Въпросът “какво прави една фирма, която има повече подходящи мъже за управленска позиция?” вече бе зададен. ;) Все още предстои някой да попита “как да се отървем от всичките некомпетентни мъже, които вече имат прекалено много власт?” или пък, съвсем фундаментално,… “дали не е време да размислим какво всъщност означава един човек да е подходящ за управленска работа?”. Всъщност, Красимира Джисова пита версия на първия и задава още много интересни въпроси.

Ще се радвам да участвате в разговора и ако имате желание да коментирате по същество, коментирайте директно на сайта на Капитал, за да съберем всички бележки и въпроси на едно място. Ако имате някакви off-topic коментари, тях оставете при мен.

От сега ми е ясно, че ще загубя (знаем си аудиторията, все пак), но пък самата тема е супер значима и сложна и за мен е въпрос от лична важност да участвам в разговора. Много се надявам да се включите и вие.

Междувременно, ако ви липсват регулярните ми update-и, можете да погледнете Tumblr-а ми, който е нещо като визуална притурка към Openly Feminist.

Пишете как сте.

Дълбоко осъждам този ПОРЕДЕН акт на подтикване към насилие и религиозна омраза и призовавам за окончателната политическа делегитимация на АТАКА.

Очаквам Главния Прокурор и Министъра на Вътрешните работи да действат съобразно дадените им правомощия и да направят всичко възможно този казус да бъде разрешен във възможно най-кратък срок.

***

Подпишете петицията и помогнете за нейното разпространение.

Първият е съобщението на КНСБ за феминизацията на бедността в България:

“Може да се говори за феминизация на бедността у нас”, обяви лидерът на КНСБ Желязко Христов. По думите му там, където глава на домакинството е жена, семейството е по-бедно с 25-30% спрямо другите домакинства. “Жените са по-голямата част от безработните, заплатите им са по-ниски, те са и жертва на трафик на хора”, посочи Христов. Той допълни, че жените у нас са по-образовани, но шансът има да намерят работа по специалността е по-малък.

Тази информация е по-интересна, ако се чете в комбинация с материала в Кариери за френското проучване на професионалната реализация на мъжете и жените:

- мъжете без диплома получават средно с 23% по-високи заплати от жените със същия образователен ценз. При висшистите разликата е 21%
- Фактът, че жените по-често залагат на гъвкавата заетост, обяснява в известна степен различията при по-слабо образованите. За хората с докторски и магистърски степени обаче този аргумент по-скоро не работи.
- С натрупването на стаж различията се задълбочават още повече.

Конкретните проценти в България и Франция, разбира се, се различават, но тенденциите мисля, че са аналогични.

Три от основните причини за по-ниските заплати са:

- фактът, че повечето жени изискват по-ниски стартови заплати и по-рядко изискват повишение

- лепкавият под: феноменът, при който дори добър начален старт в професията бива последван с тъпчене на едно място и невъзможност за развитие напред

- стъкленият таван: ограниченият достъп на жените до високи управленски позиции

Към тези три фактора, добавям и:

- традицията, жените да се занимават с професии, които се смятат за “естествено продължение на биологично заложените ни функции“: детегледачки, учителки, възпитателки медицински сестри. Тези професии пък от своя страна, някакси не знам защо, пък се оказват сред най-ниско платените професии по принцип.

- половата сегрегация на много професии: във форума на Кариери говорих с един мъж и една жена за строгото профилиране по специалности в медицинската професия, например: “добрите детски лекари са жени; добрите хирурзи са мъже”

И понеже този текст става прекалено дълъг, в следващия постинг ще споделя две лични истории, които мисля, че доста добре илюстрират казуса със сексизма в професионалната сфера.

Дискриминацията не е само думи и цифри, а и много тъжни истински истории.

Поводът за протеста е раждането на една жена в същата тази болница. При законния й отказ да подпише документа „Информирано съгласие” отношението към родилката е станало грубо, придружено със заплахи и шантаж, а по-късно е обърната и държана с физическа сила в легнала позиция за раждане и шита без упойка „за наказание“. Всяко едно от тези действия е в противоречие на нейните права като пациент и като човек.

Разказът на жената можете да прочетете тук. Много жени във форума разказват, че насилието над родилки е много често срещано явление.

Протестът умишлено се организира на 25-ти ноември, международния ден за защита на жените от насилие. Всякакво насилие е недопустимо, приканват организаторите на протеста. Но когато в голяма столична болница, в процеса на раждане, когато жената е най-уязвима, срещу нея е упражнявано психологическо и физическо насилие, и се проявява неуважение, принуда и незачитане на нуждите й, говорим за стъпкване на права на официално ниво. Това би трябвало да е напълно недопустимо.

Ако сте пострадали от подобно отношение или просто се чувствате съпричастни, заповядайте на 25-ти ноември, от 10:00ч, пред главния вход на 1АГ „Св. София“.

Научих за случилото се от Василена Доткова.

