За да отговоря на въпроса на Светла, гледах два епизода “Денис и приятели”. Имах желание да гледам повече, но предаването е АМА ТОЛКОВА СКУЧНО, че дори двата часа, които му отделих са много. В епизода от 20.04 гости бяха журналистите Ива Николова, Иван Бакалов и Сашо Диков, с които бе воден разговор за свободата на словото… на ниво квартално-кафене-в-събота-следобед. [Офф-топик: забелязали ли сте, че повечето гости, които се появяват в българския медиен ефир са супер неподготвени? Баси, как може да те поканят за участие по тема "Свободата на словото" и да не можеш да дадеш една грамотна дефиниция на "свобода на словото"?!]  В епизода от 27.04 гости бяха някакъв мъж-темплиер и един господин съдебен-лекар.

Водещият Денис, предполагам, не е лош човек. Няколко пъти се самоидентифицира като “един корав мачо”, но не звучеше като наистина да го мисли. По скоро ми изглеждаше на уморен и отегчен човек: скучен и ниско-енергичен събеседник. Жените в шоуто са представени като мебели. Повечето от тях буквално лежат и не помръдват. Едната мацка дори бива представяна като “Мълчаливото Момиче-Котка”. Няма име и не се обажда. Сашо Диков направи коментар, че “девойката е облечена обидно”, но нямаше предвид това, което си мислите. Според Диков, девойката не е достатъчно разголена и… “какви са тези цвички?!”. Диков споделя, че винаги е искал, но никога не е имал възможност да направи телевизионно предаване с “красиви, разголени” жени, защото “интересът е голям.” Репортерка прави интервю от серия “Нощни професии” с на пръв поглед симпатичен невро-хирург, който в две-минутно интервю намира време да разкаже следния виц:

Французинът има жена и любовница, но обича повече любовницата си.
Англичанинът има жена и любовница, но обича повече жена си.
Българинът има жена и любовница, но обича повече пиенето.

Репортерката се хили с глас. След което го пита дали работата пречи на личния му живот и той отговаря:  Аз нямам семейство. Имам три деца, за които се опитвам да се грижа. Репортерката добавя: Аааа… и жена, и любовница, нали така??! Докторът казва: ДА! Голяма свалка.

Освен Мълчаливото Момиче-Готка и Репортерката, в студиото има още разни жени. Които предлагат напитки на гостите и правят някакви такива неща (такива неща=чудя се къде да си сложа ръцете, щото очевидна причина да съм тук НЯМА). Има и едно момиче със собствено бюро (май тя и репортерката са един и същи герой). Тя се включва от време навреме с въпроси към гостите, но те я игнорират. В най-добрия случай й отговарят с две-три думи и продължават нататък. Всеки път, когато тя се обади, Денис се обръща към нея и поглежда с нещо смесено между изненада, досада и объркване. Дава й секунда да се изкаже, не я прекъсва (което, факт, си е постижение за българския ефир)… но продължава разговора все едно нищо не е казала. В края на предаването ни представят “Момиче от екипа”: асистент операторка се мятка по бански върху НЕдвижещ се мотор под звуците на AC/DC. Врръъъъъъъъъъм. ОК.

Предаването (водещите, гостите, темите) се отнася с такова снизхождение към жените, че би било обидно, ако не събуждаше по-скоро съжаление у гледащия. Дори не мога да се разгневя. Четох някакви текстове, които сравняват предаването с Шоуто на Хауърд Стърн (да видим автентично-българска концепция, очевидно, нашето поколение няма да доживее), но освен формата… някаква прилика по същество… не забелязвам. А Хауърд е брутален, но пък за сметка на това мега остроумен и забавен. Да не говорим, че в голяма степен шоуто му е едно от единствените места, където преобладаващо мъжка аудутория има възможност да чуе колко елементарна и глуповата е мейнстрийм секс-културута … и то от устата на един хетеросексуален бял мъж. За което, естествено: РЕСПЕКТ.

Един съвет към Денис: ако ще се прави на Хауърд Стърн, да гледа Хауърд Стърн. Така де.

