Сетих се за този казус, защото днес попаднах на интересна ретроспекция от редакторите на Newsweek, посветена на най-големите АirBrushing скандали от последните десет години. Материалът е под формата на преди- и след- галерия и включва реакции, както на самите актриси/модели/спортисти, така и коментари на редакторите на списанията, поръчали визуалните редакции.

Разгледах въпросната галерия едва ден след като видях наша българска класация на Десетте най-красиви пухкави дами в БГ ефира и се хванах за главата. Първоначалната ми реакция беше… Чак пък ПУХКАВИ?! Докато един приятел не се намеси: Чак пък ДАМИ?! Point taken.

Във всички тези случаи обаче ми става супер тъпо, защото всяка една от гореспоменатите жени е изключително красива и добре изглеждаща и то не по някакви особено екцентрични стандарти. И въпреки това, модната и медийната индустрия изпитват необходимост да правят всякакви малки, големи и още по-големи манипулации, за да ги направят да изглеждат “перфектно”.

От една страна, то е ясно, че така налаганите стандарти за красота са нереални. Щом Деми Мур не е достатъчно перфектна на външен вид, не знам коя от нас е. Същественото в случая е, че по този начин (и тук перефразирам Наоми Улф), модната и медийната индустрия ни казва: да, съвременните жени могат да бъдат майки, могат да работят каквото си поискат, да бъдат каквито пожелаят… САМО ПРИ ЕДНО УСЛОВИЕ: трябва да изглеждат перфектно и то перфектно по строго определен начин.

Последиците са известни до болка.

В разговор по BBC Radio 4, aвторката разказва за източноевропейския мит за Баба Яга и разсъждава върху това какви са културните нагласи, които го правят възможен. Угрешич развива интересна теза за източноевропейския страх от остаряването и болезнената конфронтация с възрастта, особено сред жените.

***
Photo by: Zeljko Koprolcec via Wikipedia

В разговор по BBC Radio 4, aвторката разказва за източноевропейския мит за Баба Яга и разсъждава върху това какви са културните нагласи, които го правят възможен. Угрешич развива интересна теза за източноевропейския страх от остаряването и болезнената конфронтация с възрастта, особено сред жените.

***
Photo by: Zeljko Koprolcec via Wikipedia

Знам, че нито един от тези хора не мисли, че съм престаряла. Просто така се казва… не е учтиво да питаш една жена за годините й. Заучената фраза обаче отразява факта, че ние жените биваме оценявани най-вече на база външния ни вид и в момента, в който телата ни започнат да мърдат от “стандартните” идеи за красота, положението става сериозно. Линийки, бръчки, уголемен задник и коремче, недай си боже отпуснати цици, автоматично се превръщат във врагове, с които трябва да се борим. А всичкия ни опит, житейска мъдрост и характер минават на заден план. Те просто не носят толкова стойност, колкото “преди.” Какво от това, че си умна, като задника ти е сто декара. Фигуративно казано, разбира се. В действителност стандартите са доста по-жестоки.

Не виждам нищо лошо в това човек съзнателно да се грижи и да “подобрява” тялото си, да се интересува от външния си вид (собствения и на околните), да се опитва да бъде по-добра своя версия. Русо казвa, че това, което различава хората от зверовете е именно човешкото умение и стремеж да се променяме с времето… според условията, в които живеем и начина на живот, който сме избрали. Но жените сме принудени да водим ежедневни войни със собствените си тела (скубем ги, мажем ги, мразим ги, моделираме ги), които отнемат толкова много енергия, която би могла да бъде насочена в далеч по-положителни посоки.

Айде стига толкова. Кайл ме учи да пия шотове и трябва да се упражнявам.

Знам, че нито един от тези хора не мисли, че съм престаряла. Просто така се казва… не е учтиво да питаш една жена за годините й. Заучената фраза обаче отразява факта, че ние жените биваме оценявани най-вече на база външния ни вид и в момента, в който телата ни започнат да мърдат от “стандартните” идеи за красота, положението става сериозно. Линийки, бръчки, уголемен задник и коремче, недай си боже отпуснати цици, автоматично се превръщат във врагове, с които трябва да се борим. А всичкия ни опит, житейска мъдрост и характер минават на заден план. Те просто не носят толкова стойност, колкото “преди.” Какво от това, че си умна, като задника ти е сто декара. Фигуративно казано, разбира се. В действителност стандартите са доста по-жестоки.

Не виждам нищо лошо в това човек съзнателно да се грижи и да “подобрява” тялото си, да се интересува от външния си вид (собствения и на околните), да се опитва да бъде по-добра своя версия. Русо казвa, че това, което различава хората от зверовете е именно човешкото умение и стремеж да се променяме с времето… според условията, в които живеем и начина на живот, който сме избрали. Но жените сме принудени да водим ежедневни войни със собствените си тела (скубем ги, мажем ги, мразим ги, моделираме ги), които отнемат толкова много енергия, която би могла да бъде насочена в далеч по-положителни посоки.

Айде стига толкова. Кайл ме учи да пия шотове и трябва да се упражнявам.

Историята разказва за малко момиченце и неговата майка, която се подготвя за пластична операция на носа, липосукция и гръдна имплантация. Идеята на Солзхауър е да помогне на родителите да обяснят защо си правят пластична операция и да помогнат на децата да се справят с гледката непосредствено след процедурите.

Аз честно казано си глътнах граматиката като разбрах за тази книга. Наистина не знам какво да кажа.

Историята разказва за малко момиченце и неговата майка, която се подготвя за пластична операция на носа, липосукция и гръдна имплантация. Идеята на Солзхауър е да помогне на родителите да обяснят защо си правят пластична операция и да помогнат на децата да се справят с гледката непосредствено след процедурите.

Аз честно казано си глътнах граматиката като разбрах за тази книга. Наистина не знам какво да кажа.