1) Подкрепям жените, които избират да нямат деца, защото:

• Това, че имам матка не означава, че непременно трябва да я употребявам. Много жени споделят, че не изпитват майчински инстинкт. За много от нас, желанието ни да имаме деца не е биологично обосновано, а е по-скоро резултат от социален натиск и традиции.
• (За съжаление) Бременността и родителството създават много повече ограничения за жените, отколкото за мъжете: а) защото жените не само раждат, но и все още са основните отговорници по възпитанието и отглеждането на децата И б) на работното място, отношението към жените-майки е по-различно от отношението към мъжете-бащи (т.е. шансовете родителството да се отрази отрицателното на кариерата на една жена са много по-високи от тези при мъжете)
• Бременността и последвалото майчинство (особено в общия случай, когато жената  е основния отговорник за отглеждането на детето) поставя жената в позиция на (финансова) зависимост от партньора й.

2) Разбирам защо много жени имат деца, въпреки че не ИСКАТ деца:

• Много от нас никога не осъзнават, че е възможно и да нямат деца: традицията е такава, повечето хора правят така; това, разбира се, не означава, че това е най-подходящият избор за мен.
• Много жени раждат деца, защото в нашето общество се смята, че ИСТИНСКАТА жена ражда „поне едно дете“ или, поне…
• … така прави ПОЧТЕНАТА жена. Ако една жена може да забременее, но избере да не ражда деца, то със сигурност тя не е точно наред. Тя е: фанатична кариеристка, кучка, егоистка…
• Майчинството е легитимен избор за една жена, защото все пак това е една от малкото социални сфери от живота, в които жените се ползват с доверие и респект. Знам, че някои от вас ще изразят несъгласие, но фактите говорят сами: жените все още работят в по-слабо престижни професии; получават по-ниско заплащане за една и съща свършена работа;  много често продуктът на тяхната работа не се забелязва или отчита като постижение; постигнатото от тях се умаловажава: „спала е с шефа“, „може да има успешна кариера, но виж, че един мъж не може да задържи до себе си“, „тя е шефка, но всички я мразят, защото е кучка“ и т.н и т.н. В този смисъл, е съвсем разбираемо, че някои жени с голяма радост напускат работното си място, за да се занимават изцяло с отглеждането на децата си.

3. Изборът да станем майки, би бил много по-привлекателен и спокоен за много повече жени, ако:

• Повече мъже споделяха отговорностите (и позитивите) от отглеждането и възпитанието на децата. Ако „товарът“ по отглеждането на децата е разпределен равномерно, то тогава родителствуването не би било чак такава жертва или бреме
• Ако на работното място жените-майки биват приемани по същия начин както мъжете-бащи: проучвания сред CEO-та на Fortune 500 компании показват, че болшинството от мъжете в най-високите позиции в корпоративната йерархия имат деца; процентът на жените-CEO-та С ДЕЦА е нищожно нисък; т.е, очевидно родителството не пречи на кариерата; родителството пречи на женската кариера. Не е честно едно и също поведение да се награждава при мъжете и да се санкционира жестоко при жените.

Мисля, че е ясно, но за всеки случай ще кажа директно, че не съм ПРОТИВ децата, майките и пр. Кой би могъл да бъде?! Също така съм наясно, че родителството не е ТОВАР и БРЕМЕ за всички майки. Много жени, всъщност споделят, че майчинството е изключително еманципиращо преживяване. И всичко това по никакъв начин не противоречи на изложените от мен тревоги и надежди.

Кажете сега, какви са вашите позиции? Говорете конкретно, дайте ми примери от личния ви живот: ваши истории или истории на приятели! Всички сме много добри на теория, но като стане дума за НАС става по-сложно. Хайде смело!

Струва ми се, че и двата текста леко изопачават казаното от другата авторка. Може би, защото самата аз участвах в Женския Карнавал, знам, че когато Бу писа за огромното удоволствие от това да е майка, тя говореше за себе си, а не за жените по принцип. Идеята на карнавала беше да се изложи силно лична гледна точка: защо ТИ си доволна, че си жена.

