Коментари на: (Ре)продуктивен диалог

От: staro-novo

staro-novo — Tue, 23 Feb 2010 23:01:37 +0000

„Да имаш или да не имаш деца“ не е от типа спорове за ползата и вредата от тютюнопушенето, защо някои харесват хеви метъл, други чалга и дали обичат бяло или червено вино… Не е и спор за индивидуалния избор- прекалено много биология и възпитание е замесено, за да може да се твърди, че като стигнем до заветната детеродна възраст имаме „избор“ или той е „свободен“.. В България може би второто (възпитанието) е наистина по-засилено (не знам за вас как е, но на мен още от детската градина ми набиваха в главата за женитби, деца и свекърви) докато в Дания (където живея) повече би могло да се каже, че ги възпитават сами да решат, като им дойде времето.
След този увод, обаче нека да уточня, че имам 2 деца (по желание) и че обичам да разказвам на шокираните скандинавци (шведите са особено интересни събеседници на такива теми), че съм с промит мозък още от малка- и че нямам нищо против- нито това, че ми е втълпявано (не само от родители, но всички около мен), че без деца бих се чувствала нещастна, непълна и неудовлетворена…. че всички други неща- кариера, обществени постижения и прочие- нямат значение, защото децата са единственото постижение (или провал), който важи (това последното е от мой роднина- стар ерген и без деца… и ми бе казано във впечатлителната ми тинейджърска възраст, затова още го помня). Така че, да- не е „избор“, по скоро закономерност за мен- почти толкова сигурна като закона за гравитацията (хи-хи) и се радвам да изпълня някакъв социален дълг (тук вече се шегувам.. но от две полу-датчанчета, полу-българчета, все нещо да отиде за датската и българска статистика за прираста на населението).
Но, след изложението за личното си положение, държа да отбележа, че това, че аз съм решила да имам деца (да послушам биологията си и съветите от моето детство и младост, както и да избегна чувството на непълнота/нещастие) и съм преценила, че мога да поема този ангажимент, не означава, че държа ВСИЧКИ да имат деца (и тези, които не искат и/или не могат да докарат ангажимента докрай). Напротив, не само, че не съдя хората, които решават да нямат деца- ами се радвам, че са си преценили и подхождат по-отговорно от тези, които раждат деца, но обществото (в крайна сметка-никой) да им ги гледа. Защото обществената полза от пренебрегнати или малтретирани деца е …е, знаете сами.

От: Чичо Боби

Чичо Боби — Sat, 06 Feb 2010 12:48:21 +0000

Много интересно ми беше да прочета коментарите ви, дами. Само да спомена, че това с децата е дяволски трудна работа и на всички жени, които имат силата да се занимават с правене, гледане, възпитаване и каквото и да е с деца, сами или с партньор – РЕСПЕКТ. На тия които не искат – РАЗБИРАНЕ. Така, лек уикенд.

От: Йоана

Йоана — Thu, 04 Feb 2010 21:27:07 +0000

Да, всичко може да е въпрос на личен избор, но както се видя и от тази разстлала се на доста широко уебпространство дискусия, всеки смята, че има право да се намеси в твоя личен избор да го съди. Така че колкото и да е личен избор, трудно е да живееш в социална изолация с глава в пясъка и памук в ушите, за да не чуваш безбройните гръмогласни оценки за твоя личен избор. Аз например не искам да имам деца, нито харесвам децата особено и ако се наложи да го спомена (примерно питат ме кога смятам и аз да се омъжа най-сетне), какво мислите има насреща – „Супер, това е твоят личен избор“? Нищо подобно, има съмнения в женствеността ми и дори в здравия ми разум и разпит защо по дяволите разсъждавам така и в крайна сметка какъв човек и каква жена съм аз. Така че за мен поне „да не ти пука от другите“ не работи много добре, след като „другите“ са моето обкръжение и средата, в която функционирам като личност.

