Дълбоко осъждам този ПОРЕДЕН акт на подтикване към насилие и религиозна омраза и призовавам за окончателната политическа делегитимация на АТАКА.

Очаквам Главния Прокурор и Министъра на Вътрешните работи да действат съобразно дадените им правомощия и да направят всичко възможно този казус да бъде разрешен във възможно най-кратък срок.

***

Подпишете петицията и помогнете за нейното разпространение.

Български хелзинкски комитет, като изразява дълбокото си възмущение от бруталното нападение, настоятелно призовава Прокуратурата да свърши своята работа и да проведе пълно и щателно разследване на този инцидент. В разследването си тя ще е улеснена от публично разпространения запис, на който много добре се виждат както лицата на основните биячи, така и на тези, които ги подкрепят с песни и викове от улицата. Нападателите и техните подбудители съвсем очевидно са осъществили деяния, наказуеми по редица членове от действащия Наказателен кодекс. Разследването трябва да се фокусира върху дискриминационния мотив, а българското правораздаване следва най-сетне да докаже, че то разследва и наказва сериозно престъпленията, мотивирани от етническа или религиозна омраза. Трудно е да си представим по-ярък пример на деяние, мотивирано от религиозна омраза от това, което се случи в Бургас на 17 април 2011 г.

Из ОТВОРЕНО ПИСМО на Български хелзинкски комитет
София, 18 април 2011 г.

Ако една група главорези могат да нахлуят в религиозен храм и да нападат богомолци
напълно произволно
посред бял ден
пред погледа на полицаи
и пред погледа на СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЦА

… честно казано…

Не знам дали би трябвало да заспиваме спокойно тази нощ.

Защото, ако ВМРО се чувстват толкова недосегаеми и неосъдими, че да си позволят наглостта собственоръчно да заснемат това нападение… представете си на какво са способни зад закрити врати;
Защото, ако полицаите не се намесват при такъв ОЧЕВИДЕН гнусен случай на нападение;
Защото, ако не можем да сме спокойни за правото си да изповядваме официално регистрирано вероизповедание

Не виждам защо да се заблуждаваме и да си мислим:

Че в България съществува ред и справедливост
Че тези, които трябва да осигурят защита на слабите имат възможност или са склонни да го направят
Че ако някои други права– на личната свобода и неприкосновеност, свободата на словото, на правото да основаваме политически формации, на правото да живеем свободни от дискриминация– бъдат потъпкани… някой ще си помръдне и малкия пръст, за да ни подкрепи.

По принцип на църква не ходя, но днес съм Свидетел на Йехова.
Това, което се случи в Бургас, можеше да се случи на много други места в България.
По много други причини.

Ако не протестираме срещу случилото се, така сякаш всеки един от нас е член на тази църква… утре няма да имаме право да се оплакваме, ако някой нахлуе в собствения ни дом с камък в ръка.

Пишете до Главния прокурор на България, Борис Велчев (mail до шефа на PR отдела му също става: n.markov@prb.bg) и до Министъра на вътрешните работи, ако някой знае мейла му… да ми каже, за да го добавя.
А колегите журналисти, все пак, да не наливат масло в огъня, а да си прочетат учебниците и да видят, че  “Свидетели на Йехова” не е секта.

Припомням, че преди време, бившата съпруга и дъщерята на Иванов съвсем публично го обвиняваха в домашно насилие. И друг път съм споменавала, но ще повторя, че домашните насилници обикновено са хора, които се опитват да установят контрол върху партньорите си и физическото насилие е един от начините, по които го правят. Конкретното изказване на Иванов е в пълна хармония с такъв тип манталитет.

Под изложените псевдо-научни аргументи, всъщност се крие варварската идея, че женското тяло и репродуктивност подлежат на външен контрол. Идеята за поставяне на горна възраст за майчинство не е много по-различна от идеята да се стерилизират ромските жени (въведена на практика през 60-те и 70-те от комунистите в България). Идеята не е много по-различна и от практиката в някои държави да се ограничава броя деца, които може да има едно семейство. Или пък идеята, че жените не трябва да имат право на аборт. Общото между всичките тези случаи е идеята, че не конкретната жена (и нейното семейство/ партньор/ лекар), а НЯКОЙ ДРУГ най-добре знае какво е най-добро за нея. Пълна липса на уважение!!!