П.С. В следващите дни ще поработя върху отговори на останалите въпроси, които ми зададохте по повод 600-ният постинг: бебета, мъже и всичко. xoxo, П.

Освен това не съм разведена, защото никога не съм се омъжвала. Вярно, че жени като мен понякога ги обозначават с леко натоварващия термин самотни майки, но не ми пука – така или иначе това е оксиморон. Не може да си майка и да си самотна. Вкъщи е пълно с деца, баби и дядовци, роднини, приятели, живи, виртуални и анимационни герои, така че единственото място, където се усамотявам, е тоалетната.

Милена Николова-Миленита

За сблъсъка между патриархалните и прогресивните семейни аранжименти:

Мисля, че не само мъжете държат в представите си тези две версии за взаимоотношение и семейство. Патриархалната и модерната версия за партньорство е нещо, което съществува като полемика и в главите на жените. Има парадоксални явления, в които уж има равенство между половете, в смисъл че и двамата работят, имат свои лични проекти, но същевременно и съвсем необезпокоявано жената е отговорна и за домакинство, емоицонален климат и отглеждане на децата. И съответно обратният сценарий, в който, независимо че жената работи, основната тежест за финансова стабилност пада върху мъжа. Тези две версии комуникират по различен начин във всяка двойка. Различни семейни иделологии могат да изграждат и съвместяват по различен начин разпределението на йерархия, власт и ролеви модели.

Румяна Радулова

Как решаваш как да се държиш:

Случи ни се в един увеселителен парк да не искат да ни дадат намаление за семейство. Говорихме си с управителката на тема какво е семейство и тя заяви, че две жени не могат да имат дете. Аз й показах Ина с въпроса: “А това на какво ви прилича?” и в крайна сметка тя ни продаде семейния пакет. В този случай беше важно да обясним и да се преборим за едно право на семейство. Не заради намалението, а за това, че живеем своя живот и ако ние не влизаме в рамката, може би трябва да се разшири малко, а не да ни изключва.
“Венета”

Страшно силен брой на Капитал Лайт. Особени адмирации за Босилена Мелтева и Лилия Попганчева за великолепните интервюта.

Та в отговор:

Не че нещо, НО:

Шумът е около тъпия клип, а не около ХИВ/СПИН превенцията, както всъщност би трябвало да бъде. Два дена си говорим за “едни пари”, и за “Камен Воденичаров” и за това как рекламните агенции всъщност никаква работа не вършат.

Това е голяма загуба на време и голям пропуснат шанс да говорим по същество: какъв е броят на живеещите със ХИВ/СПИН в България и по света, какви са тези хора (тийнейджъри? не/образовани? мъже/жени?), какво правим в България и по света да им помогнем, да се предпазим от зараза.

Видях един интересен коментар на Градинко под статията в Капитал (бтв, евалата, Капитал, за сериозното отношение по темата):

След като пишете във форума на Капитал, тази реклама очевидно не е за вас. Таргетът са не просто младежите, както пише в статията, а най-тъпите от тях, защото те са с най-рисково поведение и с най-голяма опасност да се заразят. Т.е. таргетът са чалгарчетата, които си скачат по главите, бият учителите и надуват статистиките за неграмостност.

Наистина ме накара да се замисля. Може би е прав, въпреки че следейки реакциите на Камен Воденичаров и хората от неговата агенция (една от служителките на агенцията, Ралица Бардарова писа във Фейсбук: “Супер, много Ви благодаря, че ни направихте толкова силна реклама!”… WTF?!?!!!), силно се съмнявам те да са работили чак толкова съзнателно и целенасочено.

Сигурно, ако в България имаше практика на активни, смислени, сериозни анти-СПИН кампании… нямаше толкова много да се възмущавам. Ако знаех, че в училищата сериозно се говори по темата; ако знаех, че Министерство на Здравеопазването има сериозна политика; ако знаех, че има правителствени и неправителствени агенции, които работят целенасочено и ефективно по превенция на заразата… “Презерватирай се” пак нямаше да ми харесва, но щях да го приема като просто още една допълнителна акция. В крайна сметка, колкото повече… толкова повече.