В същото време, абсолютно разбирам (и подкрепям) гнева на Аксиния от това жените да се отъждествяват с детеродните им способности (въпреки че, не мисля, че Бу казва това; може би го казва и аз не го виждам в текста й, не знам). Liska писа в коментар при Аксиния, че жените са „като мобилния телефон. [И] той е създаден, за да може да телефонираш, ама междувременно е и будилник, и фотоапарат, и компютър, и диджей, и радио, и телевизор, и доносник, и обект на чувства дори. ама не се сърди, че го принизяват до телефон, тоест, до устройство за телефониране.“ Егаси. Какви тогава са жените, които не могат или не искат да имат деца?! Дефектни мобилни телефони?! Какво да правим с тях?! Да ги бракуваме?! Да се опитаме да ги ремонтираме?! И ако жените са мобилни телефони, каква джаджа тогава са мъжете?! Ксерокс…, може би, защото тяхната цел пък е да възпроизведат генетичен материал в колкото се може по-голям тираж?!

Всякакви природно-биологични теории на женското величие, цел или функции са проблематични, защото поставят знак за равенство между матката и личността на една жена и по този начин силно ограничават свободата й. Ако наистина сме просто биологични единици с основна цел „репродукция“… какво ни раздалечава от животните?! Или микробите?! Или дърветата и цветята?! Хората имат съзнание, за да могат да самоопределят какво е най-важно за тях и как да бъде постигнато. Ако най-голямото ми постижение е да износя и родя дете, всичко останало което ме прави МЕН е абсолютно без значение. Този тип аргументи са дълбоко-патриархални и унизителни за жените. Защо да се учим да четем? Защо да ходим на училище? Защо въобще да престъпваме прага на къщата си, като можем да правим, износнваме и гледаме деца вкъщи?!

За да се избегне такъв тип говорене обаче, не е необходимо да пренебрегваме и унижаваме жените, които имат, искат и/или отглеждат деца. Както споменава самата Мис Бу и една от нейните читателки, Keti, майчинството е доста еманципиращо преживяване и за много жени, то наистина е катализатор да поемат по-активна роля в собствения си живот. Да си родител и да си пряко отговорен за възпитанието на децата си 1] е сложно, 2] е отговорно и 3], е супер зареждащо занимание. Кара те да си по-любопитен и ангажиран със света, в който растат децата ти, защото искаш те да живеят добре.

Спирам тук и с нетърпение очаквам и вашите коментари. Поне за мен, това е един от по-интересните блогови дебати, които са се случвали в Блогосфера напоследък и съм силно любопитна да разбера каква е вашата гледна точка по казаното.

Тази година в програмата на конференцията е включен много интересен панел със заглавие: Майки-предприемачи – как управляват своя бизнес и в същото време отглеждат деца си. Ще говорят Жюстин Томс, Експерт онлайн маркетинг и онлайн медии; Марина Стефанова, Съосновател и Управител, Консултантска къща “Стратегии” и Деница Богоева, Основател и Директор на DTex Style.

Не ми харесва заглавието на панела по две причини.

Първо, не разбирам защо осъвместяването на родителството и бизнеса да е въпрос, с който да трябва да се занимават само майките-предприемачи? Ако един мъж се опитва да стартира бизнес, това означава ли, че той временно трябва да бъде освободен от функциите си на родител?! Кой гледа децата на мъжете-предприемачи?! Ако бях ангажирана в организирането на такава конференция, по-скоро бих се постарала да направя панел, в който РОДИТЕЛИ обсъждат осъвместяването на родителството с бизнеса.

