Двигател на действието е любовната история между Алексей Иванов, работник в завод за стомана и Наташа, учителка. Алексей успява да преизпълни работническата си норма и по този повод е поканен да се срещне със самия Сталин. По време на срещата им, Сталин помага на Алексей да осъзнае колко силни всъщност са чувствата му към Наташа и му поръчва да се прибере у дома и да й почете поезия, за да я накара тя да го обикне. Алексей се прибира вкъщи, обяснява се в любов и докато двамата с Наташа се разхождат сред житните нивя, селото им бива нападнато от фашистите.
До края на филма, зрителят се опитва да си отговори на въпроса дали и как едно момиче би могло да избере между любовта си към един обикновен човек и любовта си към Другаря Сталин.
***
Сетих се за “Падането” в контекста на изказванията на Бойко Борисов относно семейния живот на Президента. От всичките неща, които принципно биха могли да бъдат изкоментирани в случая, ще кажа само едно:

Борисов явно гледа много филми.

Въпросът “какво прави една фирма, която има повече подходящи мъже за управленска позиция?” вече бе зададен. ;) Все още предстои някой да попита “как да се отървем от всичките некомпетентни мъже, които вече имат прекалено много власт?” или пък, съвсем фундаментално,… “дали не е време да размислим какво всъщност означава един човек да е подходящ за управленска работа?”. Всъщност, Красимира Джисова пита версия на първия и задава още много интересни въпроси.

Ще се радвам да участвате в разговора и ако имате желание да коментирате по същество, коментирайте директно на сайта на Капитал, за да съберем всички бележки и въпроси на едно място. Ако имате някакви off-topic коментари, тях оставете при мен.

От сега ми е ясно, че ще загубя (знаем си аудиторията, все пак), но пък самата тема е супер значима и сложна и за мен е въпрос от лична важност да участвам в разговора. Много се надявам да се включите и вие.

Междувременно, ако ви липсват регулярните ми update-и, можете да погледнете Tumblr-а ми, който е нещо като визуална притурка към Openly Feminist.

Пишете как сте.

Дълбоко осъждам този ПОРЕДЕН акт на подтикване към насилие и религиозна омраза и призовавам за окончателната политическа делегитимация на АТАКА.

Очаквам Главния Прокурор и Министъра на Вътрешните работи да действат съобразно дадените им правомощия и да направят всичко възможно този казус да бъде разрешен във възможно най-кратък срок.

***

Подпишете петицията и помогнете за нейното разпространение.

Когато започнах преди няколко години, всъщност започнах да пиша, защото намирах малко хора, с които да говоря по тези теми. Женските списания бяха източник на информация за гащи и силикон. “Сериозните” издания преписваха едно и също прес-съобщение по случай “празника” и го подписваха като свое. Много от читателите ми ме питаха, оффф, кво толкова. Какво повече искаш?!

Днес, около 3 години по-късно, 8-ми март е по-спокоен. Не защото мисля, че всичко е наред. Напротив. От чисто-статистическа гледна точка, България е с няколко стъпки назад по отношение половата равнопоставеност.

Световният Икономически Форум всяка година прави един много интересен доклад: The Global Gender Gap Report, в който класира държавите по ниво на полова равнопоставеност. Прави се индекс, който е съвкупност от индикатори, между които са трудовата заетост и паритет в заплащането на мъжете/жените, образование, женското участие в политиката, здраве и др. Традиционно, на върха на класацията са Скандинавските държави: Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция. На дъното са Пакистан, Чад и Йемен. През 2006-та, България се класира на 37-ма позиция във въпросния доклад от 115 държави. През 2007-ма на 25-то място, през 2008-ма на 36-то, през 2009-та на 38-мо. През 2010-та, България се класира на 50-та позиция, непосредствено след Чили и Македония и пред Киргизстан и Израел. България е на първо място в света по брой жени, работещи на технически позиции, на 40-то място по достъп до здравна грижа и на 108-мо място по отношение съизмеримост на заплащането на мъжете и жените.

