Виж, ако бях мъж и съм седнала тук пред теб с цигара в ръка, намествам си топките и ти разказвам как правя музика, защото  харесвам бързи коли и обичам да чукам жени, ти щеше да кажеш, че съм рок звезда. Обаче когато аз правя точно това в песните и клиповете ми, защото съм жена и защото правя поп музика, ти казваш, че това разсейва хората.  Аз съм просто рок звезда.

Феминистка ли си?

Не, не съм феминистка. Възхвалявам мъжете, обичам мъжете. Харесвам американските мъже, обичам бира, и барове, и muscle cars…

Две напред. Едно назад. Това е положението.

Имах възможност да си поговоря малко с Даниел Ненчев (журналист и един от любимите ми български блогъри), който е организатор и модератор на събитието.

Разкажи ми с две думи за това събитие. По принцип, повечето представяния на книги не са толкова богати като идея и участници.

Повечето представяния на книги са социалистическо мрънкане на изплашени от публиката си интроверти. Сега четене няма да има. Най-изявените български жени писателки – ще говорят за най-изявената жена писател. Това ще е първото демократично литературно събитие в София посветено на жените в литературата. Кристин Димитрова, Виргиния Захариева, Елена Алексиева и Теодора Димова ще представят себе си. Поводът е емблемата на феминизма Вирджиния Улф и книгите й „Вълните” и „Годините”. ЖЕНСКИ ГЛАСОВЕ, Четвъртък, 18.30, Софийска градска художествена галерия, заповядайте.

“Годините” и “Вълните” превеждани ли са на български до момента?

Това е новината. Не са! За първи път се издават от ИК Унискорп. Преводите са на звездата на превода от английски – Иглика Василева (превеждала е Пол Остър и Владимир Набоков. И Джеймс Джойс, което е подвиг!)

Има ли конкретна причина точно тези две заглавия да излязат сега? Случайност ли е, че в България изведнъж ни се чете Улф?

Има три причини. Първо, това е находчивостта на издателката Венка Рагина, която издава най-популярната жена писател в света (след може би Агата Кристи и Джоан Роулинг) – Вирджиния Улф. Втората причина е Иглика Василева. А третата – подемът на литературата и литературния живот. Просто на нормалните хора им писнаха опитите да ги правят на “реалити” майумуни и те отново имат нужда от книги и истина.

Какво е общото между тези две книги? Защо според теб те биха се харесали на български читатели?

Не знам дали биха се харесали на българските читатели. Нека си дадем сметка, че тук никога не е имало модернизъм в литературата. Но ако има четящи хора, които са любопитни към феминистката, към пишещия изрод, към знаменитата Вирджиния Улф – бих се радвал да ги видя на събитието.

Как избрахте българските писателки, които ще участват в представянето на книгите? Какво е общото между тяхната работа и текстовете на Улф?

И четирите имат романи. И четирите са авторитети в съвременната българска литература – и като обществени отзиви, награди, присъствие и пр., и като продажби.

Жените в литературата на Теодора Димова например са център, спомнете си Майките и Адриана. Елена Алексиева пък е момиче писател! Кристин Димитрова – поетеса, преподавател, общественик, силен автор. 9 зайци на Виргиня Захариева, която междувпрочем направи чудесен стриптийз на едно четене, е бестселър. Лично на мен са ми интересни и считам, че ще са интересни и на аудиторията. Ще ми е любопитно също така, какво ще каже за тях проф. Милена Кирова, ( която наскоро написа книгата Неслученият канон. Български писателки) и дали в момента женският канон се случва.

***
Благодарности на Даниел, че отдели време да ми разкаже за събитието. Ако някой от четящите тук има възможност да отиде на събитието, много моля да щракнете няколко снимки и да ми изпратите 4-5 изречения с впечатления как е минало. Много съжалявам, че не мога да присъствам лично.

Днес попаднах на интересна статия за нея, в която авторката разказва за изключителната изобретателност, проявявана от Гинзбърг при избора й на дела. През 70-те (преди да стане Върховен Съдия) Гинзбърг умишлено избира да работи по дела, в които жертвите на дискриминативни закони всъщност са мъже. Едно от нейните дела, например, разглежда случай на баща-вдовец, на когото биват отказани социални помощи, каквито по принцип се полагат на майки-вдовици.

Оказва се, че при такива дела, в които необлагодетелстваната страна е мъж, мъжете-съдии бързо бързо осъзнават, че сексизма всъщност е опасен. D’uh.