И второ, заглавието не ми харесва, защото отразява един много често срещан предразсъдък, че ако една жена е предприемач И майка, то тя не е съвсем баш ИСТИНСКИ предприемач, защото докато прави бизнес си мисли за децата вкъщи и това сигурно се отразява на работата й. Това е голям проблем, защото този тип социален натиск е причината много жени да не следват професионалните си амбиции и да се принуждават да избират между семейството и кариерата си. Опитайте да намерите интервюта с мъже-предприемачи, в които интервюиращия пита въпросния мъж дали има деца и как балансира тяхното отглеждане с работата си. Като намерите, изпратете насам, защото все още ми предстои да видя такова нещо.

Въпреки това, панелът ще бъде много интересен по няколко причини:

1. Участничките ще споделят много интересен бизнес опит. Не познавам работата на Марина Стефанова и Деница Богоева, но Жюстин Томс е един от пионерите в българското уеб пространство и тя сама би могла да разказва с часове.

2. Радвам се, че панелът ще покаже женски опит, който излиза от рамките на приетото в българското общество, в коeто жената е лоялен служител, дисциплиниран и организиран изпълнител, но рядко шеф или топ-мениджър. В България все още е „странно“, „необичайно“ една жена да развива собствен бизнес. Броят на жените сред работодателите е 27%, сред самонаетите едва 35%. Колкото повече хвърляме светлина върху работата и успехите на жени, громящи стереотипите, толкова повече младите момичета и жени ще виждат, че има място за идеите им.

3. Може би така формулираното заглавие ще предизвика и дискусия точно по въпросите, които повдигам в този пост: как една жена-предприемач да се справи със стереотипите, които я обстрелват ежедневно?

Ако сте там, задайте моля третия ми въпрос и ми кажете как са отговорили участничките! А междувременно искам да ви попитам: какви въпроси бихте задали на участничките в панела? Споделете в коментарите, а аз ще се погрижа да достигнат до тях. После ще видим.

Поводът за протеста е раждането на една жена в същата тази болница. При законния й отказ да подпише документа „Информирано съгласие” отношението към родилката е станало грубо, придружено със заплахи и шантаж, а по-късно е обърната и държана с физическа сила в легнала позиция за раждане и шита без упойка „за наказание“. Всяко едно от тези действия е в противоречие на нейните права като пациент и като човек.

Разказът на жената можете да прочетете тук. Много жени във форума разказват, че насилието над родилки е много често срещано явление.

Протестът умишлено се организира на 25-ти ноември, международния ден за защита на жените от насилие. Всякакво насилие е недопустимо, приканват организаторите на протеста. Но когато в голяма столична болница, в процеса на раждане, когато жената е най-уязвима, срещу нея е упражнявано психологическо и физическо насилие, и се проявява неуважение, принуда и незачитане на нуждите й, говорим за стъпкване на права на официално ниво. Това би трябвало да е напълно недопустимо.

Ако сте пострадали от подобно отношение или просто се чувствате съпричастни, заповядайте на 25-ти ноември, от 10:00ч, пред главния вход на 1АГ „Св. София“.

Научих за случилото се от Василена Доткова.

• Мит 3: Майчинството с малко бебе е най-щастливият период от живота ви.

• Мит 4: Ако ви липсва предишния ви живот, нещо в майчинските ви чувства куца.

• Мит 5: Да си майка е всичко, от което имаш нужда, за да се чувстваш пълноценна.

Препоръчвам ви да обърнете внимание и на коментарите, дискусията е супер-интересна.

• Мит 3: Майчинството с малко бебе е най-щастливият период от живота ви.

• Мит 4: Ако ви липсва предишния ви живот, нещо в майчинските ви чувства куца.

• Мит 5: Да си майка е всичко, от което имаш нужда, за да се чувстваш пълноценна.

Препоръчвам ви да обърнете внимание и на коментарите, дискусията е супер-интересна.

Kакво ли ще си помислят бъдещите историци за женската идентичност в началото на XXI-ви век, ако единственото доказателство, с което разполагат е Фейсбук?

Както обикновено, коментарите под самата статия са по-интересни от основния въпрос на авторката. (via Иво Величков)

Kакво ли ще си помислят бъдещите историци за женската идентичност в началото на XXI-ви век, ако единственото доказателство, с което разполагат е Фейсбук?

