Първо, въобще не е вярно, че феминизмът е СРЕЩУ секс-индустрията. Има феминистки течения, които са против легализирането на проституцията, естествено. Има много феминисти, които намират мейнстрийм порно-индустрията за експлотативно АНТИ-женско начинание. Ако някой си направи труда да прочете (или да помисли) ЗАЩО съществуват тези течения, ще види, че не са толкова скандално-викториански както често биват карикатуризирани. Това едно на ръка, но и има страшно много феминисти, които са на абсолютно противоположното мнение: про-порнографска индустрия, за легализиране на проституцията и т.н. По света се организират феминистки порно фестивали (най-известен е този в Торонто). Сексуалната революция през 60-те и 70-те е силно подкрепяна от феминисткото движение. Свободният достъп до противозачатъчни хапчета и правото на аборт за всички жени са основни каузи за съвременния феминизъм. Така че… твърдението, че видиш ли, ФЕМИНИЗМЪТ „се опитва да забранява и да ни казва какъв трябва да е сексуалният ни живот“ е най-малкото фактологически неиздържано.

Второ, проституцията е работа, не е „сексуален живот“. И тази работа, освен всичко останало, много често бива романтизирана като нещо, което определено не е. Условията, насилието, унижението и болестите са част от играта, без значение на какво ниво работиш и дали „доброволно“ си решил да се занимаваш с това. Mасово се надценява броят на жените, които всъщност доброволно са станали проститутки ей така от любов към секса и парите. Нямам време да изброявам изследвания по темата, но един прост Google search ще ви покаже множество разговори и проучвания с проститутки. Тези, които не са били принудени насила да проституират, масово описват старта си в професията не толкова като избор, а по-скоро като „липса на други алтернативи“. Ако някой от четящите тук иска да каже „човек винаги има алтернатива“… мммм…. това НЕ е вярно и само човек без въображение и минимално познание за света, може да говори по такъв начин. От уважение към бедните, болните, експлоатираните и дискриминираните по цял свят… по-добре да не навлизаме в дебати.

Надявам се г-н Попов да не приеме този текст като атака лично към него. Просто неговият текст ме провокира да реагирам,  срещу един литературен похват, който доста често забелязвам в блоговете и се изразява в прочитането на една страница в Wikipedia, описание на някакво чучело, което бива наричано Феминизъм и после бой, бой, бой по Феминизма… без значение, че фактите са маааалко по-различни.

Ае, peace out.

• преса
• общество
• политически елит

да реагират с точно толкова нетърпимост към

• тъпите изказвания
• съмнителни бизнеси
• безсрамни мафиотски връзки

на ВСИЧКИ политици, така както реагират срещу

• тъпите изказвания
• съмнителни бизнеси
• безсрамни мафиотски връзки

на Румяна Желева.

В контекста на нашите разговори от последните няколко дни: не знам дали в Швеция жените са по-слаби мениджъри от мъжете там, но процентното им участие на управленски позиции е по-високо от това на жените в България. А като гледам… нямаме причини да се притесняваме за просперитета на частния бизнес по техните земи.

***
Картинка via TrendUpdates.

• Южна Африка внася оплакване до Председателя на Комисията по човешките права на ООН, във връзка с унизителното отношение към лекоатлетката Кастер Семеня. В писмото се казва, че разследването грубо нарушава правата и личната неприкосновеност“ на Семеня.

• Светият Синод не одобрява концерта на Мадона, но за сметка на това не се свени да пропагандира нетолерантност. Има ли нужда да си примопняме колко адекватно реагира българската църква по принцип?

• Министерството на културата ще изработи до месец правила за безопасност при посещенията на културно-исторически забележителности. Тази статия не е тематично свързана с въпросите, които по принцип обсъждаме в този блог, но конкретната акция ми направи изключително добро впечатление. Радвам се, когато политици и държавни администратори си разбират от работата и се опитват да вкарат малко ред в нашата не-съвсем-добре-организирана държава.

• Франция вече не си пада по монокини: Материалът описва тенденцията все по-малко и малко жени във Франция да се появяват на плажа по монокини. През 60-те, правото на „по-без-горнище“ се свързва с правото на жените сами да определят какво да правят с телата си. Цитирани експерти обясняват, че много жени в момента отказват да се появят на плажа по монокините, защото „монокините“ вече не са толкова символ на свободата и равноправието, а по-скоро на свръх-сексуализацията на женското тяло и пропагандирането на мита за „перфектното тяло“ като идеал, към който жените трябва да се стремят.

• БСП-ари приканват Сергей Станишев да „бъде мъж“ и да влезе в битката за кмет на София. Понеже, в България, най-голямото постижение на един човек (мъж или жена) е да се държи като мъж. Мнях.

