Коментари на: Какво значи да си татко

От: Ena

Ena — Sat, 28 Nov 2009 18:14:28 +0000

Ето обобщението от проучванията за развитието на деца на хомосексуални родители, публикувано на страницата на американската асоциация по психология (http://www.apa.org/pi/lgbc/publications/lgpchildren.html):"Резултатите от проведените до този момент проучвания сочат, че децата на хомосексуални родители изграждат положителни взаимоотношения с родителите си и удовлетворителни взаимоотношения с възрастни и от двата пола. Обрисуваната от проучванията ситуация на децата на майки-лесбийки показва социално-интегрирани деца, поддържащи отношения с връстници, бащи, баби и дядовци и приятели на майките и от двата пола, хетеросексуални и хомосексуални. Проучванията не подкрепят опасенията, че децата на лесбийки и гейове са жертви на блудство, че връстниците им ги отхвърлят или че децата биват изолирани в лесбийски или гей общности.Целият доклад за еднополовите родители можете да прочетете на http://www.apa.org/pi/parent.html.

От: Zornitsa

Zornitsa — Fri, 27 Nov 2009 17:20:06 +0000

Това, съжалявам, е много ниска топка. Първо в темата няма никакви нападки срещу мъжете, напротив, има повече признание, отколкото сами си дават.И второ, дори някой да те нападаше теб лично, ни виждам с какво би се защитил, наричайки го недоебан. Бих могла да завърша язвително, пожелавайки ви успех с регионалния вестник, но няма да го направя.

От: Yoana

Yoana — Fri, 27 Nov 2009 16:15:58 +0000

Martin, този пасаж наистина е просветителен, в известен смисъл. Колкото до това дали жените наистина разбират бащинството – все пак книгата, за която е този пост, е написана и рецензирана от мъже, така че проблемът с непълното разбиране не би трябвало да стои при нея.

От: Андрей Куртенков

Андрей Куртенков — Fri, 27 Nov 2009 10:59:06 +0000

Martin каза: "…мисля че повечето от вас не могат да го разберат…"Говориш глупости, Мартине!Тези тук разбират бащинството по-добре от теб!Както и по-добре от Брус Уилис знаят как трябва да бъде спасяван света от астероди, комети, терористи и мутанти.Те разбират по-добре от теб всичко, а ти, ако искаш да знаеш, си един потенциален изнасилвач – и точка.(Чакай да пратя малкия до магазина за още една бутилка и ще продължа.)Такааа. До къде бяхме стигнали? До всенародната радост, че вдигането на акциза на пърцуцата се отменя. А, не, обърках се. Така, оправих се. Значи – отнасяй се с малко повече почит и уважение към принадлежащите към ОНОУИСПФ (Обществото на Непозналите Още Удоволствието от Истинския Секс Префърфуцени Феминистки). Аз лично смятам, че като първа стъпка, на тях би следвало да се даде право да одобряват ползването на бащинство (добре че аз вече го ползвах – че иначе със сигурност нямаше да им получа одобрението!). Впрочем, по случайност точно преди месец в нашия регионален вестник ми излезна едно материалче за бащинството – написано е, разбира се, на нормален език и затова няма да е интересно на принадлежащите към ОНОУИСПФ – щом нищо не казващата рецензия, на която е посветена темата, била "страхотна".А педалите са симпатяги, обичам ги!

