Докато четях “обяснението” на Камен Воденичаров за това как клипа бил “провокация”… ей, гледайте ме как си въртя очите… ЕЙ ТАКА. Този клип е толкова провокативен, колкото парчетата на средно-статистическата провинциална чалга-изпълнителка. Въпреки нескопосаното обяснение, склонна съм да повярвам, че някой във фирмата на Камен Воденичаров все пак е направил някакви минимални проучвания и е установил(а), че тийнейджърите се кефят на задници. Спомням тийнейджърските си години доста добре и, няма да си кривя душата, всички само са секс мислехме (въпреки че бяхме повече мисъл отколкото екшън, но това е друга тема). Ако бяха подменили анимационния герой (по-подхящ за 4-годишна аудитория) и снимките на гащи (по-подходящи за реклама на Марица Текстил, no offense) с нещо по-интересно… както и да е, въпрос на вкус. Това, че учениците били “избрали” този “провокативен” клип пред някакъв друг “нормален”… не ме учудва. Радва ме дори, защото фантазията ми е слаба и не мога да си представя колко тъпо е бил ОТХВЪРЛЕНОТО видео.

Сега сериозно обаче. Това което наистина ме дразни в тази глупост е, че точно на 1-ви декември, представя един огромен ГЛОБАЛЕН проблем по един супер елементарен, индивидуалистичен начин. Международният Ден за Борба против СПИН не е повод да се научим как да си избираме презервативи. Международният Ден отбелязва мащаба и ефекта на СПИН върху милиони хора и призовава за съпричастност към онези, които не могат да си позволят да се справят сами със заразата. Броят на починалите хора,  броят на живеещите със заразата и скороста на нейното разспространение са шокиращи, особено когато бъдат съпоставени с пълното безсилие на лекарите да намерят какъвто и да е било лек за нея. През 80-те всички говореха за СПИН, имаше (т.е. по света е имало) супер много образователни кампании и скоростта на разспространение е била забавена доста сериозно. В момента, обаче, тенденцията на разспространение на заразата отново е възходяща (особено в по-бедните страни, където липсват средства за секс-обучение и пр.). За това е важно да се говори по тази тема и то не ей така безметежно да се усвояват едни пари, а да се говори по начин, който не умаловажава проблема. За ХИВ става дума. Не за гъбички.

Не съм рекламист или видео-продуцент. Не искам да давам акъл на хората как да си вършат работата. Но в конкретния случай ми е струва, че Господин Воденичаров и Ко. не само не са си написали домашното. Те дори не са си прочели заданието.

Видеото е красноречиво и описателно (с уговорката, разбира се, че не всички мъже/жени в България са такива yadda yadda yadda), тежки истини са поднесени по ведър и хумористичен начин. Това, което според мен е нужно да се обсъди сега е…. аджеба… ЗАЩО?! Какво се случва в България, че създава условия за подобни отношения и нагласи сред хората?

Виж, ако бях мъж и съм седнала тук пред теб с цигара в ръка, намествам си топките и ти разказвам как правя музика, защото  харесвам бързи коли и обичам да чукам жени, ти щеше да кажеш, че съм рок звезда. Обаче когато аз правя точно това в песните и клиповете ми, защото съм жена и защото правя поп музика, ти казваш, че това разсейва хората.  Аз съм просто рок звезда.

Феминистка ли си?

Не, не съм феминистка. Възхвалявам мъжете, обичам мъжете. Харесвам американските мъже, обичам бира, и барове, и muscle cars…

Две напред. Едно назад. Това е положението.

Мис България 2009, Антония Петрова, обаче, е най-яката Мис-ка, която България някога е имала. Момичето е красиво, но освен това има достатъчно силно развито чувство на самоуважение.

Антония упорито отказва да се остави в ръцете на Милен Цветков, който пък от своя страна прави всичко възможно да докаже, че участничките в конкурсите за красота са глупачки. Щото няма по-готино изживяване за един водещ, както и за българския зрител, от това да види нещо, което си знае по принцип: красивите жени са мега тъпи.

Това, което особено много ми харесва в клипа е, че Антония до последно не се поддава на снизходителния тон на Милен, а категоричната й позиция дава кураж и на другото момиче да осъзнае, че не е длъжна да търпи натиска на някакъв телевизионен клоун. Милен Цветков пък е толкова разгневен и разочарован, че не успява да постави мис-ката на мястото й, че единственото, което му остава да направи е да я изгони от студиото. О, кошмар!

Мис Антония, моите поздравления!

Мис България 2009, Антония Петрова, обаче, е най-яката Мис-ка, която България някога е имала. Момичето е красиво, но освен това има достатъчно силно развито чувство на самоуважение.