Преди известно време, адв. Маргарита Илиева от БХК даде следната дефиниция на непряка дискриминация:

Непряка дискриминация има, когато някакво правило, което важи еднакво за всички, на практика поставя в по-лошо положение единия пол за разлика от другия. Например, изискване да си висок/а 1.80м., за да те наемат на работа като полицай. Диспропорционално по-малко жени ще могат да изпълнят това изискване и да получат работата. Ако това изискване не е оправдано, то е незаконно. За да е оправдано, трябва да е стриктно необходимо на работодателя. Ако работодателят може да си постигне целта и по друг начин – при условие че тя самата е законна, без това изискване, значи то не е оправдано.

Случаят с въпросната наредба е точно същият. Опитваме се да разберем дали изискванията, специфицирани в наредбата са оправдани. ОК, всички сме съгласни, че гвардейските части имат най-вече показни, церемониални, парадни функции. Те съществуват, за да внушават респект, да демонстрират военната мощ на нацията. Изискванията за ръст и т.н., включени в текста на прословутата наредба съществуват, защото се смята, че за да може един войник да вдъхва респект, той трябва да бъде висок над 180 см, да има еди-какви-си физически данни. Тези физически данни са такива, че на практика нито една жена не би могла да ги покрие.

Същественият въпрос в този казус обаче е дали наистина физическия ръст е единствения начин, по който един гвардеец може да внушава респект? Нима един 170 см човек (мъж или жена), който има силно лично излъчване, самообладание, авторитетен маниер, стегната униформа, добра физическа форма и пр. е по-малко респектиращ от един 180 см такъв? И всъщност точно този въпрос е смисълът на делото, заведено от БХК. Оганизацията не настоява, че наредбата Е дискриминативна. БХК настоява за проверка, която да прецени ДАЛИ наредбата е дискриминативна.

Делото е изключително важно за България, защото посочва механизма, по който да се анализират конкрети нормативн документи, закони, наредби за елементи на непряка дискриминация. В този смисъл, конкретният изход на делото е почти без значение. Това, което е важно, е да се научим как да определяме дали правилата, които създаваме не поставят някои от нас в по-неблагоприятно положение.

Преди известно време, адв. Маргарита Илиева от БХК даде следната дефиниция на непряка дискриминация:

Непряка дискриминация има, когато някакво правило, което важи еднакво за всички, на практика поставя в по-лошо положение единия пол за разлика от другия. Например, изискване да си висок/а 1.80м., за да те наемат на работа като полицай. Диспропорционално по-малко жени ще могат да изпълнят това изискване и да получат работата. Ако това изискване не е оправдано, то е незаконно. За да е оправдано, трябва да е стриктно необходимо на работодателя. Ако работодателят може да си постигне целта и по друг начин – при условие че тя самата е законна, без това изискване, значи то не е оправдано.

Случаят с въпросната наредба е точно същият. Опитваме се да разберем дали изискванията, специфицирани в наредбата са оправдани. ОК, всички сме съгласни, че гвардейските части имат най-вече показни, церемониални, парадни функции. Те съществуват, за да внушават респект, да демонстрират военната мощ на нацията. Изискванията за ръст и т.н., включени в текста на прословутата наредба съществуват, защото се смята, че за да може един войник да вдъхва респект, той трябва да бъде висок над 180 см, да има еди-какви-си физически данни. Тези физически данни са такива, че на практика нито една жена не би могла да ги покрие.

Същественият въпрос в този казус обаче е дали наистина физическия ръст е единствения начин, по който един гвардеец може да внушава респект? Нима един 170 см човек (мъж или жена), който има силно лично излъчване, самообладание, авторитетен маниер, стегната униформа, добра физическа форма и пр. е по-малко респектиращ от един 180 см такъв? И всъщност точно този въпрос е смисълът на делото, заведено от БХК. Оганизацията не настоява, че наредбата Е дискриминативна. БХК настоява за проверка, която да прецени ДАЛИ наредбата е дискриминативна.

Делото е изключително важно за България, защото посочва механизма, по който да се анализират конкрети нормативн документи, закони, наредби за елементи на непряка дискриминация. В този смисъл, конкретният изход на делото е почти без значение. Това, което е важно, е да се научим как да определяме дали правилата, които създаваме не поставят някои от нас в по-неблагоприятно положение.

Делото се завежда пред Върховния административен съд, от името на две студентки. БХК иска Съдът да направи запитване до Съда на европейските общности дали общностното право позволява такова дискриминационно изключване.

Подробности по-късно.

via БХК

Делото се завежда пред Върховния административен съд, от името на две студентки. БХК иска Съдът да направи запитване до Съда на европейските общности дали общностното право позволява такова дискриминационно изключване.

Подробности по-късно.

via БХК

Мислeх си, че подобно парламентарно решение много би ме разгневило, но всъщност първото нещо, което си помислих, след като разбрах новината, беше: Пак ще си говорим. Това решение е толкова ретроградно и толкова асинхронично на естествения социален прогрес, че от хиляди километри е очевидно, че е въпрос на време да бъде отменено. Различни форми на фактическото съжителство са приети в толкова много държави по света, от толкова много години. Ясно е, че и при нас ще се случи.

Това, което не е ясно е защо не се случва сега. И защо всякакви положителни промени в България трябва да се случват с много зор, дълго закъснение и под чуждестранен натиск.