Нашето семейство подкрепя София Прайд. Човек не избира в кого да се влюби.

Към обичайните причини, поради които подкрепям събитието обаче добавям и следните няколко неща:

• Всички събития от поредиците София Прайд са организирани от доброволци, най-обикновени хора, които отделят лично време, нерви и средства да организират събития на страшно високо ниво. Като се започне от бюрократичните детайли (разрешения, писма, декларации) и се мине през логистичния кошмар (маршрути, охрани, fundraising, популяризиране, участия в медиите) и се стигне до концептуалните решения (тема, график, съпровождащи събития, лекции, купони). Всички пари, които биват събрани се харчат за събитието конкретно. Най-вече за полиция. А организаторите ходят на работа през деня и вечер бачкат по събитието. Хора, това е ОГРОМНО усилие, което в други държави се прави с помощта на стабилни организации с дългогодишни традиции, утвърдени бюджети, страхотна институционална и политическа подкрепа. Казвам го, защото съм участвала в организацията на ЛГБТ събития тук в Щатите… не можете да си представите за каква разлика в организационната подкрепа става въпрос. Руди Джулиани, който е едва ли не по-републиканец и от Донълд Ръмсфелд, даваше приеми в кметската резиденция по случай Гей Прайд всяка година, докато беше кмет на Ню Йорк.  (Уви, не бях сред поканените). Тук в Мемфис, за Гей Прайд всички бизнеси, които се намират по дължината на маршрута слагат флагове с цветовете на дъгата. Старбъкс и Кока Кола раздават безплатни напитки. Големите компании в града (при нас са централите на Delta, Nike, FedEx, International Paper) имат или платформи или спонсорират групи, които да участват от тяхно име в шествието… Разказвам всичко това, за да добиете представа в какви условия би могла да се случва организацията, при какви условия действително се случва и колко титанично е дори самото постижение, че е имало събитие не веднъж, не два пъти, а три пъти. И че ще се случи отново. И че всяка година става все по-яко. Хора, дълбок поклон. Наистина.
• Тази доброволческа основа на Прайда, всъщност само по себе си е интересна по много причини и показва, как въпреки тоталното бездействие, нeхaйство, нахалство, немарливост и в някои случаи, дори открита омраза от страна на българските политически среди, едно изцяло гражданско движение успява вече четвърта година поред да задържи общественото внимание и съвсем последователно и конструктивно да бъде катализатор за по-широк обществен диалог по теми, чието време очевидно е дошло. Вярно, нивото на дебатите в България са все още на ниво “да не са ми пред очите” (които са се случвали другаде по света през 60-те, примерно)… НО… самият факт, че разговорите продължават, а някои хора междувременно взеха, че и понаучиха туй-онуй… са ОГРОМНО постижение.
• И последно, но не на последно място, подкрепям София Прайд не само, защото е движение в защита на правата на ЛГБТ хората, но и защото показва, че промяна е възможна. За съжаление си спомняме много добре заветната 2008-ма, когато ултрасите на БНС ни хвърляха молотовки по главите и пробягахме трасето със светкавична скорост, защото… какво да се лъжем… беше си ни страх. Само три години по-късно, положението не е розово, но е по-различно. Не че няма хомофобия, но повече хора знаят как да я разпознаят. И не че е настъпила тотална промяна, но определено се е случило достатъчно, за да вярваме, че може би не сега и може би не веднага…, НО ПРОМЯНА Е ВЪЗМОЖНА. И съм абсолютно убедена , че след години някои от имената на организаторите на тези събития ще бъдат вписани в учебниците: Аксиния, Магда, Яна, Юлия… (много се извинявам, че не мога да изброя всички поименно) са хора, които ей така леко и последователно променят хода на най-новата ни история. Звучи гръмко, но определено не мисля, че преувеличавам, защото чуждият опит показва, че този тип събития отварят вратите за много по-дълбоки промени в съзнанието на хората и благодарение на тях, децата ни ще живеят в по-различни условия. Ще живеят по-добре. Не само децата, които са гей, но и всички останали, които по някакъв начин не се вписват в стандартната рамка за нормалност.

Ако сте в София на 18-ти юни, подкрепете София Прайд.

Дълбоко осъждам този ПОРЕДЕН акт на подтикване към насилие и религиозна омраза и призовавам за окончателната политическа делегитимация на АТАКА.

Очаквам Главния Прокурор и Министъра на Вътрешните работи да действат съобразно дадените им правомощия и да направят всичко възможно този казус да бъде разрешен във възможно най-кратък срок.

***

Подпишете петицията и помогнете за нейното разпространение.

Приятен уикенд!

Та в отговор:

Не че нещо, НО:

Шумът е около тъпия клип, а не около ХИВ/СПИН превенцията, както всъщност би трябвало да бъде. Два дена си говорим за “едни пари”, и за “Камен Воденичаров” и за това как рекламните агенции всъщност никаква работа не вършат.