Антония упорито отказва да се остави в ръцете на Милен Цветков, който пък от своя страна прави всичко възможно да докаже, че участничките в конкурсите за красота са глупачки. Щото няма по-готино изживяване за един водещ, както и за българския зрител, от това да види нещо, което си знае по принцип: красивите жени са мега тъпи.

Това, което особено много ми харесва в клипа е, че Антония до последно не се поддава на снизходителния тон на Милен, а категоричната й позиция дава кураж и на другото момиче да осъзнае, че не е длъжна да търпи натиска на някакъв телевизионен клоун. Милен Цветков пък е толкова разгневен и разочарован, че не успява да постави мис-ката на мястото й, че единственото, което му остава да направи е да я изгони от студиото. О, кошмар!

Мис Антония, моите поздравления!

The last verse is just slightly stagy, with a sneer sneaking in as she sings, “But you’re just a boy.” In the end, Beyoncé can’t resist arching her eyebrow; she’s a survivor, and she won’t let her pain completely unmake her.

But that’s the final, poignant point of this excellent song. In Beyoncé’s world view, an independent woman must sacrifice the princess fantasy she was sold as a child, and keep that steely edge, even when her world is melting around her. The compassion Beyoncé’s vocal conveys as “If I Were a Boy” concludes is as much for the man who can’t fulfill romance’s impossible dream as it is for herself.

Не знам дали ще ми повярвате, обаче никога, дори в най-лудите си мечти не съм си представяла, че ще давам Бийонсе за пример, но ей ме на. Тази жена е съвременна икона на феминизма.

***
Мерси, Ин. ;)

The last verse is just slightly stagy, with a sneer sneaking in as she sings, “But you’re just a boy.” In the end, Beyoncé can’t resist arching her eyebrow; she’s a survivor, and she won’t let her pain completely unmake her.

But that’s the final, poignant point of this excellent song. In Beyoncé’s world view, an independent woman must sacrifice the princess fantasy she was sold as a child, and keep that steely edge, even when her world is melting around her. The compassion Beyoncé’s vocal conveys as “If I Were a Boy” concludes is as much for the man who can’t fulfill romance’s impossible dream as it is for herself.

Не знам дали ще ми повярвате, обаче никога, дори в най-лудите си мечти не съм си представяла, че ще давам Бийонсе за пример, но ей ме на. Тази жена е съвременна икона на феминизма.

***
Мерси, Ин. ;)

Помолих я да ни представи един от най-любимите български филми- Дами канят- и да ни обърне внимание върху някои от основните феминиски идеи, застъпени във филма.

Убедена съм, че ще ви бъде много интересно. И, дами, да не забравяте! Като говорите с мъжете … ДА МЪЛЧИТЕ!!! ;)

Сюжетът, накратко:
Автомобилният инструктор Яким Донев (Стефан Данаилов) се развежда с жена си, като й отстъпва имуществото си. Независимо от несгодите в семейния си живот, той винаги е бил любимец на жените, които се записват на кормуване при него. Всяка една от тях има свои проблеми и свои чарове. Яким е както техен душеприказчик така и удовлетворител на сексуалните им желания. Емоционлно зависими, но и агресивни, ученичките се опитват да го манипулират, явно привиждайки в него противоположност на собствените си съпрузи. Връзките им започват с фразата „Душа, ти знаеш ли че имаш страхотни очи!“ (от страна на Яким) и стигат в края на филма до едно повтарящо се „Хайде да се махнем от този прованс!“ – от устите на ученичките. Единствената между тях, за която „фразата с очите“ не работи е Номер седем (Доротея Тончева). Тя е биолог, работи в местния развъдник за риба и сама се справя с живота си, докато всички останали са зависими от мъжете си. Чака приятеля си да излезе от затвора. Въпреки че има интимна връзка с Яким, тя го изритва от дома си в момента, в който той произнася фразата „Хайде да се махнем!“

Филмът завършва със символична сцена, в която Яким трябва да бъде принудително оженен. Той се опитва да избяга при Номер седем, но всички останали се хвърлят да го преследват. Стигайки до развъдника, той вижда любимата си да прегръща своя приятел, който се е завърнал от затвора. Под заплахата да бъде хванат от побеснелите си ученички, Яким скача във водата. Те се опитват да го уловят с мрежа за риба, някои от тях скачат след него. Всички се заплитат в мрежата както и в объркаността на отношенията си

Интересен детайл е, че песента към филма, изпълнена от Стефан Данаилов и много популярна през 80те е „Моето мъжко момиче“ – така той се обръща към Номер Седем.

