В контекста на нашите разговори от последните няколко дни: не знам дали в Швеция жените са по-слаби мениджъри от мъжете там, но процентното им участие на управленски позиции е по-високо от това на жените в България. А като гледам… нямаме причини да се притесняваме за просперитета на частния бизнес по техните земи.

***
Картинка via TrendUpdates.

Само, че това с личната борба е малко по-сложно отколкото изглежда. Защото светът, в който живеем, за нещастие е устроен по начин, който не оценява женските умения и усилия толкова високо, колкото мъжките. Две интерсни проучвания по темата:

McKay & McKay

McKay & McKay е едно легендарно проучване, проведено от Палуди и Бауър още през 1983 година, в което участват 360 студенти. Изследователите раздават кратка статия от около 1500 думи и молят студентите да я оценят по петобалната система. Под някои от статиите стои името Joan T. McKay (женско име), под някои Joan T. McKay (мъжко име), под друго J.T. McKay (неопределено). Самите текстове са абсолютно идентични, единствената разлика е в пола на автора. Никой няма да бъде изненадан от резултатите. Студентите (момчета и момичета) оценяват статията от мъжкия автор по-високо.

„Слепи“ прослушвания

През 2000, известната икономистка Сесилия Рауз (Princeton) публикува проучване, в което разглежда броя на жените-музикантки в големите престижни симфонични оркестри в САЩ и Европа. Използвайки данни от прослушвания, Рауз стига до заключението, че когато музикантите за даден оркестър биват селектирани на базата на „слепи“ прослушвания (т.е. прослушвания, които се провеждат зад параван и журито няма представа дали дадения музикант е мъж или жена), шансовете на жените да минат напред към следващ кръг на прослушването се повишава с 50%. В проучването се разглежда факта, че през 70-те броят на жените в оркестрите е бил едва 10%, а през 2000 техният брой се е повишил до 35%. Според икономистите, въвеждането на слепи прослушвания обяснява около 30% от повишението. Останалите 5% процента се дължат на други фактори: еманципацията, повече млади момичета се занимават с музика и др.

Или с други думи: да се твърди, че жените едва ли не сами са отговорни за по-слабите обществени позиции, които заемат е меко казано прибързано и безотговорно. Това просто не отговаря на реалноста. Както показват тези две проучвания, конкретните умения на отделната жена са без значение, когато тя бива оценявана на базата на пола си, а тази оценка е повлияна от културни стереотипи.

Photo via Scion Cho.

Проучването показва, че през годините мъжете стават все по-щастливи, а жените все по-нещастни. Резултатите са такива за хора от всякакви социално-икономически прослойки. Резултатите също показват, че в младите си години жените са по-щастливи от мъжете, но с годините стават по-нещастни. Тенденцията при мъжете работи в обратната посока: младите мъже са по-нещастни от младите жени, но с годините мъжете стават по-щастливи.

Доуд търси коментар от изследователи от Галъп, които обясняват, че основната причина за тези резултати са множеството задължения, които имат жените и водят до постоянно увеличаващи се стрес и изисквания. Ако преди години, пише Доуд, жените са оценявали себе си на база външния си вид, децата, съпрузите, градините и вечерите, които организират, то в момента жените оценяват себе си на базата на…. външния си вид, децата, съпрузите, градините, вечерите, които организират И висшето образование, работата, крайните срокове и опитите да поддържат семейства, в които и двамата партньори работят. Мъжете, от своя страна, пък все по-малко се налага да се тревожат за изхранването на семействата си, защото повечето жени работят и не са толкова зависими от мъжете, колкото преди години.

Прочетете целия материал и пишете около вас как е.

Миналата година група социални психолози групират 42 двойки състезатели по шах. Във всяка една двойка, двамата състезатели са от едно и също ниво. Всяка двойка е мъж-жена. Играя две партия шах в интернет. Резултатите:

- Когато жените не знаят пола на съперника си, те се представят толкова добре колкото мъжете.
- Когато администраторът на теста каже на една жена, че съперника й е мъж, тя играе 50% по-зле без значение дали в действителност съперника е мъж или жена.
- Когато администраторът на теста каже на една жена, че съперника й е жена, тя игра точно толкова добре колкото мъжете (без значение какъв всъщност е пола на съперника).