Това е голяма загуба на време и голям пропуснат шанс да говорим по същество: какъв е броят на живеещите със ХИВ/СПИН в България и по света, какви са тези хора (тийнейджъри? не/образовани? мъже/жени?), какво правим в България и по света да им помогнем, да се предпазим от зараза.

Видях един интересен коментар на Градинко под статията в Капитал (бтв, евалата, Капитал, за сериозното отношение по темата):

След като пишете във форума на Капитал, тази реклама очевидно не е за вас. Таргетът са не просто младежите, както пише в статията, а най-тъпите от тях, защото те са с най-рисково поведение и с най-голяма опасност да се заразят. Т.е. таргетът са чалгарчетата, които си скачат по главите, бият учителите и надуват статистиките за неграмостност.

Наистина ме накара да се замисля. Може би е прав, въпреки че следейки реакциите на Камен Воденичаров и хората от неговата агенция (една от служителките на агенцията, Ралица Бардарова писа във Фейсбук: “Супер, много Ви благодаря, че ни направихте толкова силна реклама!”… WTF?!?!!!), силно се съмнявам те да са работили чак толкова съзнателно и целенасочено.

Сигурно, ако в България имаше практика на активни, смислени, сериозни анти-СПИН кампании… нямаше толкова много да се възмущавам. Ако знаех, че в училищата сериозно се говори по темата; ако знаех, че Министерство на Здравеопазването има сериозна политика; ако знаех, че има правителствени и неправителствени агенции, които работят целенасочено и ефективно по превенция на заразата… “Презерватирай се” пак нямаше да ми харесва, но щях да го приема като просто още една допълнителна акция. В крайна сметка, колкото повече… толкова повече.

НО. Положението е друго. И някаква сериозна международна организация ни прави огромен подарък, дава ни шанс да работим със сериозен бюджет и да предизвикаме шум сред заглушаващата тишина по темата. И ние правим “Презерватирай се!”?!

Е, сори, това не е провокация. Това е срамота.

Докато планирам следващата серия от постинги, ви оставям с тази прекрасна снимка на италианската депутатка Licia Ronzulli (някой, който знае италиански да помогне с произношението) и новороденето й бебе по време на пленарна сесия на европейския парламент в Страсбург.

Подкрепям инициативата от самото начало, без никакви резерви. Единствената ми тревога около събитието обикновено е свързана с избора за кого да гласувам, което, както и да го погледнем… абе, дай всекиму такъв проблем. Тази година ще гласувам в подкрепа на Sofia Pride 2010 по две причини:

• Заради неуморната работа на организационния екип в подрепа на многообразието, личното достойнство и правото на сексуално изразяване. И Господ знае, че в България не изпитваме голяма търпимост към различие от какъвто и да е тип. Важно е да има хора, които работят в посока поограмотяване на хората, но и в защита на потъпканите права, в конкретните случаи, когато това се случва.
• Заради безпрецедентните организационни усилия на няколко организации и МНОЖЕСТВО доброволци, които демонстрират, че няма нищо по-прекрасно от една идея, чието време е дошло. И опровергават нагласата, че в България не можем да работим в екип. Ха!!!

Отделете малко време, за да се запознаете с инициативата и дори да не гласувате (не знам защо някой не би), прочетете представянията на вече номинираните личности и организации: безкраен източник на вдъхновение!



Ви каня да помогнете с изготвянето на Списък от ДЕПУТАТСКИ (министерски и т.н.) дела и думи, които нарушават обществения морал. Списъкът с обществено неморалните изцепки и изпервазвания ще бъде изпратен до Комисията по гражданско общество и медии, както и персонално до Владимир Дончев.

Целта е да изразим своето гражданско несъгласие както с конкретния текст в проектозакона, така и с цялостното депутатско невежество, двуличност, безотговорност и…ъъъ…. липса на морал.

Започвам списъка с цяла поредица от бисерни дела и думи, изготвен от Яна Бюрер Тавание, Аксиния Генчева, Станимир Панайотов, Яна Домусчиева и моя милост:

1. Случаят in vivo/in vitro: Дайте да ви направя едно in vivo (на живо), като не можете ин витро” – депутат от Комисията по здравни въпроси в Народното събрание. Упорито се говори, че това е д-р Емил Константинов от БСП, той отрича.