НО. Положението е друго. И някаква сериозна международна организация ни прави огромен подарък, дава ни шанс да работим със сериозен бюджет и да предизвикаме шум сред заглушаващата тишина по темата. И ние правим “Презерватирай се!”?!

Е, сори, това не е провокация. Това е срамота.

Книгата в детайли описва колко дълбоко е проникнал сексизма в спортната индустрия и документира начините, по които разни хора се опитват да контролират, игнорират, унижават или насилват жените в индустрията.

Основният аргумент на Бъртън Нелсън е, че в момента спортната индустрия печели от промотирането на култура, която е изключително враждебна спрямо жените. Индустрията не се интересува от жените, а по-скоро ги толерира. Толерира ги особено, ако са по бански на кориците на Sports Illustrated или облечени в супер-къси полички на тенис кортовете. Забележете, например, ОГРОМНАТА разлика в екипите на жените и мъжете бегачи.

Докато дочитам си мисля за  студията на БНТ по време на Световното, в които Петя Дикова седеше в студиото заедно с Методи Манченко и  разни други тежки футболни мъжаги и коментираше мачовете. Тя говореше предимно някакви повърхностни и лековати неща (Октоподът Пол, коментарите от форума), а мъжете около нея или не й обръщаха внимание или тихо се подсмихваха под мустак, или ей така покровителствено-снизходително и обясняваха каква грешка е допуснала. Абе, с две думи, който е гледал сеира, няма как да не се е зачудил… бе хубаво е момичето, ама какво прави там?

И аз се чудех, обаче, колкото повече напредвам с книгата на Марая Бъртън Нелсън, толкова по-яростно ми става. Искам да интерпретирам избора на БНТ по възможно най-позитивен начин: искали са да разнообразят формата, искали са да разширят темите за разговор по време на мачовете (това е световната тенденция; не само следим конкретната игра, а се интересуваме от индустрията, личните животи на спортистите и т.н), може би дори са искали да привлекат вниманието на повече жени пред телевизорите… Хубаво. Но защо толкова грубо?! Толкова ли е трудно да се намери една жена в тая държава, която да разбира от футбол? Толкова ли е трудно по-опитните водещи да помагат на новобранците?

Не знам колко е трудно, но очевидно е по-лесно да организираме предаването си по начин, който да “потвърди”, че тази работа с коженото кълбо е МЪЖКА  и че на жените по природа им е заложено да не могат да разбират какво, аджеба, е засада.  Даже имам чувството, че продуцентите на предаването са поканили Петя Дикова в студиото, за да успокоят гузната съвест на всички онези мъже, които отказват да гледат мачове в женско присъствие, защото жените им едва ли не имат основна житейска мисия да им пречат да го правят.  Въпросните пичове гледат нашата кака, сбутват авера по маса и си казват… виж кво щеше да бъде, ако и моята беше тук. *Barf*

***

Бъртън Нелсън е права. Ако искаме да разбираме съвременната спортна индустрия, явно трябва да започнем да вкарваме и категорията “джендър” в разговорите. Може би тогава би ни станало малко по-ясно, защо навлизането на жените в спортната индустрия се приема с толкова много агресия от мъжка страна.

Оставете после коментар с впечатления！

Авторката разяснява положението с най-често предлаганите услуги на пазара:

[Вагинопластика] се прилага при жени с диагноза релаксация (отпускане) на влагалището, при които по медицински причини се налага намаляване размера на този орган. [...] [Други подобни процедури са] намаляване на размера на малките срамни устни, уеднаквяване на размера на двете половини, изпълване на бръчки на големите срамни устни, при което се използва собствена мастна тъкан от пациентката (от коремната област, ханша или бедрата). Дори и липосукция на мастна тъкан от венериния хълм, когато той е прекалено изпъкнал. Вие трябва само да посочите външния вид, който искате да имате (дори от страниците на някое мъжко списание например) и лекарите ще свършат всичко останало. [...]