Както обикновено, коментарите под самата статия са по-интересни от основния въпрос на авторката. (via Иво Величков)

OF: В Щатите и в Западна Европа има много мнения за това как точно да се наричат майките, които са вкъщи и се грижат за децата си. В САЩ се използват: stay-at-home mom, homemaker, work-at-home mom. Тези термини са въведени, за да подменят „housewife“ като концепция с доста негативна конотация и по този начин говорещият да покаже, че уважава труда на жените, които се грижат за малките деца. Та въпросът ми към теб има две части. Първо, в България как се казва на такива майки? И, второ, мислиш ли, че хората в България се отнасят с уважение към такива жени?

ВД: Това е супер готин въпрос. Мисля, че знаеш какво ще ти отговоря— не може да се каже, че има кой знае какво уважение към жените, които стоят вкъщи да гледат деца. Просто години наред дефолт положението е било работа извън дома плюс майчинство плюс домакинска работа. Ако се откажеш от едно от тези, значи не успяваш да отговориш на очакванията. Ако конкретно от работата извън дома се откажеш, значи си мързелива, но пък донякъде се смята за белег на висок жизнен стандарт, който носи престиж предимно на съпруга, издържащ семейството.

Относно думата, с която се наричат такива жени, не съм забелязала да има определена— ако детето ти е малко, си „в отпуск по майчинство“, ако е по-голямо си просто безработна или домакиня. Но така или иначе на практика от всички се очаква да са домакини, а не само от тези, които не ходят на работа, така че пак не е много точно, чувала съм и уточняващото съчетание „безработна домакиня“.

Айде ние с теб да измислим и лансираме дума, която да изразява смисъла, че всички майки са работещи, независимо дали стоят вкъщи с децата или ходят на работа. Има голяма необходимост от някакво позитивно наименование. А също и за stay-at-home dads.

OF: „Отпуск по майчинство“ е изключително подвеждащо описание. „Отпуск“ е последната дума, която бих употребила, за да опиша това, което се случва на една жена в първите месеци след като е родила дете. „Домакиня“ също не е точно, защото отглеждането и възпитанието на децата не се изчерпва с чистене, пране и готвене; то е МНОГО повече от това. „Безработна домакиня“ пък е особено нагло… Нима всичкия труд, който полага майката на малки деца не е работа?! Можеш ли разкажеш в какво се изразява твоята „почивка“, за да е ясно? Може би, ако знаем как точно минава деня на една майка, която се грижи за малко дете… ще намерим и по-подходящи думи, с които да опишем заниманията й?

ВД: Никак не ме кефи да се представят майките гледащи деца като мъченици или героини— това според мен е другата страна на омаловажаването на работата ни. Един вид хем това е незначителна работа, която никакво признание не ти носи, хем пък си длъжна да я вършиш не по-зле от Марето от втория етаж, която се жертва максимално, много й е гадно, но даяни. Доста неприятен double bind.

Затова за мен акцентът не трябва да е върху това колко е тежко да си майка на пълно работно време, а по-скоро върху значимостта, предизвикателството, отговорността на тази работа, върху креативността и посветеността, която изисква. Ако ще говорим за майчинството като работа, защо да не говорим за нея с езика, с който говорим за всяка друга работа— например като майка аз имам лидерска позиция в един мащабен и амбициозен проект за подобряване качеството на живота на децата, изправям се пред тежки предизвикателства в динамична работна среда и очакванията към човек на моята позиция са изключително високи, нещо такова.

И понеже ме питаш за думата „отпуск“— разбира се че не е бездействие. Като всяка много отговорна и динамична работа, и тази може да бъде доста уморителна. Майките са на разположение 24 часа в денонощието. Може да има доста спокойни и разпускащи моменти, но никога не може да планираш добре точно кога ще се случат. За повечето майки първите седмици след раждането на дете могат да бъдат страшно изморителни. А и по-нататък нямаш почти никакво време насаме със себе си, спиш по-малко, вдигаш тежко, изложен си на стрес и шум и си изключително силно ангажиран емоционално и физически с работата, която вършиш и с нейния успех. Личните ти нужди са подчинени на работатa също.