От: Musha Busha

Musha Busha — Thu, 04 Feb 2010 20:07:40 +0000

Ъпдейт какво мисля по темата (нагло се самолинквам, защото вече ме има горе:):

http://mushabusha.wordpress.com/2010/02/04/кой-е-по-по-най/

От: Yana

Yana — Thu, 04 Feb 2010 18:38:08 +0000

Какво си имала предвид е едно, какво си постигнала с написаното е друго. Аз коментирам постинга, а не последвалите обяснения, които често си противоречат едно с друго и с първоначалния постинг.

Съвсем не си ме разбрала за кърменето и гушкането, защото продължаваш да се фокусираш върху храненето и подобни телесни нужни, а аз нямам време за съжаление да обяснявам надълго, за което моля да ме извините.

От: Бу

Бу — Thu, 04 Feb 2010 18:22:42 +0000

Доста странно е почти всеки да се опитва да ми каже какво съм имала предвид аз с написаното, нали? Мисля, че достатъчно обяснявах (или поне се опитах) какво съм искала да кажа и не смятам, че има повече нужда. Шега или не, не смятам, че всеки стереотип е грешен или неверен или че трябва да го оборим на всяка цена.

А ‘аз кърмя, а после се цедя, за да дава той от шише и да сме равноправни’ на мен лично ми е доста по-глупаво; има неща, които само единият може да прави и толкова.

От: Yana

Yana — Thu, 04 Feb 2010 18:11:53 +0000

Това Лиска от БГ-мамма ли е? Доживях да я видя да говори глупости, жалко.

От: Yana

Yana — Thu, 04 Feb 2010 18:10:04 +0000

Аз не виждам проблем с възторга на Бу от това, че тялото й създава и отглежда деца. (Малко ми е странен прекаления фокус върху физиологията. Участието на мъжа може да се сведе до донорство, но може и да не се сведе до това. Зависи как гледаш на нещата – две личности ли правят и гледат детето, или две тела…. „Той гушка, но аз кърмя“ ми е инфантилно, но няма значение)

Можеше обаче спокойно да се пропуснат втория и третия абзац. Сори Бу, грозно е да даваш рамо на глупави стереотипи. При това не вярвам, че ревеш на публично място и след това обясняваш, че имаш ПМС. Дори не е смешно, ако ще тръгваш да ми обясняваш, че това е шега.

Василена е направила много добър коментар.

От: Ena

Ena — Thu, 04 Feb 2010 18:07:42 +0000

Феминистите чакат с нетърпение да няма нужда от тях в развитите общества: да няма трафик на хора (диспропорционално потърпевшите са жени и деца), да няма толкова случаи на анорексия и булимия (състояния отново засягащи много повече жени, отколкото мъже), жените и мъжете да получават еднакво заплащане за еднакъв труд (нещо, което според статистиките не се случва дори в нашата мила родина, където има все по-остър глад за специалисти). Да не си говорим, че много от развитите общества не са развили търпимост към жените и мъжете, които не пасват на хетеросексуалната норма.
Да твърдиш, че феминизмът в развитите общества е отживелица е да си заравяш главата в пясъка, но всеки има право да обръща гръб на нещата, които не пасват на разбиранията му.
Последно: мисля, че децата са нещо страхотно. И че има жени, които избират да нямат деца и живеят щастливо и пълноценно без да са майки.

Ирина, благодаря!

От: Ирина

Ирина — Thu, 04 Feb 2010 16:04:42 +0000

„…Но това не отменя факта, че чисто биологически това е ролята, която те играят в създаването на едно дете…“.
Чисто биологически с един по-сръчен сводник на клетъчно ниво, мъж не е нужен и може да бъде разтоварен от съпричастието. Даже, чисто инструментално, бъдещите мъже могат да се елиминират пренатално в ранен период. Въпрос на време е чисто биологично да може да се прави бебе от две жени.
Аз съм лекар и от толкова биология ми горчи в устата.
„….факт е, че бременност, раждане, кърмене, майчинство могат да носят много голям емоционален заряд, който на немалко жени помага да осъзнаят по-добре себе си, способностите си, да заобичат още повече телата си, да повярват във възможностите си…“ когато и защото тези процеси се изведат над биологичния си контекст. Защото сме хора.