Във филма участват примадоните на българското кино Невена Коканова, Илка Зафирова, Цветана Манева, Мариана Димитрова, Боряна Пунчева, Мария Статулова, Надя Тодорова. Техните героини са олицетворение на еснафщината и използвачеството. Това са преди всичко жени, които искат да бъдат независими, сексуално удовлетворени и щастливи, но пътят им минава винаги през удачен брак, лесна или никаква професия и заместване на не-особено-секси-съпруга (един от тях Георги Русев) с любовник, който задължително да зависи от техните прищевки, пари и връзки.

Няколко основни феминистки идеи, застъпени във филма:

Патриархалното общество пречи на реализацията на жените и ги превръща в същества втора категория:

Независимо от привидната опростеност на героите, в сцени като обяда на Яким и Бамби наблюдаваме нееднозначна ситуация, в която използвачката Мима е класифицирана като по-долно същество, защото е жена. Култовата фраза „Когато говориш с мене ще мълчиш!“ произнесена от Георги Русев е много точна илюстрация на отношенията не само в патриархалното семейство, но и в обществото като цяло. В тази сцена има детайли, които могат да се анализират допълнително, като фразата за лавровите листа, които за Мима означават „сватба“, а за Бамби – „власт“ – типични гендерни роли за традиционния морал.

Професионална реализация и образование са водещи за независимостта на жените:

Номер седем е единствената, която има интересна работа, на която очевидно е посветена. Пехливанова (Цветана Манева) е втората добре реализирана в професията жена, но тя представлява пародия на еманципацията. Получила високо обществено положение най-вече заради известността на мъжа си- състезател по борба (това са протообрази на мутрите и мутресите от деветдесетте) тя се радва на властовата си позиция, която обаче не й дава нито професионално, нито емоционално удовлетворение. Професионалното удовлетворение в този случай е нещо, което тя дори не търси.

Сексуалността, както и избора на партньор е проблем на индивида, и не подлежи на регулация от обществото:

Макар и да се радва на сексуален успех, Яким не е щастлив, а е „регулиран“ от властните жени, техните мъже и от цялото общество, както и вероятно от собствената си слабост. Един детайл, който научих от сценариста Георги Мишев: дошлият от затвора мъж във филма е много секси, гол до кръста. Това за мене беше парадокс, защото Мъжкото момиче избира един физически идален човек, който дори и идващ от затвора представлява стереотип на желания мъж. Мишев ми каза, че той искал любимият на Номер седем да е обикновен и невзрачен, защото „любовта не пита“….но надделяло режисьорското мнение. Естествено изборът на Номер седем е също демонстрация на нерегулирания избор на партньор.

Разобличаване на гендерни стереотипи:

Нововъведената категория „мъжко момиче“ звучи доста положително и може да бъде наблюдавана в други БГ филми като „Лавина“, „Отклонение“, „Вълчицата“, „Мъжки времена“ и др. Мъжкото момиче може да се възприеме като експонация на стереотип върху друг стереотип, което създава хибрид, носещ качествата и на двата стереотипа, но превъзмогващ ги поради парадоксалността на експонацията. Т.е ако момичето е „мъжко“ то все още е момиче, но има мъжки качества, значи то вече не съответства на „момичешкия“ стереотип, нито пък на „мъжкия“.

Мерси много, Бори!!!

Помолих я да ни представи един от най-любимите български филми- Дами канят- и да ни обърне внимание върху някои от основните феминиски идеи, застъпени във филма.

Убедена съм, че ще ви бъде много интересно. И, дами, да не забравяте! Като говорите с мъжете … ДА МЪЛЧИТЕ!!! ;)

Сюжетът, накратко:
Автомобилният инструктор Яким Донев (Стефан Данаилов) се развежда с жена си, като й отстъпва имуществото си. Независимо от несгодите в семейния си живот, той винаги е бил любимец на жените, които се записват на кормуване при него. Всяка една от тях има свои проблеми и свои чарове. Яким е както техен душеприказчик така и удовлетворител на сексуалните им желания. Емоционлно зависими, но и агресивни, ученичките се опитват да го манипулират, явно привиждайки в него противоположност на собствените си съпрузи. Връзките им започват с фразата „Душа, ти знаеш ли че имаш страхотни очи!“ (от страна на Яким) и стигат в края на филма до едно повтарящо се „Хайде да се махнем от този прованс!“ – от устите на ученичките. Единствената между тях, за която „фразата с очите“ не работи е Номер седем (Доротея Тончева). Тя е биолог, работи в местния развъдник за риба и сама се справя с живота си, докато всички останали са зависими от мъжете си. Чака приятеля си да излезе от затвора. Въпреки че има интимна връзка с Яким, тя го изритва от дома си в момента, в който той произнася фразата „Хайде да се махнем!“