Докато чета този списък от “процедури” се чудя… егаси… то по тези критерии, няма жена, която да може да се похвали: моята вагина е перфектна. Ако е “симетрична”, то сигурно е “прекалено релаксирана”, ако е “нормално релаксирана”, то сигурно е “прекалено набръчкана”, ако е “нормално набръчкана”… сигурно не е симетрична. О, Боже!

Най-изумителната процедура, описана в статията обаче е т.нар. G-shot:

Процедурата представлява инжектиране на колагенова субстанция, която прави зоната около предполагаемата точка [G-spot] по-подпухнала и чувствителна при контакт.

Представям си разговора с хирурга: Не се притеснявай, моето момиче. Все още никой не е разбрал дали въобще има такова нещо като G-spot, но ние ще ти сложим една инжекцийка там, където мислим, че може би се намира… то ще подпухне… Да се смее ли човек, или да плаче?!

Какви са резултатите от процедурите, питате? Авторката отговаря:

• В резултат на намесата се намалява диаметърът на този орган и ние отново сме способни да водим нормален полов живот, да изпитваме удоволствие по време на секс, да бъдем привлекателни за любимия си.
• За онези от вас, които ще се подложат на G-shot: В резултат на това в следващите 4-6 месеца (колкото е давността на процедурата) пациентките достигат до върха в секса почти при всеки опит. Веднага след като отмине ефектът на тази операция, тя може да се направи отново.

Има още интересни неща за четенете, като адресите и телефоните на клиники, които могат да “ви помогнат” с подобни процедури. Прочетете целия материал, извинявам се за неумелото резюме. Тексът е просто бисер до бисер. Любимият ми цитат, обаче!!!!

Да, за някои удоволствието е възможно по природа, а за други – след леко клъц, боц и щрак.

Та-Даааааа! СЕРИОЗНО!

Докато се чудех как да реагирам… попаднах на интересна дискусия по темата на страницата на списание НЕЯR във Facebook и си позволявам да копирам две мнения от там:

Аз не исках да влизам в детайли именно защото текстът е практически незащитим и вилнеенето над него е неприлично лесно. Но ето, пак не мога да се въздържа за следното: “посланието” му, ако има такова, е не, че в ХХІ век можем да сме си спокойни в кожите каквито сме различни, а че в ХХІ спокойно можем да се уеднаквим чрез корекции на кожите. Това е по-скоро средновековен поглед към нещата, в каквато и опаковка да се продава. И не, не проповядвам да ходим мустакати и със срамни устни, увиснали до коленете. Макар че – хайде малко въображение. Защо не? На нас, жените, вечно някой ни казва какво трябва и маха с пръст. Крайно време е да се вкара в действие и малко рационално, ама наистина рационално, обосноваване.

И още: оскърбителни за ХХІ вековната ми рационалност са споменаванията за “нормалност” и (с извинение за шушу-то) “малогабаритни достойнства”, които предполагат, че който не е по учебника на еди кой си или се оперира, или се бракува. Оперира се, който има нужда. Дълбоко вярвам, че идеята на едно интелигентно женско списание е да дефинира нуждата реалистично, не фриволно.

За мен са много смущаващи и подхвърлените имена и адреси в текста – от журналистическа гледна точка е абсолютно неиздържано цитирането на тези, а не на други. Защо точно еди кой си доктор? Защо точно еди коя си клиника? Нахвърляни са произволно…

И от още една читателка, която е разтревожена от невнимателното поднасяне на медицинска информация (с право!):

[П]ритеснява [ме] препоръката за неща, които са недостатъчно изследвани и могат да доведат до здравни усложнения и проблеми — става дума за споменатия в статията G-Shot.… “This procedure is not approved by the Food and Drug Administration or the American Medical Association, and no peer-reviewed studies have been accepted to account for either safety or effectiveness of this treatment.” Освен това може да предизвика sexual dysfunction, infection, altered sensation, dyspareunia, adhesions and scarring.

Камарата на германските лекари го нарича “опасна мода”. Самата Г-точка, неправилно наречена в статията точка на “Графенбер” е точка на Грефенберг (Gräfenberg). Спорна теза на добър стар доктор от 50-те. NB – 50те години на миналия век, която днес минава по-скоро за мит и анекдот.