За финал, малко притеснено ви обръщам внимание и на дискусията под статията в Дневник, която линк-нах. Споделям гнева на много от читателите и ми харесва иронията в голяма част от коментарите, но това, което ме ужаси е фрапиращия расизъм в много от изказванията. Ако човек не живее в България, ще си каже, че 12-годишните бременни циганки са най-големия проблем на държавата. И някак…. меко казано странно… да обвиняваш Иванов в социален дарвинизъм и в следващото изречение да го подканяш да наложи долна граница на раждаемост, за да не ни превземат ромите. Момчета и момичета, не така, моля ви. И… някой в Дневник следи ли коментарите за расистки изстъпления?

“Те сами са заснели и документирали извършените си действия. Трябва да бъдат уволнени само заради това, че идиотски са документирали престъплението си”, бе категоричен Георгиев.

Значи проблема не е изнасилването, а че са го заснели непрофесионално? Може би трябва да се отредят пари от бюджета за професионални оператори, така и така искат да слагат CCTV навсякъде. Или че са го направили по време на работно време, иначе няма проблеми?!?!

***

По думите му 16-годишното момичето е освидетелствано и е напълно нормално, няма психически отклонения.

Очевидно е, че полицията веднага иска да прикрие случая (и успя за няколко месеца, все пак изнасилването е от лятото) и дори се опитват веднага да изкарат момичето луда.

Тук освен очевидния опит да се покрият, откриваме и още едно ниво на манипулация: внушението е, че на жените, които се оплакват, че някой ги е изнасилил не може да се вярва нали, затва трябва екип от психолози и други експерти да се произнесе преди да им вземем оплакването насериозно. Обаче, дори когато вземем оплакването насериозно, присъдата е само условна и изнасилвачите ги освобождават от ареста.

Освен казаното от Епистемик, искам да добавя, че този инцидент е симптоматичен за това колко силно се толерира сексуалното насилие срещу жените в България, но и по принцип. Брутално е, че точно полицаи за изнасилили това момиче. Приоритет на полицаите би трябвало да бъде предотвратяването на престъпления, не извършването им. Но това е като да сипеш допълнително сол в огромна кървяща рана. Защото тъй или иначе всяка 5-та жена ще бъде жертва на сексуален тормоз през живота си, а много жени ще бъдат жертва на сексуално насилие повече от веднъж. За сравнение, статистиката за сексуално насилие върху мъже е 1 на всеки 33-ма.

Знам от хора, работещи в правозащитни организации, че българките масово не се обаждат на полицията, ако бъдат изнасилени. Ако се обадят, от тях се изисква да докажат, че са били изнасилени. Питат ги как са били облечени, колко са били пили, дали са се държали предизвикателно, в колко часа са се прибирили вкъщи, в кой бар са били преди това… нали, за да е ясно да не би да са си го търсили. Сякаш има жени, които си го просят ей така от мазохизъм или не-знам-точно-от-какво?! Отговорността пада не върху извършителите, а върху жертвата. Би трябвало да е точно обратно.

Да не говорим, че дори една жена все пак да реши да “бъде разумна” и да се “пази от изнасилване”… да си стои повече вкъщи, да не пие алкохол извън дома си, да се прибира по светло, да не носи предизвикателни дрехи и т.н… тя пак няма как да се предпази, защото статистиките сочат, че 2/3 от всички жени, станали жертви на изнасилване познават насилника си. Той е приятел, партньор, роднина, близък познат. Ако решим да се справяме с изнасилването, изисквайки от жените да бъдат предпазливи, то това означава да изискваме от жените да станат затворници в собствения си живот.

***
Присъединявам се към масовите призиви за справедливост в конкретното престъпление, но в същото време настоявам да не го разглеждаме като изолиран пример за лудост, защото случаят не е такъв.

Особено интересни са метериалът на Никълъс Кристоф и Шерил У Дън и интервютата с Държавния Секретар на САЩ Хилъри Клинтън и Президентката на Либерия Елън Джонсън Сърлиф.

Приятно четене.