Филмът завършва със символична сцена, в която Яким трябва да бъде принудително оженен. Той се опитва да избяга при Номер седем, но всички останали се хвърлят да го преследват. Стигайки до развъдника, той вижда любимата си да прегръща своя приятел, който се е завърнал от затвора. Под заплахата да бъде хванат от побеснелите си ученички, Яким скача във водата. Те се опитват да го уловят с мрежа за риба, някои от тях скачат след него. Всички се заплитат в мрежата както и в объркаността на отношенията си

Интересен детайл е, че песента към филма, изпълнена от Стефан Данаилов и много популярна през 80те е „Моето мъжко момиче“ – така той се обръща към Номер Седем.

Във филма участват примадоните на българското кино Невена Коканова, Илка Зафирова, Цветана Манева, Мариана Димитрова, Боряна Пунчева, Мария Статулова, Надя Тодорова. Техните героини са олицетворение на еснафщината и използвачеството. Това са преди всичко жени, които искат да бъдат независими, сексуално удовлетворени и щастливи, но пътят им минава винаги през удачен брак, лесна или никаква професия и заместване на не-особено-секси-съпруга (един от тях Георги Русев) с любовник, който задължително да зависи от техните прищевки, пари и връзки.

Няколко основни феминистки идеи, застъпени във филма:

Патриархалното общество пречи на реализацията на жените и ги превръща в същества втора категория:

Независимо от привидната опростеност на героите, в сцени като обяда на Яким и Бамби наблюдаваме нееднозначна ситуация, в която използвачката Мима е класифицирана като по-долно същество, защото е жена. Култовата фраза „Когато говориш с мене ще мълчиш!“ произнесена от Георги Русев е много точна илюстрация на отношенията не само в патриархалното семейство, но и в обществото като цяло. В тази сцена има детайли, които могат да се анализират допълнително, като фразата за лавровите листа, които за Мима означават „сватба“, а за Бамби – „власт“ – типични гендерни роли за традиционния морал.

Професионална реализация и образование са водещи за независимостта на жените:

Номер седем е единствената, която има интересна работа, на която очевидно е посветена. Пехливанова (Цветана Манева) е втората добре реализирана в професията жена, но тя представлява пародия на еманципацията. Получила високо обществено положение най-вече заради известността на мъжа си- състезател по борба (това са протообрази на мутрите и мутресите от деветдесетте) тя се радва на властовата си позиция, която обаче не й дава нито професионално, нито емоционално удовлетворение. Професионалното удовлетворение в този случай е нещо, което тя дори не търси.

Сексуалността, както и избора на партньор е проблем на индивида, и не подлежи на регулация от обществото:

Макар и да се радва на сексуален успех, Яким не е щастлив, а е „регулиран“ от властните жени, техните мъже и от цялото общество, както и вероятно от собствената си слабост. Един детайл, който научих от сценариста Георги Мишев: дошлият от затвора мъж във филма е много секси, гол до кръста. Това за мене беше парадокс, защото Мъжкото момиче избира един физически идален човек, който дори и идващ от затвора представлява стереотип на желания мъж. Мишев ми каза, че той искал любимият на Номер седем да е обикновен и невзрачен, защото „любовта не пита“….но надделяло режисьорското мнение. Естествено изборът на Номер седем е също демонстрация на нерегулирания избор на партньор.

Разобличаване на гендерни стереотипи:

Нововъведената категория „мъжко момиче“ звучи доста положително и може да бъде наблюдавана в други БГ филми като „Лавина“, „Отклонение“, „Вълчицата“, „Мъжки времена“ и др. Мъжкото момиче може да се възприеме като експонация на стереотип върху друг стереотип, което създава хибрид, носещ качествата и на двата стереотипа, но превъзмогващ ги поради парадоксалността на експонацията. Т.е ако момичето е „мъжко“ то все още е момиче, но има мъжки качества, значи то вече не съответства на „момичешкия“ стереотип, нито пък на „мъжкия“.

Мерси много, Бори!!!

Клинтън: Не одобрявам Доктрината Буш.
Пейлин: Не знам каква е тази доктрина.

Клинтън: Дипломацията трябва да е в основата на външната политика на Съединените Щати.
Пейлин: От моята къща в Аляска се вижда Русия!!!

П.С. Ако ви се е счуло, че някои хора наричат Пейлин ‘Палин’, грешката не е във вашия телевизор. Г-жата е толкова непозната както сред журналистите, така и сред съпартийците й, че много хора все още не са съвсем сигурни как да произнасят името й.