Аз гледам целодневно двете си деца, които имат нужда да им се приготвя храна, да се почиства след някои от белите им, да се учат да участват в нещата, които правя за тях (което често може да отнема доста повече енергия отколкото ако свърша всичко сама), да им се осигурява емоционална подкрепа, да се утешават когато са нещастни или са се ударили, малкото дете има нужда да се носи на ръце, да се преоблича, да се кърми денем и нощем, да се мие, къпе и приспива. Голямото има нужда да му се обясняват безброй неща, да му се чете, да му се обръща внимание, за да не се чувства пренебрегнато, да му се намират занимания. Често двете деца искат различни неща едновременно, на които не може да не се откликне, настояват за тях на висок глас, правят разнородни бели едновременно и така нататък. Предизвикателствата могат да бъдат големи, но и удовлетворението е голямо, няма скучни моменти. Това е работа, която съм избрала да върша и много държа да я върша аз. Ако трябваше да наема човек да я върши примерно през една трета от денонощието вместо мен, щеше да се наложи да плащам доста сериозна сума.

OF: По какъв начин съпругът ти участва в грижите за децата ви и домашната работа (която не е пряко свързана с отглеждането на децата). Какво мислиш за „споделеното родителство“ (equally shared parenting) и смяташ ли, че такава схема е възможна за твоето семейство. За други семейства в България?

ВД: Мъжът ми доста участва в работата вкъщи и в отглеждането на децата, макар че ходи на работа. Все пак работният му ден е 8 часа, а задълженията ни на родители са денонощни. Всъщност участието му просто се налага поради целесъобразност— ако и двамата не поемаме задачи, просто никога няма да успеем да се погрижим за две деца и за себе си, да сготвим нещо, да измием чиниите и да оправим временно хаоса вкъщи. Някои от задълженията ни са профилирани— като например това, че почти винаги аз готвя, защото ужасно обичам да го правя. Той пък повече държи на реда, затова поема по-голямата част от чистенето и подреждането. Но това не са абсолютно разграничени територии, има много случаи когато се разменяме, защото някой от нас няма възможност да свърши нещо, правим нещо заедно, за да стане по-бързо или просто разнообразяваме . Някои задачи ги поема който е свободен или се разбираме в движение.

Идеята за споделеното родителство е супер, стига да не се изпада в крайността да се брои кой колко памперса е сменил, колко часа е прекарал извън дома или да се следи да не би другият повече да е гушкал децата. Според мен ако самите родители се чувстват равностойни във връзката си, никой няма да си позволи за злоупотребява с другия и да го товари с несправедливо количество задачи или просто с по-неприятната и черна работа в семейството. Този тип равнопоставеност в известен смисъл се договаря още в началото на една връзка и е основополагащ за нея.

Следя няколко блога на бащи, които си стоят вкъщи с децата, докато жените им ходят на работа, и те разказват, че заедно с партньорките си жонглират с различни роли и по няколко пъти им се е случвало да си разменят местата. Тоест не е задължително нещата да са винаги точно по равно във всеки един момент, но е важен принципът— да се усеща ангажираността и на двамата. Разпределението на задълженията в семейството не е справедливо, ако и двамата партньори не го чувстват като справедливо.

Според мен в България е напълно възможно да се осъществи това, защото законът дава възможност не само на майките, но и на бащите да ползват отпуск за отглеждане на малко дете. Всъщност познавам семейства, които са го правили. Вярно е, че на мъже, които излизат в отпуск по бащинство, все още се гледа с голямо учудване, но съм сигурна, че това ще се промени. В Швеция между другото при представянето на мъжете кандидати за евродепутати задължително се казва и дали са ползвали отпуск по бащинство и колко месеца, това е червена точка в биографията им в очите на обществото.

