Много жени живеят в постоянен вътрешен конфликт със себе си, след като направят аборт. Някои биха казали това е така, защото жените са с по-слаба психика. Но според теб е, защото…

Не разполагам с данни за изследвания, провеждани в България, но съм запозната с доста проучвания, проведени в САЩ, които разглеждат психологическото състояние на жените, направили аборт. Данните сочат, че близо 80% от жените, направили аборт след нежелана бременност се чувстват спокойни, облекчени и щастливи от решението си. 17% от жените, направили аборт, изпитват чувство на вина и слаба депресия, но учените са установили, че в повечето случаи след третата седмица от аборта дори и те преминават. Преди време попаднах на едно интересно проучване, което съпоставя тези данни при жените, направили аборт и жените, току-що родили дете. Цифрите са шокиращо аналогични: и позитивните, и негативните чувства.

Друго проучване пък сравнява нагласите на млади момичета, забременели по едно и също време. Психолозите проследяват две групи тийнейджъри и говорят с тях две години след аборта/раждането им. Оказва се, че момичета, направили аборт, имат много по-високо самочувствие и усещане за вътрешен самоконтрол от тези, които са родили. Данните сочат, че една жена изпитва вина, конфликт или негативни чувства, ако всъщност не е била сигурна дали иска да направи аборт, или е била принудена да прекрати желана бременност по медицински причини.

Вярно е, че в България от законодателна гледна точка сме благословени и не се налага да участваме в безмислени разговори за правото на аборт, на каквито съм свидетел тук в Щатите. Но за разлика от Щатите, младите хора в България са далеч по-неграмотни и сексуалната ни култура е супер ниска. С други теми, трябва да се говори.

Авторката разяснява положението с най-често предлаганите услуги на пазара:

[Вагинопластика] се прилага при жени с диагноза релаксация (отпускане) на влагалището, при които по медицински причини се налага намаляване размера на този орган. [...] [Други подобни процедури са] намаляване на размера на малките срамни устни, уеднаквяване на размера на двете половини, изпълване на бръчки на големите срамни устни, при което се използва собствена мастна тъкан от пациентката (от коремната област, ханша или бедрата). Дори и липосукция на мастна тъкан от венериния хълм, когато той е прекалено изпъкнал. Вие трябва само да посочите външния вид, който искате да имате (дори от страниците на някое мъжко списание например) и лекарите ще свършат всичко останало. [...]

Докато чета този списък от “процедури” се чудя… егаси… то по тези критерии, няма жена, която да може да се похвали: моята вагина е перфектна. Ако е “симетрична”, то сигурно е “прекалено релаксирана”, ако е “нормално релаксирана”, то сигурно е “прекалено набръчкана”, ако е “нормално набръчкана”… сигурно не е симетрична. О, Боже!

Най-изумителната процедура, описана в статията обаче е т.нар. G-shot:

Процедурата представлява инжектиране на колагенова субстанция, която прави зоната около предполагаемата точка [G-spot] по-подпухнала и чувствителна при контакт.

Представям си разговора с хирурга: Не се притеснявай, моето момиче. Все още никой не е разбрал дали въобще има такова нещо като G-spot, но ние ще ти сложим една инжекцийка там, където мислим, че може би се намира… то ще подпухне… Да се смее ли човек, или да плаче?!

Какви са резултатите от процедурите, питате? Авторката отговаря:

• В резултат на намесата се намалява диаметърът на този орган и ние отново сме способни да водим нормален полов живот, да изпитваме удоволствие по време на секс, да бъдем привлекателни за любимия си.
• За онези от вас, които ще се подложат на G-shot: В резултат на това в следващите 4-6 месеца (колкото е давността на процедурата) пациентките достигат до върха в секса почти при всеки опит. Веднага след като отмине ефектът на тази операция, тя може да се направи отново.

Има още интересни неща за четенете, като адресите и телефоните на клиники, които могат да “ви помогнат” с подобни процедури. Прочетете целия материал, извинявам се за неумелото резюме. Тексът е просто бисер до бисер. Любимият ми цитат, обаче!!!!

Да, за някои удоволствието е възможно по природа, а за други – след леко клъц, боц и щрак.

Та-Даааааа! СЕРИОЗНО!