Днешният ми 8-ми март е по-спокоен, защото цитираният параграф не е цитат от просто някакъв си постинг в блога ми, а от материал, който написах по поръчка на Сибина Кръстева, редактор специални проекти в Бизнес Медиа Груп. Можете да прочетете пълния текст в годишното издание на групата, 100-те най-влиятелни жени. Убедена съм, че ще намерите цялото издание изключително интересно и любопитно. Относно самата класация, и аз като Маги Малеева ще отбележа, че не харесвам всички жени, които са включени в нея, но се радвам, че списъкът съществува.

Спокойна съм и защото публикациите, които видях по случай 8-ми март в други издания всъщност са доста интересни и написани грамотно и без сарказъм. Обърнете особено внимание на материала във в-к Дневник за постъпилите жалби към Комисията за защита от дискриминация. А най-хубавото на всичко това е, че публикации по темата (не навсякъде и не супер-често, естествено), се появяват доста по-регулярно.

С две думи, доволна съм, че като че ли лека полека темите за дискриминацията, равноправието и нуждата от равнопоставеност лека полека преминават в обществения мейнстрийм. И за хората, тези въпроси, не са загърнати в 8-мартенски целофан, а са нещо, за което мислят активно и последователно.

Да отбележим денят. Пък, че не е много-много за празнуване, то е ясно.

Текстът ми за ролята на жените в правителството на Бойко Борисов е цитиран доста обстойно в блога на Le Monde, посветен на Балканите. Журналистът, с когото разговарях е  г-н Александър Леви.

Аз, обаче, толкова си следя мейлите напоследък, че разбирам за появата на материала кажи-речи два месеца по-късно. Абееееееее.

Въпросният материал е политически анализ толкова колкото аз съм космонавт, но за сметка на това пък е добър манифест на това какво мисли господин Найденов за жените:

- [В] кариерите на дамите има някои особености. Едни се издигат чрез собствените си способности, други по-скоро чрез някой мъж. Едни са експертки, други са украшения. Едни са лидерки, други са по-скоро домакинки, които замитат разпиляното от мъжете.

(Това е важно да се отбележи, понеже за разлика от жените, мъжете принципно се издигат благодарение на собствените си способности.)

- [И] при предишните управления имаше компетентни бюрократки като например Лидия Шулева и Меглена Плугчиева. Но ударението бе по-скоро върху дамите, които украсяваха властта – Чилова, Хюсменова, Етем, Масларова… Донякъде сред тях бих сложил и Гергана Грънчарова, тъй като нейната кариера съпътства кариерата на съпруга й. Както и Надежда Михайлова, която така и не успя да се утвърди като самостоятелен владетел.

(Ясно, който пише, той поставя ударенията.)

- Днешните властови дами вече не са украшения, а компетентни домакини. Мястото им не е в будоара, а в кухнята.

(Не знаех, че това са опциите: будоара или кухнята. Аз си мислех, че мястото на жените е навсякъде, където искат да бъдат?!)

- При новото управление са на мода жените служителки. Причината, естествено, е в Бойко Борисов – той е доминиращ мъжкар, така че край него трудно могат да виреят други доминиращи мъжкари със своите дамски украшения. И в природата е така – алфа кучето е заобиколено от кучки, похотливите песове стоят встрани, примъкват се небрежно, но са винаги готови да хукнат. Жените са по-изпълнителни, по-организирани и по-старателни в детайлите. Затова те са идеалните допълнения на мъжествения лидер, какъвто е Бойко Борисов.

(В природата, освен това, кучетата серат и пикаят където им падне. Не си бършат задника с тоалетна хартия. Не четат книги, не ходят на училище. Но явно, все пак, въпреки това не бива да се колебаем да се сравняваме с кучетата. Особено когато става дума за сравняване на жените с уличници).

- А както казва Мусолини: “Тълпата обича силните мъже… Тълпата е като жена!”

(Е, доживяхме да ни цитират и фашистки диктатори като примери за далновидност и мъдрост. Без коментар.)

- Женският характер на българската избираща тълпа я прави капризна, емоционална, непредсказуема. В същото време тази дама се стреми към подчинението, към благочестивата пасивна роля.