И така… Крис и Риана. Целият свят има мнение по въпроса… особено след като стана ясно, че Риана е решила да се върне при Браун и да не повдига обвинения към насилника си. Хората са възмутени, защото тя е модел на подражание за много млади момичета и като такава би трябвало да се замисли върху това как нейното примирение с насилието се отразява върху тяхната психика. Ако в началото за нея се говореше като за жертва, в момента за нея се говори като за предател. Как може?! Какво си мисли?! Как така?! И освен всичката лична драма, през която неминуемо преминава, момичето трябва да живее и с публичното презрение и критика. Очевидно Риана не е била добър модел за подражание. Сега пък не е “добра” жертва.

Както пише авторът на статията, медиите или не могат или отказват да разгледат случилото се в дълбочина. До вчера Риана беше Доброто Момиче на американския шоу бизнес: никакви наркотици, никакви психо-драми или странни бременности, секси, но не вулгарна, нищо общо с Линдзи Лохен или Бритни Спиърс. Медиите очакваха от нея тя да стъпи върху новия си пиедестал на Мис Жертва. Щом отказва да говори публично за насилието в живота си, обаче, значи е Глупава. И като такава, не заслужава съжаление, заслужава да понесе и метафоричните ритници на разочарованите фенове. Хората много обичат да видят как една хубава жена, как едно добро момиче пада стремглаво надолу и с настървение следят провала й.

Защо Риана избира да се върне при мъжа, който я прибива от бой е сложен въпрос. Причини има много, тук вече сме имали дълги разговори за това защо, жените жертви на насилие много често остават при насилниците. Това, което е по-притеснително от нейния избор е начина, по който медиите реагират на случилото се. Посланието, което достига до всички нас, особено онези, които са били или са жертви на домашно насилие е, че жертвите на насилие заслужават съчувствие и загриженост само при определени условия: ако избягат от насилника си, ако говорят открито за случилото им се, ако подведат насилника си под наказателна отговорност.

Иначе… немилост.

И така… Крис и Риана. Целият свят има мнение по въпроса… особено след като стана ясно, че Риана е решила да се върне при Браун и да не повдига обвинения към насилника си. Хората са възмутени, защото тя е модел на подражание за много млади момичета и като такава би трябвало да се замисли върху това как нейното примирение с насилието се отразява върху тяхната психика. Ако в началото за нея се говореше като за жертва, в момента за нея се говори като за предател. Как може?! Какво си мисли?! Как така?! И освен всичката лична драма, през която неминуемо преминава, момичето трябва да живее и с публичното презрение и критика. Очевидно Риана не е била добър модел за подражание. Сега пък не е “добра” жертва.

Както пише авторът на статията, медиите или не могат или отказват да разгледат случилото се в дълбочина. До вчера Риана беше Доброто Момиче на американския шоу бизнес: никакви наркотици, никакви психо-драми или странни бременности, секси, но не вулгарна, нищо общо с Линдзи Лохен или Бритни Спиърс. Медиите очакваха от нея тя да стъпи върху новия си пиедестал на Мис Жертва. Щом отказва да говори публично за насилието в живота си, обаче, значи е Глупава. И като такава, не заслужава съжаление, заслужава да понесе и метафоричните ритници на разочарованите фенове. Хората много обичат да видят как една хубава жена, как едно добро момиче пада стремглаво надолу и с настървение следят провала й.

Защо Риана избира да се върне при мъжа, който я прибива от бой е сложен въпрос. Причини има много, тук вече сме имали дълги разговори за това защо, жените жертви на насилие много често остават при насилниците. Това, което е по-притеснително от нейния избор е начина, по който медиите реагират на случилото се. Посланието, което достига до всички нас, особено онези, които са били или са жертви на домашно насилие е, че жертвите на насилие заслужават съчувствие и загриженост само при определени условия: ако избягат от насилника си, ако говорят открито за случилото им се, ако подведат насилника си под наказателна отговорност.

Иначе… немилост.

• Ниско самочувствие: Общата черта между повечето насилници е, че страдат от ниско самочувствие, не са уверени в себе си. Това няма нищо общо с обективните им успехи, лични или професионални. Доста често е в резултат на начина, по който са били отгледани. Физическото насилие им дава възможност да се почувстват силни, така все едно контролират хората и събитията около себе си.

