Да, въпросът звучи парадоксално. Но хайде ще назова нещата с имената им. Защото освен ако не говорим за групов секс, все пак двамата са насаме. Имаме една дума срещу друга. Нямам предвид конкретно Полански – и не защитавам никого. Но как ви се вижда следната ситуация: имаме налице изрично съгласие. Стига се до секс. По средата на секса изведнъж въпросното съгласие… изчезва (жената е размислила и решава, че не желае). Какво се прави? Да, много ясно, че мъжът трябва да спре. Но сексът до този момент… изнасилване ли е?

Или след като са правили секс, жената по, да кажем, лични причини… заяви, че не е било с нейното съгласие. Отново изключвам случая Полански, за да не се хващате за него. Как се доказва имало ли е съгласие, или не? Освен с запис на разговора (какъвто очевидно в повечето случаи няма)?

Не си играя на провокации, наистина ми е любопитно. Не че аз си нямам мнение, но ще го премъча – в чужда църква със свой поп не ходя :)

В българската преса не съм срещала никакво засягане на темата за изнасилването, нито споменаване на отделни случаи. Не ми се вярва, че това е защото изнасилвания не се случват. Точно обратното, изглежда като доста потулвана тема. Това, което ми е попадало обаче е дискусия в бг мама за изнасилване. И коментарите там бяха точно оправдателни за насилието в смисъл "тя си го е търсила".

Принципът, че секс без съгласие е изнасилване като че ли е приет от всички.
Но тълкуването на това какво представлява съгласието вече става проблем.
Ако е носила къса пола – значи, че имплицитно се е съгласила и дори си го е търсила.
Ако очаква някаква облага и флиртува – значи, че точно секс иска.
Ако има репутация на сексуално отворена или е имала много други партньори преди това – искала го е, дори и да е казала не.
Ако е приела покана на познат за кафе – тя не знае ли какво означава това.

То затова в някои страни не съществува понятие за "съпружеско изнасилване". Щом се е оженила, значи го иска винаги и по презумпция, няма не искам и боли ме глава.

За себе си твърдиш, че не си феминистка и не четеш блога й, но въпреки това очакваш, дори изискваш от нея да отразява определени събития във феминистка светлина и то непременно определени аспекти от тях. Мисля, че е доста нечестно Петя да трябва да се оправдава, че поради лични причини не е имала време да пише за случая Полански и върху нея да се сипят хули по този повод. Все пак тя не е комсомолският отговорник по феминизъм в България