Изводът на психолозите е, че основната причина за по-слабото представяне на жените в шаха за джендър стереотипите. Второто, по-общо заключение на авторите е, че увереността и самочувствието влияят на представянето. В случая, поставени срещу мъже, жените имат по-ниско самочувствие (в резултат на социално възпитание) и по тази причина се справят по-слабо. Статията е публикувана в European Journal of Social Psychology. Всички материали минават през blind peer review преди да бъдат публикувани.

Мислите ли, че резултатите от това проучване биха могли да бъдат генерализирани за по-широк кръг от сфери?

Изследвани са представите на 104 канадски студенти относно 33 сексуални практики: мастурбация, хомосексуални фантазии, воайорство, покорен секс и т.н. Основният извод на учените е, че въпреки че от мъжете се изисква и очаква да имат силно изразен сексуален нагон, те имат много малко свобода в леглото. Обратното е валидно за жените.

Според проучването, обществените нагласи към:

• мъжете, които не се интересуват толкова много от секс
• мъжките хомосексуални фантазии
• мъжете, които обичат да бъдат доминирани от жените в леглото

са по-скоро негативни, докато същите тези практики се смятат за напълно нормални сред жените.

Не мога да намеря пълния текст на статията, така както е публикувана в академичния журнал и не знам дали очевидните проблеми, които виждам в нея са изследователски или по-скоро журналистически грешки. Притесняват ме най-вече три неща:

1. Струва ми се малко смело да се говори за промени в обществените нагласи след проучване, проведено сред 104 човека.
2. Всички участници в проучването са студенти, което повдига доста въпросителни относно сексуалния им опит и общовалидноста на техните представи.
3. [*** Статията поставя знак за равенство между сексуална практика и сексуалност, което е изключително неправилно. Сексът е акт, практика. Сексуалноста е много по-широко понятие, което включва такива неща като идентичност, ориентация, себеусещане... Сексуалноста е свързана с физиологията, но не се изчерпва от нея. Проявява се по милиони различни начини, които в повечето случаи всъщност нямат нищо общо с правенето на секс. ***]

Така. Въпреки тези пропуски, на мен ми се струва, че темата е интересна за дискутиране. Моите лични наблюдения горе-долу съвпадат със заключенията на социолозите. Традиционните социални роли, които се отделят на мъжете оказват сериозен натиск върху това, какво се очаква от тях в леглото (или там където се случва магията). От друга страна, обаче, това, че за жените е прието да имат повече свобода да бъдат себе си по време на секс, съвсем не означава, че върху жените не се оказва сериозен натиск относно начините, по които демонстрират своята сексуалност навън в обществото. Изследването е интересно, защото показва как традиционните джендър роли водят до ограничения в най-различни аспекти на живота, както на мъжете, така и на жените.

Това обаче е голяма тема…, която ще подхвана в отделен постинг (специално за моя приятел Бойчев).

Айде, слушам ви.

P.S. *** Изследването НЕ поставя знак между секс и сексуалност. Статията разглежда обществените нагласи към това какво хората смятат за нормална и ненормална сексуалните практики за мъжете и съответно за жените. Третата ми критика по-скоро не важи, но я оставям, защото разграничението е важно.

Извинявам се, ако този постинг е малко объркан… не мога да намеря оригиналния текст на това изследване и различните „преразкази“, на които попадам не са напълно ясни.

Изследвани са представите на 104 канадски студенти относно 33 сексуални практики: мастурбация, хомосексуални фантазии, воайорство, покорен секс и т.н. Основният извод на учените е, че въпреки че от мъжете се изисква и очаква да имат силно изразен сексуален нагон, те имат много малко свобода в леглото. Обратното е валидно за жените.

Според проучването, обществените нагласи към:

• мъжете, които не се интересуват толкова много от секс
• мъжките хомосексуални фантазии
• мъжете, които обичат да бъдат доминирани от жените в леглото

са по-скоро негативни, докато същите тези практики се смятат за напълно нормални сред жените.