Не съм фен на Космополитън и стотиците женски списания, които се опитват да печелят, експлоатирайки същата формула. Може би комбинацията козметика + парцалки + диети + въртене-на-опашка наистина гарантира успешното привличане и задържане на мъжкото внимание. Възможно е. За мен това не е основна цел на женското съществуване и по тази причина чета такива публикации само с изследователски цели. Въпреки това…

Не мога да не отбележа приноса на Браун към сексуалното възпитание и свобода на съвременната жена. Преди Космо, малко жени подозират, че сексът би могъл да им достави удоволствие и нямат нищо против да правят секс само, за да задоволят сексуалните желания и фантазии на мъжа си. Харесва ми определението на Браун като “пионер на либидното равноправие”… за нея е важно да се знае, чe жените МОГАТ и ИМАТ ПРАВО да изпитват точно толкова удоволствие от секса, колкото и мъжете. Благодарение на нейните статии в Космо, много жени ще потърсят и ще намерят клитора си. Което пък, от своя страна, ще им помогне да изпитат първия си истински оргазъм. Защото… да си го кажем право… повечето жени много рядко (ако въобще някога) изпитват вагинален оргазъм.

Браун е критикувана за смесените си послания… от една страна тя стимулира жените да са амбициозни, независими и да се забавляват без да се тревожат много много за общественото мнение. От друга страна, тя проповядва всичко това, защото смята, че именно по този начин една жена ще успее да си намери добър съпруг. Но както казах в началото, това не е причина да не отбележим най-ценния съвет, който някога е давала: Sex is great and one should gt as much as possible.

Не съм фен на Космополитън и стотиците женски списания, които се опитват да печелят, експлоатирайки същата формула. Може би комбинацията козметика + парцалки + диети + въртене-на-опашка наистина гарантира успешното привличане и задържане на мъжкото внимание. Възможно е. За мен това не е основна цел на женското съществуване и по тази причина чета такива публикации само с изследователски цели. Въпреки това…

Не мога да не отбележа приноса на Браун към сексуалното възпитание и свобода на съвременната жена. Преди Космо, малко жени подозират, че сексът би могъл да им достави удоволствие и нямат нищо против да правят секс само, за да задоволят сексуалните желания и фантазии на мъжа си. Харесва ми определението на Браун като “пионер на либидното равноправие”… за нея е важно да се знае, чe жените МОГАТ и ИМАТ ПРАВО да изпитват точно толкова удоволствие от секса, колкото и мъжете. Благодарение на нейните статии в Космо, много жени ще потърсят и ще намерят клитора си. Което пък, от своя страна, ще им помогне да изпитат първия си истински оргазъм. Защото… да си го кажем право… повечето жени много рядко (ако въобще някога) изпитват вагинален оргазъм.

Браун е критикувана за смесените си послания… от една страна тя стимулира жените да са амбициозни, независими и да се забавляват без да се тревожат много много за общественото мнение. От друга страна, тя проповядва всичко това, защото смята, че именно по този начин една жена ще успее да си намери добър съпруг. Но както казах в началото, това не е причина да не отбележим най-ценния съвет, който някога е давала: Sex is great and one should gt as much as possible.

Какво казва Глория Стайнем по въпроса? Ако наистина жените можеха просто да спят с някой, за да стигнат до върха, щеше да има много повече жени по върховете. Стайнем добавя, че няма против една жена да използва сексапил, за да постига професионални успехи, в случаите, в които иначе би умряла от глад. И също така, ако наистина повишението й зависи от това дали ще спи с някой… съвета й е първо да изчака да я повишат и тогава да спи, с когото трябва.

Това последното е майтап, разбира се. Прочетете цялото интервю на Софи Шеварнадзе за Russia Today тук.

Какво казва Глория Стайнем по въпроса? Ако наистина жените можеха просто да спят с някой, за да стигнат до върха, щеше да има много повече жени по върховете. Стайнем добавя, че няма против една жена да използва сексапил, за да постига професионални успехи, в случаите, в които иначе би умряла от глад. И също така, ако наистина повишението й зависи от това дали ще спи с някой… съвета й е първо да изчака да я повишат и тогава да спи, с когото трябва.

Това последното е майтап, разбира се. Прочетете цялото интервю на Софи Шеварнадзе за Russia Today тук.

Доброто тяло е пиеса за чувствата, които всяка една жена изпитва към тялото си. Разказва с любов, съпричастие и много разбиране за самоомразата и отвращението, което много от нас изпитват към телата си. Пиесата е опитът на Енслър да успокои себе си и всички жени по света, които са уморени от това да се чувстват като затворници в собствените си тела, страдайки от манията да бъдат “перфектни”. Енслър ни казва, че няма нужда да се опитваме да ‘поправим’ нещо, което никога не е било счупено.

Доброто тяло е в Театър 199, на 6-ти ноември (четвъртък) в 19:30 часа. Ако искате да ви свържа с други хора (читатели на този блог), които планират да отидат… можете да ми пишете на openlyfeminist [at] gmail [dot] com. С най-голяма радост ще ви помогна да се организирате. В замяна ще изискам да ми изпратите фото-доказателства, че сте били там.