Докато се чудех как да реагирам… попаднах на интересна дискусия по темата на страницата на списание НЕЯR във Facebook и си позволявам да копирам две мнения от там:

Аз не исках да влизам в детайли именно защото текстът е практически незащитим и вилнеенето над него е неприлично лесно. Но ето, пак не мога да се въздържа за следното: “посланието” му, ако има такова, е не, че в ХХІ век можем да сме си спокойни в кожите каквито сме различни, а че в ХХІ спокойно можем да се уеднаквим чрез корекции на кожите. Това е по-скоро средновековен поглед към нещата, в каквато и опаковка да се продава. И не, не проповядвам да ходим мустакати и със срамни устни, увиснали до коленете. Макар че – хайде малко въображение. Защо не? На нас, жените, вечно някой ни казва какво трябва и маха с пръст. Крайно време е да се вкара в действие и малко рационално, ама наистина рационално, обосноваване.

И още: оскърбителни за ХХІ вековната ми рационалност са споменаванията за “нормалност” и (с извинение за шушу-то) “малогабаритни достойнства”, които предполагат, че който не е по учебника на еди кой си или се оперира, или се бракува. Оперира се, който има нужда. Дълбоко вярвам, че идеята на едно интелигентно женско списание е да дефинира нуждата реалистично, не фриволно.

За мен са много смущаващи и подхвърлените имена и адреси в текста – от журналистическа гледна точка е абсолютно неиздържано цитирането на тези, а не на други. Защо точно еди кой си доктор? Защо точно еди коя си клиника? Нахвърляни са произволно…

И от още една читателка, която е разтревожена от невнимателното поднасяне на медицинска информация (с право!):

[П]ритеснява [ме] препоръката за неща, които са недостатъчно изследвани и могат да доведат до здравни усложнения и проблеми — става дума за споменатия в статията G-Shot.… “This procedure is not approved by the Food and Drug Administration or the American Medical Association, and no peer-reviewed studies have been accepted to account for either safety or effectiveness of this treatment.” Освен това може да предизвика sexual dysfunction, infection, altered sensation, dyspareunia, adhesions and scarring.

Камарата на германските лекари го нарича “опасна мода”. Самата Г-точка, неправилно наречена в статията точка на “Графенбер” е точка на Грефенберг (Gräfenberg). Спорна теза на добър стар доктор от 50-те. NB – 50те години на миналия век, която днес минава по-скоро за мит и анекдот.

“The evidence is far too weak to support the reality of the G-spot. Specifically, anecdotal observations and case studies made on the basis of a tiny number of subjects are not supported by subsequent anatomic and biochemical studies.” (American Journal of Obstetics and Gynaecology )
E, какво ни препоръчва статията?

Как да разберем дали сме “нормални” (тук се въздържам от коментар), след което да отидем да дадем малко пари за клъц, бод и щрак да си впръснем колаген на несъществуваща точка? Здравето, което може да се съсипе след това? Ах, who cares!!!!!

На кой му пука, наистина?!

***

P.S. Благодаря на тайния агент, който ми изпрати линк към статията и дискусията във Фейсбук. ;)

Поводът за протеста е раждането на една жена в същата тази болница. При законния й отказ да подпише документа „Информирано съгласие” отношението към родилката е станало грубо, придружено със заплахи и шантаж, а по-късно е обърната и държана с физическа сила в легнала позиция за раждане и шита без упойка „за наказание“. Всяко едно от тези действия е в противоречие на нейните права като пациент и като човек.

Разказът на жената можете да прочетете тук. Много жени във форума разказват, че насилието над родилки е много често срещано явление.

Протестът умишлено се организира на 25-ти ноември, международния ден за защита на жените от насилие. Всякакво насилие е недопустимо, приканват организаторите на протеста. Но когато в голяма столична болница, в процеса на раждане, когато жената е най-уязвима, срещу нея е упражнявано психологическо и физическо насилие, и се проявява неуважение, принуда и незачитане на нуждите й, говорим за стъпкване на права на официално ниво. Това би трябвало да е напълно недопустимо.

Ако сте пострадали от подобно отношение или просто се чувствате съпричастни, заповядайте на 25-ти ноември, от 10:00ч, пред главния вход на 1АГ „Св. София“.