Не мога да намеря пълния текст на статията, така както е публикувана в академичния журнал и не знам дали очевидните проблеми, които виждам в нея са изследователски или по-скоро журналистически грешки. Притесняват ме най-вече три неща:

1. Струва ми се малко смело да се говори за промени в обществените нагласи след проучване, проведено сред 104 човека.
2. Всички участници в проучването са студенти, което повдига доста въпросителни относно сексуалния им опит и общовалидноста на техните представи.
3. [*** Статията поставя знак за равенство между сексуална практика и сексуалност, което е изключително неправилно. Сексът е акт, практика. Сексуалноста е много по-широко понятие, което включва такива неща като идентичност, ориентация, себеусещане... Сексуалноста е свързана с физиологията, но не се изчерпва от нея. Проявява се по милиони различни начини, които в повечето случаи всъщност нямат нищо общо с правенето на секс. ***]

Така. Въпреки тези пропуски, на мен ми се струва, че темата е интересна за дискутиране. Моите лични наблюдения горе-долу съвпадат със заключенията на социолозите. Традиционните социални роли, които се отделят на мъжете оказват сериозен натиск върху това, какво се очаква от тях в леглото (или там където се случва магията). От друга страна, обаче, това, че за жените е прието да имат повече свобода да бъдат себе си по време на секс, съвсем не означава, че върху жените не се оказва сериозен натиск относно начините, по които демонстрират своята сексуалност навън в обществото. Изследването е интересно, защото показва как традиционните джендър роли водят до ограничения в най-различни аспекти на живота, както на мъжете, така и на жените.

Това обаче е голяма тема…, която ще подхвана в отделен постинг (специално за моя приятел Бойчев).

Айде, слушам ви.

P.S. *** Изследването НЕ поставя знак между секс и сексуалност. Статията разглежда обществените нагласи към това какво хората смятат за нормална и ненормална сексуалните практики за мъжете и съответно за жените. Третата ми критика по-скоро не важи, но я оставям, защото разграничението е важно.

Извинявам се, ако този постинг е малко объркан… не мога да намеря оригиналния текст на това изследване и различните „преразкази“, на които попадам не са напълно ясни.

Както обикновено, и тази година челните места в класацията за заети от Скандинавските държави: Норвегия, Финландия и Швеция заемат съответно първо, второ и трето място в класацията.

България заема 36-та позиция или 9 позиции по-зле от позицията, която сме заемали през 2007-ма. Изследователите обясняват, че причината за промяната в нашия случай е влошаването на положението на жените в България по два основни показателя:

1. Индекс „Икономическо участие и възможности“: което означава, че нивото на заплатите, общото ниво на участие на жените в икономическия живот на страната, както и достъпа на жените до високо-квалифицирани позиции не са толкова добри, колкото са били през 2007-ма. Сравнена с други държави по показател „равно заплащане за една и съща работа“, България се класира на 75-то място.

2. Индекс „Политическо овластяване“: който отразява нивото на репрезентация на жените в политическите структури на страната и показва, че тази година броя на жените в парламента, в съдебната система, в местната власт и т.н. е значително по-нисък отколкото през 2007-ма.

Докладът не е напълно изчерпателен, най-малкото, защото се фокусира единствено върху обективно измерими показатели (трудова заетост, заплащане, образование) и няма как да отрази такива фактори като социални роли, преобладаващи медийни образи и т.н. и т.н. Но въпреки това много ясно показва, че при целенасочена политика, една държава може да постигне изключително голям напредък в рамките на сравнително кратък период от време.

***
via Ena, via mediapool

Както обикновено, и тази година челните места в класацията за заети от Скандинавските държави: Норвегия, Финландия и Швеция заемат съответно първо, второ и трето място в класацията.

България заема 36-та позиция или 9 позиции по-зле от позицията, която сме заемали през 2007-ма. Изследователите обясняват, че причината за промяната в нашия случай е влошаването на положението на жените в България по два основни показателя:

1. Индекс „Икономическо участие и възможности“: което означава, че нивото на заплатите, общото ниво на участие на жените в икономическия живот на страната, както и достъпа на жените до високо-квалифицирани позиции не са толкова добри, колкото са били през 2007-ма. Сравнена с други държави по показател „равно заплащане за една и съща работа“, България се класира на 75-то място.

