените от български произход. Което е потресаващо, но уви, липсват детайли.

Ако темата ви интересна, хайде с общи усилия да поразровим колективната памет и да проверим какво всъщност се е случвало. 6 милиона репортери… или… там каквото.

Василена:

[П]о време на социализма ако не се лъжа не е било съвсем свободно с абортите. Разрешено е било само ако вече имаш 2 деца, иначе е трябвало някакви специални причини и разрешения там. Ако си под 18 пък трябваше съгласието на родител, това може би и сега е така, не знам? Друг момент, за който са ми споменавали лекари, е че абортите до доста късно са се правили без упойки, едва ли не като наказание и за отказване на жени, които с лека ръка биха се навили на аборт. Въпреки че е имало добри упойки. Големи хоръри се разказваха за аборта като бях дете, не знам колко са верни, но имаше такъв фолклор, това е факт.

Denia:

Да, това за абортите без упойка и аз съм го чувала. Една колежка в България ми разправяше, че майка и правила аборт и че тогава само легенди са се разказвали, че на “софиянки” им слагали упойка…

Започнах да търся повече информация по темата, защото тези два коментара тотално противоречаха на информацията, с която аз разполагах. За съжаление, обаче, не ми се отваря парашута и откривам само откъслечни парчета. В книгата на Гал и Клигман The Politics of Gender after Socialism прочетох кратка бележка, че по време на социализма в България, абортите са били абсолютно позволени за жените от турски и ромски произход, но не и за жените от български произход. Което е потресаващо, но уви, липсват детайли.

Ако темата ви интересна, хайде с общи усилия да поразровим колективната памет и да проверим какво всъщност се е случвало. 6 милиона репортери… или… там каквото.

Василена:

[П]о време на социализма ако не се лъжа не е било съвсем свободно с абортите. Разрешено е било само ако вече имаш 2 деца, иначе е трябвало някакви специални причини и разрешения там. Ако си под 18 пък трябваше съгласието на родител, това може би и сега е така, не знам? Друг момент, за който са ми споменавали лекари, е че абортите до доста късно са се правили без упойки, едва ли не като наказание и за отказване на жени, които с лека ръка биха се навили на аборт. Въпреки че е имало добри упойки. Големи хоръри се разказваха за аборта като бях дете, не знам колко са верни, но имаше такъв фолклор, това е факт.

Denia:

Да, това за абортите без упойка и аз съм го чувала. Една колежка в България ми разправяше, че майка и правила аборт и че тогава само легенди са се разказвали, че на “софиянки” им слагали упойка…

Започнах да търся повече информация по темата, защото тези два коментара тотално противоречаха на информацията, с която аз разполагах. За съжаление, обаче, не ми се отваря парашута и откривам само откъслечни парчета. В книгата на Гал и Клигман The Politics of Gender after Socialism прочетох кратка бележка, че по време на социализма в България, абортите са били абсолютно позволени за жените от турски и ромски произход, но не и за жените от български произход. Което е потресаващо, но уви, липсват детайли.

Ако темата ви интересна, хайде с общи усилия да поразровим колективната памет и да проверим какво всъщност се е случвало. 6 милиона репортери… или… там каквото.