Научих за случилото се от Василена Доткова.

Проблемът е, че авторът (както повечето пишещи по темата) изхожда от презумцията, че всички хора са “жени” или “мъже”: ясно и категорично. Това обаче не е така. Някои хора се раждат с неопределени външни полови органи. При други хора се наблюдава разминаване между гениталиите и половите им хромозоми. При някои мъже се наблюдава допълнителен Х хромозом (ХХУ), при някои жени се наблюдава само един Х хромозом. При наличието на определени полови гени, един ембрион може да развие тестиси, които на свой ред произвеждат тестостерон. Наличието на тестостерон определя пола на един ембрион и се намират в У хромозомата. Ако си жена с У хромозома, обаче, тялото ти произвежда тестостерон, но не реагира на неговата наличност.

И т.н., и т.н.

Идеята, че хората лесно могат да бъдат поставени в категория “мъже” или “жени” е доста опростена трактовка на биологичната реалност. И на въпроса дали Кастер Семения е мъж или жена, по всяка вероятност най-добре може да отговори самата Кастер Семения. Това, което всички НИЕ трябва да разберем, че разделенията по полове и джендър роли не са толкова прости и ясни, колкото прието. Милиони хора по света разбиват тези граници всеки ден.

***
P.S. Случаят с Кастер Семения не е безпрецедентен, както пише Николов. Можете да прочетете за аналогичен случай с индийска лекоатлетка от 2006-та година ето тук.

Този тип стереотипизирането на момчешкото и момическото поведение е важен социален феномен по 1 милион причини, но най-вече, защото в някои случаи може да има изключитлно тежки психологически и дори физически последствия за хората.

Пример за това е едно проучване, за което научих от Юлияна Плевнелиева (привет и благодаря още веднъж). Екип в Social and Communication Disorders Clinic в Great Ormond Street Hospital в Лондон изследва разликите в това как аутизмът се проявява при момчетата и при момичетата.

Доколкото разбирам от статията, години наред се е смятало, че основните симптоми на аутизма са вглъбеност, притестнителност, свръх-чувствителност и вманиаченост на тема хора и връзки. Не че този тип държане е категоричен знак, че детето има аутизъм; просто симпоми. Така. Когато малки момченца се държат по гореописания начин, явно на много родители им прави впечатление. Водят децата на лекар и ако има проблем, лекарите прилагат съответната терапия.

“Благодарение” на стереотипни възприятия за това как се държи едно малко момиче, обаче, тези симптоми минават абсолютно незабелязани от родителите на момичета с аутизъм. Ако едно малко момче е болезнено чувствително и притеснително, родителите му веднага започват да се чудят дали то е наред, защото момченцата “по принцип” са шумни и палави. Ако едно момиченце се държи по абсолютно същия начин обаче, родителите си казват “принцесата на мама” и въобще не подозират, че нещо може да не е точно както трябва.

Според лекарите, участвали в проучването, джендър стереотипите, които действат в случая са една от причините, поради която много момичета живеят с аутизъм без да получават нужната им помощ и подкрепа както от лекарите, така и от семействата им.

Темата е ОГРОМНА, знам. Но много ще се радвам да чуя как ще коментирате. Междувременно, аз подготвям следващия постинг за отрицателните влияние на сексизма в медицинските изследвания.

Този тип стереотипизирането на момчешкото и момическото поведение е важен социален феномен по 1 милион причини, но най-вече, защото в някои случаи може да има изключитлно тежки психологически и дори физически последствия за хората.

Пример за това е едно проучване, за което научих от Юлияна Плевнелиева (привет и благодаря още веднъж). Екип в Social and Communication Disorders Clinic в Great Ormond Street Hospital в Лондон изследва разликите в това как аутизмът се проявява при момчетата и при момичетата.

Доколкото разбирам от статията, години наред се е смятало, че основните симптоми на аутизма са вглъбеност, притестнителност, свръх-чувствителност и вманиаченост на тема хора и връзки. Не че този тип държане е категоричен знак, че детето има аутизъм; просто симпоми. Така. Когато малки момченца се държат по гореописания начин, явно на много родители им прави впечатление. Водят децата на лекар и ако има проблем, лекарите прилагат съответната терапия.