2. Гласуването с чужди карти: И цитат на Пирински по повода: “Понякога се появяват обяснения във връзка с космически лъчения, които проникват под ъгъл в пленарната зала, друг път се появява обяснение, че еди кой си пулт изведнъж по необясними причини започва да дава на късо.”
3. Дирижираното гласуване: Често, за да не стават грешки, при приемането на сложни закони, управляващата коалиция «дирижира» гласуването в парламента. Това става като някой – я депутат, я парламентарна секретарка, показва червен или зелен маркер в зависимост от това дали трябва да се натисне червеното или зеленото копче върху пулта за гласуване.
4. Ние колко работа вършим, а вие как не ни оценявате: Преди няколко месеца Георги Пирински призова Съвета за електронни медии и прокуратурата да се самосезират заради медийните атаки срещу парламента. Тогава БНР предаде, че според Пирински е недопустимо Народното събрание да бъде обект на безскрупулна, безогледна кампания на охулване.
5. Коледните премии: В края на миналата година на Председателски съвет представители на всички парламентарни групи обсъждаха въпросa дали е редно депутатите да вземат коледни премии при положение, че повечето български граждани няма да получат такива – решението бе, че парламентът е свършил огромно количество работа и е работил извънредно.
6. Депутатска пенсия: Предложението на 11 депутати от “Атака”, БСП и Българска нова демокрация, за депутатска пенсия от 1400 лв.
7. Мързи ги: “Част от работодателите преекспонират въпроса с очакваната безработица. Преди дни имах среща с бизнесмени от сферата на услугите. Казват ми – непрекъснато търсим персонал, но хората не искат да работят. (…) Мързи ги.” Масларова в интервю за в. “Труд”
8. Масларова за пенсионерите: “Един път плачете, как живеят [пенсионерите], като взимат по 80-90 лева. Сега, когато можем и даваме, и казваме критериите на базата на какво ги разпределяме, вас това ви притеснява”. Емилия Масларова, социален министър, цитирана от “Капитал”.
9. Невъзпитаните журналисти: “Всички журналисти искате много от държавата. Държавата може да даде само подслон, по-добри условия за живот, храна, лекарства, да подготви кадрите… Но много трудно може да даде любов и семейна топлина.” […] “Много ще се радвам следващия път да ме интервюирате за политиката на пазар на труда. Там сме постигнали немалко и затова изобщо никой не ни пита как става, а би трябвало, защото оттам идват големите пари, с които решаваме социалните проблеми.” Емилия Масларова, социален министър, за условията в домове за деца с увреждания, в интервю за “Капитал”
10. Социалното подпомагане: “Ако там е заровено кучето, заповядайте. Нямам нищо против. С удоволствие бих предоставила на най-желаещите да се занимават с проблемите на социалното подпомагане.” Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика, на въпрос на “Капитал” как гледа на идеята министерството й да се раздели на две – на труда и на социалната политика.
11. Депутати подтикват към физическо насилие: “Гейовете се знаят кои са, да излязат мъжете да се покажат кои са, и да се покажат, че са мъже, и да им хвърлят един бой на гейовете и ще се оправят нещата.” Депутатът Митко Димитров от АТАКА в коментар относно миналогодишния Гей Прайд парад в София.
12. Расисткият скандал в Европейския Парламент: Депутатът Димитър Стоянов от “Атака”, който е и български наблюдател в Европарламента, предизвика расистки скандал в Страсбург, след като разпространи имейл с личната си оценка за евродепутатката Ливия Ярока: “…на българските пазари могат да се намерят по-красиви циганки за по 5 хил. евро” писа Стоянов в мейл, изпратен до всички депутати в ЕП.
13. Продажбата на Халите и...: Стефан Софиянски е даден под съд за продажбата на Халите. Той се спасява от съдебно проеследване, като става Народен представител.
14. Оферирай!: С тази си директна реплика, отправена към наместника на СИК в Русе Илиян Пенев-Мацола, прокурорът Николай Ганчев влезе в най-новата история на българската съдебна система. via Капитал.

От нас толкова засега. С нетърпение очаквам и вашите попълнения.

Ви каня да помогнете с изготвянето на Списък от ДЕПУТАТСКИ (министерски и т.н.) дела и думи, които нарушават обществения морал. Списъкът с обществено неморалните изцепки и изпервазвания ще бъде изпратен до Комисията по гражданско общество и медии, както и персонално до Владимир Дончев.

Целта е да изразим своето гражданско несъгласие както с конкретния текст в проектозакона, така и с цялостното депутатско невежество, двуличност, безотговорност и…ъъъ…. липса на морал.

Започвам списъка с цяла поредица от бисерни дела и думи, изготвен от Яна Бюрер Тавание, Аксиния Генчева, Станимир Панайотов, Яна Домусчиева и моя милост:

1. Случаят in vivo/in vitro: Дайте да ви направя едно in vivo (на живо), като не можете ин витро” – депутат от Комисията по здравни въпроси в Народното събрание. Упорито се говори, че това е д-р Емил Константинов от БСП, той отрича.