OF: В Щатите и в Западна Европа има много мнения за това как точно да се наричат майките, които са вкъщи и се грижат за децата си. В САЩ се използват: stay-at-home mom, homemaker, work-at-home mom. Тези термини са въведени, за да подменят „housewife“ като концепция с доста негативна конотация и по този начин говорещият да покаже, че уважава труда на жените, които се грижат за малките деца. Та въпросът ми към теб има две части. Първо, в България как се казва на такива майки? И, второ, мислиш ли, че хората в България се отнасят с уважение към такива жени?

ВД: Това е супер готин въпрос. Мисля, че знаеш какво ще ти отговоря— не може да се каже, че има кой знае какво уважение към жените, които стоят вкъщи да гледат деца. Просто години наред дефолт положението е било работа извън дома плюс майчинство плюс домакинска работа. Ако се откажеш от едно от тези, значи не успяваш да отговориш на очакванията. Ако конкретно от работата извън дома се откажеш, значи си мързелива, но пък донякъде се смята за белег на висок жизнен стандарт, който носи престиж предимно на съпруга, издържащ семейството.

Относно думата, с която се наричат такива жени, не съм забелязала да има определена— ако детето ти е малко, си „в отпуск по майчинство“, ако е по-голямо си просто безработна или домакиня. Но така или иначе на практика от всички се очаква да са домакини, а не само от тези, които не ходят на работа, така че пак не е много точно, чувала съм и уточняващото съчетание „безработна домакиня“.

Айде ние с теб да измислим и лансираме дума, която да изразява смисъла, че всички майки са работещи, независимо дали стоят вкъщи с децата или ходят на работа. Има голяма необходимост от някакво позитивно наименование. А също и за stay-at-home dads.

OF: „Отпуск по майчинство“ е изключително подвеждащо описание. „Отпуск“ е последната дума, която бих употребила, за да опиша това, което се случва на една жена в първите месеци след като е родила дете. „Домакиня“ също не е точно, защото отглеждането и възпитанието на децата не се изчерпва с чистене, пране и готвене; то е МНОГО повече от това. „Безработна домакиня“ пък е особено нагло… Нима всичкия труд, който полага майката на малки деца не е работа?! Можеш ли разкажеш в какво се изразява твоята „почивка“, за да е ясно? Може би, ако знаем как точно минава деня на една майка, която се грижи за малко дете… ще намерим и по-подходящи думи, с които да опишем заниманията й?

ВД: Никак не ме кефи да се представят майките гледащи деца като мъченици или героини— това според мен е другата страна на омаловажаването на работата ни. Един вид хем това е незначителна работа, която никакво признание не ти носи, хем пък си длъжна да я вършиш не по-зле от Марето от втория етаж, която се жертва максимално, много й е гадно, но даяни. Доста неприятен double bind.

Затова за мен акцентът не трябва да е върху това колко е тежко да си майка на пълно работно време, а по-скоро върху значимостта, предизвикателството, отговорността на тази работа, върху креативността и посветеността, която изисква. Ако ще говорим за майчинството като работа, защо да не говорим за нея с езика, с който говорим за всяка друга работа— например като майка аз имам лидерска позиция в един мащабен и амбициозен проект за подобряване качеството на живота на децата, изправям се пред тежки предизвикателства в динамична работна среда и очакванията към човек на моята позиция са изключително високи, нещо такова.

И понеже ме питаш за думата „отпуск“— разбира се че не е бездействие. Като всяка много отговорна и динамична работа, и тази може да бъде доста уморителна. Майките са на разположение 24 часа в денонощието. Може да има доста спокойни и разпускащи моменти, но никога не може да планираш добре точно кога ще се случат. За повечето майки първите седмици след раждането на дете могат да бъдат страшно изморителни. А и по-нататък нямаш почти никакво време насаме със себе си, спиш по-малко, вдигаш тежко, изложен си на стрес и шум и си изключително силно ангажиран емоционално и физически с работата, която вършиш и с нейния успех. Личните ти нужди са подчинени на работатa също.