“The evidence is far too weak to support the reality of the G-spot. Specifically, anecdotal observations and case studies made on the basis of a tiny number of subjects are not supported by subsequent anatomic and biochemical studies.” (American Journal of Obstetics and Gynaecology )
E, какво ни препоръчва статията?

Как да разберем дали сме “нормални” (тук се въздържам от коментар), след което да отидем да дадем малко пари за клъц, бод и щрак да си впръснем колаген на несъществуваща точка? Здравето, което може да се съсипе след това? Ах, who cares!!!!!

На кой му пука, наистина?!

***

P.S. Благодаря на тайния агент, който ми изпрати линк към статията и дискусията във Фейсбук. ;)

Въпросният материал е политически анализ толкова колкото аз съм космонавт, но за сметка на това пък е добър манифест на това какво мисли господин Найденов за жените:

- [В] кариерите на дамите има някои особености. Едни се издигат чрез собствените си способности, други по-скоро чрез някой мъж. Едни са експертки, други са украшения. Едни са лидерки, други са по-скоро домакинки, които замитат разпиляното от мъжете.

(Това е важно да се отбележи, понеже за разлика от жените, мъжете принципно се издигат благодарение на собствените си способности.)

- [И] при предишните управления имаше компетентни бюрократки като например Лидия Шулева и Меглена Плугчиева. Но ударението бе по-скоро върху дамите, които украсяваха властта – Чилова, Хюсменова, Етем, Масларова… Донякъде сред тях бих сложил и Гергана Грънчарова, тъй като нейната кариера съпътства кариерата на съпруга й. Както и Надежда Михайлова, която така и не успя да се утвърди като самостоятелен владетел.

(Ясно, който пише, той поставя ударенията.)

- Днешните властови дами вече не са украшения, а компетентни домакини. Мястото им не е в будоара, а в кухнята.

(Не знаех, че това са опциите: будоара или кухнята. Аз си мислех, че мястото на жените е навсякъде, където искат да бъдат?!)

- При новото управление са на мода жените служителки. Причината, естествено, е в Бойко Борисов – той е доминиращ мъжкар, така че край него трудно могат да виреят други доминиращи мъжкари със своите дамски украшения. И в природата е така – алфа кучето е заобиколено от кучки, похотливите песове стоят встрани, примъкват се небрежно, но са винаги готови да хукнат. Жените са по-изпълнителни, по-организирани и по-старателни в детайлите. Затова те са идеалните допълнения на мъжествения лидер, какъвто е Бойко Борисов.

(В природата, освен това, кучетата серат и пикаят където им падне. Не си бършат задника с тоалетна хартия. Не четат книги, не ходят на училище. Но явно, все пак, въпреки това не бива да се колебаем да се сравняваме с кучетата. Особено когато става дума за сравняване на жените с уличници).

- А както казва Мусолини: “Тълпата обича силните мъже… Тълпата е като жена!”

(Е, доживяхме да ни цитират и фашистки диктатори като примери за далновидност и мъдрост. Без коментар.)

- Женският характер на българската избираща тълпа я прави капризна, емоционална, непредсказуема. В същото време тази дама се стреми към подчинението, към благочестивата пасивна роля.

(Чакай малко. Жените са капризни, емоционални, непредсказуеми? Стремят се към подчинение? Стремят се към благочестива пасивна роля? Г-н Найденов, с всичкото ми уважение към вас: ХАХАХХАХАХХАХХХАХ)

- В този смисъл Осми март е не само празник на жените, той е и празник на съвкупния български избирател. Той е непостоянен, понякога малко вятърничав, но пък винаги готов да приюти една юношеска политическа главица в топлата си пазва.

(Сериозно, Найденов, жените са мили разсеяни курви?! Вашата съпруга такава ли е?! Майка ви?! Дъщеря ви?!)

