Продължи към съдържанието

Иначе… немилост

24.03.2009

Дълго време не писах за скандала около Риана и Крис Браун. Не исках да участвам в медийната сергия, която се развихри по случая. Днес обаче попаднах на статия, която излага доста по-деликатен анализ на случилото. Точно както е необходимо.

И така… Крис и Риана. Целият свят има мнение по въпроса… особено след като стана ясно, че Риана е решила да се върне при Браун и да не повдига обвинения към насилника си. Хората са възмутени, защото тя е модел на подражание за много млади момичета и като такава би трябвало да се замисли върху това как нейното примирение с насилието се отразява върху тяхната психика. Ако в началото за нея се говореше като за жертва, в момента за нея се говори като за предател. Как може?! Какво си мисли?! Как така?! И освен всичката лична драма, през която неминуемо преминава, момичето трябва да живее и с публичното презрение и критика. Очевидно Риана не е била добър модел за подражание. Сега пък не е „добра“ жертва.

Както пише авторът на статията, медиите или не могат или отказват да разгледат случилото се в дълбочина. До вчера Риана беше Доброто Момиче на американския шоу бизнес: никакви наркотици, никакви психо-драми или странни бременности, секси, но не вулгарна, нищо общо с Линдзи Лохен или Бритни Спиърс. Медиите очакваха от нея тя да стъпи върху новия си пиедестал на Мис Жертва. Щом отказва да говори публично за насилието в живота си, обаче, значи е Глупава. И като такава, не заслужава съжаление, заслужава да понесе и метафоричните ритници на разочарованите фенове. Хората много обичат да видят как една хубава жена, как едно добро момиче пада стремглаво надолу и с настървение следят провала й.

Защо Риана избира да се върне при мъжа, който я прибива от бой е сложен въпрос. Причини има много, тук вече сме имали дълги разговори за това защо, жените жертви на насилие много често остават при насилниците. Това, което е по-притеснително от нейния избор е начина, по който медиите реагират на случилото се. Посланието, което достига до всички нас, особено онези, които са били или са жертви на домашно насилие е, че жертвите на насилие заслужават съчувствие и загриженост само при определени условия: ако избягат от насилника си, ако говорят открито за случилото им се, ако подведат насилника си под наказателна отговорност.

Иначе… немилост.

No comments yet

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

Gravatar
WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 65 other followers