• Чувството им за идентичност много често е свързано с жертвата: И по тази причина, насилието започва да се проявява обикновено, когато започнат да усещат, че жертвата се отдалечава от тях. Съпругата, която дълги години е била домакиня решава да си потърси работа извън дома. Или получава повишение. Или сменя работата си с такава, която изисква по-дълги часове в офиса или пътувания за няколко дни. Много мъже започват да бият жените си едва, когато двамата са в процес на развод (дори причината за самия развод да няма нищо общо с насилието). Много насилници посягат за пръв път, когато жените им забременяват. Според психолозите, в този случай насилието е плод на страха, че жената ще се отдръпне от тях и всичкото й внимание ще бъде насочено към бебето.

• Д-р Джекил и Мистър Хайд: Насилниците не са чудовища през цялото време, дори напротив. Обикновено, за външни хора те са истински ангели. Изглеждат мили, грижовни, щедри, галантни. Те могат да бъдат такива дори десет минути след като са пребили жертвата си. Извиняват се, падат на колене, плачат и обещават, че никога повече няма да посегнат. Големи побои биват последвани от моменти на мир и спокойствие, цветя, подаръци и нежност. Това е и една от основните причини, поради които домашното насилие е труден проблем. Жертвите са объркани… добре де, щом е толкова мил в момента….сигурно все пак не е лош човек, нали?! А пък много близки роднини и приятели дори не могат да усетят, че нещо не е наред.

В последния постинг чухме много коментари на жени, които са били жертви или са били преки свидетели на домашно насилие. Ще ви помоля да споделите дали горните описания съвпадат с вашия опит. Знам, че е трудно да се говори за тези неща, но темата се следи от много хора и ще бъде много полезно, ако разкажете още…

Следващият постинг от тази серия, ще бъде посветен на това какво да правим, ако разберем, че наши познати са жертви на домашно насилие. Благодаря на всички за коментарите и личните истории. Знам, че е трудно и оценявам искреноста ви.

• Ниско самочувствие: Общата черта между повечето насилници е, че страдат от ниско самочувствие, не са уверени в себе си. Това няма нищо общо с обективните им успехи, лични или професионални. Доста често е в резултат на начина, по който са били отгледани. Физическото насилие им дава възможност да се почувстват силни, така все едно контролират хората и събитията около себе си.

• Чувството им за идентичност много често е свързано с жертвата: И по тази причина, насилието започва да се проявява обикновено, когато започнат да усещат, че жертвата се отдалечава от тях. Съпругата, която дълги години е била домакиня решава да си потърси работа извън дома. Или получава повишение. Или сменя работата си с такава, която изисква по-дълги часове в офиса или пътувания за няколко дни. Много мъже започват да бият жените си едва, когато двамата са в процес на развод (дори причината за самия развод да няма нищо общо с насилието). Много насилници посягат за пръв път, когато жените им забременяват. Според психолозите, в този случай насилието е плод на страха, че жената ще се отдръпне от тях и всичкото й внимание ще бъде насочено към бебето.

• Д-р Джекил и Мистър Хайд: Насилниците не са чудовища през цялото време, дори напротив. Обикновено, за външни хора те са истински ангели. Изглеждат мили, грижовни, щедри, галантни. Те могат да бъдат такива дори десет минути след като са пребили жертвата си. Извиняват се, падат на колене, плачат и обещават, че никога повече няма да посегнат. Големи побои биват последвани от моменти на мир и спокойствие, цветя, подаръци и нежност. Това е и една от основните причини, поради които домашното насилие е труден проблем. Жертвите са объркани… добре де, щом е толкова мил в момента….сигурно все пак не е лош човек, нали?! А пък много близки роднини и приятели дори не могат да усетят, че нещо не е наред.

В последния постинг чухме много коментари на жени, които са били жертви или са били преки свидетели на домашно насилие. Ще ви помоля да споделите дали горните описания съвпадат с вашия опит. Знам, че е трудно да се говори за тези неща, но темата се следи от много хора и ще бъде много полезно, ако разкажете още…

Следващият постинг от тази серия, ще бъде посветен на това какво да правим, ако разберем, че наши познати са жертви на домашно насилие. Благодаря на всички за коментарите и личните истории. Знам, че е трудно и оценявам искреноста ви.