(Чакай малко. Жените са капризни, емоционални, непредсказуеми? Стремят се към подчинение? Стремят се към благочестива пасивна роля? Г-н Найденов, с всичкото ми уважение към вас: ХАХАХХАХАХХАХХХАХ)

- В този смисъл Осми март е не само празник на жените, той е и празник на съвкупния български избирател. Той е непостоянен, понякога малко вятърничав, но пък винаги готов да приюти една юношеска политическа главица в топлата си пазва.

(Сериозно, Найденов, жените са мили разсеяни курви?! Вашата съпруга такава ли е?! Майка ви?! Дъщеря ви?!)

***
Покрай осмомартенската олелия се начетох на какви ли не сексистки вметки. Повечето от тях, разбира се, бяха псевдо-анонимни във формата на коментари под статии в разни електронни издания. Толкова откровено сексистки текст като този на Найденов обаче никъде другаде не видях. Валери. Найденов. Все пак, това не съм АЗ. Или някой аналогично незначителен блогър. Това е един от най-известните български журналисти, с текст в едно от най-четените български издания, с влияние не само върху читателите си, но и върху политическите ни среди. Обида след обида. Унижение след унижение. То вярно, че българското общество е по-консервативно и традиционно по отношение на междуполовите отношения и мястото на жената в обществения живот. Но тази статия е старомодна и недопустима даже и по разбиранията на дядо ми. (Даже не ми прави част да намесвам дядо ми в този текст, защото той е много умен и възпитан човек и не мисли, че жените са втора ръка хора).

Ако бях Найо Тицин, щях да питам: “Г-н Найденов, колко ви е часът?!”

От гледна точка на един незапознат с българската действителност анализатор, Бойко Борисов наистина изглежда приятно прогресивен: силно ангажиран с промотирането на женското крило на ГЕРБ, голям брой жени в партийните листи, доста жени на ключови политически позиции (парламентарен председател, министри, евро-комисари, кмет на София). Крайно време е, дет се вика.

В същото време, обаче, ако Дан Билефски познаваше българските обществени нагласи, щеше да обърне внимание, че в голяма степен издигането на жени в българската политика е управлявано от същия този балкански мачизъм, който Борисов би трябвало да опровергава.

Борисов многократно е споменавал, че работи по-добре с жени, защото са по-дисциплинирани и неподкупни от мъжете. Това е едно от онзи тип изказвания, които на пръв поглед изглеждат като комплимент, но на втори прочит се оказват някак хмммм биологично-детерминистки. Жените са дисциплинирани и неподкупни, защото по природа са по-плахи и неуверени и се страхуват да поемат рискове. Което пък, от друга страна, ги прави идеални работяги, перфектните изпълнители, особено когато са поставени под закрилата на силен и добронамерен мъж-водач. Е*ем ти и равноправието.

Преди да сте ме обвинили, че си измислям или украсявам идеите на Генерала, ще ви помоля да си спомните историята за набитото гадже на дъщеря му и коментарите относно критиките срещу Желева (“на жена такива работи не се правят“). Феминист е човек, който вярва, че мъжете и жените са равнопоставени. Бойко Борисов вярва, че жените имат нужда от покровителство и (мъжка) закрила. Бойко Борисов не е феминист.

За да не звуча прекалено анти-Бойко (който, между другото, ми е супер любопитен като герой, защото наистина ми се струва, че поне спрямо жените, политическата му интуиция го води в правилната посока), искам да обърна внимание на изказването на заместник кмета на София, цитиран от Дан Билефски:

“Големият проблем е, че жените са по-податливи на настроения и вземане на решения, основани на интуицията, а не на фактите. По време на криза една жена може много бързо да се преобрази от политик в човешко същество, а това може да се окаже лошо.”

Това изказване първоначално ме вбеси, но после някак ме развесели, защото Герджиковата наглост е наистина хумористична. Искам да си представя как съпругата и дъщерите му прочитат въпросния цитат и с изненада научават, че мъжът в дома им всъщност не е човешко същество.

Ако бях на мястото на г-жа Фандъкова, бих го уволнила веднага. Ей така, без много емоции. Защото в случая и без да имам особено развита интуиция, фактите са еднозначни: господин Герджиков не мисли трезво. Представете си как би реагирал по време на криза?!