Ако попаднете на интересни материали (статии, фотографии, интервюта, анализи) на джендър тематика, изпращайте на openlyfeminist@gmail.com.

Проблемът е, че авторът (както повечето пишещи по темата) изхожда от презумцията, че всички хора са „жени“ или „мъже“: ясно и категорично. Това обаче не е така. Някои хора се раждат с неопределени външни полови органи. При други хора се наблюдава разминаване между гениталиите и половите им хромозоми. При някои мъже се наблюдава допълнителен Х хромозом (ХХУ), при някои жени се наблюдава само един Х хромозом. При наличието на определени полови гени, един ембрион може да развие тестиси, които на свой ред произвеждат тестостерон. Наличието на тестостерон определя пола на един ембрион и се намират в У хромозомата. Ако си жена с У хромозома, обаче, тялото ти произвежда тестостерон, но не реагира на неговата наличност.

И т.н., и т.н.

Идеята, че хората лесно могат да бъдат поставени в категория „мъже“ или „жени“ е доста опростена трактовка на биологичната реалност. И на въпроса дали Кастер Семения е мъж или жена, по всяка вероятност най-добре може да отговори самата Кастер Семения. Това, което всички НИЕ трябва да разберем, че разделенията по полове и джендър роли не са толкова прости и ясни, колкото прието. Милиони хора по света разбиват тези граници всеки ден.

***
P.S. Случаят с Кастер Семения не е безпрецедентен, както пише Николов. Можете да прочетете за аналогичен случай с индийска лекоатлетка от 2006-та година ето тук.

Особено интересни са метериалът на Никълъс Кристоф и Шерил У Дън и интервютата с Държавния Секретар на САЩ Хилъри Клинтън и Президентката на Либерия Елън Джонсън Сърлиф.

Приятно четене.

От един мачо се изисква да е агресивен, да поема големи рискове, да бъде уверен, дори когато няма причини за това. Във финансовия свят, това води до прекалено високо-рискови инвестиции, real estate балон и подобни хубавини, които сърбаме всички ние в момента. Салам цитира изследване на Барбър и Одийн, в което икономистите показват, че „of all the factors that might correlate with overconfident investment in financial markets—age, marital status, and the like—the most obvious culprit was having a Y chromosome.“

Салам сочи избора на Йоханна Сигурдардотир за министър председател на Исландия, избора на Даля Грибаускайте за президент на Литва и фактът, че повечето уволнени работници в резултат на кризата са мъже, като доказателство за променящата обществена позиция относно кой и как управлява нас и парите ни. Описаните събития, настоява Салам, не означават, че наблюдаваме края на капитализма или края на финансовия сектор. Наблюдаваме края на мачо културата и очакваме последиците от този край. Имаме избор или да се адаптираме и да прегърнем идеята за егалитарен свят или да се противопоставим.

Прочетете пълният текст на статията, в преразказа си пропускам интересни детайли.

От един мачо се изисква да е агресивен, да поема големи рискове, да бъде уверен, дори когато няма причини за това. Във финансовия свят, това води до прекалено високо-рискови инвестиции, real estate балон и подобни хубавини, които сърбаме всички ние в момента. Салам цитира изследване на Барбър и Одийн, в което икономистите показват, че „of all the factors that might correlate with overconfident investment in financial markets—age, marital status, and the like—the most obvious culprit was having a Y chromosome.“

Салам сочи избора на Йоханна Сигурдардотир за министър председател на Исландия, избора на Даля Грибаускайте за президент на Литва и фактът, че повечето уволнени работници в резултат на кризата са мъже, като доказателство за променящата обществена позиция относно кой и как управлява нас и парите ни. Описаните събития, настоява Салам, не означават, че наблюдаваме края на капитализма или края на финансовия сектор. Наблюдаваме края на мачо културата и очакваме последиците от този край. Имаме избор или да се адаптираме и да прегърнем идеята за егалитарен свят или да се противопоставим.

Прочетете пълният текст на статията, в преразказа си пропускам интересни детайли.

Посолство на Съединените Американски Щати в София
Посолство на Нейно Британско Величество в София
Посолство на Кралство Белгия в София
Посолство на Кралство Холандия в София
Посолство на Кралство Дания в София
Посолство на Република Финландия в София
Посолство на Кралство Швеция в София
Посолството на Република Франция в София
Посолство на Федерална република Германия в София
Посолство на Кралство Норвегия в София

Единствената българска политическа партия, подкрепяща събитието към момента е Партия Зелените. Партия ГЕРБ е gay-friendly, защото има 1 (един) кандидат за народен представител, който се самоидентифицира като гей и е поставен на реално избираема позиция в партийната листа.

Както казва един мой любим автор, хората обичат имена и цифри. Е, на ти имена. На ти цифри.