“Благодарение” на стереотипни възприятия за това как се държи едно малко момиче, обаче, тези симптоми минават абсолютно незабелязани от родителите на момичета с аутизъм. Ако едно малко момче е болезнено чувствително и притеснително, родителите му веднага започват да се чудят дали то е наред, защото момченцата “по принцип” са шумни и палави. Ако едно момиченце се държи по абсолютно същия начин обаче, родителите си казват “принцесата на мама” и въобще не подозират, че нещо може да не е точно както трябва.

Според лекарите, участвали в проучването, джендър стереотипите, които действат в случая са една от причините, поради която много момичета живеят с аутизъм без да получават нужната им помощ и подкрепа както от лекарите, така и от семействата им.

Темата е ОГРОМНА, знам. Но много ще се радвам да чуя как ще коментирате. Междувременно, аз подготвям следващия постинг за отрицателните влияние на сексизма в медицинските изследвания.

Покрай цялата тази лудница се почувствах горда от това, че в нашата мила родина поне ТОЗИ дебат не е нужен. В България, жените имат правото да изберат да направят аборт още от 60-те години на миналия век. При нас, всяка жена има право да избере да направи аборт до 12-тата седмица, а по медицински причини и до 20-тата.

Дотук добре. Само че, преди известно време излязоха данни, че в България всяка година се правят около 50,000 аборта и България е на първо място по аборти сред тийнейджърите в Източна Европа. Значи, ясно е, че българските тийнейджъри едва ли правят повече секс отколкото връстниците им в другите европейски държави. Всъщност, ако правят повече секс… ами… браво на тях. Но, както казва председателя на Българското дружествопо акушерство и гинекология Проф. Никола Милчев, когато в България годишно има средно около 65,000 раждания някак е страшно, че броя на абортите е пак почти толкова. Особено при положение, че в България всеки може да си купи противозачатъчни хапчета и ‘спешни’ хапчета (а ла постинор).

Явно родителите не говорят с децата си за тези неща. Учителите… също. Айде да не казвам кога съм била в гимназията (не беше чааак толкова отдавна), но аз си спомням една лекция по темата. ЕДНА. Беше изнесена от един ВЪЗРАСТЕН гинеколог, който съветваше момичетата (вече толкова години не мога да залича тази мисъл от съзнанието си) да ходят със сутиен, а не “да им се мяткат … като млечни пити.” Много полезно и… да, няма нужда от коментар.

Някой случайно да може да разкаже какво прави Министерството на образованието и това на здравеопазването по въпроса за сексуалното възпитание на младежта?

Покрай цялата тази лудница се почувствах горда от това, че в нашата мила родина поне ТОЗИ дебат не е нужен. В България, жените имат правото да изберат да направят аборт още от 60-те години на миналия век. При нас, всяка жена има право да избере да направи аборт до 12-тата седмица, а по медицински причини и до 20-тата.

Дотук добре. Само че, преди известно време излязоха данни, че в България всяка година се правят около 50,000 аборта и България е на първо място по аборти сред тийнейджърите в Източна Европа. Значи, ясно е, че българските тийнейджъри едва ли правят повече секс отколкото връстниците им в другите европейски държави. Всъщност, ако правят повече секс… ами… браво на тях. Но, както казва председателя на Българското дружествопо акушерство и гинекология Проф. Никола Милчев, когато в България годишно има средно около 65,000 раждания някак е страшно, че броя на абортите е пак почти толкова. Особено при положение, че в България всеки може да си купи противозачатъчни хапчета и ‘спешни’ хапчета (а ла постинор).

Явно родителите не говорят с децата си за тези неща. Учителите… също. Айде да не казвам кога съм била в гимназията (не беше чааак толкова отдавна), но аз си спомням една лекция по темата. ЕДНА. Беше изнесена от един ВЪЗРАСТЕН гинеколог, който съветваше момичетата (вече толкова години не мога да залича тази мисъл от съзнанието си) да ходят със сутиен, а не “да им се мяткат … като млечни пити.” Много полезно и… да, няма нужда от коментар.

Някой случайно да може да разкаже какво прави Министерството на образованието и това на здравеопазването по въпроса за сексуалното възпитание на младежта?