Аз гледам целодневно двете си деца, които имат нужда да им се приготвя храна, да се почиства след някои от белите им, да се учат да участват в нещата, които правя за тях (което често може да отнема доста повече енергия отколкото ако свърша всичко сама), да им се осигурява емоционална подкрепа, да се утешават когато са нещастни или са се ударили, малкото дете има нужда да се носи на ръце, да се преоблича, да се кърми денем и нощем, да се мие, къпе и приспива. Голямото има нужда да му се обясняват безброй неща, да му се чете, да му се обръща внимание, за да не се чувства пренебрегнато, да му се намират занимания. Често двете деца искат различни неща едновременно, на които не може да не се откликне, настояват за тях на висок глас, правят разнородни бели едновременно и така нататък. Предизвикателствата могат да бъдат големи, но и удовлетворението е голямо, няма скучни моменти. Това е работа, която съм избрала да върша и много държа да я върша аз. Ако трябваше да наема човек да я върши примерно през една трета от денонощието вместо мен, щеше да се наложи да плащам доста сериозна сума.

OF: По какъв начин съпругът ти участва в грижите за децата ви и домашната работа (която не е пряко свързана с отглеждането на децата). Какво мислиш за „споделеното родителство“ (equally shared parenting) и смяташ ли, че такава схема е възможна за твоето семейство. За други семейства в България?

ВД: Мъжът ми доста участва в работата вкъщи и в отглеждането на децата, макар че ходи на работа. Все пак работният му ден е 8 часа, а задълженията ни на родители са денонощни. Всъщност участието му просто се налага поради целесъобразност— ако и двамата не поемаме задачи, просто никога няма да успеем да се погрижим за две деца и за себе си, да сготвим нещо, да измием чиниите и да оправим временно хаоса вкъщи. Някои от задълженията ни са профилирани— като например това, че почти винаги аз готвя, защото ужасно обичам да го правя. Той пък повече държи на реда, затова поема по-голямата част от чистенето и подреждането. Но това не са абсолютно разграничени територии, има много случаи когато се разменяме, защото някой от нас няма възможност да свърши нещо, правим нещо заедно, за да стане по-бързо или просто разнообразяваме . Някои задачи ги поема който е свободен или се разбираме в движение.

Идеята за споделеното родителство е супер, стига да не се изпада в крайността да се брои кой колко памперса е сменил, колко часа е прекарал извън дома или да се следи да не би другият повече да е гушкал децата. Според мен ако самите родители се чувстват равностойни във връзката си, никой няма да си позволи за злоупотребява с другия и да го товари с несправедливо количество задачи или просто с по-неприятната и черна работа в семейството. Този тип равнопоставеност в известен смисъл се договаря още в началото на една връзка и е основополагащ за нея.

Следя няколко блога на бащи, които си стоят вкъщи с децата, докато жените им ходят на работа, и те разказват, че заедно с партньорките си жонглират с различни роли и по няколко пъти им се е случвало да си разменят местата. Тоест не е задължително нещата да са винаги точно по равно във всеки един момент, но е важен принципът— да се усеща ангажираността и на двамата. Разпределението на задълженията в семейството не е справедливо, ако и двамата партньори не го чувстват като справедливо.

Според мен в България е напълно възможно да се осъществи това, защото законът дава възможност не само на майките, но и на бащите да ползват отпуск за отглеждане на малко дете. Всъщност познавам семейства, които са го правили. Вярно е, че на мъже, които излизат в отпуск по бащинство, все още се гледа с голямо учудване, но съм сигурна, че това ще се промени. В Швеция между другото при представянето на мъжете кандидати за евродепутати задължително се казва и дали са ползвали отпуск по бащинство и колко месеца, това е червена точка в биографията им в очите на обществото.