2. Индекс „Политическо овластяване“: който отразява нивото на репрезентация на жените в политическите структури на страната и показва, че тази година броя на жените в парламента, в съдебната система, в местната власт и т.н. е значително по-нисък отколкото през 2007-ма.

Докладът не е напълно изчерпателен, най-малкото, защото се фокусира единствено върху обективно измерими показатели (трудова заетост, заплащане, образование) и няма как да отрази такива фактори като социални роли, преобладаващи медийни образи и т.н. и т.н. Но въпреки това много ясно показва, че при целенасочена политика, една държава може да постигне изключително голям напредък в рамките на сравнително кратък период от време.

***
via Ena, via mediapool

Както обикновено, и тази година челните места в класацията за заети от Скандинавските държави: Норвегия, Финландия и Швеция заемат съответно първо, второ и трето място в класацията.

България заема 36-та позиция или 9 позиции по-зле от позицията, която сме заемали през 2007-ма. Изследователите обясняват, че причината за промяната в нашия случай е влошаването на положението на жените в България по два основни показателя:

1. Индекс „Икономическо участие и възможности“: което означава, че нивото на заплатите, общото ниво на участие на жените в икономическия живот на страната, както и достъпа на жените до високо-квалифицирани позиции не са толкова добри, колкото са били през 2007-ма. Сравнена с други държави по показател „равно заплащане за една и съща работа“, България се класира на 75-то място.

2. Индекс „Политическо овластяване“: който отразява нивото на репрезентация на жените в политическите структури на страната и показва, че тази година броя на жените в парламента, в съдебната система, в местната власт и т.н. е значително по-нисък отколкото през 2007-ма.

Докладът не е напълно изчерпателен, най-малкото, защото се фокусира единствено върху обективно измерими показатели (трудова заетост, заплащане, образование) и няма как да отрази такива фактори като социални роли, преобладаващи медийни образи и т.н. и т.н. Но въпреки това много ясно показва, че при целенасочена политика, една държава може да постигне изключително голям напредък в рамките на сравнително кратък период от време.

***
via Ena, via mediapool

Този тип стереотипизирането на момчешкото и момическото поведение е важен социален феномен по 1 милион причини, но най-вече, защото в някои случаи може да има изключитлно тежки психологически и дори физически последствия за хората.

Пример за това е едно проучване, за което научих от Юлияна Плевнелиева (привет и благодаря още веднъж). Екип в Social and Communication Disorders Clinic в Great Ormond Street Hospital в Лондон изследва разликите в това как аутизмът се проявява при момчетата и при момичетата.

Доколкото разбирам от статията, години наред се е смятало, че основните симптоми на аутизма са вглъбеност, притестнителност, свръх-чувствителност и вманиаченост на тема хора и връзки. Не че този тип държане е категоричен знак, че детето има аутизъм; просто симпоми. Така. Когато малки момченца се държат по гореописания начин, явно на много родители им прави впечатление. Водят децата на лекар и ако има проблем, лекарите прилагат съответната терапия.

“Благодарение” на стереотипни възприятия за това как се държи едно малко момиче, обаче, тези симптоми минават абсолютно незабелязани от родителите на момичета с аутизъм. Ако едно малко момче е болезнено чувствително и притеснително, родителите му веднага започват да се чудят дали то е наред, защото момченцата “по принцип” са шумни и палави. Ако едно момиченце се държи по абсолютно същия начин обаче, родителите си казват “принцесата на мама” и въобще не подозират, че нещо може да не е точно както трябва.

Според лекарите, участвали в проучването, джендър стереотипите, които действат в случая са една от причините, поради която много момичета живеят с аутизъм без да получават нужната им помощ и подкрепа както от лекарите, така и от семействата им.

Темата е ОГРОМНА, знам. Но много ще се радвам да чуя как ще коментирате. Междувременно, аз подготвям следващия постинг за отрицателните влияние на сексизма в медицинските изследвания.