2. Гласуването с чужди карти: И цитат на Пирински по повода: “Понякога се появяват обяснения във връзка с космически лъчения, които проникват под ъгъл в пленарната зала, друг път се появява обяснение, че еди кой си пулт изведнъж по необясними причини започва да дава на късо.”
3. Дирижираното гласуване: Често, за да не стават грешки, при приемането на сложни закони, управляващата коалиция «дирижира» гласуването в парламента. Това става като някой – я депутат, я парламентарна секретарка, показва червен или зелен маркер в зависимост от това дали трябва да се натисне червеното или зеленото копче върху пулта за гласуване.
4. Ние колко работа вършим, а вие как не ни оценявате: Преди няколко месеца Георги Пирински призова Съвета за електронни медии и прокуратурата да се самосезират заради медийните атаки срещу парламента. Тогава БНР предаде, че според Пирински е недопустимо Народното събрание да бъде обект на безскрупулна, безогледна кампания на охулване.
5. Коледните премии: В края на миналата година на Председателски съвет представители на всички парламентарни групи обсъждаха въпросa дали е редно депутатите да вземат коледни премии при положение, че повечето български граждани няма да получат такива – решението бе, че парламентът е свършил огромно количество работа и е работил извънредно.
6. Депутатска пенсия: Предложението на 11 депутати от “Атака”, БСП и Българска нова демокрация, за депутатска пенсия от 1400 лв.
7. Мързи ги: “Част от работодателите преекспонират въпроса с очакваната безработица. Преди дни имах среща с бизнесмени от сферата на услугите. Казват ми – непрекъснато търсим персонал, но хората не искат да работят. (…) Мързи ги.” Масларова в интервю за в. “Труд”
8. Масларова за пенсионерите: “Един път плачете, как живеят [пенсионерите], като взимат по 80-90 лева. Сега, когато можем и даваме, и казваме критериите на базата на какво ги разпределяме, вас това ви притеснява”. Емилия Масларова, социален министър, цитирана от “Капитал”.
9. Невъзпитаните журналисти: “Всички журналисти искате много от държавата. Държавата може да даде само подслон, по-добри условия за живот, храна, лекарства, да подготви кадрите… Но много трудно може да даде любов и семейна топлина.” […] “Много ще се радвам следващия път да ме интервюирате за политиката на пазар на труда. Там сме постигнали немалко и затова изобщо никой не ни пита как става, а би трябвало, защото оттам идват големите пари, с които решаваме социалните проблеми.” Емилия Масларова, социален министър, за условията в домове за деца с увреждания, в интервю за “Капитал”
10. Социалното подпомагане: “Ако там е заровено кучето, заповядайте. Нямам нищо против. С удоволствие бих предоставила на най-желаещите да се занимават с проблемите на социалното подпомагане.” Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика, на въпрос на “Капитал” как гледа на идеята министерството й да се раздели на две – на труда и на социалната политика.
11. Депутати подтикват към физическо насилие: “Гейовете се знаят кои са, да излязат мъжете да се покажат кои са, и да се покажат, че са мъже, и да им хвърлят един бой на гейовете и ще се оправят нещата.” Депутатът Митко Димитров от АТАКА в коментар относно миналогодишния Гей Прайд парад в София.
12. Расисткият скандал в Европейския Парламент: Депутатът Димитър Стоянов от “Атака”, който е и български наблюдател в Европарламента, предизвика расистки скандал в Страсбург, след като разпространи имейл с личната си оценка за евродепутатката Ливия Ярока: “…на българските пазари могат да се намерят по-красиви циганки за по 5 хил. евро” писа Стоянов в мейл, изпратен до всички депутати в ЕП.
13. Продажбата на Халите и...: Стефан Софиянски е даден под съд за продажбата на Халите. Той се спасява от съдебно проеследване, като става Народен представител.
14. Оферирай!: С тази си директна реплика, отправена към наместника на СИК в Русе Илиян Пенев-Мацола, прокурорът Николай Ганчев влезе в най-новата история на българската съдебна система. via Капитал.

От нас толкова засега. С нетърпение очаквам и вашите попълнения.

Стенограмата от заседанието на комисията все още не е публикувана на сайта на парламента. Информацията във вестник Дневник е най-пълна (за момента). Освен тук, за update-и по темата можете да следите:

• Муша-Буша
• Мъдрите Момичета
• Бай Далай

Надявам се пресата и електронните медии да реагират подобаващо. Както се надявам и всички вие да изкажете гражданската си позиция по случая. Предложението на Дончев е неандерталско, дискриминационно и подтиква към омраза. Това е видно от далеч. Освен хомофобско, то обаче е и лицемерно. В държава, в която политиците закусват, обядват и вечерят с мутро-барони, Президента трепе застрашени животински видове, депутатските купони са възстановки на сцени от Содом и Гомор, а на Нова Година Националния Химн бива предшестван от кръшни чалга-ритми…. да се спира политически активизъм, защото нарушава обществения морал е меко казано двулично.