От: Martin

Martin — Thu, 26 Nov 2009 18:15:23 +0000

Помня с много от връстниците ми (и в България, и тук) сме говорили за това, как няма да бъдем същите темерути като бащите ни, как няма да бъдем като сина в песента (Cat's in the Cradle на Harry Chapin – с толкова много кавър версии почнем от Johnny Cash до DMC и Ugly Kid Joe), който "[had] grown up just like me". Еми, пораснахме и резултатите са смесени, но със съжаление констатирам че повечето не успяхме (или няма да успеем) да особено различни, въпреки желанието си. With all due respect, мисля че повечето от вас не могат да го разберат, както и ние майчинството, да речем. Но с възрастта започнахме и да разбираме бащите си. Тяхното поколение, а и тези на техните бащи и дядовци, показваха и доказваха любовта към децата си по съвсем различен начин. Това, че не беше показен и сладникав не означава, че обичта им беше по-слаба.Мисля, че е много важно да го осъзнаем и оценим.Преди няколко години Tim Russert (от Meet the Press) написа една книга за баща си, "Big Russ & Me", а след това и втора с избрани откъси от десетките хиляди истории изпратени от читатели за техните собствени бащи. Един от интересните откъси от втората му книга касае промяната в баща му след излизането на първата:I always go to [my father's home] for Thanksgiving, and in 2004, a few months after the book came out, we were loading up the car to drive to the airport when Big Russ came over to me to say goodbye. For as long as I can remember, Dad and I had always parted with a handshake and a half hug. But this time he gave me a huge bear hug and he said softly, "I love you" – something I had never heard him say before. I was fifty four years old, and all I could think was, Boy, I wish I had written this book thirty years earlier.Много сходна тематика има Reba McEntire's "The Greatest Man I never Knew". Ако се абстрахирате от предразсъдъците си към "Red America":http://www.youtube.com/watch?v=NTBHgtkitnM

От: echo

echo — Thu, 26 Nov 2009 07:01:51 +0000

Знаете ли, Мила, проблемът е в категориите, с които се борави. Въпросът ще отгледа ли гей-човек или гей-семейство "нормално" дете (~ може ли гей-родител да бъде нормален родител) съдържа в себе си въпроса за "нормалното" и по презумпция неглижира една сексуална идентичност и я прави ненормална. Но да оставим това, Зорница задава много по-смислени и важни за хетеро семействата въпроси.

От: Zornitsa

Zornitsa — Thu, 26 Nov 2009 06:10:25 +0000

Бих отбелязала също, че моделът, според който бащата е длъжен да изкарва максимално много пари и е естествено да преотстъпи на жена си привилегията и грижата за отглеждането на детето, е масов сравнително отскоро. Сред мъжете от поколението на баща ми беше нещо нормално да се занимават много активно с децата си, да говорят за тях, да ги учат на разни неща. Мога да кажа, че връзката с децата е също толкова психологически важна за мъжа, както и за детето. Не се е случвало някой да се съмнява в мъжествеността на баща ми, задето гордо е разказвал на какво сме играли или как тригодишното му дете го е напишкало, докато го е носил на конче. Очевидно парадигмата се променя и то регресивно. Намирам, че е част от ретроактивното връщане към патриархалните ценности с много по-твърди роли от тези, с които сме израстнали. Влизали ли сте в "Марсел"? А правила ли ви е впечатление ярката, недвусмислена сегрегация на играчките по пол? Вляво всичко е натрапчиво розово, вдясно – войнишки зелено. Дори монополи има за момиченца и момченца – момиченцата трябва да купуват фризьорски салони, момченцата – банки. Какво ще бъде следващото поколение бащи?

От: Eva

Eva — Thu, 26 Nov 2009 01:10:40 +0000

А дори и да беше гей авторът, това пречи ли му по някакъв начин да има мнение за книгата?! А пречи ли му да има мнение по въпроса какво смята за нормално семейство? Дори и да беше гей и да възнамеряваше никога да не гледа деца, не е ли бил дете и той някога, няма ли формирано мнение и идеи относно родителите и техните роли в едно семейство? Чудя се на посоката на разговора в коментарите, при положение, че книгата показва гледната точка на хетеросексуален мъж. Между другото, май само един мъжки коментар се появява тук (xunap), и това заслужава повече внимание отколкото дискусията за някаква си хипотетична сексуална ориентация.

От: Мила

Мила — Wed, 25 Nov 2009 22:14:34 +0000

Не, въпросът беше "верно ли може да израсне нормален човек в хомосексуално семейство?". Сигурна съм, че много хора си го задават.

От: echo

echo — Wed, 25 Nov 2009 20:00:21 +0000

Въпросът, който "жената" зададе е "Сори, ама Марин Бодаков не е ли гей и не подлежи ли на редакция това, което е написал?" Този въпрос, ще прощавате, не е смислен.