***
Покрай осмомартенската олелия се начетох на какви ли не сексистки вметки. Повечето от тях, разбира се, бяха псевдо-анонимни във формата на коментари под статии в разни електронни издания. Толкова откровено сексистки текст като този на Найденов обаче никъде другаде не видях. Валери. Найденов. Все пак, това не съм АЗ. Или някой аналогично незначителен блогър. Това е един от най-известните български журналисти, с текст в едно от най-четените български издания, с влияние не само върху читателите си, но и върху политическите ни среди. Обида след обида. Унижение след унижение. То вярно, че българското общество е по-консервативно и традиционно по отношение на междуполовите отношения и мястото на жената в обществения живот. Но тази статия е старомодна и недопустима даже и по разбиранията на дядо ми. (Даже не ми прави част да намесвам дядо ми в този текст, защото той е много умен и възпитан човек и не мисли, че жените са втора ръка хора).

Ако бях Найо Тицин, щях да питам: “Г-н Найденов, колко ви е часът?!”

В новия брой на L’Europeo присъстват интимните истории на писатели, артисти, музиканти и журналисти. Проследява се субкултурата на феминизма през някои от най-известните и артистични представителки. Има и текст, който рисува хомосексуалното движение, описано чрез драматичните истории на някои от най-известните хомосексуалисти в света.

Въпреки че обидният език в представянето на броя ме накара да повдигна въпросително вежди, все пак се зарадвах, защото като че ли за първи път сериозно списание проявява интерес към темата за феминизма. Браво.

И после прочетох в Нов Брой следния цитат от Пламен Петров (кой е Пламен Петров?!):

О, това фалократично общество! – “Когато мъж говори мръсотии, това е сексуален тормоз. Когато жена говори по подобен начин, това са 3,95 долара на минута. Именно тази несправедливост света наричан феминизъм”

Искрено се надявам цитатът да е изваден от контекст, защото така както лети свободно в пространството, той се откроява с брилянтна тъпота.

Та, понеже не искам да коментирам без да съм чела, а темата очевидно ми е интересна: ще се намери ли някоя добра душа, която да ми сканира статиите за феминизма и “драматичните истории” на известните “хомосексуалисти”?

А ако случайно вече сте чели въпросните статии… разкажете с две думи за какво става въпрос: тези, аргументи, позиции…

Ще бъда много признателна!

И с нетърпение очаквам публикуването на галерия “Най-мъжествените олимпийци”, примерно.

Щото иначе, току виж някой си помислил, че женските дисциплини всъщност са състезание по красота… А е ясно, че никой няма желание да подценява труда и постиженията на спортистките по този начин. Нали?

Сетих се за този казус, защото днес попаднах на интересна ретроспекция от редакторите на Newsweek, посветена на най-големите АirBrushing скандали от последните десет години. Материалът е под формата на преди- и след- галерия и включва реакции, както на самите актриси/модели/спортисти, така и коментари на редакторите на списанията, поръчали визуалните редакции.

Разгледах въпросната галерия едва ден след като видях наша българска класация на Десетте най-красиви пухкави дами в БГ ефира и се хванах за главата. Първоначалната ми реакция беше… Чак пък ПУХКАВИ?! Докато един приятел не се намеси: Чак пък ДАМИ?! Point taken.

Във всички тези случаи обаче ми става супер тъпо, защото всяка една от гореспоменатите жени е изключително красива и добре изглеждаща и то не по някакви особено екцентрични стандарти. И въпреки това, модната и медийната индустрия изпитват необходимост да правят всякакви малки, големи и още по-големи манипулации, за да ги направят да изглеждат “перфектно”.

От една страна, то е ясно, че така налаганите стандарти за красота са нереални. Щом Деми Мур не е достатъчно перфектна на външен вид, не знам коя от нас е. Същественото в случая е, че по този начин (и тук перефразирам Наоми Улф), модната и медийната индустрия ни казва: да, съвременните жени могат да бъдат майки, могат да работят каквото си поискат, да бъдат каквито пожелаят… САМО ПРИ ЕДНО УСЛОВИЕ: трябва да изглеждат перфектно и то перфектно по строго определен начин.

Последиците са известни до болка.